Свръхчувствителност и Панически атаки

[Mariyansl]

Здравейте на 26 години съм от преди четири години се започна всичко.Работих на морето и след 30-дена на нощен труд без почивка явно от преумора ми прилоша хванах се за една ограда докато звънна телефон казаха ми наспи се и всичко ще се оправи да ама не ме хващаше сън.След това изпити напрежение и нещата се влошаваха.Усещам някакво силно напрежение отвътре сърцебиене и чувство че ще припадна всеки момент и колкото повече се стремя да не припадна нещата стават все по зле.Обиколих много лекари първо ме пратиха при кардиолог защото вдигах кръвно изписа ми хапчета за кръвно но не ми помагаха падаше ми кръвното след това най-различни специалисти в кавички.Самия аз не осъзнавах какво се случва с мен и при най-малката напрегната ситуация изпитвам някакво силно напрежение обземаме сърцебиене и страх да не получа удар и не мога да пазя равновесие имам чувство че ще припадна всеки момент.Започнах рядко да излизам защото все ми прилошаваше.Преди хора пред мен са припадали дори съм вадил език след припадане изобщо не ми трепваше нищо а сега аз ще припадна заедно с него. Станах много нервен и се паля за най-малкото докато един лекар не ме посъветва да посетя психиатър.Изписа ми Ривотрил с още едно хапче нещата се подобриха след 1 година но не напълно след това зарязах всички хапчета и лекари промених начина си на живот всички съвети от психиатъра следвах освен да откажа цигарите всичко се нормализира. Завърших обучението си започнах работа по-специалността си и в момента работя в завод където е много напрегнато а и длъжността ми е отговорна и работата е на 3-смени.Приятелката ми забременя и най-неочаквано загуби детето изтекоха и околоплодните води.От време на време когато е напрегнато аз някак си приемам нещата на живот или смърт на всяка цена че трябва да стане и това ме води до голямо напрежение и стрес.Сега ПА се появиха на определено място когато имаме събрание на работа.Имам чувството че ще припадна и се боря с това и става все по зле мине събранието все едно нищо не е било и от време на време в автобуса по път за работа когато е претъпкан но това е много рядко един път на седмица а на събранието постоянно. Моля ви за съвет как да преодолея това и как да приемам нещата по различен начин всичко зависи от мен но искам насоки как да стане. 

[Диляна Колева]

Изключително трудно е да се обясни, КАК да се промени начина на мислене.

Ясно ти е, че става въпрос за симптоми на тревожно разстройство, които ти вече си имал.

Логично би било да подновиш терапията си. Не медикаментозната, щом вече знаеш как си се справил без медикаменти, а психотерапията, която да работи за промяна на мисловния ти процес.

Да вкараш в действие всички онези техники, които са ти помогнали да се стабилизираш предния път и да ги надградиш с нови.

Промяната на мисленето е процес, който не става със съвети или точни формули. Има много по темата написано в този форум, разгледай и ще получиш много добри насоки, поне за начало.

Тревожността е страх, страхът е нещо, което не е предпочитано в нашата действителност, Когато има разминаване между желаната и настоящата действителност, често се повишава състоянието на стрес, от там тревожността и налице е симптоматиката.

Редактирано Октомври 16, 2014 от didi_ts - Диляна Колева

[Mariyansl]

Няма да забравя думите на преподавателката ми по Психология в средното училище. Тя казваше ако някой ти каже много си жълт днес какво ти има ти отиваш в огледалото гледаш се може да си червен но ще си кажеш да наистина жълт съм а камо ли да ти го каже втори. Незнам как да променя изкривеното си мислене и анализите който правя след всяка криза и по време на нея тази психолабилност в мен знам че е преодолима даже си мисля че ме прави по силен но немога да се справя сам всичко си остава същото.Искам помощ от специалист но с мисълта какво ще каже някой познат ако ме види да чакам пред кабинета на психиатър и мисълта че в моя град няма специалисти (Сливен) ме кара да не потърся помощ а аз знам че там е ключът може и да има психотерапевт с който ще намерим общ език но той сам няма да ме намери.На психиатър ходих в друг град и на частно.Но май дойде времето да се приема такъв какъвто съм и моля накой ако знае към кого да ме насочи да ми пише дойде време за промяна.Бих посетил и друг град стига това да е в рамките на оскъдния ми бюджет.

[Диляна Колева]

. Незнам как да променя изкривеното си мислене и анализите който правя след всяка криза и по време на нея тази психолабилност в мен знам че е преодолима даже си мисля че ме прави по силен но немога да се справя сам всичко си остава същото.

 

 

Искам помощ от специалист но с мисълта какво ще каже някой познат ако ме види да чакам пред кабинета на психиатър и мисълта че в моя град няма специалисти (Сливен) ме кара да не потърся помощ а аз знам че там е ключът може и да има психотерапевт с който ще намерим общ език но той сам няма да ме намери.

Страхът от споделяне е основен за подпомагане на изолацията на хора с подобен проблем. Приятелите ти също може да имат този проблем и да се крият по същия начин като теб, никой не е гарантирано безпроблемен, няма значение какъв е проблема. Да отидеш на психиатър или на психотерапевт , психолог, НЕ Е диагноза, а самопомощ на интелигентен, зрял човек с добра психологична култура.