не знам..

[ЛияХал]

Много ми е трудно да напиша всичко. Може би, ако викам ще е по лесно. На 25 години съм и имам проблем със себе си. От много години родителите ми са разведени и имам ужасни отношения с баща ми, които отношения ми пречат и в общуването с майка ми. След последният ни скандал с баща ми, който виждам рядко чух най - ужасните неща, които едно дете иска да чуе. След този ни скандал, започнах да гледам на себе си по друг начин. Нямам мотивация, дори сега ми е трудно, когато пиша. Чувствам се излишна и загубила вяра в себе си. Студентка съм и даже имам предложение за работа, но се страхувам от провал, някак за кратко забравих какво мога и колко упорита мога да съм. Сякаш сега прохождам и всяка моя стъпка ме праща на пода. Имам нужда да повярвам отново в себе си, имам нужда от самата мен и вярата, която имах. Искам си мечтите, искам да простя на баща ми...

[Диляна Колева]

Здравей ЛияХал, в момента имаш нужда да простиш само и единствено на себе си.

Да си простиш за това, че си повярвала в думи, които не са верни. 

Нормално е да се случи всичко това с теб след подобен разговор, който вероятно не е първи, нито ще е последен. Думите са мощна магия, но мислите са не по - малка магия. Разликата е, че с думите омагьосваме другите, а с мислите себе си.

Допуснала си лоши мисли и си позволила да бъдеш "омагьосана" и то лошо. Това което можеш да направиш сега е да се разомягьосаш, чрез собствената си мисъл. 

 

"А как да простим на себе си? А сега, помислете дали не изпитвате известни обвинения към себе си. Вече уточнихме какво означава вината. Може би постоянно се критикувате, че не сте на определено ниво. Самосъжалението също означава, че не си си простил. Да простиш на себе си означава да се приемеш такъв, какъвто си - с всичките си слабости и качества, които смяташ за недостатъци. Да ги обикнеш всичките, защото си разбрал, че има защо да са там. Да обичаш всяка своя мисъл и чувство, независимо дали ги определяш като лоши или добри, да ги обикнеш, но не с ума си (защото примерно много е чел, че така трябва), а истински, да го почувстваш със сърцето. Достатъчно е да знаеш накъде вървиш, да имаш отправна точка и посока в живота, ценност – примерно, да си изпълнен с любов, за да отеква тази ти ценност във Вселената и да ти служи за пътеводна светлина. Междувременно е важно да си прощаваш за всяко „отклонение” от това ти решение – ти не си робот все пак. Ние правим най-доброто, на което сме  способни, във всеки един момент, а ако следваме сърцето си, то синхронизира това, което сме възнамерили и имаме като ценност (примерно, да действаме в любов) с това, което ни е възможно да извършим в момента, вследствие на обусловеностите ни (примерно - днес не ни е възможно да действаме в любов, защото изпитваме гняв и чувстваме необходимост да се освободим от него)."

 

 

Ето няколко техники, които могат да ти помогнат да помислиш в друга посока:

 

„Най-напред трябва да видиш Себе Си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш Себе Си като благословен, преди да мо жеш да видиш друг като благословен. Ако поставиш каруцата пред коня (както повечето религии те карат да сториш) и потвърдиш святостта на друг, преди да си потвърдил своята, един ден ще изпиташ негодувание. Ако има едно нещо, което никой от вас не може да търпи, то е някой друг да бъде по-свят от вас. И въпреки това религиите ви насилват да наричате другите по-святи от себе си. Вие така и правите ... за известно вре ме. А след това ги разпъвате”, Нийл Доналд Уолш

 

Упражнения за себе-прощаване:

1. Утвърждения. Моля, упражнявайте ги всяка сутрин пред огледалото в следващата седмица, за да се запечатат у вас и да се сещате за тях в моменти на нужда и самоизтезание:  Аз си прощавам за всичко казано, намислено и направено. Прощавам си всичко несправедливо, което някога съм направил/ казал. Аз се обичам и се приемам точно такъв, какъвто съм. Аз се освобождавам от чувството за вина. Опитайте се да ги чувствате – да усещате състоянията, в които ще пребивавате, когато наистина чувствате тези неща.

 

2. Защо привличам това? Припомнете си отново на кои ситуации и хора не можем да простим. А сега, погледнете от друг ъгъл на тях – помислете защо сте ги привлекли? Какво у вас би могло да привлича такъв тип отношение или случка? Какво у вас позволява точно на този тип ситуация да ви наранява? Припомнете си, че целият свят е в нас и щом извън нас нещо се случва, корените му задължително са вътре в нас. Открийте ги или запишете предположенията си. Простете си. Простете. Освобождавайте горчивината – тя не ви е нужна.

 

3. Изграждане на състояния. Помислете какво състояние всъщност се стремите да постигнете вътрешно, когато сте си простили и сте в мир със себе си? Опитайте се всяка вечер да си го визуализирате, да го усещате да вибрира вътре във вас, защото то е вече там, във вас, няма защо да го чакате да дойде. Само като го визуализирате и почувствате, вие започвате да го интегрирате, да се приравнявате към него. Пробвайте да си го представите и забележете разликата. Колкото повече го правите, толкова по-трайно ще започне да става и от само себе си да променя ситуациите в живота ви.