Здравей totenkopf,
няколко пъти прочетох писмото ти и реших да ти предложа някои сламки за размисъл, които ако решиш да оползотвориш, може и да намериш в тях отговори на твоите терзания и възможности да ги преодолееш и дори да извлечеш полза от тях.
Първото, което си помислих в резултат на твоите размисли за семейството ти е, че ти си ужасно гневен на майка си за това, че тя в резултат на болестта си не е имала възможност да ти отдава нужното ти внимание и подкрепа. Затова са били най-вероятно и твоите проблеми с поведението в училище, с органите на реда, алкохола, наркотиците и т.н. Дали си се замислял някога върху това? И ако сега имаш възможност да си помислиш, дали би решил, че можеш да и простиш, а простиш ли, може би нещата ще тръгнат за теб в друга посока. Би ли могъл да приемеш, че майка ти не е виновна за това, че е болна, че тя със сигурност изпитва майчински чувства към теб, но вероятно заболяването и не и дава възможност да ги изрази по начина, по който на теб би ти се искало?
Ето ти първия въпрос за размисъл.
Втория ще насоча към "момичето на твоите мечти". Казваш, че в резултат на връзката ви ти си променил начина си на живот, постигнал си успехи в образованието си, чувствал си се добре. Но си се уплашил от задълбочаването на тази връзка.
Ще те цитирам: "Момичето, с което бях имаше повече опит от мен (тя беше първата ми любов) и въпреки това доста пъти ми е споделяла,че аз съм специален за нея, че връзката ни е по-силна и че е "намерила човека". Казвала ми е доста силни думи и понеже явно ме е убедила аз повярвах в тях. Неколкократно искаше да предприемем по-сериозни стъпки...семейно съжителство и тн., но аз и отказах, понеже смятам, че това е много сериозна стъпка и хората трябва да бъдат напълно сигурни един в друг. Бил съм жертва на разбито семейство и никога няма да си позволя да създам нещо, без да съм сигурен. че то ще бъде пълноценно."
Не ти ли е минавало през ума, че с това момиче ти просто си заместил липсващата ти майка, нейното признание и подкрепа и отказа ти да задълбочиш връзката си е просто страха ти да не загубиш отново тази подкрепа, страха да поемеш отговорност към жената като партньор? А истинската жена иска да бъде приемана като ЖЕНА, а не като заместител на липсващата майка. Затова и те е напуснала според мен.
Третото нещо, на което ти предлагам да обърнеш внимание е дали "не"-тата, които използваш не са прекалено много. Те определят мисленето ти, а то от своя страна провокира и събитията, които се случват около теб. Може би си чувал сентенцията: "Човек е това, което си мисли че е." Ако ти непрекъснато си мислиш как "не можеш", "не си готов", "не искаш", отново "не можеш", тази нагласа ще бъде водеща в действията ти и резултатът едва ли ще бъде удовлетворителен за теб.
Можеш да промениш нещата, но е необходимо желанието ти за това. Предлагам ти да опиташ нещо като първа стъпка:
Извади от писмото си всички тези изрази. Напиши ги един под друг. А после срещу всеки напиши какво МОЖЕШ, ГОТОВ СИ, ИСКАШ да направиш, за да промениш ситуацията за теб. Прочети колоните по няколко пъти. След това скрий първата и продължи да четеш всеки ден по няколко пъти само тази с позитивните твърдения. Можеш да я обогатяваш, когато нещо ново ти дойде на ум. Но продължавай да я четеш поне в продължение на 2-3 седмици. Резултатът може и да те изненада.
Ако имаш някакви въпроси или други размишления, моля, аз съм на разположение.
Желая ти успех! Та ти си само на 20.
