shining_star

От учителя зависи повече. И аз учих в такъв клас, като дойдохме в София - сборна паралелка, изхвърлиха от другите паралелки който "не става за нищо ", и 2-3ма новодошли като мен, и сформираха една такава сборна паралелка. Имаше си определени учители, при които се държаха точно по същия начин, и други, при които беше пълна тишина. По-късно в техникума беше същото...винаги се питах защо едни и същи хора при двама различни учители се държат по съвсем различен начин...имахме един учител по специална технология, който идваше на училище с черен костюм, с бяла риза, винаги заставаше отпред и поздравяваше класа...в неговите часови винаги беше пълна тишина и дисциплина...забелязах, че е до вътрешната нагласа на самия учител...тези,на които се шумеше в часовете им и не можеха да въдворят ред, някакси отвътре нямаха отношение към това, което правят, не уважаваха и учениците...да, не ги уважаваха като хора, някак гледаха механично, като някакво неприятно задължение, което трябва да изпълнят и да си излязат. Някои от тях мразеха работата си и хората срещу тях. Другите имаха друга нагласа. Всички обичахме нашия учител по специална технология. В неговия час муха да бръмне ще се чуе. Няма човек от тоя клас, който да не го е уважавал, в т.ч . и аз. Видях, че това е взаимно - той получаваше насреща същото това уважение, което имаше той. Това не може да го изиграеш. Или го имаш, или не.

Разговарях с едно 13-годишно момче, което казало в час, че човека не е произлязъл от маймуните, и се позовал на книгите на Мулдашев. Учителката му казала: "Не си се подготвил, това са недоказани теории." Той напуснал часа с думите: "Вие нищо не знаете, нищо!" Не съм съгласна с всичката напълно ненужна информация, с която пълнят главите на децата, и начина, по който е поднесена. Веднъж прочетох две изречения от учебник за 5-ти клас, и се хванах за главата. Ами как ще слушат децата, как ще им е интересно?! Тук в България няма алтернатива, няма и развитие. Да, няма развитие...това, което аз съм учила в училище преди 30 години, това го учат и сега...По света има училища на Щайнер, валдорфска педагогика...а тук какво, карат ги да запаметяват някакви неща, които за нищо не им служат...и не е въпроса за заплатите само...и учителите, както лекарите, постоянно се оплакват, че нямали добри заплати, условия...а не се замислят какво е тяхното о т н о ш е н и е към ч о в е к а и това, което правят?!

http://www.dailymotion.com/video/x430fv_foreigner-blinded-by-science_music Blinded by science, I"m on the run, Blinded by science, where do I belong? What"s in the future, has it just begun, blinded by science, I"m on the run. I worry "bout the world that we live in, I"m worried "bout all the confusion, I wonder about the lies I've been reading, I wonder where this madness is leading. Is this a road going nowhere, or is someone leading us somewhere? I can"t believe we"re here for no reason, there must be something we can believe in. Blinded by science, I"m on the run, I"m not an appliance, don"t turn me on, Blinded by science, I"m on the run, I"m blinded by science, on the run.

Ковърдейл е велик. Много го харесвам... Той пее: "плача за любов", но той е изразител на любовта. Мария, чудесно обобщение на темата!

Само нещо да уточня: тук никой не е казал, че хората, които не са чели и не се интересуват от окултното, са бедни духом. Ставаше въпрос за развитието на човека, като такъв. А не дали е чел, дали е учил, и дали е практикувал окултизъм и т. н. А за другото - не казваше ли Петър Дънов, че за в бъдеще няма да се раждат лоши хора на земята, няма да има условия за тях?

Какво се подразбира под това изхвърляне фактически? Ани, какво се подразбира...както аз го разбирам, "изхвърлените", т.е. които не приемат новия живот, ще си останат на нивото, на което са. Да си циклят в старите проблеми и отношения. А по-напредналите, които са готови, ще са в новата епоха, някои казват, в друго измерение.Сега сме измешани всички, и сме на различна степен на развитие. А тогава ще се разделят "козите и овците", или зърното от плявата, и всеки ще отиде където му е мястото, с такива като него, на неговото ниво. Няма вече напредналите хора да седят на едно ниво с изостаналите, и да поемат тяхната карма. Така го виждам аз, а също и други.

Във всички случаи се радвам. Не ме тревожи въпроса къде съм аз, и какво ще стане с мене.Както стана дума по-горе, ще дойде един момент, когато обикновените хора, които не са ангели нито дяволи, ще трябва да се определят в посоката. Ще трябва да решат за себе си на кого, и на какво служат. Ако не го направят, ще останат да си циклят на нивото на което са. Човека, който се развива, минава през ада и излиза от него. Излиза с една степен по-научен, по-добър, по-съзнателен. А този, който не се развива, остава да си цикли посред ада, който си сътворява той и други като него. Вратата се затваря и той остава във "външната тъмнина" - не си е изработил масло за лампата. Радвам се, дори и да загина, Радвам се, защото други ще го видят, дори и аз да не съм там. И най-вече, защото ще стане.Ще го има тоя нов живот.

Ще бъде "изхвърлен" който поддържа стария живот, и не желае или не е подготвен да приеме новия. Тъй като старата система и отношения ще рухнат. Това, което написах, е цитат от библията. Там се говори за тези неща, аз не си го измислям.

Разделението го забелязвам... не че преди не го е имало...но напоследък като че ли по-ясно се очертават границите... Преди си съществувахме в някакво блажено неведение, като в мъгла... Както казваше Тодор Колев: ...мъгла...и след мъглата, пак мъгла. Сега забелязвам, че това разделение сякаш по-ясно се разграничава и очертава...стои малко като в американски уестърн, където се знае кой е от добрите, и кой от лошите. Трябва да се определиш...ако не го направиш, ще бъдеш "изхвърлен във външната тъмнина, и там ще бъде плач, и скърцане със зъби." Отношенията се разпадат...вече става все по-невъзможно да отхвърляш вътрешно човека, и в същото време да показваш обратното... Забелязвам също, че има дни, в които самия въздух, самата атмосфера е по-различна...някакво спокойствие има във въздуха, някакъв странен мир, тишина.

Това са глупости. Ако сме в числото натези, които ще загинат, нищо нямада ни спаси. Земята заедно с цялата Слънчева система,преминава в друг етап на развитие, в друго измерение.Не се поддавайте на техните провокации, всичко е за добро.

Кои качества не харесвам в себе си? - качествата страх, неприемане, непримиримост, осъждане, гняв, ненавист. Кои харесвам в себе си? Обратните на тези. Харесвам когато обстоятелства, създадени от мен самата, са ме принуждавали да изляза срещу страха си. Харесвам как се движа към разрешение на проблема...или просто се движа, страхувайки се.Харесвам също и как се научих в резултат на тези качества, кое да приемам и кое не. Да не съдя, да не мразя. Но първо минах през омразата.Трудно ми е да кажа "харесвам тези и тези качества в себе си". Човека не е константна величина, той се променя постоянно.А тези негативни качества постоянно срещах в живота си, срещах и противоположни на тях.И в себе си, и в другите. При другите най-много се възхищавам на качеството, за което говори Исус: Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи живота си за своите приятели.Познавам хора, които точно това направиха. На тях се възхищавам

Да. Но не забравяй каква е била ц е л т а на т. нар. "стари виждащи", с която са създали това магическо учение: Било е създадено за лични цели на самите тях! Не че самите те са се чувствали много важни...изцяло съм съгласна с Карлос, що се отнася до това да се откажеш от своята себезначимост и биография. Но егото и всички производни от него... са част от пътя на развитие. Ще ти припомня само нещо: как дон Хуан учеше Карлос да се откаже от своята себезначимост, като говори на тревата. Карлос се противеше, казваше, че не може да го направи... Дон Хуав му каза: трябва да го направиш. Кажи нещо на тревата, аз ще се отдалеча, няма да те чувам нито да те виждам. От това зависи обучението ти при мен. Карлос за момент помислил да се качи на колата си и да си отиде. И това да е последната му среща с дон Хуан...защо му е било толкова трудно? Ето това недоумявам...Аз не съм магьосник, нито кандидат за такъв. Но за мен не представлява трудност да кажа нещо на тревата, дори и пред хора.

Благодаря, Вал. И понеже стана въпрос за Буда, ще напиша пак в този ред на мисли, един мой любим цитат от "Дхаммапада": И нека живеем щастливо, като не мразим тези, които ни мразят. Сред хората, които ни мразят, да останем свободни от омраза. И нека живеем щастливо, свободни от болести сред болните. Сред хората, които са болни, да останем свободни от болести. И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните. Сред хората, които са алчни, да останем свободни от алчност. Как има смях? Как има радост? Стрелите на Мара постоянно летят към нас... Доколкото знам, не е говорил за любов, нито за бог. Говорел е за състрадание и милосърдие. А като си мисля за въпроса, който поставяш...да, май това е голямото предизвикателство: да се учим да сме внимателни и отговорни към това каква реалност творим за себе си, тъй като и други попадат там

...а когато е бил в пещерата, баща му изпратил един човек да го уговаря да се върне.Човека почнал да го уговаря, и Буда му казал: "Само ми отговори на един въпрос: щастлив ли си? Ако кажеш да, готов съм да те последвам. Но ако кажеш "не", трябва ти да ме последваш... Историята също разказва и, че Буда, когато постигнал просветлението, бил много смутен и отчаян. Мислел си: "Струва ли си?... Кой ще чуе?.Кой ще разбере? От 100 000 10 ще чуят, 5 ще разберат, 1 ще постигне. Е, струва си, дори и заради този един... А на твоя въпрос, Вал, за възприемането на света: въпрос на личен избор. Въпрос на вкус, казал дявола, и скочил гол в копривата. Не, шегата настрана...наистина сами решаваме и си го избираме. Буда е търсил изходен път от страданието, и го е намерил. Ако и ние го търсим, и ние ще намерим. Първия закон в будизма е: не причинявай страдание.В щастлива среда и щастлив свят всеки може, така и баба знае...но героизма на Буда и на хилядите негови последователи, както и на всички нас... стои именно в това, че ние, въпреки лошите условия, се стремим да се развиваме, да се осъзнаваме , да помогнем където можем , и да живеем добре, а не само да създаваме за себе си и около себе си ад.

Само нещо да вметна Живота е единен и неделим. Не се дели на материален и духовен.Ако си бил разочарован и си се обърнал към "духовното", за да избягаш от проблемите си... дали ще се обърнеш към духовното, ако го нямаш вътрешния стремеж?... Някъде четох едно изказване, че ние сме дошли тук да се научим да живеем добре в лоши условия. Лоши се разбира като отношения... С други думи го кажи, да живеем духовно посред материалното. ВАЛ, и аз също много харесвам това " да си в света, но не от него."

Свободата... Но само затвореният си мисли за свобода, и мечтае за нея.Това и Учителя някъде го казва: Какво иска затворника? - свобода. Какво иска гладния? - да оздравее. А усещането за свобода за мен е свързано с осъзнаването: колкото съм по-несъзнателна, толкова повече не се чувствам свободна. А с осъзнаването човек се чувства по-малко зависим...поне аз...явява се нещо, и си казвам: А, това ли? Ще се оправя...

Един мъж се прибира по-рано от командировка, а жена му била с любовника. Като чула, че се отваря входната врата, казала: "Бързо! Качвай се на масата и почвай да оправяш крушката." Любовника се качил на масата...Влиза мъжът. - Къв е тоя?... Жената: - Това е електротехника, дойде да оправи крушката... - Добре, а...защо е гол? - Такъв са имали, такъв са пратили...

:sorcerer:Val, не знам какви точно мисъл-форми визираш, не съм запозната със Зеланд. Знам, че ако си в конфликт с някого и обръщаш внимание на това, ако мислиш за това с негативна емоция, между тебе и човека се отваря един вид нещо като невидим канал, по който тече информация от него към тебе, и от тебе към него. Факта че обръщаш внимание и се занимаваш в мислите си с него и с негативни ситуации, свързани с тебе и с него... припомняш си какво е станало, кой къде е бил, какво е казал...говори, че си допуснал да бъде отворен канала от твоята страна. Ако не си го допуснал, няма да приемеш негативизма, който идва откъм него, няма въобще да стига до тебе и да го възприемаш. Много зависи от това кой е човека, каква е ситуацията, различно е. Ще ти кажа какво направих при един такъв случай с нашия бивш директор. Той ме беше взел на мушка и постоянно създаваше конфликти и изкуствено напрежение... Хващах се как с часове мисля за това, как водя мислено някакви диалози с него, в които му "давам да се разбере"... как се събуждах посред нощ с гневни мисли за него...Какво направих: взех категорично решение, че няма да мисля за него, и за нищо свързано с него. След това една вечер мислено се обърнах към него и му казах каква е позицията ми по въпроса, и му казах да ме остави на мира. Това реши въпроса. Но е много важно да не си настроен негативно, когато мислено му казваш това, което си решил за себе си.

Да, възможно е - но това вече е обсъждано в темата! Ти прочете ли я? Това "какъв ти е въпроса" много ми прилича на "какъв ти е проблема?" . В началото на темата съм писал за противоречието, което ме накара да я отворя тази тема - ако имаш желание, прочети... Заради него и сега държа таксата си доста ниска. А проблем няма. Дори въпрос няма, нито пък търсене на съвети на кило, които някой да дава... Има разсъждение, което е желателно да бъде на място и добре обосновано! Благодаря ти за включването! Всички коментари не съм чела. Прочетох само твоите 2 първи изказвания. Прочетох ги 2-3 пъти, преди да пиша тука. Иначе как бих си позволила да пиша. За съветите на кило не знам какво и кого визираш. Аз не давам съвети, само исках да споделя...не е ли форума за това...за включването, за пореден път съжалявам, че го направих.

Не! Объждаме дали психотерапевтът трябва да кара само мерцедес висок клас или заслужава хеликоптер! ... Ха-ха. Ами остава вие психолозите да си решите дали ще се задоволите с мерцедес, или ви трябва хеликоптер. Писал си тука, че би работил и без пари. Че човека "Х" дори няма и 20 лева да си плати таксата. Поправи ме ако не съм го прочела правилно, ти обичаш да поправяш хората. Пиша съвсем добронамерено и доброжелателно. Е, ако работиш самостоятелно, би могъл например, на човека "Х"и други като него които нямат пари, да не им вземаш такса. За сметка на това като дойде някой богат фирмаджия с пари, на него да вземаш по-висока такса...нещо такова...отново, не ми е много ясно какъв е въпроса за "връзката на психотерапията и заплащането"...Дали заплащането за психотерапия е малко, или е много? Какъв ти е въпроса...и какво да ти кажа, пазара и търсенето определят. Едно нещо струва толкова, колкото може да се вземе за него...ако съм аз, сигурно бих взела пари само когато видя резултат от моята работа...когато видя, че наистина съм му била в помощ...много е трудно, трудно е да помагаш на някой който не може или не иска да си помогне сам...случва се понякога, както беше разказал Максим, човека отива там да си поговори,, отива за морална подкрепа която няма откъде другаде да получи, и не получава нищо. Но таксата си върви предполагам. Е, радвам се, че пак се видяхме.

Съзнанието е нашия Наблюдател. Ето какво казват учените относно Наблюдателя: Наблюдателя е Духът-Атма и се намира в нашето сърце. Ето и целия филм. http://www.youtube.c...feature=channel Това е част 1 от 8. Останалите части са от дясно. Поздравления, Търсач. Точно така е . А за човечността, би ли могъл да дадеш пример - някой пример от живота, който си видял?

Ето текста на една моя любима песен на група ЛЮБЭ, "По высокой траве" Сколько зим, сколько лет, сколько вод утекло Сколько жизней прошло без меня, сколько жизней ушло от меня. Я вернулся домой, а виски сединой Припорошило в дальных краях, да и грудь вся в сплошных орденах. По высокой, высокой траве я пройду в полный рост, полной грудью вздохну воздух этих полей, мной давно позабыты на вкус. Меж высоких стогов золотая стерня, ну-ка встану босою ногой теплотой обласкает земля. Через пару шагов поле вспомнит меня, с возвращением, скажет, домой, с возвращением домой, старина. Ни кола, ни двора кто-то скажет укор ничего не нажил, не скопил, только верой и правдой служил. По высокой, высокой траве я пройду в полный рост, полной грудью вздохну воздух этих полей, мной давно позабыты на вкус.

Човек учи с радост това, което му е интересно и го влече. А това, което ни преподаваха в училище, поне на мен не ми беше интересно. На времето си мечтаех да уча в училище на Щайнер - знаех, че има такива училища в много държави в Европа. Познавам човек, който е завършил такова училище в гр. Есен, Германия. Казва, че най-хубавите години от живота си е прекарал там.

Платон и Диоген често спорели за убежденията си. Един ден Платон на път за царския дворец, минал покрай Диоген, който си миел на чешмата зелето за обяд. Като видял Платон накъде се е запътил,Диоген не могъл да се въздържи, и му подметнал: "Ако се беше научил да ядеш зеленчуци, нямаше да ходиш да се подмазваш в дворците на тираните". Платон му отговорил: "А ти ако се беше научил да общуваш с хората, нямаше да ядеш зеле"

Защо ли все си мисля, че този който ти е длъжник, т. е. направил ти е нещо лошо, той трябва да търси прошка от тебе, а не ти да се буташ да му прощаваш.Ако той потърси прошка, ако иска да се сдобрим, откъм мене няма проблем. Но ако примерно ми е направил нещо лошо и след това нямам с него контакти, примерно ако е било в работата, и съм отишла на друга работа и не се виждаме, няма как да му простя. Лошото си остава, някъде там. Може да не е активирано, но стои там. Случвало ми се е, с един колега, той постъпи към мене лошо. Е, и аз го намразих. И той ме мразеше, но виждах, че това го смущава и му тежи, и на мен ми тежеше. Един ден, идва при мене с кутия сладкиши и сок. Стоеше смутено, с наведена глава, и се беше изчервил. Той иначе е рус, с много светла кожа. Аз му казвам: какъв е повода? Той вика: рожден ден. Гледах го в лицето, виждах как се бори със самия себе си, виждах и борбата, и мъката, и това, че сам не знае какво прави в момента и защо го прави, но го прави... Аз си взех бисквита, казах му, да е жив и здрав, и успех. Той остави там кутията, каза ми: взимайте си. Гледаше ме вече по-спокойно в лицето. А преди това се бях зарекла, че нищо от него няма да взема. Не знам при него как стояха нещата, явно имаше нещо в мен, което му предизвиква непоносимост, но аз оттогава спрях да го мразя