Jump to content
Порталът към съзнателен живот


  1. Петър Дънов – Учителя: „Питам сега: От какво произтичат нашите страдания. Ние сме един християнски свят, но хората живеят без Бога. Христовото Учение е изопачено, няма методи за прилагането му. Говорим за Любовта [и точно Любовта, е Христовото Учение, но Христовата Любов подразбира ЕДИНСТВО, в Целокупния Живот], а прилагаме Мойсеевото учение [за разделението на съзнанието: "всяка коза, за свой крак" (иначе казано: всеки човек, за своя личен живот да се грижи). Интернет: "Пословицата „Всяка коза за свой крак” означава, че всеки е склонен да защитава собствените си интереси и отразява представата за козата, като вироглаво и самонадеяно животно, за разлика от нейната кротка и смирена посестрима – овцата." Мойсеевото учение е предназначено именно за този тип взаимоотношения (на същества – личности, с привидно разнопосочни интереси), докато Христовото Учение е предназначено за хора, които са надраснали самосъзнанието си, на човешки личности и се стремят да се върнат, в ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ на Божествения свят]. Личният живот, в света, нищо не разрешава; той е само една [временна и преходна] фаза. Казвате: Защо трябва да минаваме през толкова мъчнотии и страдания? За да създадете УСЛОВИЯ, за влизане в Божествения свят  [т.е. Бог да ви научи, че САМО Христос е Онзи, Който дава разрешителните за СВЕТЛИНА, в ума. Самият Христос е тази НОВА СВЕТЛИНА, от която се нуждаете, за да възкръснете. Христос трябва да ви разреши, за да видите ясно онова, което сега е мъгляво, в главите ви (като отвори ума ви – на всекиго, в точно определеното време, внасяйки там Новата; Божествената Светлина, Която като дойде, ще измени живота ви, издъно. Сега само гледате, а чрез Христовото Учение – ще започнете да виждате]. – Защо ни е всичко това? Преди всичко, знайте, че вие сами си създавате страданията. За да не страдате, съветвам ви, ДА СЛУШАТЕ. Бог е строг и взискателен. Бог създаде Земята, като част от Небето. Земята и Небето съставят Едно Цяло. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът [т.е. прави разбирането ви] да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената Светлина [и така, само чрез Божествената Светлина – ще стане възможно, ДА ОСЪЗНАЕТЕ, ЧЕ ВСИЧКО, КОЕТО СТАВА НА ЗЕМЯТА, Е КОЛЕКТИВНА ПРОЯВА и че вие, ако искате да прогресирате, в развитието си, като дух (а не като личност), ще трябва да се нагодите, към това (ново, за вас) положение]. Вие [който сте духът, и който сте, изначално, предназначен, да сте "царят" на това физическо тяло (представено тук, като една кожена торба – като "един стар мех")], може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете [като дух]. Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога  [дух на] една клетка, която може  [относно развитието на съзнанието си], да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки дроб, човешки нерв. Следователно, Светлината [Божествената Светлина], е за нас необходима. Щом си дошъл на Земята, изучавай всичко, което тя ти предлага. Изучавай камъните, растенията и животните. Във всяко животно се крие известна добродетел, или някакво изкуство. Например, мравката е символ на трудолюбие, паякът е майстор тъкач. Всичко в света – растение или животно има велико предназначение. И паразитите – въшки, бълхи, дървеници, колкото и да са нежелателни, учат човека на ЧИСТОТА. Който не разбира вътрешния смисъл на Живота, на Природата, на всичко съществуващо, казва: "Няма смисъл да живееш. Светът е безсмислено създаден". Значи, всичко е безсмислено, а ти, малкият човек, си смислен. Кой те създаде толкова смислен и единствен, в света? Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим, не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Кой от вас, като чете или слуша притчата за десетте деви [и Христос – записана в Матей, 25 глава], е употребил няколко деня в размишление, да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това, което четете, за да ви се даде едно ОТКРОВЕНИЕ. Само така ще разберете, че вие  [ако сам се припознаете], сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева – тялото, в което влизат останалите четири: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се СЛИВАТ, с Христа, в ЕДНО ЦЯЛО. Докато не се качите на висотата на своя ум [който сега, от неразбиране и от погрешно интерпретирани сведения, заобикаляте (вместо да се заемете да го организирате; да стане умът ви – внимателен и послушен слуга)], и не влезете в областта на вашата  [разумна] душа, вие не може да разберете Христа, не може да се СЛЕЕТЕ, с Него. Грешката, за това, не е във вас, но в мястото [т.е. грешката е в егоизма на самосъзнанието ви и по-точно – в страха, в съмнението; в егоистичното светоусещане, продуцирани от времето и пространството], на което сте застанали. Качете се нависоко [в Божественото Космическо Съзнание], да се открие пред вас целия хоризонт, да видите, че Земята не е мъртво тяло. Всички живи същества, от най-малките, до най-големите, съставят Дървото на Живота, в което текат Божествените СОКОВЕ. Цялото Дърво пък живее в Бога. Чрез Дървото се изявява Животът, като Виделина. Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това Дърво е Христос и неговият ПЛОД е Истината. За да се избави човечеството от днешните противоречия и страдания, трябва да дойде една нова мисъл. А тя гласи: - Животът трябва да се схване като ЕДИНСТВО и Всички Същества - като клони и листа на Космичния Организъм. Благоденствието на всеки клон и лист, е в работата му за Цялото Дърво. Хората са дошли на Земята, с единствената цел, да разберат ИДЕАЛНИЯ СВЯТ; да познаят Бога и себе си, да научат – защо е създаден човекът. Трябва да имате ВРЪЗКА с Бога [това значи: трябва да имате ЛЮБОВ, към Бога и да го виждате, като Същина, навсякъде и във всичко]. Едно същество, което няма понятие от Същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди. Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно. Това зърно е Бог. Създайте условия и посейте това зърно в себе си [в главата си] и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса. Туй зърно, този жълъд може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел. Човек е крайното творение на Бога, затова трябва да стане първо служител на своя Творец, а после на своя ближен и на себе си. Човек трябва да възлюби Бога [ако иска да разбере Живота, от Божествено Гледище]. Да възлюби човек Бога, това значи да възлюби [Бога, в] ближния си, защото Бог живее [във всяко същество; т.е. и] в ближния, на човека.“ „Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум.“ „Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел. Христос и петелът представляват два принципа [принципът на Духа и принципът на плътта (имаме Висшето Разбиране, от страна на Духа и низшето разбиране на Живота, от страна на човешката личност и индивидуалност – в динамиката, на което – Висшето; ЕДИННОТО Разбиране расте, а низшето; т.е. индивидуалното – се смалява, до тогава, докато устойчиво се уравновеси, с Висшето; така – че Животът да протича безпрепятствено, между тези два полюса)], тясно свързани помежду си. Христос е Висшият Разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум; нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи.“ „Истинският човек е Духът [т.е. Христос; ЕДИНСТВОТО] – Висшето Съзнание, в човека, което не се мени; което никога не умира.“ „ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ЗНАЕ, КОГА КАК ДА ПОСТЪПИ.“ „В съвременните хора, Висшият Ум; [т.е. Христос; ЕДИНСТВОТО], не е още развит. Теософите го наричат „висшият манас“. В ущърб на Висшия Ум, се е развивал низшият, в който се намира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас  [защото са насочени към личното, а личното разбиране, е само физическата страна на въпроса (която е несъвместима с Живота и затова всички личности умират)]. Вие често се питате и не може да си обясните, защо има борба между плътта и Духа? Това не е борба – мнозина се мамят, – това е един закон, необходим за развитието на човешката душа. И той се обуславя от следния факт: ако вземете двама неприятели, които кръвно се мразят, и ги сложите на една греда или дъска, под която има пропаст, единият е на единия край, другият – на другия край, и двамата са поставени над една опасност, – какво трябва да направят? Ще напуснат всеки спор. Те не бива да се приближават. Трябва да пазят равновесие. Ако плътта се противи на Духа, има си причини; и, ако Духът се противи на плътта, пак си има причини. Защото ако те нарушат равновесието, и двамата губят. Съвременните хора цитират стиха: „Трябва да унищожим плътта, защото тя се противопоставя на Духа“. Не, не трябва да унищожите плътта или пък да премахнете Духа, защото Духът и плътта са два елемента в Божествения свят, необходими за развитието на човешката душа и на човешкия ум. Тук няма вътрешен антагонизъм и вътрешен спор. Спорът е само за условията, при които се намират Духът и плътта. Сега ясно ли е това? Нещата трябва да станат много ясни във вашия ум, за да няма спор.“ „Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.““ „Под думата „Христос“, ние подразбираме цялото човечество, сложено в едно тяло. Това е физическата страна на Христос. Значи всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христос, съставляват физическата страна на Христос. Всички ангели, събрани в сърцето на Христос, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христос, съставляват Божествената Му страна. Това значи Христос, т.е. Христос е проявеният Бог в света. НАВСЯКЪДЕ ТРЯБВА ДА ВИЖДАМЕ ХРИСТОС. КАТО СМЕ СЪБРАНИ ТУК, БОГ СЕ ПРОЯВЯВА МЕЖДУ НАС И НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАДВАМЕ!“ „Желая на всички да родите Детето на Истината, което ще върви пред вас и ще ви въведе в Царството Божие. Помнете: Само Истината отваря царската врата на Рая. Тази Истина трябва да се роди от вашата душа.“ „Човешкото сърце е свързано със слънцето. Човешкото сърце има ритъм, точно на Слънцето. Както вибрира Слънцето, такъв ритъм, такъв пулс има и сърцето. На някой бие 50, на някой 60. Нормалното биене на сърцето е свързано със Слънцето. Но има едно друго Слънце, с което е свързана цялата наша Слънчева система. Това са грандиозни понятия. Сега ученият човек, за да стане учен, ще каже: „Отде е това слънце, отде е човекът? Кой от вас е видял човека?“ Ти четеш съчиненията на Шопенхауер, съчиненията на Виктор Юго, на Кант, на Толстой. Де е Толстой? Туй, което умира, не е човекът. Туй, което не умира, то е човекът.“ „ЧОВЕК СЕ ПОЗНАВА ПО СВЕТЛИНАТА НА СВОЯТА МИСЪЛ. КОЛКОТО ПО-ГОЛЯМА Е СВЕТЛИНАТА МУ, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМ МЪДРЕЦ Е ТОЙ. УМЪТ НА ЧОВЕКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ СВЪРЗАН С ЦЕНТЪРА НА СЛЪНЦЕТО. САМО ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ, ЧОВЕК МОЖЕ ДА ИМА СВЕТЛА, ВЪЗВИШЕНА МИСЪЛ. ПРОБУДИ ЛИ СЕ БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, В ЧОВЕКА, РАБОТИТЕ МУ МОМЕНТАЛНО СЕ ОПРАВЯТ. Това ПРОБУЖДАНЕ, не става изведнъж. ВРЕМЕ, УСИЛЕНА РАБОТА СЕ ИСКА ОТ ЧОВЕКА, ДОКАТО ДОЙДЕ ДО СВОЕТО ПРОБУЖДАНЕ. НЯМА ПО-ВЕЛИК МОМЕНТ В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА ОТ ТОВА, ДА ПОЧУВСТВУВА БОЖЕСТВЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ, В СЕБЕ СИ.“ „Всеки човек трябва да държи в себе си идеята, че е безсмъртна душа. Той трябва да вярва, че душата не може да се опетни, не може грях да я засегне, не може да умре. От човека зависи да умре, или не. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема." Това значи: имам власт доброволно да умра, имам власт и доброволно да живея. В широк смисъл, думата „смърт" означава ограничаване, а не изчезване. Смъртта е крайният предел на ограничаването. Оживяването, възкресението подразбира крайният предел, до който животът може да се развие и прояви. Ако ограничаването произлиза от самия човек, той е господар на живота си; ако ограничаването произлиза от други хора, от външни причини, той е роб, слуга на условията. Без душа, не могат да функционират нито духът, нито умът, нито сърцето на човека.“ „Аз съм Пътя, Истината и Живота.“ „Пътят, това е Мъдростта, през която човек трябва да мине, защото в нея се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали. ПЪТЯТ Е СИМВОЛ НА СВЕТЛИНАТА, БЕЗ СВЕТЛИНА ПЪТЯТ НЕ СЪЩЕСТВУВА. А СВЕТЛИНАТА ИМА ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЗНАНИЕТО, БЕЗ КОЕТО ТЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗЯВИ. ЗА ДА СЕ ИЗЯВИ СВЕТЛИНАТА В ЧОВЕШКИЯ УМ, НУЖЕН Е СТРЕМЕЖ, ПОДТИК КЪМ ОНЗИ ПЪТ, В КОЙТО ВСИЧКИ НАУКИ СА СЪБРАНИ В ЕДНО ЦЯЛО. Когато се роди в ума на човека този подтик, тогава ТОЙ ЩЕ ЧУЕ СВЕТЛИНАТА, КАТО СЪЗВУЧИЕ ОТ ТОНОВЕ. Тази постоянно звучаща хармония в мисълта му ще стане извор на знание и мъдрост за неговия ум. И само онзи човек, които е развил музиката на своето съзнание, той ще може да влезе в Божествения свят и ДА РАЗБЕРЕ МУЗИКАТА КАТО ПЪТ, ПО КОЙТО БОГ Е СЪЗДАЛ ВСИЧКО В СВЕТА. Ако нашата музика не може да ни издигне до вечното, да разберем Бога, ако пеенето и музиката не могат да ни приближат към истинската наука, ако не могат да внесат в нас истинския живот, каква е тази музика? Защо ни е тази музи¬ка? Защо ни са парите, които не ни приближават към Бога? Защо ни е мисълта, която не ни приближава към Бога? Аз съм за онова, което ни приближава към Бога. Какво аз разбирам под думата „Бог“? Под думата „Бог“ разбирам най-хубавото, най-красивото в света, най-великото в живота. Затова всеки, който не се приближава към това великото, той губи. А който губи, е осъден на големи страдания. Светът на топлината е ангелският свят. Топлината е музика за сърцето, с което ще обичаш най-висшето проявление на Любовта — Истината. Подтик на Истината е тонът МИ. Истината е Божественият закон, чрез който е създаден Разумният свят. Тя е мощното в света, в което Бог се изявява. По същество Бог е Любов, но без Истината човек не може да познае Бога. И знанието без Истина е непонятно за хората. Само Истината прави Любовта и Мъдростта понятни за тях. Затова Истината е целта, към която всичко се стреми. Светът на Истината е свят на свобода и красота, на цялостна хармония и закономерност. Човешката душа принадлежи на този свят, носи го в себе си, той е нейна същина. Истината има отношение към свободата. Тя е процес на освобождаване. Затова, докато не влезе в пътя на Истината, човек не може да бъде свободен. Влезе ли в нейния възвишен свят, той вече е свободен в своите мисли, чувства и постъпки. За да намери човек Истината, той трябва да придобие освен свобода, още и красота. Красотата е израз на Истината. Тя е едно духовно качество, което се ражда от добродетелите. Съдържание на красотата е топлината на човешкото сърце, а топлината е обратен процес на светлината. Светлината изхожда от Бога, а топлината се връща към Бога. Значи в топлината на човешкото сърце се отразява неговият стремеж към Бога. Как може да бъде щастлив човек? Той може да бъде щастлив само ако обича Истината, т.е. ако в стремежа си към Бога, той е поставил красотата и свободата за свой идеал. Човек трябва да обикне Истината, за да получи нейната помощ при прилагането на онова знание, което Мъдростта но¬си. Нейната задача е да възприеме Любовта и да я предаде на другите по начините на Мъдростта. Истината е най-висшето проявление на Любовта, но тя работи само там, където има светлина и знание, т.е. където Мъдростта присъства. Истината е в приложението на нещата. Тя има изисквания. И понеже музиката е един реален израз на Истината, човек трябва да пее по всички правила и изисквания на музикалното изкуство, за да влезе в духовния свят и да се разговаря с ангелите. Истината е свързана с ларинкса на човека, затова в пеенето му Истината трябва да се изразява като най-хубавата музика на неговата душа. Вие искате да бъдете музиканти в света, без да се упражнявате. Такъв закон няма. Кои хора най-много се упражняват? Човек, който много се упражнява, той обича Истината. Човек, който малко се упражнява, не обича Истината. Който никак не се упражнява, никак не обича Истината. От степента на упражнението се вижда любовта към Истината. Колкото повече се упражняваш, толкова повече обичаш Истината; колкото по-малко се упражняваш, толкова по-малко обичаш Истината. Аз вземам Истината като обяснение. Колкото повече мислиш, толкова повече обичаш Истината, колкото по-малко мислиш, толкова по-малко обичаш Истината. Колкото по-правилно чувстваш, толкова повече обичаш Истината. Един от начините за изясняване на окултните истини е музиката. Духът всякога работи музикално. Казано е: „А кога дойде онзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина...“ Затова, за да откликне на този Велик Дух, идващ отгоре да му помогне, човек трябва да се занимава съзнателно с музиката като изкуство. Спазвайки нейните правила и закони, той ще може да се повдигне и влезе в онзи съвършен свят.“ „И тъй, Христовото учение е наука индивидуална за душата, да познаем нашите отношения към Бога. Какво трябва да правим?“ „ще каже някой: „Аз искам да имам Дух Божий." Как ще имате вие Дух Божий; Милосърдието, ако не Го слушате? Ангелът на истината е казал: „Не го създавай, Боже." Така са казали и ангелът на правдата и ангелът на мира. Тези ангели, когато дойдат пред Бога, ще кажат: „Ние бяхме прави." Когато един ангел ви гледа, че грешите, той казва: „Аз знаех, че така ще бъде." Милосърдието трябва дълго време да работи у вас. Доброто, то е в отношение 1:3. Тези ангели показват, че имаш трима големи неприятели, които искат да те премахнат. Кои са те? Заблуждението, себелюбието и жадността да проливаш кръв. Ще си кажете: „Аз никога не съм проливал кръв." Няма човек, който да не е проливал човешка кръв. През миналите светове - това е само проливане на кръв. Има едно милосърдие, което работи за повдигане на човечеството. Друга култура трябва да дойде - културата на милосърдието, тоест отношенията в служене на Бога. И тогава всички други изкуства ще дойдат сами по себе си, всички тайни ще се разкрият. Ако знаете да теглите лъка, ще Ме познаете, но ако не знаете да го теглите, това за вас ще бъде една непозната област. Този лък се уподобява на човешката воля. Ако тя не е възпитана, човек няма да може да изрази своите мисли и чувства. Тези ваши чувства може да бъдат правилни и неправилни, хармонични и нехармонични. Тониране е необходимо, защото, ако жиците на нервната система не с подготвени, мислите и чувствата не може да се предадат на външния свят, правилно. Ако знаеш правилно да упражняваш тези жици, ще има една хармония; а ако не можеш да ги упражняваш правилно, тогава хората няма да те слушат и тогава едно от двете ще бъде: или ти не си нагласен с тях, или грешката е у тебе.“ „Някой казва: „Ти проповядваш, ама тези, които те слушат, не живеят тъй“. Вярвам, онези, които ме слушат, не живеят според моето учение. Но ако не живеят според моето учение, аз крив ли съм? Ако съм крив, аз съм готов да се изправя. Ние по един нов начин ще изправим живота и тия хора сами ще почувстват, че Бог живее в тях. То е велико изкуство и аз ви казвам: Ако аз свържа тия две жици, да прокарам този Божествен ток, животът им ще се изправи. Аз правя сега инсталация, но когато я завърша и пусна този ток, тогава елате и вижте. Сега още трупам камъни, дисхармония има, вик, крясък, работници, инсталацията още не е приготвена. Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго. Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било.“ „Знаете ли, щом се отчуждите от Бога, какво ще почувствате? – Една голяма скръб, тегота, безсмислие в живота и няма да знаете, къде да се денете. За да бъдете човек успешен в живота, трябва да знаете Истината. Истината е връзката между Бога и човека. Няма по-велика от Любовта и няма по-хубаво и по-красиво нещо от Истината, в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно Истината трябва да живее в душата му. За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие. Като влезете в градината, когато е уредена, на човека става леко в душата. Така е и с човека, който има Истината, в душата си. Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: "В какво се състои хубостта на градината?" – В плодните дървета. Всяка градина е хубава по дърветата, които са вътре в нея. Изкоренете тия дървета, градината нищо не струва. Земята е само условие, а дърветата образуват хубавата градина. Ако попитам: По какво се познава човек? – Човек се познава по неговото сърце, по неговия ум и по неговата воля. Изкорените ли тия качества, от човека не остава нищо, той е изгубен – няма човек. Следователно, в една окултна школа вие ще имате методи да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Защо много градини не съществуват сега? – Земя има, семена няма. Значи, градината съществува само в семената. Щом посеете семена, градината е образувана. То е въпрос на време да се образува градината. Затуй по правилата на тази школа аз искам да добиете всичките знания, които светът има. Да не мислите сега, че трябва да напуснете знанията на този свят. Не. Колкото знания можете да придобиете, толкова по-добре. Ония, които в света са умни, учили и завършили, и имат високо образование, ще бъдат по-добри окултни ученици. Всички ще се учите, няма да бъдете лениви, няма да казвате: "Като вляза в окултната школа, всичко ще науча изведнъж – нам светско знание не ни трябва!" Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука. Музиката и математиката са потребни. Някои са музиканти, но някои са слаби в математиката. Математиката и геометрията са потребни. Един окултен ученик не трябва да бъде превзет. Той трябва да бъде много скромен, в душата си. Да бъде като една дълбока, тиха вода. Да бъде като една инсталация, в която тече силен ток, но отвън нищо не показва и ако някой казва: "Имаш ли знания?", ще му кажеш: "Бутни ме, завърти ключа!" Но жица от жица има разлика. Може някои да кажат: "Имаме знания." Като завъртим ключа, няма светлина. Някой казва: "Аз имам светлина, денем", но като завъртиш ключа, не върви. И аз желая вие да бъдете такива жици, една инсталация, пълна с енергия. Вземете нервната система, това е една инсталация. Сега ще ви учим да инсталирате нервите, защото някои нерви даже са в бездействие – атрофирани.“[Какво представят корабът и морето? Корабът представя организирано общество – вашата Сродна Душа, от Небето, а морето – светът на човешките личности, с неговите прояви, които – до една, са само колективни прояви, обаче свикналата да обсебва нещата, човешка личност, ги припознава, като лично свои прояви и така (докато духът не се освести; не дойде на себе си) – с радостите си, всяка личност, временно, се подвизава, като фактор (какъвто, реално, не е) – като се радва на добрите прояви, а със страданията си, "плаща", за лошите прояви, като за свои. Това го изисква – прилагането на Мойсеевото учение, което е подготовка; встъпителен път, за идването на Христовото Учение, в главите ни.]

  2.  

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      /продължава основният текст/ 

      ..."Следователно, онези, към които го отбиете, те ще се ползуват, а онези, от които течението ще се отбие, те ще пострадат. Следователно, вие ще внимавате, като ученици, да не отбиете течението, в което вие живеете. Някой път казвате: „Аз не искам да зная и без школа мога“. – Без школа от човека нищо не става, т. е. трябва да знаете, че ако някой мисли, че без школа може да влезе в небето, никога! Земята е една школа и който не се школува, и мисли, че без учение може да влезе в небето, лъже се. Тъй! В който и да е смисъл, от вас се изисква учение. Законът в невидимия свят е толкова строг, че няма да ви допуснат да влезете там простаци. По никой начин! С милиони, с милиарди години ще ви държат на земята, но ще ви заставят да учите. И след милиони години, при най-голяма упоритост, най-после ще ви заставят да учите. Ще ви заставят! Ако се научите по-рано, по-добре. Някой казва: „Аз няма да уча“. – Ще учиш. „Аз не мога да изправя сърцето си“. – Ако не го изправиш, ще ти го изправят. Туй сърце, ако не го изправиш сам, от другаде ще дойде изправление. Има два начина за оправяне: или сам ще се изправиш, или ще те изправят. Защото, забелязвам, някои от вас се отпущат. Ние ще приложим сега един закон. Аз започвам вече с опит. Ще почнем с малките опити, да се не сърдите после. Ние ще приложим опитите. Тогава, който е слаб, ще му кажем: „Застани на опашката“. А които са силни, ще излязат на главата, да не стане катастрофа. Аз ви предупреждавам, всички ще вървите полека, едни ще вървят отзад, а други отпред. Правилно ще се върви. Сега, ако искате да прогресирате, да научите нещо, непременно трябва да бъдете верни на себе си. И така ще се освободите от вашите посторонни мисли. Искам веднъж да ви събудя, защото повечето от вас тук сте хипнотизирани. Хипнотизирани сте, разбирате ли? Хипнотизирани, хипнотизирани! Някои от вас още не съзнават, че са хипнотизирани. Има такова хипнотизиране. Аз мога да приспя един човек и да му кажа: След 10 часа ще заспиш. Той 10 часа е буден, ходи, приказва, но като дойде десетия час, заспива. Някои от вас са хипнотизирани, да заспят след 10 деня, други след 10 години, а някои след един час. Сега вие мислите, че сте господари, но сте хипнотизирани от онези от черната ложа, които разбират законите. Те са ви хипнотизирали. Те знаят, че когато настане един благоприятен момент да възприемете нещо ново, те ще ви хипнотизират в този момент. В най-добрия момент за вас те ще произведат един смут в съзнанието ви. И често пъти казвате: „Аз ще се моля в този час“, но като речете да се помолите или ще заспите, или ще се скарате, и всичко отива. Ученикът трябва да разбира, той сам ще тръгне в този път.
       
      Аз малко проточих, времето ми мина сега, с един час. Трябва да спазвате тия закони, да знаете, че има още доста голяма борба.
       
      Сега разбуждане трябва да стане, разбуждане, и всеки един от вас трябва да се моли в душата си, да го разбуди Господ, точно на времето, да не пропусне случая. Псалмопевецът казва: „Господи, тури страж и отзад, и отпред, тури страж на устата ми“. Като се изтълкува „страж на устата“, устата е символ на Любовта, за да можем тази Любов, която излиза от нашата душа, в един удобен момент да я използуваме. Словото е носител на Божествената Любов. Защо е Словото? Словото е затуй, да носим тази Любов, та в нея да се прослави Името Божие. Щом се прослави Името Божие, ще дойде културата. Само със Словото Божие в света се явява култура. И когато придобием знанието за тия закони, тогава ще почнем да работим разумно. Разумно ще работим!"
       
      Из: "Окултни правила"
       
       
       
       
       
  3. Петър Дънов – Учителя: „Хората гледат света, но нищо не разбират. Писмо [от Бога, до нас, земните жители], е той! Има какво да се чете, всеки ден. И ако човек не чете, остава прост. Трудно е човек да се занимава с Живота, понеже Целият Живот не е пред нас. И за настоящето знаем малко, вследствие на което имаме оскъдни знания. Според тези оскъдни знания, ние искаме да доказваме нещата, както не са. В прочетената глава [от 5-а глава, от Евангелието на Матея, от 1-ви до 17-и стих https://biblia.bg/index.php?k=40&g=5&tr1=1 ], Христос описва деветте блаженства; деветте правила за Живота. Много тълкувания са давани по тези блаженства, но мъчно е да определиш кое какво означава. Казано е, запример: „Блажени нищите духом.“ Но това правило не е съгласно със съвременното разбиране на хората, [което, освен че е дуално, но е и "половинчато" (т.е. егоистично) разбиране.] Да бъдеш нищ духом, днес разбират да бъдеш като овца, всеки да те стриже, всеки да те тъпче. Според Христовото разбиране нищ духом е този, когото като тъпчат силните, силните стават меки, а той става силен. „Блажени кротките!“ Кротък е онзи, когото като ядат вълците, вълкът дохожда най-после до положение, че не може да го изяде, зъбите му падат. И тогава кроткият се освобождава. Това е кратко обяснение само на двете блаженства [от 5-а глава, от Евангелието на Матея, от 1-ви до 17-и стих], а останалите вие сами ще си ги обясните. И тъй, от становището на живота, има три възгледа всичко: единият възглед е Божествен, вторият е духовен, а третият е чисто физически или човешки. Сегашният живот, в който живеем, е човешкият, физическият, или светът на предметното учение. Духовния свят ние само го чувствуваме, а Божествения свят само го мислим. Това са отвлечени работи. Ти имаш едно чувствувание, на което не можеш да дадеш никаква форма... За да бъдеш ученик, трябва да ПРИЛОЖИШ СЛОВОТО, в живота си, а да го ПРИЛОЖИШ, трябва да го ПРОУМЕЕШ и РАЗБЕРЕШ. Жаждата – това е закон за оправяне на света на чувствата. Гладът, това е едно мерило за оправяне на постъпките. Дишането, това е закон, за да оправиш мисловния си свят, за да оправиш мислите си. [Да бъдеш ученик, на Живота; т.е. ученик на Христос, Който е Проявената Божия ЛЮБОВ и у Когото е Вечният Живот, трябва да ВИЖДАШ ЯСНО, че Вечният Живот е Водата, Която Той предложи на самарянката, в Йоан 4:14 "Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Както и съгл. Йоан 6:35 "Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее").] Затова, ученикът трябва да бъде образован [(с цел ДА СЕ ОСВОБОДИ от илюзията на МАТЕРИЯТА). За да може да РАЗЛИЧАВА, да РАЗБИРА, да ОСЪЗНАВА и да ПРИЛАГА, умът му (петелът; НИЗШИЯТ ПРИНЦИП), трябва да е обучен, да се СЪЕДИНИ, с ХРИСТОС – ВИСШИЯТ ПРИНЦИП, ЗА ДА СЕ ПОВДИГНЕ, ВИБРАЦИОННО] и да има най-малко четири завършени факултета [както следва: да разбира ума, сърцето, душата и духа си, като Едно хармонично Цяло и така – постигнал, с помощта на Христос, Единство на съзнанието, в себе си (представяйки си се, като точка, в Центъра, да е излязъл от времето и пространството) и да е влязъл в петия факултет; в петата област – ЛЮБОВТА. Любовта подразбира ЕДИНСТВО, в Целокупния Живот. Помнете, казва Учителя: Не вие, сами, по себе си, а само Христос (когато е осъзнат, като Център на вашия живот); т.е. – само в РАЗБИРАНЕТО и ОСЪЗНАВАНЕТО на Единството, е Проявената Божия Любов]. И тъй, ако питате какво се съдържа в Името на Христа, казвам: Христос изразява Словото на Любовта. Няма по-велико нещо от Любовта. Тя разрешава всички въпроси. Щом разбереш Любовта и я приложиш, ти придобиваш и Истината. Това значи да бъдеш свободен, да правиш всичко, каквото желаеш. Твоите желания трябва да бъдат в съгласие с Божиите закони. Да обичаш, значи да изпълняваш Божията воля и да си в съгласие с всички добри хора, служители на Бога. Желая всички да бъдете добри служители на Бога! Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. За пример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Търси Светлината, която няма сянка [от изопачени човешки умувания, защото Божествената Светлина, ще вземеш само от ЖИВИЯ БОГ (в сърцето си), Който (заедно с Христос, в ума ти), е направил обиталище, у теб, за да те учи, защото ти си ОСЪЗНАЛ ПРИНЦИПА на ДУХА – т.е. на ЛЮБОВТА; на ЕДИНСТВОТО; ти си избрал, във всеки даден момент – да припознаваш хегемонията на БОЖИЯТА ЛЮБОВ (която подразбира ЕДИНСТВО), в твоето битие. И тогава вече ти си забравил, за себе си, като за нещо, отделно, от ВЕЛИКОТО ЦЯЛО. Така, за тебе – външните обстоятелства, вече нямат значение; само твоето състояние на съзнанието – във всеки даден момент, да се държиш за ХРИСТОВОТО ЕДИНСТВО, има значение]. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание. Глава на твоето Слово е Истината. Дето Истината грее, плодът цъфти и зрее. [Плод = Разбиране.] Ученикът разбира Истината само тогава, когато я прилага. Туй, което не може да приложиш, ти не може да го разбереш. Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му даде методите за работа. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната светлина, носителка на Любовта. Единственото същество, до което човек най-лесно може да се приближи е Бог. Когато Животът [Животът; в смисъл: Вечният Живот, под който подразбираме Христос (Законът на Единството)] отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Два пътя има, по които ходят всички ЖИВИ същества на земята: Пътят на Хляба [т.е. на Божието Слово; на Божиите Мисли] и Пътят на Водата [т.е. на Живата Вода, която подразбира Истинският Живот, Който е Вечен (т.е. в него няма прекъсване на ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ)]. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е пътят на хляба. Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Жаждата – това е закон за оправяне на света на чувствата. Гладът, това е едно мерило за оправяне на постъпките. Дишането, това е закон, за да оправиш мисловния си свят, за да оправиш мислите си. Следователно, когато Животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. 
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Във всички векове учените хора от разните окултни школи са правили ред погрешки. Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без да го приложат [т.е. без да го разберат, от Божествено Гледище, а всяко неразбрано нещо, се счита за неприложено. Както и обратното: всяко разбрано, от Божествено Гледище, нещо, се счита за приложено (за разумно използвано); т.е. за писмо, от Бога, до нас, което е стигнало до предназначението си]. Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо. Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин? Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки? Да вземем богатството като една сила. Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива. Така трябва да постъпва и всеки богат човек. Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство. Ще ви дам друго сравнение. Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита. Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито? Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието? Във всичкото жито в хамбара [т.е. в подсъзнанието / душата] ли, или в стоте грама жито [жито = Божествени Идеи], турени в стомаха [т.е. в ума] и разумно използвани [т.е. разбрани, от Божествено Гледище]? Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в хамбара и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.“
     
    Из: „Добрата постъпка“
  4. Да се научим да мислим, значи да възприемаме онази Мисъл, която излиза от Бога. Трябва да възприемаме в себе си Божествените Мисли. И след като възприемем Божественото, в себе си, ще дадем своите мисли. След като влезнат, в тебе, Божествените Мисли, какво ще разбереш? – Ще дадеш, от себе си [адекватна реакция, според нивото на разбирането си на Живота, до което си достигнал, към дадения момент]. Ти, ако не възприемеш Божественото, не можеш да дадеш твоето – човешкото.
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
     
    Петър Дънов – Учителя: „Казано е: „Бъдете съвършени!“ Но вие трябва да разбирате така: в желанията си трябва да бъдете съвършени; в стремежа си, трябва да бъдете съвършени. А пък вие искате да бъдете съвършени, в делата си. Във вас [които, все още, се водите по буквата на Мойсеевия Закон, без да проумявате Духа на Христовото Учение], стремежът не е съвършен. [По принцип, през всички същества тече ЕДИННОТО БОЖЕСТВЕНО КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ, обаче] – У вас, в СЪЗНАНИЕТО ви, има едно раздвояване; [т.е. има един уклон, към самосъзнанието ви. Низшето ви его; вашият низш ум, понеже не е скачен (съзнателно; в смисъл такъв, че – вие НЕ ЗНАЕТЕ, че той вече е скачен с ХРИСТОВИЯ УМ; или, че е неделим, от) ДУХА НА ЕДИНСТВОТО – все ви тегли, към личното благо. Тъй като – вие НЕ ЗНАЕТЕ, че, във всеки даден момент – дори и несъзнателно – все пак сте ПРОВОДНИЦИ на ВОЛЯТА БОЖИЯ (такава, каквато, ТЯ е, или такава, каквато, ТЯ не е). Защото ЖИВОТЪТ (точно такъв, какъвто го живеете – не е ваш личен живот, а) – ПРИНАДЛЕЖИ САМО НА БОГА)].
     
    Целият ви живот, не е посветен на Бога [както се очаква, от вас – за да сте в състояние ДА СЛУЖИТЕ НА БОГА, ОТ ЛЮБОВ, КЪМ НЕГО]. Вие сте определили 4–5 минути, за Бога, а пък останалото време за жена си, за децата си, за другите и пр. При това, искаш да живееш [без да "плащаш глоби"; т.е. без да страдаш]. Но питам, кой е факторът в света? – Жена ви ли? Но тя знае само да взема, от тебе. Децата ли са фактор? – И те знаят само да вземат. Или слугите? – Всичките вземат. Никой няма да ви даде нещо. Пък и ти, най-сетне, не си фактор. Ти си научен само да вземаш. Тогава, Кой е Фактор? – [Само Бог е Фактор, защото само Бог е] Това, което дава!
     
    Следователно, да се научим да мислим, значи да възприемаме онази Мисъл, която излиза от Бога. Трябва да възприемаме, в себе си Божествените Мисли. И след като възприемем Божественото, в себе си, ще дадем своите мисли. След като влезнат, в тебе, Божествените Мисли, какво ще разбереш? – Ще дадеш, от себе си [адекватна реакция, според нивото на разбирането си, на Живота, до което си достигнал, в дадения момент]. Ти, ако не възприемеш Божественото, не можеш да дадеш твоето – човешкото.
     
    Та казвам сега, най-първият процес е мисълта. Как може да мисли човек? – За да мислиш правилно, трябва да възприемеш нещо от Бога. Но, ще ме попитате: „Как ще стане това нещо?“ – То става. Ти питаш: „Как ще стане сега?“ Както и да ви го обясня, важно е КАК да го направиш [т.е. с КАКВО ОТНОШЕНИЕ, да го направиш, според нивото (т.е. според достигнатата степен) на разбирането ти, на Живота, до което си достигнал, в дадения момент. Общият Принцип е, много да внимаваш, във всичките си ОТНОШЕНИЯ, защото – Животът е съвкупност от ОТНОШЕНИЯ и ЗАКОНИ, първично дадени от Бога. Ето защо, каквото и да правиш – за да не ти налагат глоби и санкции, от Невидимия Свят – ти си длъжен да го направиш (не от свое име, а с НОВО ОТНОШЕНИЕ –) в Името Божие, за Слава на Бога и за благото на всички същества, едновременно].“
     
    Из: „Взимане и даване. Първият и последният“
  5. Днес е 11 юли.
    На тази дата (11 юли, според едни / 12 юли, според други – на 29 юни, стар стил; Петровден), през 1864 г., е роден Петър Дънов – Учителя.
    В Него бе Божествената Троица:
    Божественият Дух,
    Христовият Дух и
    Господният Дух!
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Посвещение за Духът на Словото на Бога
    I. Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, Който бе в плът и кръв и Дух на Земята Българска, със светско име Петър Дънов, бе Живият Бог.
    В Него бе Божествената Троица:
    Божественият Дух,
    Христовият Дух и
    Господният Дух!
    В Него бе Все и Вся!
    Все на Земята и Вся на Небесата!
    II. Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас? Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ, като человеческо подобие, на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е, да не огорчавате Духът с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся.
    III. Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя образ, в Своето подобие и Дух, плът и кръв! Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.“
    Из: „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ → Изгревът - Том 21“
  6. „ТЪМНИНАТА Е МЛАДА МОМА [т.е. душа], а СВЕТЛИНАТА – МЛАД МОМЪК [т.е. дух], които се женят, един за друг. Светлина за Светлина и Тъмнина за Тъмнина, никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека, да се прояви.“ „Под "ЖЕНИТБА", аз разбирам да мине човек от животинско в човешко състояние и от човешко – в Божествено. Тази женитба е веднъж – да станете граждани на Небето. За това се изисква да имате здраво тяло, здрав ум и здраво сърце.“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Какво значи да живееш, по Бога? – Да живееш по Бога [значи, да си доволен, от всичко]; то е едно динамично състояние. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на [динамиката, в промените на] своите вътрешни стремежи и разбирания [без да се поддава на недоволство]. Недоволството представлява психически прах, в съзнанието на човека. Щом някой от вас е неразположен, аз зная – доста прах има. Недоволен си, криво ти е, мъчно ти е – имаш прах, нищо повече. Без прах! Чувствата внасят само влага, те още не са ЛЮБОВ. ТЕ СА УСЛОВИЯ ЗА ПРОЯВЛЕНИЕ НА ЛЮБОВТА. Любовта подразбира Единство в Целокупния Живот. ЕДИНСТВОТО осмисля живота. То го прави красив. Ако идеята за ЕДИНСТВОТО влезе в човека, В УМА ЩЕ СЕ ВНЕСЕ СВЕТЛИНА И ТЯ ЩЕ ПОКАЖЕ ПЪТЯ НА ИЗБАВЛЕНИЕТО. ПОД ДУМАТА „ТЪМНИНА“, НИЕ РАЗБИРАМЕ НЕПРОЯВЕНАТА РЕАЛНОСТ, Т. Е. РЕАЛНОСТ, БЕЗ СЕНКИ. КОГАТО ЧОВЕК ИМА ЕДНО НЕОБИКНОВЕНО [т.е. едно Божествено, относно Тъмнината и Светлината], РАЗБИРАНЕ, В НЕГОВИЯ УМ, ТОЙ Е [в] ЕДИН РАЗУМЕН СВЯТ [на РАВНОВЕСИЕ на нещата]; СВЯТ НА СВЕТЛИНАТА, ДЕТО ИМАШ ПРОЗРЕНИЕ; РАЗБИРАШ. Дето има РАВНОВЕСИЕ на нещата, там съществува РАЗУМНОСТ. ВСИЧКИ НЕЩА СТАВАТ ЯСНИ. ДОЙДЕ ЕДИН СВЯТ [поляризиран, само] НА ТЪМНИНАТА, ДЕТО НЕЩАТА НЕ СА ЯСНИ. На научен език – БЕЗСМЪРТИЕТО е РАВНОВЕСИЕ на нещата; на силите, които действат в природата. Бог е и в Тъмнината, и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога, в Светлината, ще Го намерите в Тъмнината; в ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ. Едно устойчиво Първично съединение, то е БЕЗСМЪРТИЕТО. И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора. За да възкръснем [относно Бога], трябва да умрем [относно нашата личност; да не заличаваме Бога, в себе си, възприемайки се като мъже и като жени], защото всякога едното подразбира другото - правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира сиромашията. А за да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени. „И тъй, РЕАЛНО Е ТОВА, КОЕТО ОСТАВА в УМА, в СЪРЦЕТО, в ДУШАТА и в ДУХА, на човека. Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В СЪРЦЕТО ОСТАВА ТЪМНИНАТА, В УМА – СВЕТЛИНАТА, В ДУШАТА – ИСТИНАТА, А В ДУХА – ЛЮБОВТА. Светлината и тъмнината са два процеса, за РАЗБИРАНЕ на всички съществуващи ОТНОШЕНИЯ. В ТЪМНИНАТА, ако пипате, ще имате едно разбиране, а ако сте в СВЕТЛИНАТА, ще имате друго разбиране. Сегашните хора още не разбират СМИСЪЛА на Тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви Тъмнината, в тях, те страдат; недоволни са от нея. Щом се прояви Светлината, те се радват. Бог е и в Тъмнината, и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога в Светлината, ще Го намерите в Тъмнината; в ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ. ТЪМНИНАТА Е МЛАДА МОМА [т.е. душа], а СВЕТЛИНАТА – МЛАД МОМЪК [т.е. дух], които се женят, един за друг. Светлина за Светлина и Тъмнина за Тъмнина, никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека, да се прояви. Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат. Сегашните хора са дошли на Земята като някои своенравни деца. Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат. Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха? Подир него. Той ги учи на знание. Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    П
    етър Дънов – Учителя: „Каква е разликата между земния и небесния живот? – Земният живот се занимава с земните работи, които имат отношение към стомаха. Небесният живот се занимава с небесните работи, които се отнасят към мозъка. Това е превод на Христовите думи във величини от първа степен. Има величини от втора, трета, четвърта степен, едни от които вървят във възходяща степен, а други – в низходяща. Като казвам, че стомахът има отношение към земята, имам пред вид неговите нужди. Всичко, което произхожда от земята, е в услуга на стомаха. Щом види едно земно благо, човек го туря първо в устата си, а оттам то отива в стомаха. Няма благо на земята, което човек да не е опитал. [Земните блага произтичат от МАТЕРИЯТА, а Небесните блага произтичат от Духа. Ето защо, роденият от материята (т.е. роденият по плът), за да има участие, в Небесните блага, трябва да се роди втори път – да се роди, по Дух.]“ „Ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта. Ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата. която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после, идвате при [Христос – Законът на ЕДИНСТВОТО – ] Дървото на живота, гдето с вашата опитност, [още докато сте в това тяло], ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.“ „Христос казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.” Това значи: Ако земният ви живот няма определена форма, съдържание и смисъл [да служи, във всеки даден момент, за благото на всички същества, едновременно (защото такава е Волята Божия)], той не може да се свърже с Небесния, дето всички неща са строго определени и точно измерени. На земята хората се пипат, гледат, докато се познаят. На Небето не е така, там хората се виждат. Виждането подразбира вътрешна светлина на човешкия ум и на човешкото сърце. Тук, не се прави разлика между [външно] гледане и [вътрешно] виждане, както мнозина смесват понятията душа и кръв, душа и дух, дух и ум. Тая е причината, дето хората говорят на неразбран език. Затова един друг се наричат "невежи". Всички сте невежи, защото говорите на неразбран език; на неразбрани ключове.“ „Целият Живот е Музика.“ „Целокупният Живот не е нищо друго, освен Музика; песен. И най-ограниченият живот е музика. Наистина, където и да отидете, ще чуете, че всеки народ има своя любима песен, свой химн. Англичаните имат свой химн, германците имат свой химн, французите имат свой химн, русите имат свой химн, българите имат свой химн и т. н. Не само отделните народи, но и всеки човек има свой химн. – Кой е химнът на майката? – Детето.“ „Когато употребяваме известни думи, трябва да знаем, на какъв ключ говорим. При това, трябва да се знае, в каква гама е написана дадена песен: в мажорна, или в минорна. Ако е написана в мажорна гама, тя звучи по един начин; ако е написана в минорна гама, тя звучи по друг начин. Една музикална пиеса може да бъде написана и в хроматични гами, дето мажорната и минорната гама се преливат една в друга. – Какво представят тия гами? – Мажорната гама представя ума, минорната – сърцето, а хроматичната – животът.“ „Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е умен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. — Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода. Всеки от вас трябва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни да не съжалява за това; като се пълни да се радва, че е придобил нещо ново. Затова обаче всички трябва да имате положителни възгледи за нещата. Само по този начин вие ще имате успех, ще можете правилно да се развивате.“ „Един ден, когато вашите уши се отворят и почнете да слушате малко повече и по-отдалеч, отколкото сега слушате – сега те са много дебели, нямате даже музикална способност, схващате само най-грубите тонове – вие ще забележите, че в цялата вселена се движат известни тонове, които предметите – изворите, дърветата, листата – издават, и ще чуете велика музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота. И Христос чрез Своето Възкресение иска да ви въведе в тая концертна зала. Той ще плати за вас, ще ви даде по един билет, но ще имате ли ухо да разберете тази Божествена музика, когато влезете в онази зала и видите онзи концерт, онова свирене? Това е вътрешният дълбок смисъл на Христовото Възкресение. Това е животът, който се развива между ангелите, от най-низшите до най-висшите. Навсякъде в света има туй Божествено проявление, и понеже не можем да намерим тази вътрешна връзка, ние считаме, че между всички явления няма връзка. И когато чуете думите „Мир вам!“, трябва да сте готови, какво ще ви заповяда Капелмайсторът да свирите – да пеете ли, или да плачете. Когато Господ вдигне своята пръчка и каже: „Мир вам!“, мъжът, който не знае да пее, почва да вика, и неговото пеене вече се нарича биене. И той бие тъпана, но го бие накриво. Жената, и тя по някой път бие накриво тъпана. Господ казва: „Ти не си научила да биеш тъпана, еди-кой тон не вземаш вярно, не си оправила гласа си, нагласи, постегни малко струните на своя живот, на своята душа“. Пак каже: „Мир вам!“, и започвате да свирите. „Чакай! Пръстите не слагаш правилно на цигулката“ – пак ще те спре. Ще кажеш: „Омръзна ми вече!“ Но трябва да разбереш, че изкуството се придобива с голямо търпение и трудолюбие и че за мързеливите няма Небе. Затуй Господ казва: „Ако не станете възприемчиви като децата, няма да влезете в Царството Небесно“; защото децата имат желание да изучат нещата, а възрастните казват: „Нам това не ни трябва, онова не ни трябва“, и най-после се прегърбят надолу, станат като въпросителна, земята ги привлича и ги заравят в нея. Господ казва: „Понеже тази цигулка не е хубаво направена, турете я долу, пак наново да се направи“. Ще я сглобят пак, и ще излезе наново в света, за да започне пак да се учи – Господ е решил всеки от вас да се научи да пее и свири. Той не иска на Небето деца, които не искат да се научат да пеят и свирят.“ „Помнете: Докато минава през Закона на развитието [на СЪЗНАНИЕТО си (и докато не стане Едно, с Бога)], човек ще вдига и слага мотиката, т. е. страданието, и ще копае своето лозе.“ „Лозето е емблема на Духовния живот [това е вътрешният живот], който съдържа в себе си условия за прогрес и развитие. Лозата се отличава с качеството - да пуща надлъж своите клонища. Нейните корени са по-къси, а клонищата й са по-дълги, докато у другите растения има една съразмерност между корените и клонищата: колкото са дълги корените, толкова и клонищата. У лозата, пък, е обратно. Тя се взима, изобщо, като емблема на живота. Затова Христос казва: "Аз съм лозата". Той не казва: аз съм крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките". Христос е разбирал много добре естествените науки. Съвременните естественици имат едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Те разделят растенията на известни категории, но какво се крие в тези категории, това за тях е "терра инкогнита".“ „Страданието води към великото щастие на живота. Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа. Чашата носи и страдание, и радост. Когато човек се научи, как да пие от тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисъл на живота.“ „Да работиш с мотика, да я вдигаш и слагаш – това значи да биеш тъпан.“ „В закона на развитието ние трябва да носим тази мотика - тоест страданието, което произвежда това велико щастие.“ „Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него.“ „Съществуването на съвременната култура се дължи на милионите листа, които падат на земята и носят своето послание от Бога. И човекът, като листо, слиза на Земята, да донесе Божието послание за онези души, които го очакват. Слизането на човека на Земята, между слабите и немощни същества, не е нищо друго, освен преминаване на душата, през иглените уши, за които се говори в Писанието.“ „Наистина, преди да влезе в Царството Божие, и бедният и богатият минават много пъти през гроба – през иглените уши, дето оставят всичко земно.“ „Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият [в смисъл: онзи, който се мисли за учен човек], в Царството Божие.“ „Христос казва, че на небето за един грешник се радват повече, а не за 99 праведни – те не ги интересуват. В Небето се интересуват за един невежа повече, отколкото за хиляди учени хора, които имат дипломи.“ „Каквото [знание] е спечелил човек на Земята, на Земята го оставя. Единственото нещо, което взема със себе си, това е мотиката, т.е. оръжието, с което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на Небето, и на Земята. Докато е на Земята, човек трябва да благодари за тялото си – най-голямото богатство, с което може да разполага. В него са вложени дарби и способности, които трябва да развива. Така, той придобива духовно богатство, което занася със себе си.“ 
     
  7. Сутринта сънувах, че снощи в 23:56 мин., Донка по искане на Иво ми е свалила всички ограничения, повече от година след налагането им. Бях изненадан приятно. Усетих се длъжен да бъда още по - добър потребител, отколкото преди.

×
×
  • Добави...