Как да постъпя?

[manayes]

Здравейте, обръщам се към Вас с надежда за съвет и помощ. Преди няколко месеца направих един неприятен задух, беше точно преди лягане. Следващите дни не се чувствах добре, през деня пак се появяваше този задух. Тръгнх по лекари - ендокринолог, пулмолог, кардиолог. Ендокринологът ми постави диагноза Вегетативна дистония, вторият пулмолог (тъй като първия ми постави диагноза астма без да ме прегледа и реших да направя втори преглед при друг), ми каза, че е дистрес синдорм, прави ми изследване на дишането, нямаше нищо. Периодически продължих да си получавам такива мигове на задух, кмежду които се чувствах дискомфортно дни наред. Направих консултация с психиатър, по съвет на пулмолога, той ми постави диагноза паническо разстройство и ми изписа велаксин.
Естествено самият факт и самата диагноза ме стреснаха, отказах да закупя лекарството, исках и все още искам да се справя сама. Моя близка ме посъветва да започна да пия деанксит, тъй като е сравнително безобиден. Първоначално ме успиваше, но тъй като бях с проблеми със съня преди това, това ме зарадва сравнинтелно, тъй като успях да си възстановя съня.
До тук добре, близо 3 седмици нямах паническа атака, но през това време чувствам едно почти постоянно напрежение, сякаш нещо не е наред с мен, започнах да се заглеждам в ноктите, косата и окосмените части на тялото си. Започнах да си внушавам, че ноктите, косата и окосмението расте прекалено бавно и оредява. Сами се досещате в какъв сериал се вкарах. Общо взето се получава като един омагьосан кръг, от който не мога да изляза. В момента не съм и на работа, което допълнително ме изнервя и притеснява. Сякаш е едно непрекъсната тревожност за щяло и нещяло. И това вече почти 4 месеца. Притеснявам се, че отсвен това разстройство съм развила паралелно с него и още нещо, сякаш не мога да се отпусна, да се забавлявам, да бъда себе си. Хубавото е в цялата ситуация, че близките ми хора ме подкрепят, макар да им е доста трудно, срещам сред част от тях разбиране. Но наистина това си е истинско мъчение, предивид продължителността и неприятните симптоми, които ту се появяват, ту изчезват.
Много ще бъда благодарна, ако можете да ми дадете някакъв конкретен съвет. Благодаря предварително.

[Диляна Колева]

Тревожното разстройство е състояние, което е стряскащо, когато не се знае за какво става въпрос, всъщност е  напълно преодолимо стига да се разглежда като тревожно разстройство и се работи с психолог ,психотерапевт , не като, всичко друго, което изброихте.

 

Тревожните състояния са едни от най - често срещаните към момента психологични неразположения. В основата на тяхното развитие е страха. Получавайки първия симптом, често хората се отправят по прегледи с различни специалисти изследващи физиологичното състояние. Там разбира се, няма проблем и не даването на точен отговор и обяснение на състоянието засилва чувството за страх, което пък засилва симптомите на тревожността. Така хората се завъртат в един омагьосан кръг, често с години.

 

Пиейки хапчета и стоейки си в къщи, твърде вероятно е да засилите симптоматиката или да я "разнообразите" с нещо ново. Тези две дейности дават на мозъка ви послание "Аз съм болна" и тялото започва да се държи като "болно", а всъщност то е в идеално здраве.

За тревожните разстройства тук из темите е обяснено много подробно - от какво се получава, как се развива, как се повлиява, техники, методики и т.н.

Изчитайки по . голямата част е твърде възможно да добиете една по - ясна представа за това какво ви се случва и да го повлияете благоприятно. Психотерапевтичния процес ще ви помогне по- бързо и по - лесно да се справите със състоянието.