Душата ми нежна в блян се унася,

когато към тебе погледна, Нали!

сърцето ми силно почва да бие

когато в очите ми има сълзи.

От нежна милувка листенцата трепват

обагрени в жълто , ярко искрят

проблясва и слънцето, с топла целувка

като подарък за дългия път !

Отвява ги вятъра в разни посоки

безгрижно щастливи, политват сами

в танца последен се реят високо

слънцето още в листата блести!

Незнайно къде , отсядат случайно

дъждецът отгоре бавно ръми......

разказват на хората своите тайни

в които искрица малка гори.

Отново, ще пукне красивата Пролет,

дървото отново ще се роди.......

в пъпките нови листенцата спорят,

ДАЛИ, ще има отново сълзи?????