shining_star

Лично аз съм изцяло съгласна с доктор Бенджамин Спок и всичко, което той казва за отношенията дете-родител, и за възпитанието.Той казва, че възпитанието на детето не е дресировка и че малкото дете е личност, която трябва да се уважава. Навсякъде срещам майки и бащи, които се отнасят с малкото дете като с куче за дресировка: Пешо, ела тука! Чуваш ли бе Пешо? Остави това, не пипай онова-- Буквално не му дават да пристъпи и една крачка.Постоянно го изтупват и оправят, сякаш е някаква кукла: "не се пипай с тия ръце. Виж на какво се направи..." И гледаш, то наистина е облечено като кукла, но... Какво казва д-р Спок? Той казва определете на детето едни дрехи за игра, и го оставете да прави каквото иска, да ходи където иска, като разбира се, го наблюдавате. Оставете го да се цапа, да джапа в локвите, да се катери, да се търкаля...Иначе ако се пази да пипне тука или там, то ще си запази дрехите, но няма да порасне добър човек. Като цяло ако семейната среда не е добра, ако има напрежение и неразбирателство, това влияе на децата и те не слушат. От това стават злояди и не слушат.

Самото ти е лутане е страдание. Самото лутане е неведение, а един човек, който е все още в неведението не може да не причини страдание. Никой не може да прекъсне напълно връзката си с Бог. Даже въобще връзката не може да бъде прекъсната. Връзката може единствено да не се съзнава. Ако някой не е извървял Пътя до край, как може да твърди, че той не е опасен в някои негови отсечки? До тук може да ти се вижда, че е така, че е безопасно, но в последствие не знаеш какво следва. Може би е добре да се заслушаш в думите на някой, който предупреждава!? Това, че не можеш да се отдадеш зарад това, че не Го познаваш... ами по същата логика щом не Го познаваш, как вървиш към Него!?Не познаваш нещо и незнаеш къде е то със сигурност, но вървиш кам него!?! Че то същото, като с отдаването. Колкото за вървенето - кой към кого.... Ами това е много просто и го описах в предишните си мнения. Можеш да вървиш към Бога, само ако Той ти е дал воля, вяра и други качества. Следователно Бог тръгва към човека, подава му ръка и започва да го въздига, а човек само си мисли, че върви сам към Бога. Бог придърпва човек към себе си. Дори мислите в главата на човек са спуснати от Бога. Съзнанието е спуснато от Бога и бог разширява съзнанието. Който си мисли, че върви сам към Бога се заблуждава жестоко. Бог е този, който притегля. Ако под израстването визираш духовното израстване, което по своята същност е самото смирение, то тогава съм склонен да се съглася, че ненасилието и израстването са свързани. "Как вървиш към него?" Боже, въртиме се в кръг с този разговор. Ами то е като все едно че искаш да се обадиш на някой, на който не знаеш телефона. Знаеш, че има такъв човек (в случая, Бог), но не му знаеш номера, нито името, нито в кой град или държава живее...Ами как е с отдаването? Пак така. За това са измислени всичките техники, ритуали, в йога и т. н. А че не може без сила и воля, и пр. и че тези неща са от Бога - да, естествено че е така. Бог ни придърпва - да. До един момент не си се интересувал от Бог и от духовно развитие, но не си бил удовлетворен, не си бил щастлив. З а т о в а си се обърнал към духовното и това е момента в който си почнал да се развиваш. Преди това си деградирал - отдалечавал си се от бога. Всички улици водят към центъра.Спомни си за мъдреца, когото срещнали в една джамия и го попитали: Откога си станал мюсюлманин? Той отговорил: Тук в джамията съм мюсюлманин, в църквата аз съм християнин, когато съм сред индуисти съм индуист, а сред будистите съм будист. Дори и между атеистите съм атеист. Ако някой ми каже: има Бог, аз ще му отговоря: да. Ако ми каже: Няма бог, аз отново ще кажа: да. (ошо)

Ако обичаш детето, ще намериш начин и път към него. Разбира се, не става с глезене или със заповеди, забрани и награди. Американската постановка "ще ти дам пет долара ако окосиш тревата" за мене не е приемлива. Аз като детето беше малко, четях много за възпитанието на детето, не за да ми кажат какво да правя, а защото ми беше интересно . Между другото ето какво казва един психолог: Малкия Джони отива за първи ден на детска грдина и вижда там една счупена играчка. Той пита: "Кой е счупил тази играчка?" Учителката, която е психолог, вижда, че детето всъщност не се интересува кой е счупил играчката. То иска да знае какво се случва с тези, които чупят играчки? И какво евентуално би му се случило на него, ако счупи играчка. Това в действителност се крие зад въпроса на Джони. Учителката му отговаря: "Не се притеснявай, това може да се случи. Играчките понякога се чупят". По-нататък Джони вижда рисунки на децата, закачени на стената, заглежда се и пита: "Кой е нарисувал тази грозна картина?" Отново Джони не иска да каже, че картината е грозна. Той иска да знае дали тук ще се изисква от него да рисува хубаво? И какво ще стане, ако той не рисува хубаво. Госпожата му казва: "Тук не е задължително да рисуваш хубави картини. Ако искаш, може да нарисуваш и грозни". Та такива работи. Ех, кога ли ще ги стигнем американците...

— Без да мисли. Да, за ягодите е така. Хубаво тълкувание, не бях го поглеждала откъм тази страна. За не мисленето - това май не звучи много правдоподобно. Ако не мислим, ще сме точно шарани.Нали сме тука да създаваме "реалността" с мисъл...иначе и ние като животните, няма да имаме избор. Бог ни е дал мозък и акъл в главата не за да не мислим, а да м и с л и м И, той ни е дал съзнание или каквото е там, да различаваме нещата - право ли е това, или не. Добро ли е това за самия мене и за другите, или не.

Привет! Ами по принцип няма начин да не катери в 90% от случаите. Разказът бе метафоричен възглед за издигането на кундалини и Сидхите, които се придобиват. Познанието на Бог нараства с изкачването. Върхът е най-високо в Небето, а там Горе си нй-наясно с цялата картинка. Проблемът е, че успоредно с изкачването нараства и така нар. Супер Его. То, ако човек познава Бога ще му е лесно да се отдаде. Трудно е да се отдадеш, когато не познаваш и не си сигурен. Това е подвиг, това е изпитание. Който го издържи и който е готов да изгуби всичко, дори и себе си - той получава Венецът на Живота. Мнозина търсачи вървят и извървяват този път. Малцина са, които директно се отдават, без да катерят. Изкатерилите пак се отдават накрая, вервай ми. Да, всичко е даденост. На такива като Буда, просто им е дошло времето. Предепределено е. Родил се е готов, даже при раждането е било предсказано за тези неща, че ще бъде цар. Не съм чувал да е медитирал в пещери, но защо пък не!? Минал е през мнго учители и през много практики. Накрая се е смирил, умиротворил и съгласил. Бил е готов да умре и е седнал под дървото Бодхи. Казват, че бил там 14 дни. Седем дни преживявал множество проверки, изпитания... имало е борба, но той е останал непоклатим. Дори не мигнал. Нямал какво да губи. Тогава Мирът дошъл, на седмия ден. Това е Нирваната - Пълният Покой, когато всичко става тихо и "вътре" и "вън" (то няма разлика между двете). Следващите седем дни преживява Благодатта и Насладата. Повечето хора са неспособни да се предадат и да се отдадат. Тях ги дърпа катеренето, въздигането и това е в реда на нещата. Всичко по-горе в мненията си писах, за да се разбере основната практика, когато мистерията започне. Всеки търси мир и любов, но по пътя на израстването човек може да стане опасен, горделив, щестлав, суров, "остър", да върши насилие... Всеки може да направи ретроспекция на себе си и на пътя си. Законът на/за привличането съществува за всички. Това си е гравитация е гравитационни полета. Магнетизмът не може да изчезне, но магнетизъм без елекричеството не може да произведе Светлина. Мнозина са на Пътя и си мислят, че след като са чели знаят какво да правят и знаят как правилно да практикуват, но опитът ми е показал, че за мнозина има галяма опасност да попаднат в някоя психиатрична клиника. Ако човек се отдаде, то Бог води човека и човек просто следва Бога. Докато, ако човек върви към Бога има голяма опасност да се обърка по Пътя, щото не го е ходил друг път и му е неясен, независимо от това, че често същия се мисли за някой, който добре би се справил с посоките и ориентацията. Ники, цялото катерене е за това, че човека е прекъснал връзката си с Бога. А не изглежда да има много смисъл от такъв живот, в който нещата са разделени - аз съм тук, а бог е някъде там... Един вид казваш че не можеш да отидеш при Бога, ако той не дойде при тебе...е, аз съм по средата - тръгвам от към мойта страна, и бог като ми протегне ръка от неговата страна и, така ще се срещнем... А за това, че хората пропадат по духовния път...има и такива, но на мене той ми се вижда най-безопасен...За да води Бог човека, трябва човека да има съзнателна връзка с него. Нали за това са всичките религии, учители и учения... не че много нещо са постигнали, но пък без тях, щеше да е някакъв безумен ужас...А иначе като си откъснат от Бога, като нямаш никаква представа за него, как ще се отдадеш??Как, на кого? Колкото и да ти говорят че бог е в тебе, в мене, във всичко, в реката и в цветята, това на тебе нищо не ти говори. Т. е. на мене. Може би, като кришнарите: готвим ядене за Кришна. Ядеме за Кришна, спим за Кришна. Правим ритуали, киртани...(примерно).За мене въпроса се свежда до едно: осъзнаване. Добре е, че подхождаш с позитивизъм, и че знаеш пътя си. Аз все още се лутам Нали знаеш основния закон в будизма: не причинявай страдание. А за да го можеш това, свързано е с израстване

И на мене ми е мъчно да чета вашите разсъждения. Може би и аз съм била, да речем, в Александрия?Визирах арабския свят, а не Африка.А това, че човека е "продукт на средата"...е, и циганите са продукт на "средата" си. Затова се женят на 12 години, но те виждат и б ъ л г а р и т е как живеят.Но не желаят да бъдат като нас, искат да са като тях си. Такива като вас сигурно и насилие биха търпяли в къщата си, защото "средата" им е такава... Дъщеря ми имаше приятел арабин, той веднъж и каза следното: "много искам да бъда като вас, но не мога"...но това ...прощавайте, не искам никого да засягам лично. Но такива неща и такива хора които така разсъждават, наистина дълбоко ме възмущават Именно хората, които имат самоуважение, любов и състрадание към всички (били те животни, хора, природа...) имат вътрешната настройка да създадат хармонична среда!!! П.П.: За мен едно дете (циганче), което даже не му дават да ходи на училище няма самосъзнание и сила да се справи само и да пребори социалната система. НО един арабин, който бе приятел на моя много близка приятелка, първо я превъзнасяше с арабски любовни стихове, а после след като й се нарадва - прие хрисима мюсулманска тийнейджърка за съпруга, защото такива били традициите му. А дори според арабските традиции той следваше да се ожени за приятелката ми, защото бе първият й мъж... Май доста хора си намират научно/философско/религиозно/кармично/извинение, за да правят каквото им отърва на егото. Вики, аз не мога да дойда в твоята къща и да създам хармония там. Никой не може, само ти. Заедно с тези, с които живееш. За циганчето: имахме едно циганче в класа, седеше точно пред мен. Един ден ядеше баничка в час и учителката му каза, че не се яде в час. То остави баницата върху тетрадката си.Тогава учителката му каза да не си оставя така баницата, че ще нацапа тетрадката. Това момче стана от чина, и тръгна да излиза навън. Тя го пита: "къде отиваш?" А то вика: "Да си играя". А тя му каза, ти си дошъл тук да учиш, а не да си играеш. Но той излезе, и повече не се видя. Та... не че не са му давали да ходи на училище. Даваха му, но той не искаше.А познавам цигани, били са ми колеги, които работеха хората, бяха между нас и като нас. Е, те не бяха ли "продукт на средата си?" Те така си бяха избрали - за себе си, за семейството си и за децата си. А ако някой търпи терора и диващината, защото такава му е средата, аз това не го разбирам.

Че кой друг? Да не би дяволът? За кой работи дяволът? Какво разбираме като четем за Йов? Ако дяволът е функция на Бога? Ако дяволът е "лявата ръка" на Бога? Това са дълбоки въпроси. Вечността е Бог и Бог е Вечността. Всичкото и нищото, алфа и омега. Какво може да се прави цяла Вечност? Бог е непроявен. В проявата Си Бог е Животът, Битието, Творението и Силите, Принципите, Законите и Фактите. Нарича се Божествена игра. "Лила" му казват на изток. Театър на Светлини и Сенки. Съвършенството на Бога е невъзможно с едностранност. Затова Той е хем проявен, хем непроявен. Ако е само Пустота/нищото, то е несъвършен, защото ще му липсва есенцията/нещото. Ако е само нещото/есенцията, то ще е несъвършен, защото ще липсва Покоят, Шабат, Нищото, Пустотата. Бог е празен бял лист, и рисува себе си с цветни боички, в комбинация от 7 цвята. Ако Бог бе отворил умът и сърцата на всички, щеше да изчезне есенцията, разнообразието, красотата. Животът е шарен. Животът е колело. Ако всички бяха просветлени, колелото щеше да е невъзможно. Това са крайности. Играта в крайности е невъзможна. Бог е най-добрия играч. Бог е самата забава. Ние и Бог не сме нещо различно. Ние, "аз" и "ти" сме самият Бог. Божията игра е именно в това - тези "индивидуалности" да познаят Себе Си. Игра на криеница. Като Се намери някой - това си е върховен кеф, а де би изчезнал кефа, ако липсваше играта, ако липсваше воалът, криеницата? Жмичка. А сега е твой ред да жмиш. Брой до 10. Ники, нещо компа ми реже текстовете. "Защо му е на човека да се катери на върха?"Добре. Но как да "повярваш" и да се предадеш на бог когото не познаваш и за който нямаш представа? Не знам, трябва ли да му се вика "катерене" ако човека иска да прояви себе си и да живее с бога и във връзка с него?Казваш "за какво му е"...за да се отърве от мъката, предимно за това.Човека от историята, твоят приятел...той се изкачил на върха, и видял, че не е отишъл никъде. Ами Исус, Буда? Те как са станали това, което са? Или са си такива по рождение и по благодат... Но и Буда е "търсил" истината, и той е стоял много години в пещера, медитирал и т.н. Дали така нареченото му "просветление" му е дадено ей така от Бога, по благоволение?...За това да бъдеш тук и сега, изцяло съм съгласна.Но наистина си тук сега в положението в което си,заради миналото. Твоето минало е определило сегашното ти положение, а сегашното определя бъдещето. За това е цялото "осъзнаване" и пр. катерене, както му викаш, за да се научим съзнателно да си "определим" това което искаме - мир, любов, и пр.Двата пътя не си противоречат, и двата са верни.Бай дъ друм, какво мислиш за "закона за привличането?

И на мене ми е мъчно да чета вашите разсъждения. Може би и аз съм била, да речем, в Александрия?Визирах арабския свят, а не Африка.А това, че човека е "продукт на средата"...е, и циганите са продукт на "средата" си. Затова се женят на 12 години, но те виждат и б ъ л г а р и т е как живеят.Но не желаят да бъдат като нас, искат да са като тях си. Такива като вас сигурно и насилие биха търпяли в къщата си, защото "средата" им е такава...Дъщеря ми имаше приятел арабин, той веднъж и каза следното: "много искам да бъда като вас, но не мога"...но това ...прощавайте, не искам никого да засягам лично. Но такива неща и такива хора които така разсъждават, наистина дълбоко ме възмущават

Ако Любовта е Тук и Сега, ако Бог е Тук и Сега, какво има за правене и какво трябва да се прави, за да... Нима именно правенето, труденето не ни отдалечава от Тук и Сега? Нима ако правим нещо, което да ни доближи да нашето евентуално бъдещо щастие, не излизаме от реалността и не попадаме в проекции за бъдното, в представите, във фантазиите? Какво има да се прави? Просветлени, не един или двама, са заявявали, че всичко вече е направено и че няма нищо за правене, въпреки това те правят, но тяхното правене е именно онова действие без да действат. Всички бариери между Бог и човека са в ума. Кой ги е поставил там? Бог. Това е факт, но той не стига за да ощастливи, който и да е. Същото баче стига, за да може някой да се перчми с това колко много знае, колко много е чел и пр. Човек за да постигне трябва да се освободи... от себе си, а след като него вече го няма, кой тогава ще извършва действието? Бог е поставил бариерите? Как така? Бог би ли искал ние да живеем без него?

Да, виждала съм как умират мои близки хора. Майка ми... тя ме предупреждаваше: ние с баща ти ще си отидем много скоро. Накрая се отдръпна, някак беше дистанцирана - седеше, мълчеше и изглеждаше как всичко това не я засяга...последния път когато я видях в съзнание, в една болница...седях на вратата и я гледах... тя изглеждаше някак странно спокойна и умиротворена...като влязох, тя ми се усмихна...после си говорехме...а обстановката в стаята изглеждаше странно. В стаята освен майка ми имаше още две жени...едната от тях се молеше на глас, другата плачеше с глас...само гледаше майка ми, протягаше ръце към нея и викаше: "ах бедната душичка, бедничката"... А майка ми беше много красива. Тогава разбрах, че умира. Беше като камък по главата. Гледах, но почти не разбирах. Само си мислех: тя умира, умира...После влезе една сестра и взе да и връзва разни кабели и аз излязох. А изпитвах желание, като по филмите, да и кажа да ме остави да се видя с майка ми: това беше последната ни среща. Не го направих, и до днес съжалявам за това.Преди да я откарат в болницата, казала на баща ми: Аз няма да се върна вече тука, а ти ще дойдеш при мен много скоро".

Възможността да трудиш също е от Господа. Желанието за труда също е от Бога. Той го е внесъл в теб. Обстоятелства, които те довеждат до тук - пак са Божи сценарий. С какво ще се трудиш, ако ти се отнеме копнежа, вярата, надеждата, ума, "РЪЦЕТЕ"? Успехи и провали също са предопределени. Ако не правиш нищо - ще получиш следствието от причините (делата). Дори и тръни да получиш - пак е напредък. Застой липсва. Тръните са дар. Бодят те, а болката те претворява. Страданието е благодат. Следователно и да правиш и да не правиш благодатта ще дойде, но по-добре е да правиш, ако страданието за теб е болезнено. В Дао и в Гита-та наричат верния път - да действаш без да действаш. Най-прекия път е Любовта. Нейна дреха е страданието. Бог изпраща страдание на онези, които Люби. Ники, сега вече разбирам донякъде това, което казваш. Одеве ми изглеждаше като някакъв фатализъм: Нищо не зависи от тебе, Бог прави всичко. Щото по книгите съм чела обратното: Бог не се бърка, сам си правиш всичко. Но сега, като го прочетох това и... Остави ги дзеновете. Не може да не правиш нищо...тука на тая земя не е възможно. Но наистина мисля, че разбирам за какво говориш. Ще кажа любимата ми дзенска приказка: Преди просветлението цепиш дърва, носиш вода. След просветлението - цепиш дърва, носиш вода. Елфчо, не са изкукуригали наркомани. Аз отпреди ходих при тях, така като симпатизант... те са свестни, разумни и интелигентни хора, разговаряла съм с тях. А това дето се обличат като индийци, ядат такава храна, и пр. бутафория...е, спазват традицията. Но са много готини хора

Бог дава навред, но на едни умовете и сърцата са заключени. Можеш да работиш, ако ти е дадено това. Тялото е изградено от "удове" и ако някой от тези "удове" е осакатял, ще работиш, ама друг път. Даденост. За да си лозар, то трябва от някъде да научиш занаята, а това е даденост. Възможността да възприемаш, да си схватлив - това също е дар. Възможността да можеш да си позволиш да вървиш да учиш занаят, също е даденост. Желанието да учиш занаят също е от горе. Мисълтта за този занаят също е внос. Мозъка няма свои мисли. После това трябва да си купиш инструменти, но пак, ако имаш пари за тях. Ако си чиракувал добре при някой майстор, то е възможно да онаследиш инструменти, дукян... Но и до тук не е достатъчно. Трябва да имаш нива. Ето всеки си има нива - тялото, но не всеки си има лоза и не всеки знае какво е да си лозар. Не всеки си има инструменти за лозето. Даже не всики знае, че има нива. За да имаш лозе, трябва да си сял/садил. Но зърно/главници от где? Пак е даденост. После това, лозето ти зависи не само от мотика (тя е даденост), но и от молитва. Ако ги има условията ще береш грозде, ако ли ги няма, ще береш... тръни. Трябва си Слънце, дъжд, ветрец понякога... все дадености... Какво човек може да стори? И ето ти мислиш, че всичко зависи от теб и че трудът ти е от такова големо значение, а ти казвам, че има много примери такива, кат Савела, но това не значи, че човек требе да спре да се труди, но и да спре - пак е Път това. Застой липсва. Ще постои човек гладен, пък ще викне "неволята", а ако има голем късмет, може и сам Господ да го споходи и нахрани. Зависи от викането, а то - от душевния копнеж, той пък от чувствителността, тя пък от това че "скалата е станала мека земя" с "годините". Какво можеш да свършиш, ако не ти е дадено да го свършиш? Всичко, което се случва с човека е поради това, че такова му е времето. Даденост. Ето и тук: http://www.beinsadou...ndpost&p=111472 Цитати има много. А за маслото в лампата, как казва Учителя П. Дънов, - "Знаете ли колко време трабва да работите, за да придобиете 1 грам от това масло." Бог е дал нивата, зърното, а труда е от нас. Е, ако някой може да получи и без да работи, браво на него. На мен живота ми е показал, че ако искам да жъна реколта, трябва да се потрудя за това. Ама че нивата и житото Господ ги е дал - ами естествено че ги е дал. Но а ко не правиш нищо, наистина ще получиш тръни.

Именно! Ръководещ е принципът - не човекът (дори и той да си въобразява, че е в състояние да олицетворява принципа). И да - нещата и хората са вложени един в друг като матрьошки - но дали човешка ръка ги влага? Сещам се нещо от беседите, което ще преразкажа-"Ако идите горе в Небето ще видите един съвършен ред. И ще се питате кой е най-големият и койя най-малкият, защото всеки си върши работата..." Значи явно има йерархия, но организатора е Бог, Великото, Разумно Начало... И тъй като Царството Божие идва на Земята, то явно ще има доста промени, на съзнателно ниво... искаме или-не! Божието царство на земята ще дойде, когато, и ако, сме способни да го осъществим. С Божията помощ. Но Господ няма да направи това вместо нас. Той ни дава капитала и потенциала, условията...а другото ще е каквото го направим.

Привет! Да, така излиза. За да съществува нещо, което "витае във въздуха" то е даденост от Някого. Съществува щото Творецът така е разпоредил - да го има. Човек и да се спука да работи в тази посока, ако Шефа не разпореди, не ще се получи. Требва си времето да настъпи. А Еклисиаст е казал, че си има време за всичко. Има и таквиз, които не са си мръднали и пръста, убийци са били и насилници, пък по Божията милост са получили. Такъв пример е и Савел, който бе наречен Павел и стана апостол. Въпрос на дълбока справедливост, която е наречена "Цикъл на Духовна Еволюция". Въпрос на узряване. Нали знаеш, че не можеш да речеш на някоя планина - премести се от тук - там, и това да бъде?!? Ако Бог не рече, твоето няма да е. Апостолът право го е казал: "Не аз, а Той" А работата, за която пишеш, прилича на това да копаш и поливаш едно дърво, чиито плодове са още зелени и да чакаш те да станат зрели още същия ден. Аджеба, идеята ти да се трудиш духовно, копнежа на душата ти и възможността да Го търсиш - не са ли всичките тези неща дадености пак от Него? Мислите ти, волята ти, желанията ти... силите ти, здравето ти, бистрият ти ум, способностите, възможността да разумяваш... и пр., всичко е дар от Бога, та дори и вярата ти, както и надеждата. Можеш ли да посочиш кое не е от Него? Точна така, не е абсурдно. Едни могат да го приемат, а други не. Защо? Кое пречи? То си го има, то си е там/тук, но не и за тях. Дефакто за някои Любовта липсва, макар да е навред. Кой прави възможно "аз" да получа, а "ти" да не, хей така хипотетично да се разгледат нещата?! Кой определя работата? "Ти"? Да не бъде! Вземи например някой, у когато Любовта е нещо неусещано и му кажи, че всичко зависи от него и че на мига може да я има, защото тя е тук. Защо с този човек нещата няма да се получат (в 99% от случаите)? За мен атмосферата не е тежка. И в Кришна Съзнание и в затвора - в корена на нещата е Той. Разделенията са на повърхността. Колкото по-тежко - толкова ми е по-леко на душата. Кое е пречка за да може човек да познае Любовта? Добър въпрос. Кое е пречката човек да не може да познае любовта. Значи ако правилно те разбирам излиза, че човека не е дорасъл за нея. Нали не казваш, че Бог не иска да му я даде? Ето ти сам казваш "Цикъла на духовна еволюция". Цикъла за всеки човек е личен. Значи, едни хора са способни да приемат любов и да я предават на другите, а други не са. Но тука няма противоречие, и аз казвам същото. Само дето казах, че за да се развива духовно, човека трябва да работи в такава посока. Е, не е ли така?... Казваш за Павел, и друге убийци, че Бог дава на тях. Но ако не се развиваш деградираш, няма седене на едно място...да, всичко е дар от Бога, но спомни си притчата за талантите: какво ни казва Исус? Че трябва да разработваме капитала който ни е даден. А също и, че "Божието царство се взима със сила." Казваш, че ти е леко, и че навсякъде е Бог - така е. Но на мен не ми е леко и, като съм ходила при кришнарите, всеки път ми правеше впечатление колко е различна там атмосферата. Нещо повече, там хората не ги познавах, но сякаш това беше без значение - не съществуваше разделение на познати и непознати... беше вълшебно, прекрасно. Едни от най-хубавите ми спомени са от там.

Не, звездичке, това е само най на повърхността, наши, временни, човешки неща; има йерархия, много по-съществена от тази "шеф-подчинен", за която говориш. За принципа дето ръководел човека - също, на човек само му се струва, че може да прави така. И се опитва, де. Ама нали ти е ясно, че колкото и да се опитваш, гравитацията си я има и не можеш нито да я излъжеш, нито да я заобиклиш, а щеш не щеш ще се съобразиш с нея. Нещо подобно е и за всичко останало, за което говорех по-горе. Диди, не съм много сигурна, че те разбирам правилно. Казваш, че небесната йерархия е като земната, че принципа ръководи, а не човека, и че няма "по-горен" и по-долен", така ли?

Според мен, няма друг начин, освен Някой да ги поднесе горните на "тепсия". Така или иначе и Любовта, и добротата, и смирението,и способността да разбираш "другия", да можеш да простиш на "другия", и пр. - това са все дарове от Бога. Човек колкото и да се напъва, тези не могат да станат негово достояние. Прииждането на убавините си е въпрос на "време"... Когато на човек му "дойде времето". Ако у некого са дошли, то си личи. А ний е добре да се запитаме сами себе си, дали същите ги има у назе. То си има и отличителни белези: Така и аз, искам да не искам и "смърта за мен (да) е придобивка"... Онзи пък, който се е счел за някой дето ги има тези... хами може да се подложи на тест - да провери има ли изменения в ДНК-то (мутации разни), станала ли е кръвта му синя.. старее ли, младее ли, дояжда ли му се... има ли нужди някякви (сексуални, материални..)/желания и пр. Щото се сещам за множество примери от жития на мнозина святи люде, дето чудеса вършели, т.е. Светия Дух и Любовта вършели чудеса, чрез същите тези човеци. И други тестове могат да се спретнат. Какво излиза, Ники: Че Някой отгоре "дава" тези неща на някои хора само, а на други - не, така ли? Но това е абсурдно. Значи примерно, Бог на тебе ти е дал любов и тн., а на мене не е дал. Примерно. Аз си мисля, че любовта и пр. неща, които съществуват в света. Витаят из въздуха, но не всеки и всякога може да ги възприеме. А за кришнарите, никой не им го е "дал" наготово. Те са работили в такава насока, и работят, затова са способни да възприемат и предават любов, а не защото просто така им е дошло. Нали си ходил там, видял си каква е атмосферата. Самия въздух е различен...само го сравни с тежката атмосфера, посред която ходиш всеки ден...

Винаги има ръководещ/организиращ принцип, навсякъде в света. Нещата са подчинени едно на друго и вложени едно в друго, чудя се как да се изразя образно - примерно донякъде като матрьошки. Човека се ръководи от това, да е добре самия той, на всяка цена, дори и на цената на това на другите да не е добре. В резултат - никой не е добре. Нито шефа, нито подчинения. Но и двамата поддържат йерархията. Е, нека да е така.

ще се изгубят в пространството, и ще се превърнат в никому ненужни единици. Така е докато живеем в сферата на разделението и всеки дърпа към себе си. И сега е така, а щом като е така, значи трябва. Но м о ж е да бъде и по друг начин. Може да си сътрудничим вместо да се състезаваме, ако повечето хора го поискат. Не ни пречат бога и вселената, ние сами си пречим. Едно нещо съществува докато има кой да го поддържа. Сега много хора поддържат това с "шефа" и "стадото". Ако никой не иска да е шеф, лидер, или там както и да го наречем, някой с ръководна функция... Ако никой не иска това за себе си, няма как да го има.

Привет и от мен, в любимата ми тема, която е най-актуална за времето сегашно... Лафчета... спорове... избистреници... премерваници, съпоставяне... надпревара... борба... суета... бъбрене...кой е "по", "по", "най"... опити за себеутвърждание... Прав си, друже... Тъжно е и жалко. Преди време, Петър Станков може да подтвърди, в един храм на Кришна в Софията... там някъде в Овча-та Купел, бях поканен на събиране, което ме възхити и безкрайно много изненада с простотата, честноста, искреноста, скромноста и... абе просто нямам думи. Беше много красиво! Никога няма да забравя как едни други хората там си показваха и как си казваха, как другия е по-добре и по-напред от "аз", как едни други се повдигаха до колкото можеха естествено. Никога няма да забравя как едно от момчетата (женен мъж с детенце, който беше там заедно със своите дете и съпруга) в един момент, когато дойде негов ред да се изкаже, каза (перефразирам): "Тук все си говори за Любов, за доброта, за прошка, за истина, за духовност, но аз не ги намирам в себе си и всичко това много ми прилича на едно голямо себезалъгване. Къде е Любовта? Защо си говорим празни приказки, които дефакто са само едни игри на думи? Аз не искам да правя така." Само думи... Игра на думи. Къде е Любовта, тишината, истината, добротата, прошката, разбирането... ? Спомням си също, че тогава в този съкровен момент, в този душевен вопъл, се изказа и този, който водеше събирането (ако може да се каже, че въобще някой нещо е водил): "Братко, аз незнам какво да ти отговоря, защото не съм просветен и съм същия бедняк, като теб, даже по-голям, а ти толкова много си постигнал в духовността, за което мога единствено да ти се възхищавам!" Красота! Къде са?! А ти какво, искаш някой отвън да ти ги достави на тепсия ли? А за Харе Кришна, ходила съм там, и аз също дълбоко ги уважавам

Искам да допълня темата с още един въпрос. Проява на садизъм ли е психическото насилие? Моят отговор е -да! Не знам, кажи по-конкретно, как, по какъв начин може някой да те насилва психически? Изобщо насилието, във всичките му форми, не е нещо, което трябва да се приема. И аз бях в лоша среда, и тн., но казах "не". И си го направих, извоювах си за мене и за детето ми една собствена независима територия, не че някой е проявявал към нас насилие. Но психическия тормоз, и всичко това... Навремето казах не, и сега сме много по-добре

И друго: нали си наблюдавал в живота как един добър човек, роден и израснал при лоши условия, си остава добър? И обратното, лошия човек, роден и възпитаван в добра среда, си остава лош.

Не че оставаме такива, но ако примерно убиеца се е родил с такъв повреден мозъчен център, няма да се промени. Нали знаеш за ДНК? Ако там е записано, че ти си убиец, ще станеш такъв. Пътя на живота е определен, и може да се променя

А!? Да натирим Венци!? От къде накъде!? Това пък и през ум не ми е минавало дори, пък дори и да е, коя съм аз че да натирвам когото и да било от някъде?! Както се вижда, аз съм само един обикновен потребител както повечето хора тук. Това че се разминавам с Венци в ключов момент, съвсем не означава че аз не уважавам безкрайно начинът по който той вярва в Бога. Всеки един от хората които пишат тук е безкрайно стойностен човек въпреки различията които имаме помежду си които сами по себе си имат своята стойност, така мисля. Ако съм имала някакво желание вчера то е било да замълча, защото както казах по- горе, има ключов момент в който се разминаваме и от един момент нататък това прави общуването ни неползотворно, ако мога така да се изразя. Не от днес се засичаме в интернет пространството и съм го установила за себе си отдавна. Така че, ако съм имала някакво желание то е било просто да се оттегля от спора, моите уважения, към всички вас . Да, и аз го забелязвам, не само в нета: казал си едно, а отсреща са разбрали друго. Получава се...А за бога, който "се нуждае от думи за да ни помогне в страданието"... Елфчо, тоя бог може би иска да пораснем и да си правим нещата сами, а не той да ги прави вместо нас...нали и между хората ако някой човек страда, можеш ли ти, насила, да му промениш нещо и да му помогнеш? Той само може да си помогне

Така е. Но ние още се движиме по стария модел, на "шеф" и "подчинени". А когато (и ако) това стане излишно, ще отпадне от само себе си. Така си мисля... Но докато има хора, които искат да са шефове, и, както беше темата, шамани... до тогава ще го има.

Гледах един филм как са изследвали мозъка на серийни убийци и установили, че имат нещо като повреда в мозъка: един център в мозъка им, който отговаря за определени реакции и емоции, при тях не работи. Това е научно установено...а дали е по рождение, не се знае.Според мен, има такъв момент, че те някак си се раждат такива. Иначе каквото и да е гледал и чувал, в каквато и среда да е израснал, няма да стане убиец и престъпник, дори и жесток