Христов008 Добавено Декември 22, 2014 Доклад Share Добавено Декември 22, 2014 (edited) Здравейте! От няколко години имах симпотми на паническо разстройство, може би от около 7-8 години. През 2012г. симптомите достигнаха своя пик - ходех като пиян, бях апатичен, получавах остри болки в главата /като пронизване с шиш/. Бях много напрегнати същевременно потиснат. Та през пролетта на 2012г. след консултация лечния ми лекар ми изписа антидепресант "Есобел", като започнах с 10 мг. След като прочетох в интернет някои статии за антидепресантите не посмях да започна да го пия. Исках да избегна приема му. Беше ми изписал и ривотрил. Купих и двете лекарства и така си стояха вкъщи. През лятото на 2012г. оперираха баща ми от сърце. Аз започнах да си слушам сърцето, внушавах си, че и на мен ми има нещо. Една вечер не издържах и изпих едно хапче Ривотрил. На другия ден сутринта пътувах с колата си. Заспах на волана и катастрофирах! Отървах се по чудо без нищо, а колата беше за скрап. Лекарите ми казаха, че действието на хапчето било 24 часа след приема и сигурно то ме е накарало да заспя на волана. След това започнах да пия и антидепресанта, вече нямаше на къде. Страхувах се всеки ден от нещо - болести най-вече. Минаха 2 месеца след като започнах да го пия и имаше тотална промяна в мен. Симптомите ми изчезнаха, чуствах се много добре. Всеки ден бях в добро настроение. Постепенно изключих Ривотрила. След известно време /около 1 година/ реших да го спра като намалявам дозите. достигнах до половин хапче, след това четвъртинка, след това по четвъртинка през ден и тогава отново се появиха симптомите. Посъветвах се с психиатър, който ми каза отново да увелича дозата и след време отново да се опитам да го спра. Мина още една година. Това лято бях свел дозата до половин хапче /0.5мг/ на ден. Чувствах се добре. Около 2 месеца пиех по четвъртинка всеки ден. симптомите пак започнаха да се връщат. Получих две силни атаки пред месец. Отново пия по половинка и се чувствам по-добре. Въпросът ми е: Има ли излизане от този порочен кръг. Искам да ги спра, тъй като мисля, че изгубих емоциите си, например не мога да плача. Редактирано Декември 22, 2014 от Христов008 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Христов008 Добавено Декември 22, 2014 Автор Доклад Share Добавено Декември 22, 2014 Пропуснах да кажа, че съм на 31 години. Мисля, че трябва да се срещна с психолог, тъй като има доста неща, които искам да обсъдя с него, а не искам да ви напиша тук 50 реда и да ви занимавам само с моята история. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Декември 22, 2014 Доклад Share Добавено Декември 22, 2014 (edited) Здравей, написаното от теб е достатъчно, за да можеш да получиш категорична подкрепа за намерението ти да се консултираш със специалист. Би било по-добре това да е психотерапевт, макар че психологът също може да е полезен. изгубих емоциите си, например не мога да плача. Хубаво е да знаеш, че не си загубил нищо, още повече емоциите си. Плачът е физиологична реакция, отговор, на мисли и емоционално състояние. Също точно както и страхът е физиологична реакция на мислите и емоциите, които бушуват в теб. В момента тъй като си на медикаменти, всичко като физиологично реакции е приспано - плач, изява на страха... Затова се чувстваш и сравнително добре. Спреш ли лекарствата те ще се събудят. Ще познаеш, че страхът от болести е буден по това, че ще изпитваш симптоми на болести, макар и напълно фалшиви. Всъщност, минал си по този път вече. Сега отново си в обятията на съня, или поне по-голямата част от теб. Какво може да се направи? - първият вариант, и крайно нежелан, е да държиш завинаги приспани мислите и емоциите си. Т.е. да продължиш изморителния танц с хапчетата и с неопределимото вътрешно усещане, че доверяваш на външна сила животът си. Знаеш вече, че това не носи пълно удовлетворение от ежедневието. Вторият начин е провеждането на психотерапия. Това е процес, в който ще се научиш да мислиш по ефективен за теб начин, посредством промяна на някои мисловни навици. Това ще стане така, че хем да запазиш живи и будни емоционалноста си и физиологичните реакции, хем те да се проявяват адекватно и с такъв интензитет, че да можеш да живееш пълноценен живот. Това означава да можеш да се радваш, когато има поводи за радост, но също и да тъгуваш, когато настъпят моменти за това или да те е страх, когато страхът е необходим. Ще спреш постепенно медикаментите с помощта на терапевта и тогава порочният кръг ще бъде разкъсан - вместо въртейки се в омагьосан цикъл ще поемеш по пътя на собствената си съдба. Редактирано Декември 22, 2014 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Христов008 Добавено Декември 22, 2014 Автор Доклад Share Добавено Декември 22, 2014 Благодаря за отговора! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.