Красила Сърмена горите просторните

черешови са устните й топлите

плитките й ~ сноп класове, пълни със зърно

а снагата й щом пристъпяше сякаш

сладкозвучна флейта засвиряше

китка здравец тръгна Сърмена

за първо либе да си набере

в лесовете усойните потъна

най-едрия и зелен да избере

на сребърна поляна в гората

на самодивите танца видя

нестъпяха сякаш по тревата

кавалена песен се чудна запя

хвърли Сърмена сукмана си на земя

забрадката от главата й полетя

прозирна одежда по снагата й песента изля

в самодива горска се превърна тя...