Inna123 Добавено Февруари 2, 2018 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2018 Здравейте, г-н Баев! Ще разкажа историята си и ще съм много благодарна ако ми дадете съвет! Казвам се Ани и съм на 24 години. Октомври месец миналата година както си работех в офиса изведнъж почувствах че ми стана зле, краката ми се разтрепериха сякаш не ме държат, изтръпна ми шията и дясната страна на лицето, сърцето ми биеше като лудо, а аз си помислих, че получавам инфаркт или мозъчен удар. Отидох в бърза помощ с висок пулс и повишено кръвно налягане, бях изплашена до смърт. Биха ми успокоително и се прибрах. После сякаш нещата се нормализираха. Но след около месец ситуацията се повтори, само че беше още по-страшно. Усещах натиск в гърдите си, ускорен пулс, кутрето на дясната ръка ми се схвана, чувствах че не ми достига въздух. Отново в спешното, отново успокоително и казват на нервна почва. Направих изследвания при ендокринолог, кардиолог, невролог, пълна кръвна картина, хормони. Всичко е в норма. Невролога заключи "паническо разстройство" и ми изписа лекарства, които аз отказах да приемам. Забравих да спомена, че август месец миналата година претърпях аборт по медицински показания, което беше изключително голям стрес за мен. След тези ми 2 посещения в спешното аз започнах да си мисля, че може би ми има нещо, че имам някаква болест, която не могат да открият, защото уж съм здрава, а не се чувствам добре и имам физически усещания. Започнах 24 часа в денонощието да мисля за това, не ми се правеше нищо друго, нямах настроение, често плачех, вътре в себе си бях сигурна, че нещо лошо ще се случи с мен. Чувствам се безсилна и че никой не може да ми помогне, животът ми се промени коренно. А на практика имам всичко, което човек може да мечтае - семейство, което винаги е до мен, годеник който дава всичко за мен, подкрепя ме и ме обгрижва денонощно, работа, приятели. Изпитвах непреодолим страх към тези симптоми. Появиха се и други такива - почти постоянно стягане в главата, замайване, чувство, че аз съм нещо отделно от външната среда, чувствам си кутрето и безименния пръст като изтръпнали, сенки под очите, топка в стомаха, гадене (понякога), изгубих апетит, отслабнах, където и да отида се чувствам напрегната и не мога да се отпусна. Добих навик да се вглеждам постоянно в тялото си и да търся нещо нередно. При някаква такава лоша мисъл , цялата изтръпвах. Посещавах психолог, но на всеки един сеанс говорихме едно и също - "нищо няма да ти стане", но това не ми помагаше. Отскоро започнах да ходя при друг психотерапевт, само 1 посещение до сега. Очаквам с нетърпение следващото. Чета Вашите статии постоянно, слушам записите йога нидра и се чувствам по-спокойна. Ходя си на работа, докато преди не си намирах място в офиса и исках да се махна, няколко пъти съм си тръгвала от работа, измислях си оправдание, че съм забравила нещо и отивах вкъщи сядах на дивана и стоях. Към момента много ме притеснява стягането в главата, врата, очите ме парят понякога, ръцете ми се изпотяват и са ми ледени, когато ме стегне много главата и си отворя широко очите като че ли ми се размазва... Моля Ви за съвет и за компетентното Ви мнение. Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 2, 2018 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2018 Обикновени п.а., преминали в обща тревожност и хипохондрия. В работата с психотерапевта ще се научиш да обикнеш и стопиш страха от паниката, а оттам и мислите за болести стават лесни за работа с малко логика, реалност, парадокс, медитация, дишане, доверие. Андрей Филипов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inna123 Добавено Февруари 2, 2018 Автор Доклад Share Добавено Февруари 2, 2018 Благодаря за отговора! Към момента действително се чувствам малко по-спокойна, спя спокойно, имам "светли" периоди, чета книги за самоусъвършенствне, статиите Ви, слушам записите Ви йога нидра, ходя на работа, излизам на разходки. Единствено ме притеснява почти непрекъснатото усещане за стягане в главата. Според Вас нормално ли е в това ми състояние да го усещам постоянно? Като цяло имам огромно желание и готовност да взема живота си в ръце, да използвам тази ситуация като урок, който ще ме научи да живея много по-спокойно и по-свободно.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 2, 2018 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2018 (edited) Напрежението в главата говори, че автоматично поддържаш ментално и телесно стягане, нащрек, битка със страха си, нищо повече - безобидно е и е един от най-честите симптоми. В психотерапията, чрез преработка на вярванията в страха - с хипнотерапия, дишане, когнитивна и психотелесна работа, терапевтът ви ще ти помогне да прегърнеш страха си и научиш уроците си! Редактирано Февруари 2, 2018 от Орлин Баев Андрей Филипов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inna123 Добавено Февруари 3, 2018 Автор Доклад Share Добавено Февруари 3, 2018 Благодаря! И само още едно питане - възможно ли е да ми се случи нещо, изпитвайки всички тези симптоми? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 3, 2018 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2018 Може! Може да станеш смела, обичаща, живееща от смисъл и творчество, силно и красиво. За това, от което те е страх (знам) - не! Дерзай! Inna123, Василена Христова и Андрей Филипов 2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inna123 Добавено Февруари 3, 2018 Автор Доклад Share Добавено Февруари 3, 2018 Хиляди благодарности! Вдъхвате толкова надежда! Решена съм да вървя по пътя към Промяната! Бъдете жив и здрав! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inna123 Добавено Февруари 5, 2018 Автор Доклад Share Добавено Февруари 5, 2018 Здравейте! Още нещо да попитам... възможно ли е по цял ден да чувствам някакви симптоми, например сутрин като стана имам чувството,че краката не ме държат, вие ми се свят,понякога светлината ме дразни, напрежение в тила и цялата глава. Общо взето всеки ден усещам нещо, един път повече, друг път по-малко. И в какво да правя в такива случаи? Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 5, 2018 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2018 Най-обикновени и безобидни симптоми са. Яки са, защото самите те те водят към страховете ти и ти се налага да се учиш на доверие. Какво да правиш - добър психотерапевт! Андрей Филипов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inna123 Добавено Февруари 5, 2018 Автор Доклад Share Добавено Февруари 5, 2018 Бихте ли ми препоръчали психотепапевт в Смолян или Пловдив? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 5, 2018 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2018 Сама си почувствай някого от Пловдив. Inna123 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inna123 Добавено Февруари 6, 2018 Автор Доклад Share Добавено Февруари 6, 2018 И само още един последен въпрос - възможно ли е понякога като прелъщам или като пия от сламка например да усещам нещо като налягане отзад на небцето към носа, все едно че нещо ме притиска отвътре? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 6, 2018 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2018 Един масов симптом на симпатикотоничен страх, да - нищо не е. Inna123 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inna123 Добавено Февруари 8, 2018 Автор Доклад Share Добавено Февруари 8, 2018 Извинете ме,но искам да питам още нещо...възможно ли е да си чувствам ръцете и краката като по-тежки и отмалели, пръстите на ръцете като вкочанени (най-вече на дясната ръка), шията и врата като схванати и все едно на допир ги усещам по-странно като че ли по малко ги чувствам? Все си мисля дали не трябва да правя още някакви изследвания..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 8, 2018 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2018 Обикновено когато всеки ден по 38937273972 пъти ме попитат така, отговарям нещо от сорта на: "Всъщност е съвсем нормално да го чувстваш. Ти умря, ти си труп, а това са закономерни симптоми на разложение...", ... "Това е начален стадий на зомбиране и скоро ще си ок, защото нищо няма да чувстваш, споко!",... "Релакс бе, ей сега, като полудееш, няма да имаш проблеми с нищо от това, все тая ще ти е. Малко ти остана!"... "Ти имаш фантазия за някакви симптоми - ахааа! Ама всъщност ти от десет години си парализирана в кома, лежиш на онова легло, а всичко това, което ти се струва, че виждаш като живот, това е компенсаторна дейност на мозъка ти!. Релакс, можеш да мреш колкото искаш, така и така си жива умряла!"... "Мислиш си, че си тази личност, имаш тези роднини, познати, работа и т.н.? Всъщност ное от Алфа Центаурус те отвлякохме като беше дете и всичко това, което мислиш, че е живота ти, е симулирана, виртуална реалност." ... ", "Слушай, от 15 години си в нашата психиатрия, в острото отделение. Докога ще халюцинираш, че имаш живот и симптоми? Сестра, вдигни дозата на абилифая тройно и добави халоперидол!"... Имаш безобидни симптоми, породени от симпатикова активация, в следствие на покачена тревожност. Вижда се какви базисни вярвания живеят в нея, работи се с тях терапевтично. А вкратце, за да живееш, прегърни смъртта, вземи че се смири, удари дъното и пусни любовта да стопи шубето. Лесно е - питай терапевта си! Inna123 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.