страх

[sikora]

здравейте.казвам се Тони,от мальк провинциален град.на 26 години.майка сам на две годишен син.всичко започна преди година със страх от болести най-вече рак,само да споделя баща е починал от рак когато сам била на 3 години.за няколко месеца всичко отмина,докато един ден не започнаха да ми изкачат някакви ужасни мисли,че мога да нараня сина си,ужано се изплаших обичам го повече от всичко и тези мисли ме ужасиха.с дни небях на себе си вместо да се радвам на детето аз мислех ужасни неща.не смеех да кажа на сапруга ми от срам и страх.започнах да изпитвам постоянна тревожност и страх от всичко.чуя ли нещо лошо по новините и се почва чуството че и на мен ще се случи.ходих на психятар,каза ми че имам ОКР и ми предписа лекарства.мислите ли че ще се справя само с тях,без психотерапия.моля за мнение благодаря предварително.

[Диляна Колева]

Според мен е силно наложително да започнете психотерапия, възможно най - скоро.

Страховете са свързани с определени мисловни модели и вярвания, които е необходимо да бъдат повлияни. Само медикаментозната терапия няма как да им повлияе. 

Срамът, който неоснователно изпитвате води до вина и самообвинение. Неинформираността за възникването на подобни състояния, води до чувство за безсилие и неадекватна реакция, което  засилва още повече състоянието на страх.

В процеса на терапия най - напред ще ви бъде изяснено какво всъщност представляват натрапливите мисли, които имате, след това ще ви се предложат техники за реакция. В процеса на работа ще осъзнаете, защо се пораждат те и как да успеете да ги трансформирате.