shining_star

Борш с карфиол: взимаме карфиол 1 малка главичка, една глава лук, един малък морков, чушка и домат. Нарязваме ги и ги задушаваме с 2 лъжици олио и малко вода. после доливаме с вода като за супа, прибавяме червен пипер и съвсем малко брашно, размито с вода, и един картоф, и оставяме да се свари. Поръсваме накрая с листа от целина и магданоз

Мани ги буквичките и думичките, като няма спомен от цели коментари и теми, тогава става страшно Не мисля и 800 лв с трудов стаж от 30 години за високо заплащане на учител. По-скоро за справедливо. Високо е 1000-2000 и нека се абстрахираме дали е заслужено, защото конкуренцията която ще се предизвика в подбора на такива кадри е директна инвестиция в децата ни, а не в златни парламентарни асансьори и потънали незнайно къде данъци. Наистина е жалко когато учителите мислят в час за цената на боба,но ...това е положението.В България не почитат нито даскала,нито доктора,нито попа.Мисля си за извода? Малко е встрани от темата, но всички сме виждали едни и същи ученици да вдигат шум при един учител и да се държат недисциплинирано, а при друг - абсолютна тишина. Е, и двамата са учители - защо единия го уважават, а другия не? Така е и с доктора, и с попа. Ако едно дете не уважава родителите си, причината не е в детето. Причината е в тях.

Като малки със сестра ми си играехме на принцеси. Имахме си царства, където ние бяхме най-красивите и най-великите, строявахме куклите и се разпореждахме там

Мисля за смъртта като облекчение, а не като наказание. Всичко по редът си, но глупаво е да се страхувам от неизбежното. Била съм близо до смъртта и не ме беше страх. Като раждах случи се така, че бях със система и, понеже много ме болеше, се преобръщах в леглото и по някое време иглата се извадила, а аз не съм видяла. Почувствах как болката намалява, докато спря напълно. В същото време усещах как се отпускам, отпускам се, и се отдалечавам...сякаш вече не съм част от всичко това. Мъжа ми чака в коридора, но аз не съм част от това...После помислих за детето и тогава усетих, че нещо ми мокри, издърпах си ръката изпод одеялото и видях, че иглата се е извадила от лейкопласта. Тогава влезе доктора та, всичко мина добре...впоследствие си мислех дали пък не съм се приближила до смъртта си .

Един богаташ видял беден рибар да си лежи на пясъка, и му казал: Стига си лежал, отивай да работиш. Рибарят: Защо? Богаташът: Ами, да спечелиш пари, да си купиш лодка и да хванеш повече риба. Защо? Ами може да продадеш рибата, да си купиш по-голяма лодка и да наемеш някого да работи за тебе. Тогава ще можеш да си почиваш. Нали това правя...

Не съм съгласен. Остро се противопоставих дори на Гуруджи, защото не съм съгласен с нещо организационно в групата, но той си е същия-любящ, спокоен, усмихнат. Знае вече какво наприказвах, включително и негативно и въпреки това отношението му към мен не се промени. Пак ми помага и пази, каквото и да направя добро или лошо, няма да ме отхърли, защото любовта му е безусловна. Тогава разбрах, че това което говори е истина и наистина го живее. Е, има човек в групата, който е от категория С, която описваш. Той ми скочи веднага щом му казах истината в очите, направи ме враг и се опита да ме изолира, забрани ми достъпа до групата, но той си е просто координатор, с всички свои слабости, днес е там, утре вече друг ще е кординатор. В този ред на мисли си спомням за една история от живота на Йогананда. Той бил в един ашрам, и там бил отговорник. Но един човек постоянно се заяждал с него, защото му завиждал за мястото. Ходел при учителя да говори: "Мукунда е паразит, ползва се от гостоприемството на ашрама, без да дава нищо." Учителя казал: "Извикай Мукунда и елате при мен." Когато двамата застанали пред учителя, той казал на човека, че вече той ще бъде отговорник, а не Мукунда. Но не след дълго новия отговорник се явил при учителя да се оплаква: "...но те слушат Мукунда! Всички ходят при него да се съветват...питат него, а не мене, както би трябвало..."Учителя му казал: "Искаше мястото, дадох ти го. Сега какво да направя, ако можеш, накарай ги да те слушат."

Проблемите той ще си ги решава, няма начин. но трябва да си помагаме.На мен винаги ви живота ми е липсвала морална подкрепа и опора, в трудни ситуации. Не да ми решат проблема, а само да си поговоря с някой, да усетя, че духом е с мене. И защото това ми липсваше в живота, затова се моля за други хора. Не съм много съгласна с това, че злото и мъката дават добър резултат. Моля се за хората в нужда, защото искам да им дам подкрепа.

Да,първо трябва да се молим за другите,най-накрая за себе си! Това не го знаех, но така от само себе си се получава. Без да искам съм го уцелила че така трябва. Например, моята приятелка сама гледа детето си, работи само нощни смени и се преуморява. Друг пък един мой приятел го оперираха от херния, а работи тежък физически труд, а доктора му е казал, че не бива да работи това. Моля се за тях и за всеки за който се сетя, че му е тежко. Накрая казвам за себе си: помогни ми Боже в ....еди кой си проблем, да стане по най-добрия начин. Да стане обаче по твоята воля а не по моята.

Да, моля се със свои думи. Първо си правя едно упражнение с дишане: вдишване - Да се прослави името Божие в мен. Задържане: да възрасне в мен Божията правда. Издишване: Да бъде волята Божия. После се моля за това да няма никой болен, самотен, нещастен и без работа. След това - за всеки човек който е в нужда, представям си човека и моля да му помогне Бог в това от което има нужда - ако е болен, да оздравее, ако му е тежко с работата или е без работа - да му помогне Господ като му отвори врата да се реши този проблем; ако има неразбирателство в семейството - да им даде Бог мир и добри отношения.

Привет! Да, самата игра е. Всичко е по план Божи. Не мисля, че е редно да се опитва някой да си представя нещата. По този начин човекът попада в представите, в проекциите и във фантазиите, но от това не може да се избяга докато Бог не разпореди. Преди и аз съм се опитвал да си представям нещата и съм се опитвал да си ги обясня. Взе накрая че излезе нещо много различно, което ум не може да роди. Думички хиляди. Че Е тук, тук Е. Че де факто не идва - не идва. Той Е постоянно тук. Това, което идва в човек е просветлението, яснотата, разбирането, откровението, истината. Постигането може да се нарича "да се проявиш". Защо не!? Но човек и без да е постигнал ще не ще е проявен. Човек проявява това, което ме е дадено да прояви. Човек сам не може да определи за себе си какво да проявява и какво не, именно защото и желанията и мислите са "спуснати" от "горе". Да, именно Бог не гледа на лице, на кафе, на таро, на боб, но пък от друга страна, след като всичко е Бог, то се случва Бог да гледа на лице, на таро, на ръка... Играе Си и властта е в Него. За да не се хвали никой с аз-а си, че той бил постигнал, че той бил вървял, че нещо зависило от него... Впоследствие Бог раздава много уроци. Ники, може би не е тука мястото, но искам да ти разкажа нещо. Това е откъс от една книга на Кастанеда. Там неговия учител дон Хуан му казва да избере три важни случая от неговия живот, неща, които са били от решаващо значение за него. Ето една от случките, които разказва Кастанеда: "По това време бях на 9-10 години, живеехме в едно градче, и веднъж моят приятел ми предложи да тръгнем със сал по реката. там имаже подземна река и беше много опасно. Аз му казах: "Луд ли си, това е сигурна смърт!" Той тогава каза - добре тогава, ще тръгна сам. Прибрах се в къщи, но не можах да заспя тази нощ. На сутринта отидох при него и го попитах защо иска да тръгне по реката. Той ми каза: "Това е мечтата на баща ми, цял живот е мечтал за това. Винаги казваше как ще си направи сал и ще тръгне по реката, а ние с мама не му вярвахме - мислехме, че само си говори. Но сега си е направил сал, и знам че ще тръгне. А отиде ли, ще намери смъртта си. Знам го. затова искам да отида аз, за да не отиде той. Предпочитам аз да загина, отколкото той". Тогава му казах, че ще дойда и аз. Взехме сала на баща му, и отидохме на реката." По-нататък Кастнеда описва как течението ги повлякло, ударили се в подводна скала, и се борили мъжки да оцелеят, и след около три часа неравна люта битка, успяли да излязат полумъртви на брега. Кастанеда казва за приятеля си: "Той е единствения човек, на когото някога съм завиждал. Оттогава прекратих взаимоотношенията си с него. Това за мене беше единствения нчин да покажа безкрайното уважение, което изпитвах към него".Тогава дон Хуан му казва: Така , ако няма за какво да умреш, едва ли има за какво да живееш..."

Не гледам дали е стар, млад, дали е мъж или жена, дали го познавам или не, и дали ми е симпатичен. Като се наредят хората гледам дали някой е застанал сам, отивам и го питам дали иска да играем заедно.

Детето ако го пляскаш, няма така да му покажеш, че е извършило нещо нередно. Единственото, което то разбира, е обида и огорчение. Ако го правиш често (да го пляскаш) накрая ще те намрази.За самоконтрола: не става в момента да г решаваш. Трябва да го решиш предварително. Аз така направих и имаше резултат. Най-добре е ако е двустранно - ако заедно с другия човек, с който примерно, се карате, вземете такова решение. Това действа по-добре отколкото ако вземеш решението сам за себе си. Ситуациите са свързани с хора: с баща ми се карахме и един ден заедно взехме съзнателно решение, че ние и двамата ще живеем в мир и разбирателство. Това реши въпроса, оттогава не сме се карали.

Няма страшно, че се умира, умира се, но смъртта не е страшна. Тази смърт се нарича Самадхи. Смърт приживе. Страхът няма място тук, но разбирам, ако го има у някого. http://www.beinsadou...ndpost&p=111829 Петър Дънов умря и се "роди" Беинса Дуно. Когато аз-а умре, тогова тялото остава живо, даже тогава то е истински живо, защото липсва противник (Сатана). Просто умът си е отишал. Празен си и в този празен мях, Бог може да налее ново съзнание. После това си хем Той, хем "ти", при това едновременно. Същото като при Йод-Хе-Вав-Хе (יהוה) - Аз; Не Аз; Аз & Не Аз Ако азът умре ще бъдеш учител на света. Като Буда, Исус и Петър Дънов. Те нямат свой личен интерес, който да защитават, и са проводници на божественото

Лошото поведение на детето си има причини! И те са в семейството. Какъв е смисъла първо да му ги създаваме, а после да го "разбираме" и да се "справяме с проблема"? Не е ли по-добре и за децата, и за нас, ако не създаваме такива проблеми Внушенията не винаги идват само от родителите и роднините. Според мен причините за лошото поведение на детето са и в семейството и извън него,но ролята на родителите е най-важна при решаването на проблема. Разбира се, внушения и въздействия идват и отвън, но ако детето има сравнително сигурна и стабилна среда в семейството, това отвън много леко се отработва. А на въпроса на звездичката, не е ли по-добре да не създаваме такива проблеми - да, естествено, че е по-добре, но за съжаление ни е невъзможно. По простата причина, че не сме идеални и съвършени. В някои семейства все пак се получава общо взето добре, в други - не толкова, а понякога дори никак, но ... това е част от плана; може би. Да така е, Диди . Проблемите на родителите се отразяват на децата. И ние сме имали нелеки проблеми, но моето дете беше като щастливо изключение...Докато влезе в пубертета беше добре, но после се затвори, ходеше без самочувствие...но ни се помогна. Помогнаха ни отгоре, и оттогава всичко, и с нея и с мене, е много по-добре.

А аз много харесвам края: "...и когато накрая дойдоха и ме спасиха, вече нищо нямаше значение. Единствения ми приятел си беше отишъл. Оттогава често заставам на прозореца и гледам към небето, макар и да знам, че не мога да видя неговия астероид. Но знам, че той е някъде там. И ако някога ви се случи да минавате през пустинята Сахара и видите едно малко момченце със златни коси, което се усмихва и не отговаря на въпроси, не ме оставяйте да бъда в неведение. Моля ви, пишете ми, че той се е върнал.

Лошото поведение на детето си има причини! И те са в семейството. Какъв е смисъла първо да му ги създаваме, а после да го "разбираме" и да се "справяме с проблема"? Не е ли по-добре и за децата, и за нас, ако не създаваме такива проблеми Внушенията не винаги идват само от родителите и роднините. Според мен причините за лошото поведение на детето са и в семейството и извън него,но ролята на родителите е най-важна при решаването на проблема. Да

Христос Возкресе, shining_star! Много е просто и няма никакво противоречие. "Човек" става готов едва когато Бог реши. Индивидуалността не е готова, докато Той не пожелае тя да стане готова. Бог може да направи каквото Си иска със Себе Си, с Творението Си. Писах ти, че е игра. Времето на "някои" и "нещо" идва, когато Бог реши. Времето е илюзия. Докато човек е с аз-а си, докато счита себе си за индивидуалност той е в дуалността и Път има, но след като човек изчезне в Единосъщността - Път няма. Тогава има само Бог. Всъщност никога не е имало нещо друго. Не можеш да постигнеш нещо, което Си, защото самият опит да постигнеш нещо, те пренася в представите и проекциите, в мечтите и умствените схеми. От тази позиция на "аз" и индивидуалност неминуемо ще търсиш Единението. Просто трябва да спреш да бъдеш. Да се освободиш от умствената концепция за индивидуалност, с която се отъждествяваш и готово. Трябва да се освободиш от ограничения ум и да се разтвориш в Океана. Аз мога да ти кажа така на Тебе: Засега, Боже ти харесва да Си играеш на жмичка в този Си кустюм. Ники, ако така направиш, ще умреш физически!...А, исках да те питам: Използваш ли такива работи като молитва и медитация?

Христос Возкресе, shining_star! Много е просто и няма никакво противоречие. "Човек" става готов едва когато Бог реши. Индивидуалността не е готова, докато Той не пожелае тя да стане готова. Бог може да направи каквото Си иска със Себе Си, с Творението Си. Писах ти, че е игра. Времето на "някои" и "нещо" идва, когато Бог реши. Времето е илюзия. Докато човек е с аз-а си, докато счита себе си за индивидуалност той е в дуалността и Път има, но след като човек изчезне в Единосъщността - Път няма. Тогава има само Бог. Всъщност никога не е имало нещо друго. Не можеш да постигнеш нещо, което Си, защото самият опит да постигнеш нещо, те пренася в представите и проекциите, в мечтите и умствените схеми. От тази позиция на "аз" и индивидуалност неминуемо ще търсиш Единението. Просто трябва да спреш да бъдеш. Да се освободиш от умствената концепция за индивидуалност, с която се отъждествяваш и готово. Трябва да се освободиш от ограничения ум и да се разтвориш в Океана. Засега ти харесва да си играеш на жмичка. Ники, Воистина воскресе. Радвам се, че Бог е възкръснал и в твоята душа, а ако не е, пожелавам ти го. Казваш "докато има индивидуалност"...и, че е игра. Но пак се въртиме в кръг, нали тази "индивидуализация" е станала, и става, по божия план?!Аз лично не мога да си представя как се чувства вътрешно човека без "его" и "индивидуалност". Знам, че Исус когато казва "Аз съм пътя, истината и живота" той не изхожда от своята личност или поне така ни го обясняват, че той изхождал от принципа а не от личността. И винаги това съм се питала - как се чувства един такъв човек без егото...как...като малките деца, които все още не се усещат "личности" и играят играта за самата игра,но с акъла на възрастни... Да, и много пъти съм се питала: ето на тебе са ти казали, че ти се казваш Ники, че си роден еди-къде си, еди кога си. А ако са ти казали нещо друго, ако си се родил другаде, кой щеше да си тогава? Не знам дали Бог идва когато си иска. По-скоро той винаги е тука, но нещо сме се повредили и не го възприемаме. За постигането...може би да кажем, "да се проявиш"?...Нямаш ли усещането, че ти си по-скоро нещо друго, което не проявяваш, отколкото това, което проявяваш?--- А че времето идва когато Бог реши: нали Бог не гледа на лице? За него всички сме еднакви. Как той решава да се открие на някои, а на други не?...Значи има някакво движение в някаква посока от наша страна...

Лошото поведение на детето си има причини! И те са в семейството. Какъв е смисъла първо да му ги създаваме, а после да го "разбираме" и да се "справяме с проблема"? Не е ли по-добре и за децата, и за нас, ако не създаваме такива проблеми

Може да се постигне от всеки. Тук и Сега. Стига Бог да разпореди. Още много преди Йоан и Иисус да призовават към покаяние, практиката е съществувала. За Бога няма нищо невъзможно. Тук си противоречиш. Защо тогава не го постигаме, дали Бог не иска да ни го даде или ние не сме готови? И в двата случая има явно противоречие. Пак се стига до това, че трябва да се извърви определен път на развитие. Защото иначе Бог го няма. Каквото и да говориме, няма го

Какво значи да слушат? Да стоят с бележник в ръка и да си записват наставленията на възрастните?... Друг път! Те си имат много по-бърз и рационален начин за извличане на информация. Като отричат всичко и търсят границите, а ако не им ги поставяме и за тяхната психика не е добре. Страшни психолози са! Дори и едно пеленаче е способно да обърне родителите си надолу с главата, стига те да са склонни да вдигнат челна стойка пред него. Не, не значи това! Никога не съм възпитавала детето ми с "наставления"и нареждания. Нали знаеш какво значи детето да "не слуша"? То именно не слуша когато няма хармония в средата и в отношенията. Когато го възпитават по такива начини, които, напротив , казах че не харесвам и не одобрявам. Тогава детето не слуша...при нас имаше ХАРМОНИЯ, РАЗБИРАТЕЛСТВО И уважение, а не нареждания

Именно. Това, че търсиш и вървиш към някого и нещо, без да знаеш със сигурност дали то е така, или иначе, е също толкова "странно", колкото и това да се отдадеш на същото нещо, без да го търсиш, а да го оставиш то да те намери. И в двата случая е въпрос на вяра. Разликата е в това, че евентуално онова, което търсиш и към което се стремиш е по-мъдро от теб и е по-лесно то да те намери, ако се оставиш на неговите ръце - то да води, щото при първия случай, ако ти вървиш към същото, при положение, че не си наясно с пътя, може да попаднеш в "задънена улица". Ето защо считам втория метод - отдаването, за по-пряк и по-естествен. Бог не желае ти да вървиш към Него, така както си мислиш, защото знае за твоята немощ, за твоята неспособност и несъвършенство. Бог желае да се отдадеш в ръцете Му и да изпълняваш Неговата Воля. Когато оставиш умствените си схеми и престави, Той ще те навести, защото ще демонстрираш послушание, което в Библията е познато като "синовство". Тогава чак подобното може да привлече подобно, във връзка със закона за привличането. Ами именно за да те докарат до онзи връх, от който няма връщане, където трябва да умреш. Вехтата ти природа да си замине. Някой го наричат "смърт приживе". Описах ти го със случката с моя приятел и с анализа върху идеята "Камила" - "Лъв" - "Дете". Практиката те води към смъртта на аза. Да преживееш, аджеба същността на смъртта. Много хора наричат "самадхи" смърт. Сидхарта Гаутама умря под дървото Бодхи, за да се роди Буда. Всички практики и тарикатщини ще те доведат до онзи връх, около който има само пропасти. На този връх не остава друго, освен да се предадеш. Връх в раздуване на аза, защото само когато той е напълно раздут, само тогава може да се пръсне. Буда практикувал при много учители и правил много практики. Накря всеки от учителите го препращал към друг учител, щото нямало повече на какво да научи своя ученик. Накая не останали учители, при които Буда да не е бил, но той така и не бил постигнал. Отчаян и обезверен от всичко, той изпаднал в лудост. Прич(ислил се към едни аскети, които направо тероризирали телата си, яс глад, я с жажда... били много крайни. С тях бил някакво време. Това обаче също не му донесло желаното. Отчаян от това нямало какво повече да стори и се предал под дървото Бодхи. Оставил се. Седнал и спрял да прави каквото и да е. И днес в Дзен Будизма се ползва таза практика. Нарича се "посто седим". В Дзен не се медитира, не се практикува концентрира. Всъщност се практикува, но ужким не се практикува, щото върху това има опасност да се развият отново умсвтвени схеми и концепции. В Дзен просто седят. Но как се седи просто? Да седиш и да не правиш нищо? Да не мислиш дори, щото и мисленето си е вид действие, макар и по-финно. Ето това е медитация, но се избяква думата и схемите за де се избяга от други неща, като анализирането, философията, щестлавието... супер егото. Всички практики целят оттеглянето на аз-а. С_Мир_Е_Ние. Да Умреш, да станеш Покойник - Покой, Шаббат, Нирвана, Самадхи, Пустотата... краят на т.н. "вътрешен диалог"; край на мислите... "Когато чашата е празна..." Новият мях, в който да се налее новото вино. Не съм се обръщал в никаква посока. Сам човек не може да се обърне. Бог ме обърна към Себе Си и започна да ме притегля. Бог обръща всеки, когато му дайде времето. Обръщането към Бог е равно на обръщене към Себе Си. Ако обръщането е във възможностите на човек, то всеки би се обърнал твърде лесно, но не всеки може, защото не всеки има желанието за това, а желанието е даденост от Горе. Бог разпалва сърцето. Преди кое? Така съм се родил - неосъзнат. Не съм се отдалечавал никога от Бога. Просто не съм съзнавал връзката, та даже Единосъщността. Никой не може да се отдалечи от Бога, защото това е равносилно на това същия да се отдалечи от себе си. При положение, че всичко и всички са Бог, отдалечаването е невъзможно. Къде би могъл да се отдалечиш, след като друго няма?! Само Бог Е. Разликата между постигналия и неосъзнатия е в това, че първият знае и познава Единосъщията, докато неосъзнатия човек се мисли за нещо отделно, за ин_диви_дуалност, за "аз". Това го има в Библията, преди още да го каже, някой мъдрец в някоя джмия. Казано е и от апостол Павел в послонието към Коринтяни, 9-та глава: Със сигурност подобни думи и изкази съществуват и преди Павла, даже и преди Библията. Ошо перефразира думите от една история за Буда, при това сам Ошо посочва историята: Не е важно кой какво е казал. Всеки просветен познава Познанието по един и същ начин и във времето са писани и казвани неща еднакви, но с различни думи, понякога метофорично, понякога чрез действие се е говорило... Начини много. Да, всичко това е така.Но не може да се постигне от мястото, на което сме сега. Трябва да се извърви определен път на развитие.Така както прословутото "слизане на човека в материята", създаването та "аза", "егото", влиза в естествения път на развитие, така и освобождаването от тях...това е последната битка на земята, след което вече няма прераждане.Човека който живее за цялото и във връзка с него, е завършил развитието си на земята.

Това дали го мога, или не, не е от такова значение, а и би било проява на аз-овщина някой да рече: "мога го, да". Инак за другото. Когато човек постигне, той е непрекъснато съзнателно "вързан в мрежата". Светия Дух го води, така да се каже. Виж как е записано в БхагавадГита: Да, много е хубаво. Бхагавад Гита е като Библия - всеки път я четеш сякаш за първи път. Между другото като стана дума за интуиция, сещам се за един случай от живота на П. Дънов: вървял с един негов приятел, с когото се познавали отскоро. Били близо до границата и ги спрели някакви полицаи и им поискали документите. Дънов не носел в себе си паспорт. Другия човек дал своя и казал: той е с мене, аз отговарям. Полицая попитал какво работи приятеля му, и човека отговорил: "Учител". Полицаите ги пуснали да си ходят, и тогава човека се обърнал към П. Дънов: "Господин Дънов, аз в същност не знам каква е вашата професия. Исках по-бързо да се отървеме, затова казах първото, което ми дойде на ум." Учителя му отговорил: ти право рече. Та така. В този случай нямаше да уцели ако беше мислил предварително. А дали ще е много аз-овско да кажеш, че това го можеш...зависи как гледаш на нещата. Мен например не ме е срам да кажа че не знам, като не знам нещо.Но си прав в известен смисъл, че като нажеш "знам го" и, хората реагират все едно си казал мръсна дума. Гледат те накриво, мислят, че се изтъкваш. А не е така.

— Без да мисли. Да, за ягодите е така. Хубаво тълкувание, не бях го поглеждала откъм тази страна. За не мисленето - това май не звучи много правдоподобно. Ако не мислим, ще сме точно шарани.Нали сме тука да създаваме "реалността" с мисъл...иначе и ние като животните, няма да имаме избор. Бог ни е дал мозък и акъл в главата не за да не мислим, а да м и с л и м И, той ни е дал съзнание или каквото е там, да различаваме нещата - право ли е това, или не. Добро ли е това за самия мене и за другите, или не. Ами не е баш така. Много хора така си мислят, че е но... са у заблудата. Мисленето, анализирането, философския ум, прагматизма - тези се намират в лявата мозъчна половина на мозъка, която е активна предимно денем и с която "нормалния" човек си служи в ежедневието. Казано е, че дори и най-умния човек ползва едва няколко процента от капацитета на своя мозък. Различни учени посочват различно число, но то така или иначе не надхвърля 30-те процента. Дясната мозъчна хемисфера, според последните изследвания, се води интуитивна, където е алогичността, абстрактността. Това е въпросната ни пряка връзка с т.н. Акаша, или който както си му вика. Тук, в тази мозъчна хемисфера няма нужда от мислене и от измисляне. Тук всичко е измислено и е в постоянно разположение, но човека. Цялото познание е тук. За какво тогава би могло да се мисли!?! Някой го наричат Христовото съзнание и често е свързано със сърцето. Често изобразяват шестата чакра, като "цвете" с две венчелистчета. На едното венчелистче е сложено Слънцето, като символ, а на другото е сложена Луната, като символ. Ако си "лунатик" ще си предимно в ляво, т.е. ще боравиш най-вече с лявата си мозъчна хемисфера. Често в Писанието се казва, че Христос при възнесението си е застанал отдясно на Отца, което, ако гледаме картинката е наше ляво, където е Слънцето - Светлината. Кой обаче стои отляво на Отца? Това със сигурност е Сатана, който в превод е противник, щото там е неведението и концепцията за "аз", към която често хората се придържат. Луната отразява Слънчевата Светлина и не Свети със собствена, точно така прави и Луцифер. Казано е, че когато умът и умуването се отдръпнат, тогава сърцето засиява. Между двете венчелистчета има център, който е "асансьора" към Пустотата, към липсата на мисли, към Покоя. Само ако човек е в покой, само тогава той е напълно релаксиран, а в тази релаксация няма кое да пречи на Благодатта да се изива, т.е. на Светия Дух да слезе и изпълни въпросния. Сатана се е смирил. Какво четем в Писанието? Как са говорили и проповядвали апостолите - били ли са изпълнени преди това със Дух Святий, или са говорили от себе си? Та когато онова философско мислене, което потоянно се опитва да избистри и да анализира нещата, когато то притихне, тогава се появява и интуицията, която разказва за всичко. Точно тя знае вярната практика и как човек да се центрира в центъра, за да може да стане праведник, т.е. нито да клони наляво, нито надясно, а енергийно да е вързан само с Горното, с Бога. Едининствено срединния канал, който е наречен на изток "Сушумна нади", стига до Седмото Небе и попада в Седмия Ден, в "Онзи Ден", който се води за Божия Почивка. Това си е презареждане на Батериите едва ли не. Нов Живот. Работата на аналитична мисъл е да разбере именно тази схема, че трябва да е слуга на интуиция. Лявото и дясното са познати още с метафирите "овци" и "кози". Та тази мисъл първоначално, аналитичната, трябва да се оттегли, където са "козите". "его"-то е точно там, а то твърде често се опитва да Господарува и да управля живота. Добре, обясняваш го научно. А можеш ли го практически? В смисъл дали усещаш енергията в чакрите, и можеш ли да я управляваш. За интуицията, така е. Но не може изцяло да се живее на това ниво, трябва и да се мисли. Как иначе ще се придвижваш в този свят, ако няма мисъл не може да си мръднеш ръката.А на принципа "първо стрелям после питам" да, хубаво е. Случвало ми се е в отделни моменти, но много рядко и за малко.