336. На живите - Съборна беседа, 21.08.1932 г.

[Донка]

 

Молитва на Духа Свят

336. На живите - Съборна беседа, 21.08.1932 г.

Пътят на Живота

Цитат

 

Когато човек наблюдава изгрева на слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля да прави. Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това. Обаче, ако слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо? – Слънцето няма да му съдейства. Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква. Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот. След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена. Семката пониква, когато се посее; водата измива, когато се полее; свещта свети, когато се запали. Всяка добра работа е начало на разумното в света. Лъчът показва изгрева на слънцето; слънцето говори за своя господар; росната капка говори за силата на слънчевата топлина; цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.

Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш? Ако мислиш, че си от силните, запитай се, защо имаш нужда от лекар? Ако мислиш, че си от богатите, запитай се, защо имаш нужда да ти дават? Ако мислиш, че си от безстрашните, запитай се, защо сърцето ти трепери? Запитай майката, защо ѝ е детето. Запитай рибата, защо ѝ е водата. Запитай ученика, защо му е книгата. Запитай колата, защо ѝ са колелетата. Запитай лозата, защо ѝ е гроздето. Запитай най-после себе си, защо ти са страданията.

 

На живите