Отлита времето , Н А Л И !

за миг не спира, а върви

в своя път като река

на тук на там , но все сама

Понякога душата ни боли,

как искаме да кажем - спри!

но времето не срира , разбери

в такт отмерва наще дни.

С разум да вървим напред

от тласъка на Новата вълна

с вяра ще прескочим своя плет

ще обходим цялата З Е М Я !

Когато в общото се влеем,

живота ще превърнем в мечти

глъдката престава да горчи

Душата почва да б л е с т и!

Изчезва времето - навред е свобода,

в светлина обвити сме сега

Душите ни са пълни с лекота

вливаме се в нашата р е к а!!!