-
Петър Дънов – Учителя: „Съвременните хора страдат, вследствие неразбиране на Живота.“ „Зависи, от разбирането на Любовта, за да бъдеш ти щастлив.“ „Ако Любовта не действа, по музикален начин, тя прилича на един порой; отвлича всичко.“ „Любовта е особено Космическо Течение, което минава през всички Живи Същества. Колкото по-правилно се приема и предава тази енергия, толкова по-здрав е човек.“
☆ ☆ ☆
Петър Дънов - Учителя: „Любовта е Колективна Проява на всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие и са станали Едно, с Бога. Любовта на едно от тези Същества, е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички Разумни Същества, тя не е Любов. Ето защо Висшата Идейна Любов се проявява в Любов, към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече Идейна Любов; това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас, независимо от това дали сме грешни, или не.
☆ ☆ ☆
Петър Дънов - Учителя: „Човек е част, а Бог е Цялото. Ти ще се привързваш не за частта, а за Цялото. Неизказаната Любов, е Реалната Любов.“ „Това е Любов – да желаеш на другите онова, което желаеш на себе си. В Любовта, благото на всички хора, е наше благо и нашето благо, е благо на всички.“ „Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята, чрез хората.“ „Любовта не е нищо друго, освен Висша Музика. Музиката на Духа, възприема Любовта. Аз се интересувам от музиката, като проява на Любовта. Любовта е музикален свят.“ „Ако искате да чувствувате Музиката, мислете я за израз на Любовта.“
☆ ☆ ☆
Петър Дънов - Учителя: „Вие трябва да изучавате Любовта във всичките ѝ прояви, за да разберете най-високата Любов — Божията. Ако думата „Любов" не е определена, причината затова е, че тя съдържа в себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. От тези четири вида течения, в природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще означите с буквата „Б", ангелската — с буквата „А", човешката — с буквата „М", от думата „манас", което означава мъж, а животинската — с буквата „Ж". Ако стомахът [стомахът е символ на физически живот] има надмощие над другите органи, човек проявява човешка любов; ако дробовете [дробовете са символ на духовния живот] имат надмощие, той проявява ангелска любов; ако мозъкът [мозъкът е символ на Божествения Живот] има надмощие, той проявява Божествена Любов.“
☆ ☆ ☆
Петър Дънов - Учителя: „ Докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на животинската любов; докато се занимава с материалния и духовния живот, той е в границите на човешката любов; щом изчезнат страстите от човешката любов, човек влиза в ангелската любов. И най-после, когато разбере причините на всички явления в Живота, човек влиза в Божествената Любов.“ -
"Пет пъти като го ритнеш, повече нито един удар. Колко пъти трябва да ритнеш човека? Пет пъти..."
--------------------------------------------------------------------------------------------
"Станеш сутрин, ти си се обезверил и казваш: „Дали съществува нещо разумно в света? Дали съществува някакъв Господ? Дали съществуват разумни същества?“ И тогава ти ще търсиш някой философ да ти доказва дали има Господ или не. Само на слепите ще доказва, че има греещо Слънце, на другите не трябва да им се доказва, на тях казваме: „Ела и виж!“ Вие казвате: „Да се докаже.“ И започват тогава – по 3, 4, 5 начина има да се докаже, че има Господ. Хубаво, аз го доказвам. Има един мъртъв човек. Казвам му тъй: „Ти вярваш ли, че има Господ?“ Ритам го веднъж с крака. Той мълчи, образува [се] в него чувствуването и той започва да се движи. Почувствувал, че някой го е ритнал. След туй му казвам: „Той чувствува, че има нещо, което въздействува върху него.“ Той не знае. Казвам: „Вярваш ли в хляба?“ Пак нищо не казва. Като го ритна, събуди се в него вкусът. Като му дам хляб, разбира ме, започва да яде. Дам цвете да мирише. Не разбира. Като го ритна още веднъж, отвори се носът. Говори му, той не чува. Като го ритна, той започва да чува. Най-после, сляп е, не вижда. Като го ритна и започва да вижда. Пет пъти като го ритна, всичките сетива се отварят от всичките тия 5 удара. Пет пъти като го ритнеш, повече нито един удар. Колко пъти трябва да ритнеш човека? Пет пъти. За всяко сетиво по веднъж. Майката като бие детето, да каже: Един път, два пъти... За всяко сетиво по веднъж. И като го удари 5 пъти, казва: „Стига, моето пиленце.“"
Източник: https://triangle.bg/books/1933-10-01-10.1999/1934-02-18-10.html.
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Знание подразбира да ви се отворят очите така, че да излезете [в съзнанието си] на отворено и да видите, да прозрете, че всичко, което става, е на място и да го проверите. Днес хората гледат подозрително помежду си, и в лицето на един, на друг човек те виждат само свои врагове. - Не, няма врагове в света. Лошите хора, враговете, отпосле дойдоха. Първоначално Бог създаде души, а душата представлява от само себе си нещо възвишено и благородно. “Познай себе си!” - Това е великата задача в живота на всеки човек. Да познаеш себе си, значи да познаеш Бога, т.е. да познаеш Божественото в себе си. Понеже ние искаме да познаем Бога, Той ни поставя на ред изпитания и страдания в живота, чрез които да ни изпита.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов - Учителя: „От кого страдат хората? - Едни други си причиняват пакости и страдания. И това са все братя, все християни! Съвременните хора спорят, кое учение е по-право, кое верую е по-право, кой е крив, кой прав и т.н. Казвам: Най-красивото същество в света е Слънцето [символът на Христос], защото, като праща светлина и топлина по целия свят, дава енергия на хората, която някои използват за престъпления и грехове. Ако Слънцето престане да изпраща своята топлина и светлина на Земята, целият живот би изчезнал. Значи, вината е у Бога, че дава живот на хората. Ако се отнеме животът, какво ще остане? - Само мъртви кости. Да владее смърт навсякъде, това не е смисълът на живота. Бог иска хората да живеят по братски помежду си, при условията, които съществуват на земята. Какво по-добро от това да се обичате? Срещате един човек на улицата, и веднага обиквате душата му. Защо? - В неговото лице вие срещате свой брат. Днес хората гледат подозрително помежду си, и в лицето на един, на друг човек те виждат само свои врагове. - Не, няма врагове в света. Лошите хора, враговете, отпосле дойдоха. Първоначално Бог създаде души, а душата представлява от само себе си нещо възвишено и благородно.“Познай себе си!” - Това е великата задача в живота на всеки човек. Да познаеш себе си, значи да познаеш Бога, т.е. да познаеш Божественото в себе си. Понеже ние искаме да познаем Бога, Той ни поставя на ред изпитания и страдания в живота, чрез които да ни изпита. Като ни поставя на тия изпитания, с това Бог ни проверява, за какво го обичаме; дали за благата, които ни дава, или за самия Него. Ако след всички страдания и изпитания в живота си, ние не се съблазним, не се усъмним в Бога и кажем, че всичко, което сме минали е според Волята Божия, това показва, че ние имаме възвишен и благороден характер. Аз нямам право да съдя, за що и за какво идат страданията в живота ми. Само съвършените и разумни същества имат право да съдят. Съвършен е само един Бог в света. Следователно, само Той има право да съди и да се произнася за всичко, което става в света. Когато видиш, че някой човек греши, не го съди, но разгледай условията, при които той се намира и при които е направил греха. Когато видиш, че някой човек прави добро, не го възхвалявай, но разгледай условията, при които той прави доброто. И в единия, и в другия случай благодари на Бога, че ти се дава възможност да се поучиш от другите хора. Остави съдбата да съди хората за доброто и за злото, което те вършат.“Из: „Няма пророк“
-
“Някои хора искат нещо да се случи, други се надяват да се случи, трети го правят.” Майкъл Джордан
-
Изучавайте Любовта като Мирова, Космическа Сила, която ражда Целокупния Живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи Животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има и силно развито чувство на благоговение.Българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към Истината. Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване.Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото. За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като Мирова, Космическа Сила, която ражда Целокупния Живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот. Злото има начало, а доброто е без начало и без край. То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще.“Из: „Личност и душа“
-
Вашите мисли, чувства и постъпки – това са вашите деца! Какво правите с тях? Как ги възпитавате? Възпитайте вашите мисли – те са децата. Всяка твоя мисъл е жива. Вие определяте философски мисълта. Всяка ваша мисъл живее, тя съществува. Някоя ваша мисъл ще се въплъти някой ден като Стоян, Драган, Петко. Някое ваше чувство, някоя ваша постъпка също може да се въплъти. Всички тия неща, които минават в нашето съзнание като мисли, могат да се въплътят. Мисълта е жива, в един друг свят. Ние мислим: "Като дойде Христос, какъв ли ще бъде светът!" Ако дойде Христос, ще го познаете ли? Ако дойде, Христос ще дойде тогава, когато хората станат проводници на Божията Любов. Ако Христос дойде сега и хората не са готови, ще имаме пак същите резултати. Ако дойде Христос и хората са готови да бъдат проводници на Божията Любов, светът ще се оправи. И Бог чака неговите деца да станат проводници. Това е сега въпросът! Трябва да вникнем в онази философия, която може да изправи живота ни и да ни даде онова щастие, което търсим. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, Новото не може да проникне в него. Никога не трябва да мислим, в Живота, че сме разбрали напълно Истината и че вече няма какво да учим: ще бъдем такива стари мехове, които са спрели своето развитие на Земята.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Мойсеевият закон е за стар мях, Христовото Учение иска нов мях. Който иска да господарува [над мислите, над чувствата и над постъпките; т.е. над децата си], трябва да се проникне от Новото Учение: то носи разгадката на Живота. Прави се аналогия на Новото Учение, с ново вино и на старите хора, със стари мехове. Старото вино, като прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце възприемчиви за Новата Истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне в него; с други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее Новото Учение. Никога не трябва да мислим, в живота, че сме разбрали напълно Истината и че вече няма какво да учим: ще бъдем такива стари мехове, които са спрели своето развитие на Земята. „Учени сме.“ – Ама в какво седи вашата ученост? – „Чели сме много писатели.“ – Що от това?Трябва да вникнем в онази философия, която може да изправи живота ни и да ни даде онова щастие, което търсим.И друг път съм обяснявал думата „ШТАСТИЕ“: тази дума от кои букви се състои? Буквата „Ш“ – три резки, обърнати нагоре, представят човешката ръка, която работи. „Т“-то показва директива или сила, с която се тика работата. След тия две букви идва „А“, то е човешкият нос – трябва не само работа, но и ум, да знае как да работи. Като вземете буквата „С“, тя представя човешкото сърце, а като я обърнете нагоре, ще стане лодка – това, което се припечелва, ще се складира. При буквата „И“ има едно слизане и възкачване – отгоре надолу и обратно; тия два ъгъла, като ги турите един до друг, образуват диаметрите на кръга – колелото, което движи колата напред. „Е“-то показва центъра, за който трябва да се държите. И, следователно, на вас трябват: ръка, сила, ум, сърце и цел нагоре.Христос казва: „Не бива да туряте ново вино в стар мех“, защото ще ви разстрои. Ако някой религиозен се разстрои, той е стар мех, който не е могъл да издържи новото вино – Новото Учение.Трябва да се вложи в нашите деца [т.е. в нашите мисли, чувства и постъпки] новото вино [новото вино = Новото Учение], защото то е сила. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да са проникнати от нови идеи. Ако сте със стари, не ви препоръчвам раждане. Какво ще родите? Негодници за Живота, каквито има с хиляди. Свещеното Писание казва: „Плодете се и множете се“; не казва да раждате недоносчета, а хора по образ и подобие на Бога. То е Новото Учение, което Христос проповядва и което, ако се разбере, ще поправи света. И лозата, и соковете са в нас; когато един ден нашето лозе даде грозде, соковете на гроздето ще почнат да ферментират. То е неумолим закон в света и онзи, който мисли да живее, без да ферментира, не разбира Живота. Христос на друго място казва: „Който иска да Ме последва, да вземе кръста си“; новото вино [т.е. Новото Учение] – то е кръстът. Кръстът е сила за оня, който разбира. В света има разни кръстове, и хората се оплакват от тях; но Павел ето що казва за кръста: „Аз ще се похваля с кръста Христов“. Оплаквате се от вашите страдания и казвате, че са необикновени, непоносими; но вие приличате на онзи, който се оплаквал от тежината на своя кръст, и ето какво станало с него. Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“; човекът, като избирал, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“ – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“; рекъл Господ. Често ние преувеличаваме нашите страдания и искаме да изменим своята съдба; не можем да я изменим, да изхвърлим товара, който трябва да носим. Вие казвате: „Като си поуредя работите, аз и жена ми, па и децата ми, ще тръгнем в новия път, и тогава новото вино [т.е. Новото Учение] ще ферментира“. Ако мислите да уредите житейските си работи и тогава да последвате Господа, вие се лъжете. Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – бащата, майката и децата: когато бащата и майката се възпитат, ще се възпитат и децата.“Из: „Стари и нови мехове“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Сила е човешката мисъл, но тя трябва да се тури в действие. За това, обаче, се иска нова философия, нов начин на мислене. Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене. Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари. Парите представят движение. Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш. Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание. Без новата философия на живота, без новата мисъл, никакви педагогически правила не са в състояние да изменят човека. Съвременните учени прилагат ред педагогически правила за възпитание на младежта, но в края на краищата, хората умират и с педагогия, и без педагогия. Те се изопачават и с педагогия, и без педагогия. – Какво трябва да се прави тогава? – Човек трябва да се стреми към вътрешната, положителна наука, която осмисля живота. За да се домогне до тази наука, човек се нуждае от вяра. Вярата му трябва да бъде толкова силна, че при най-големите изпитания да не се разколебае. Колкото повече издържате на изпитанията, толкова повече вярата ви ще се усилва.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Като разсъждавате върху Новото [Учение], вие ще се домогнете до нов начин на мислене.“Из: „Изново“~~~~~~~~~~~~~~~~~~1 Йоаново 4:8 "Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е Любов." 1 Йоаново 4:16 "И ние познаваме и сме повярвали Любовта, която Бог има към нас. Бог е Любов; и който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него." Римляни 14:8 "Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме."~~~~~~~~~~~~~~~~~~Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за Любовта. Човек всичко прави за нея. Въпреки това, хората страдат от любов. Това се дължи на неразбраната любов. Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания. Причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях, а не отвън.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила. Ще се сърдиш ли на Бога? Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога. Който се сърди на ръцете и на краката си, осакатява; който се сърди на очите си, ослепява; който се сърди на ушите си, оглушава; който се сърди на устата си, онемява. Какво придобиваш със сърденето?Това е нов начин на мислене, нова философия, която прилагат всички напреднали същества. Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. – Да прощаваш, това е мекушавост. – Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата. Как да не простя на ръката си? Ако не ѝ простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа. Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за Любовта. Човек всичко прави за нея. Въпреки това, хората страдат от любов. Това се дължи на неразбраната любов.Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания. Някой ден се случват големи нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден. – Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори път не желаеш да преживееш това, което ти се случи този ден. Сам по себе си, денят носи нещо хубаво. Следователно, не можете да не желаете дните да се нижат един след друг. Всеки ден носи своето благословение.И тъй, причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях а не отвън. Например, някой е недоволен от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него. Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него. “Из: „Изгрев и залез“
-
-
Лошото в света не може да го изпъдиш с лошо. Ако го изпъдиш с лошо, то става по-силно.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Някой казва, че имал лоши мисли, които го мъчели. И иска да изпъди лошите мисли.Лошото в света не може да го изпъдиш с лошо. Ако го изпъдиш с лошо, то става по-силно. Ти замести лошото с доброто. Лошото е недоволно от тебе, понеже го туряш на работа. И като заместиш лошото с добро, лошото ще ти благодари – ти си умен човек. И ще си иде.Кое е по-хубаво да направиш: Като биеш един човек омалее ти ръката. И злото казва: „Много сили похарчваш.“ А пък може да помилваш човека. Кое е по-хубаво? Да го помилваш, или да го биеш? Ти казваш: „Ако не го бия, той няма да разбере.“ Вие мислите, че ако човек не се разгневи, няма да има воля. Нямам нищо против това да се гневи човек, но на място."Из: "Победа на доброто"
-
-
Петър Дънов – Учителя: „НЯМА НИЩО ПО-ВЕЛИКО ОТ ТОВА, ЧОВЕК ДА РЕШИ ЗАДАЧАТА НА СВОЯТА ДУША; ЗАДАЧАТА НА СВОЯ ЖИВОТ. ТОВА Е НАЙ-ВЕЛИКОТО! ЧОВЕК, КОЙТО МОЖЕ ДА РЕШИ ЗАДАЧАТА, СМИСЪЛА НА СВОЯ ЖИВОТ, ТОЙ РАЗРЕШАВА СМИСЪЛА НА ЦЕЛИЯ КОСМОС, ЗА СЕБЕ СИ – НИЩО ПОВЕЧЕ!“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Можете ли [в условията на самосъзнанието], да съберете двама светии на едно място? Това е най-мъчителната работа. Ти можеш да събереш двама светии на едно място, ако единият е по-голям от другия. Ако и двамата са еднакво големи, по никой начин не може да ги съберете. Най-трудното действие е събирането.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „И духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие [т.е. стремеж да изтъкнат себе си; да се покажат, че са нещо повече, от околните], което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука.“ „Очистете се от духовната КАЛ, за да може свободно да дишате чрез сърцето, чрез ума и душата си. Само Любовта към Бога стопява кармата. КАРМАТА е КАЛ гъста, леплива, която не може да се измие лесно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ЛИКВИДИРА ЧОВЕШКАТА КАРМА – ЛЮБОВТА КЪМ БОГА.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Първото действие, което Адам научи, беше изваждането, а не събирането. Когато постави първите човеци в рая, Бог ги събра, но те не разбраха тоя процес. Те сгрешиха, за което ги извадиха от рая. Ако двама праведни хора се съберат на едно място, какво трябва да правят? Можете ли да ги съберете? Можете ли да съберете двама светии, на едно място? Това е най-мъчителната работа. Ти [в старите условия, когато всеки живее свой личен живот], можеш да събереш двама светии на едно място, ако единият е по-голям от другия. Ако и двамата са еднакво големи, по никой начин не може да ги съберете. Най-трудното действие е събирането.Питате: „Уравнението не е ли събиране?“ – Не е. Уравнението е процес на взимане-даване. Като греши, човек създава условия в себе си за съставяне на уравнения. Като процес, уравнението е още незавършено. Отношенията ви към Бога, към вашия ближен, към себе си уравнения ли са? Учителят е дал няколко задачи на учениците си. Това е негово задължение.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа; задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на Целия Космос, за себе си – нищо повече!~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Като поема задължения и задачи, човек изпълнява Божията Воля, а същевременно познава себе си и своя ближен. Работата на ученика се свежда към уравняване на отношенията си. Ако не ги уравни, той не е решил задачата си.Като не може да реши задачата, ученикът ще признае, че има неща, които той не разбира и не знае. Така ни учи и Природата. Като види, че протестираме и негодуваме против нея, тя ни дава една мъчна задача и ни оставя да решаваме. Щом не можем да я решим, сами по себе си ние капитулираме, започваме да се молим да ни се помогне и признаваме, че не знаем.И духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие, което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука. Ето защо, когато се стреми към придобивки, окултният ученик трябва да познава какви сили са вложени в него и какво днес може да направи с тези сили. Той разполага с много повече сили, отколкото има възможност да използва. И действително, в мозъка на всеки човек е вложена грамадна енергия, от която при сегашните условия може да се разработи едва една хилядна част. Изобщо човешката енергия може да се разработи в три направления: в широчина, която дава стабилност на характера; в дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във височина, която дава стремеж и полет на духа. Тези са трите насоки, които могат да се дадат на енергиите в човешкия мозък. Оттук и всяка идея трябва да има широчина, дълбочина и височина. Широчината се проектира на физическия свят, дълбочината – в Духовния, т.е. в Сърдечния или Астралния свят, а височината – в Умствения свят. В заключение на това можем да кажем, че недъзите в съвременния свят се дължат на човешката мисъл. Това не значи, че има някакъв недоимък в нея. Напротив, човек страда от излишък на енергия, която не е разработил. При съвременното възпитание трябва да се има предвид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото Природата наказва всички ония, които складират нейната енергия и не я използват. Трябва да се работи. Природата не търпи никакъв застой – никой няма право да държи енергиите на Природата в застой. Природата изисква от човека да бъде изправен едновременно и в трите свята – физически, Духовен и Умствен. Той трябва да работи едновременно и в трите свята. Особено това се изисква от ученика. Като наблюдавам лицата ви, виждам, че вие живеете повече в света на чувствата [т.е. във водата], отколкото в Умствения свят [т.е. във въздуха; иначе казано: вие сте още в стадия на рибите; даже и птици не сте]. Вие още не сте влезли в света на здравата, положителна мисъл [за да можете да се наречете "човек". „Под думата „човек“ ние разбираме само онзи, който е роден от Бога. Да се роди човек от Бога, това не е прост процес. За да дойде до новораждане, човек е минал през много процеси.“ П.Д.]. Който живее в чувствения свят, той мяза на мома, която по цели дни се оглежда в огледало – измие се, нареди се, облече се и хайде пред огледалото. След половин или един час – пак същата история. Седите, оглеждате се и намислите някакъв план; неочаквано дойде нещо отвън, развали плана ви. Какво правите тогава? Поскърбите малко, но се облечете в нов костюм [в нови възгледи, за съжаление, отново в презумпцията на личния живот] и хайде пред огледалото. Мислите, че като излезете така облечен, ще направите нещо особено. Излезете в света, но виждате, че нищо не можете да направите; пак се върнете, обаче с едно малко разочарование. Не си правете илюзии, знайте, че новият костюм [новите лични възгледи] нищо няма да ви придаде. При сегашните условия на Живота костюмите [възгледите] не спасяват човека. Защо? Защото съвременните хора още живеят в низшите полета на Астралния [воден] и Менталния [въздушен] свят. Докато не излязат от тези полета [и не влязат в Причинния етерен Свят – светът на душата, която е Едно, с Христос (т.е. в Космическото Съзнание)], те нищо не могат да направят.Това, което сега става на физическия свят – страдания, изпитания, всичко иде в помощ на съвременните хора, за да ги подтикне към Новата култура, към новия Живот [Който е Животът на Бога; т.е. това е Целокупният Живот, в презумпцията на Единното и Неделимо Божествено Космическо Съзнание]. Невидимият свят изпраща свои представители да се въплътят на Земята, с цел да дадат нова насока на културата.“
-
Lyudmila Stoyanova: "За русофилите , руската империя е добра , за русофобите - американската , а империалиста се домогва до влияние и притежание без да се съобразява с дребните риби."
-
Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Учението носи здраве на човека. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият Живот е на постоянна Любов, или на блаженствата. Христовото учение е Божествено, то е учение на Вечния Живот, а не на човешкия, временен живот. Ако си в човешкия живот, не очаквай постижение на идеалите си; ако си в Божествения живот, всичко можеш да постигнеш. Човешкият живот се определя от две състояния, които произвеждат два различни резултата, а именно: добро и зло, виделина и тъмнина, истина и лъжа. Тия думи изразяват Истината, скрита в самия живот. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния, в положителни, това е човекът. За Истинския Живот, както и за същината на живота, може да се говори само тогава, когато той се пречисти от всички примесени към него елементи, които го развалят и опетняват. Същото нещо може да се каже и за водата. За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи от всички примесени и разтворени в нея вещества, които изменят и развалят вкуса ѝ. Съвременните хора още не са опитали и не знаят, какво нещо е чистата вода, в абсолютния смисъл на думата. Колкото и да е чиста водата, която иде от въздушното пространство, веднъж минала през въздуха, а после и през земните пластове, тя съдържа вече в себе си примеси или утайки от органически и неорганически вещества. Колкото и да са чисти пясъчните пластове, през които водата се филтрува, те все пак съдържат в себе си известно количество нечистотии. Ето защо и най-чистата вода съдържа поне минимално количество примеси или разтворени вещества. Затова, именно, съвременните хора търсят най-чиста вода по планинските места. Ако водата, при пътуването си из земните пластове, изгубва своята първоначална чистота, колко повече възможности има за Живота, да изгуби и той своята Първоначална Чистота. Животът, който излиза от Бога, е чист, но след като мине през гъстата материя, той придобива различни утайки, вследствие на което изгубва своите първични свойства и своята чистота. Тази е причината, дето съвременните хора са недоволни от своя живот... „Пазете се от бомбитe на Живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнат в ръцете ви. Само Любовта, Мъдростта и Истината, могат да ви избавят от бомбите на живота. Христос казва: „Любете враговете си". – Защо? – Защото те носят бомби, с които убиват. НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЕГНЕШ БОМБИТЕ НА СВОЯ ВРАГ, АКО НЕ ГО ОБИЧАШ. БЕЗ ЛЮБОВ, НЯМА ПРОГРЕС; БЕЗ ЛЮБОВ, НЕ МОЖЕШ ДА РЕШИШ ЗАДАЧИТЕ СИ. БЕЗ ЛЮБОВ, ЖИВОТЪТ Е ТЕЖЪК И ПЪЛЕН С МЪЧНОТИИ. – КАКВО ДА ПРАВЯ, КАТО НЕ СЪМ СЪВЪРШЕН? – МОЖЕШ ДА БЪДЕШ СЪВЪРШЕН. Празното шише може да се напълни, и пълното може да се изпразни. Като се изпразни шишето, става ли несъвършено? Като се напълни, става ли съвършено? Въпреки това, човек се стреми към съвършенство. – Защо? – Защото само съвършеният може да се ползва от Божиите блага. За несъвършения животът носи мъчения, страдания и противоречия. Той не може да се ползва от благата на живота. „Бъдете съвършени!" – Какво представя съвършенството? – Метод за използване на Божиите блага. „Бъдете съвършени като Бога". – Как се постига съвършенството? – Чрез страданията. Така човек слиза в гъстата материя да се учи. Ако не страда, няма бъдеще. И ако не се радва, пак няма бъдеще. Чрез радостта човек слиза в скръбта; чрез скръбта той се качва в радостта. Скръбта е ровък материал, който трябва да се обработи. Щом се обработи, човек се качва в радостта. Когато мъчениците отиваха на кладата, радваха се. Те знаеха закона, че скръбта им ще се превърне на радост. Те горяха в огъня и пееха – знаеха, че смърт не съществува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарят. Има деца, които плачат, когато ги изпращат на училище; има случаи, когато децата искат да ходят на училище, а родителите им не желаят да ги учат. В първия случай, децата не разбират благата, които ги очакват; във втория случай, родителите не разбират, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителите му трябва да настояват да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятства. Щом детето иска да учи, бащата трябва да е съгласен с него. Това е най-доброто положение. И двамата са прави: и детето, и бащата. „Да бъдем съвършени!" – Кой иска нашето съвършенство? – Бог, нашият Баща. Той иска от нас да ходим на училище, да се учим. Някой не иска да учи, но отвътре нещо му казва: "Ще учиш!" Следователно, желанието на Бога да учим, трябва да стане и наше желание. Желанието на Бога да станем съвършени, трябва да бъде и наше желание. Да вървим по пътя, по който Бог ни подтиква. Да не се противим на Бога. Нашата воля да бъде в хармония с Божията. Да се стремим към съвършенството, към което Бог ни напътва. Това е Новото [знание], което иде в света. Когато искаме да придобием известни блага, трябва да имаме доблест да понесем всички страдания. Когато искаме да намерим Божественото знание, ще напуснем домовете си, гори и планини ще преминем, само за да го придобием. Непреодолима жажда трябва да изпитва човек, когато търси Божественото Знание. Никаква спънка в живота му не трябва да го обезсърчи, никаква мъчнотия не трябва да го спре в пътя му.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи. Че той още не е учил. Той е остарял от невежество. Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си. Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората.Казваме, че нещо е духовно. Кое е духовно в света? Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хромела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са на място. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем?“ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни. Сега питам, като умре човек, къде отива. В друг апартамент. Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.Казвам сега, как ще ви убедя в това. Казвате: „Туй, което говориш, вярно ли е?“ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, вярно ли е. Ако вашето, в което вие вярвате, е вярно, аз го приемам. Ами ако не е вярно? Ако онова, което аз ви казвам, е вярно, ще го приемете; ако не е вярно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е вярно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде. Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни. Нося една свещ. Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.Казвам, вие сега искате Новия Живот. Всички искате да се подмладите. Новото [знание], в света, носи Царството, което ние търсим. Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни. Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади. Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате. Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не. [Всички отрицателни възгледи за живота, не са истинни; т.е. лош живот няма, но има примеси в живота, от които се страда. А страданията трябва да се приемат, с разбиране, защото страданията повдигат и облагородяват съзнанието ни. „Страданието не е нищо друго, освен грънчарство, в което човек мачка калта, да направи красиви грънци. Като мачка калта, той непременно ще се изцапа, но в края на краищата ще извае хубави, съвършени форми. Като ги извае, той ги слага в пещта да се опекат, да станат здрави. Без печене, грънците не издържат на условията. Всяка форма трябва да мине през ваене, през огън, за да се кали, да издържа на условията на живота. Без страдания, човек остава суров материал, какъвто е глината, от която правят грънци. Дойдат ли страдания, суровият материал, от който човек е направен, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. – Докога ще страдам? – докато се усъвършенстваш, докато скръбта ти се превърне на радост. Миналите страдания са се превърнали вече в радост. Днешните страдания пък носят бъдещи радости.“ П.Д.]Има един начин, по който може да ги проверите. Най-първо, запитайте се какво място заемате в Природата. В Природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата [т.е. дали се служи, поради проявено насилие, върху дадено същество, или е служба, от Любов, към Бога]. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е на място. Ти – като част на Божественото Творение – си на място. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа [ако доброволно, т.е. от Любов я изпълняваш, защото вече знаеш, че това е най-доброто, което може да ти се даде, към дадения момент]. Например вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави.“Из: „Ще ви даде царство“
