Боян Боев. Биография

[Иво]

Боян Боев (1883 – 1963)

Боян Боев е един от най-приближените до Учителя ученици. Роден е в Бургас. Баща му, Димитър Боев, е стопанин – редактор на един от първите бургаски вестници след Освобождението – вестник Голгота, преименуван по-късно на Нова епоха.

Боян Боев е високо образован. Владее френски, немски и руски език. Преди Балканската война е студент в Мюнхен. Впоследствие завършва Софийския университет със специалност „Естествени науки” и след това учителства известно време в различни градове на страната.

Първите сведения за срещи на Боян Боев с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор във Велико Търново. След 1919 г. живее известно време в Свищов, но е уволнен заради подкрепата му на идеите на Учителя. През 1924 г. се премества в София и посвещава живота си на Братството. Участва активно във всяка братска дейност. Добър стенограф, Боян Боев неотлъчно е до Учителя и записва всички негови мисли и изказвания в провежданите разговори. Така той допринася да бъдат запазени много ценни знания, които иначе не биха достигнали до нас. По-късно той обработва материалите от записките си и ги изпраща в продължение на години като писма до братята и сестрите извън София. Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя на различни теми.

През 1937 г., по случай 1000-годишнината от появата на богомилското движение, Боян Боев издава книгата Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството. През 1942 г. написва и издава още едно свое изследване – Учителя за дишането, а през 1943 г. излиза и негов цялостен и задълбочен психологически труд по въпросите на възпитанието – Учителя за образованието.

Неуморим и всеотдаен, Боян Боев всякога е централна фигура на „Изгрева”. Той извършва огромна работа за съхраняване и разпространяване на Словото на Учителя.

източник: из мултимедийния диск

Духовният Учител Петър Дънов

изд. Бяло Братство, 2009 г

Редактирано Ноември 7, 2009 от Ани

[Таня]

БОЯН БОЕВ

Колко много и в същност колко малко знаем за това име. Има ли човек, брат-ученик, който да на познава брат Боян Боев. Той остава между нас като един жив образец, пример на идеал за тези, които искат да бъдат истински окултни ученици на Учителя. Да наведем глави пред това име, което им даде толкова много и което ние не оценихме, уви, жалко, че и днес неговият гроб стои без ограда, без цветя, обрасъл в бурени, скрит за нас. Така, както той остана скрит, докато беше на земята. Има ли човек, на когото той да не е неправил някакво добро, услуга, да не му е дал някакъв полезен съвет и то с усмивка, с добри думи или утеха.

Има ли уважение и признателност, и любов към този наш духовен по-голям брат, който всичко даде за нас, за делото на Бога, а ние стоим днес изправени пред неговата памет, като непризнателни деца, и макар да се кичим с името "бели братя".

Всичко това аз го казвам най-напред за себе си и нека всеки от нас помисли дали има нещо вярно и за самия него.

Прости ми, брат Бояне, че без позволение говоря за теб. Аз зная, че ти и сега ще се усмихнеш и ще кажеш, че си доволен, благодарен, че нищо не искаш и, че всичко е за Слава Божия.

Брат Боян, докато беше мужду нас, страдаше от много тежка болест. Беше неподвижен, с големи болки от гнойни рани в краката. Болките бяха непоносими. Някой не го е чул да се оплаче или да изпъшка от болка. И при това положение, след заминаването на Учителя от този свят, той непрестанно приемаше братя и сестри, съветваше, утешаваше, насърчаваше и облекчаваше болките на другите, въпреки че неговите бяха по-големи от тези на тия, които идваха за помощ и съвет. И това продължи с години. Ето някои кратки бележки, казани за него от един друг наш брат.

Боян Боев е със нисък ръст, интересна глава, чело като диамант, философ. Той е живата архива на Братството. Завършил естествени науки и е бил гимназиален учител. Обичан и много уважаван от ученици и граждани, много от тях станаха последователи и ученици на Бялото Братство. Той е много популярен в Братството, с голяма ерудиция на учен и всестранно надарен човек, при такива големи окултни знания, с които живее и прилага. Писал е много статии в братски списания, издал е и някои съчинения с философско съдържание. Застъпва и вяра в мисията на славянството.

Всичко това написах за него, за да го свържа с една моя опитност.

Около 6 месеца преди заминаването на брат Боян от този свят, една нощ сънувах следния сън. Яви ми се Учителят и ми каза следното: "Кажете на брат Боян да си напише житието, защото в неговия живот има неща, които никой не ги знае, а е от значение и полза да се знаят от братята, за да им бъдат за пример и поука. Той няма да се съгласи, защото е много скромен, но вие настоявайте за това”.

Брат Боян беше болен тогава, по обикновеному и нямаше основание да се мисли, че това изказване на Учителя е поради предстоящото му заминаване.

След като се събудих, веднага след този мой сън, а това беше в ранните часове след полунощ, аз в тъмно и на спокойствие добре премислих върху всичко това, което ми беше казано от Учителя. Моето внимание се спря върху думата "житието", което той трябваше да си напише. Известно е, че в православната църква се говори за житие на светии и аз дойдох до извода, че брат Боян е удостоен вече с това духовно качество и, че той е признат и приет в невидимия свят като светия. За да не се понижи това свещено име на светия, не го казват направо, а го предават във форма, че той трябва сам да си напише житието, което значи същото.

По другия въпрос, кой да му каже това, аз може би направих грешка, като сметнах, че аз съм неподходящ и не с такова влияние на доверие пред него и затова, като премислих добре, намерих две други лица, добри наши братя, с връзка и влияние пред него, те да му го кажат. И действително, те му го казаха, обаче той не се съгласил, като казал, че за делото и за Учителя всичко може да пише, но за себе си - нищо.

След б месеца брат Боян си замина от този свят. Едва тогава аз разбрах, че това нареждане е било дадено във връзка е предстоящото му заминаване.

Той си замина и неговото място остана празно, и никой до сега не можа да го запълни. Може би в бъдеще това ще стане от някой нов, достоен брат, ученик на Учителя!

За съжаление, моята задача, дадена ми от Учителя, остана неразрешена.

Източник: "Моят окултен приятел" - Спомени на Тодор Божков, които се подготвят за печат от ОББ

Редактирано Ноември 12, 2009 от xameleona

[Ани]

Из спомените на Николай Дойнов за Боян Боев:

Брат Боян Боев беше неотлъчно с Учителя и мисля, че голям дял от тези разговори, а може би и всичките, той като добър стенограф, е записал.

Боян Боев и Учителя

Брат Боян Боев беше един от изтъкнатите братя на Изгрева и затова заслужава да се каже нещо повече за него. По външен вид приличаше на човек от далечния Изток. Имаше среден ръст с много интересна глава - голямо чело с развити философски центрове, а под тях, центърът на паметта развит в най-висша степен. Това му даваше възможност да има изключителна памет и го правеше един вид „живата архива на Братството”. Нямаше случка или събитие, станало в Братството или около Учителя, за което той в подробности да не ви разкаже кога, къде и как е станало. Беше винаги около Учителя и записваше всичко, казано от Него. Беше много начетен и по всички въпроси можеше да ви отговори академично и изчерпателно. Владееше европейските езици и най-вече - немски. Завършил беше естествените науки в Германия, където се запознал с антропософа Рудолф Щайнер. В един разговор с него Щайнер му е казал за Учителя в България. Тази му връзка със Щайнер оформя стремежа му към окултизма и устрема му към неговото по-задълбочено изучаване. След завършването на университета там, той се връща в България, където за известно време става учител в град Панагюрище. След завръщането си в България, той става най-усърден ученик - последовател на Учителя. Идва в София и след кратко пребиваване в града се заселва на Изгрева. Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с готовността си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не.

Източник:

"И очите ми видяха Изгрева", авт. Николай Дойнов

Страници из историята на Бяло Братство, Спомени.

Първо българско издание

Издателство „Бяло Братство", София, 1999 г. 15ВМ 954-8091-85-2

[Ани]

СПОМЕНИ ЗА БРАТ БОЯН БОЕВ

Влад Пашов

(откъс)

Запознах се с брат Боян Боев след свършването на Първата световна война, когато постъпих в гимназията в Панагюрище, където той беше учител по естествени науки, психология и етика. Той беше толкова общителен, че не оставаше нов ученик, с когото да не се запознае и да не се заинтересува за него, за неговите стремежи, за неговия живот. Всички ученици го обичаха и уважаваха и той се държеше с Всички не като учител, а като приятел. Той беше приятел с всички ученици и с всички хора, с които влизаше в контакт...

...

Боян Боев живееше не за себе си, а за да служи на хората в името на Бога, затова помагаше навсякъде с каквото можеше - със съвети, с раздаване на книги, с предаване на уроци, с даване на част от заплатата си на бедни ученици. Зная следния случай: Имаше един беден момък без родители, който беше материалист по убеждение и брат Боев си даваше почти половината заплата на него, за да го поддържа, защото мисля, че беше студент. С този млад човек той водеше публични диспути, като онзи защитаваше материализма, а брат Боев - окултните науки - значи помагаше и на идейните си противници. Той се жертваше за благото и доброто на другите и такъв остана през целия си живот. Той нямаше личен живот. Неговият живот беше изцяло посветен на идеите на Братството. За тази цел той често правеше обиколки из България, където устройваше сказки по села и градове и запознаваше приятелите с новите идеи на окултните науки, с идеите на Учителя. И затова всички го познаваха и всички го обичаха и чакаха с нетърпение кога пак ще ги посети.Той беше любимец на всички братя и сестри в цялата страна.

След като го уволниха от учителството, брат Боев се пресели в София, на Изгрева и предаваше частни уроци, като беше в непрекъснат контакт с Учителя. Той записваше Всяка негова дума и всеки разговор, който Впоследствие дешифрираше и печаташе като разговори с Учителя.

Той беше главният сътрудник на братското списание „Житно зърно“ , където печаташе разговори с Учителя, спомени от братския живот; също така В много статии, печатани в „Житно зърно“, той изнасяше принципите на окултната биология и като събра по възможност всички факти от биологията, които потвърждават окултните идеи, синтезира ги и стана ясно, че те по неоспорим начин опровергават материализма. Също така той изнесе в „Житно зърно“ и „Всемирна летопис“ принципите на окултната педагогика, както я беше научил от Учителя, и след това издаде книгите: „Учителят за образованието“, където обобщи всичко, което беше писал дотогава по този въпрос, „Учителят за дишането“, в която изнесе разбирането на Учителя за науката за дишането. Все по това време написа една малка книжка за богомилите. Многостранна беше дейността на брат Боев в полето на научната работа за популяризиране на окултните идеи.

След заминаването на Учителя той стана център на братския живот, какъвто остана до заминаването си. Братя и сестри от цялата страна се отнасяха към него било за съвет, било за каквото и да е друго нещо. Той поддържаше непрекъснато кореспонденция с всички братства, като им пращаше нарядите и писма. Той изработваше годишните наряди на Братството, които разпращаше по цялата страна. Освен това пращаше резюмета на неиздадени беседи, сказки и др. Заедно с други братя и сестри той взе участие в издаването на книгите „Учителят“ и „Разговорите при седемте рилски езера.“ Така той беше стълб и опора на братския живот в течение на близо 20 години. Когато си замина, всички почувствахме - макар за момент - че втори път оставаме сираци, без опора във външния свят.

И сега, когато си спомняме за брат Боев, нека неговият път на живот ни бъде пример, да вървим и ние с такова голямо усърдие и любов в този път и да служим на Великото дело, за което сме призвани - разпространението на идеите на Братството сред българския народ и човечеството.

Пожелавам Учителят, брат Боев и всички заминали братя и сестри от небесната школа да ни помагат да вървим успешно В Пътя и да изпълним Волята Божия. 

По-подробно може да се прочете в сп. „Житно Зърно“,бр.7

[ivail]

Баба Ванга за Боян Боев:

„Круме – казва тя на своя най-близък съсед, който се е завърнал от погребението на Боян Боев в София – кой беше тоя от вашите, дето вчера го погребахте у София?

Ей, той бил голем човек, бе Круме, велик човек! Мале, целото Небе се покри с ангели, чак Слънцето се закри.

А отпред Учителя ги води да си го приберат. А, свети човек! ... ”

http://www.bialobrat...=1731&Itemid=54