shining_star

Сахара, алегорично или не, отнасящо се за конкретен слушател тогава, или образно - все пак това е интересна синхронност. Кой кога е в България, кога в Сахара... Мъжкото обрязване не е описано в Корана. Това дори арабските авторитети го признават, но го оправдават с препоръки на техните светци и мъдреци. Все пак то може да има обяснение от хигиенна и физиологична гледна точка, особено за преодоляване на тежка фимоза в някои случаи. П.П.: Сахара - именно там се прилага масово женско обрязване от бедуйнските племена. Всички сме в Сахара, малко или повече. Щом не сме в Божието царство, каквото и да означава това, значи сме в Сахара. А че хората не знаели...да, има и такъв момент, но ...всеки човек знае в сърцето си кое е право и кое не. Ако тези жени нямат духа, силата и волята да променят живота си, положението си като цяло, ами нямат го. Остава си за тяхна сметка...но не мога да ги уважавам. Спомнете си за доктор Куин лечителката. Тя също отиде в едно градче, където никой никога не беше виждал жена лекар, и според д р у г и т е х о р а не може да има такова нещо. Но тя закова табелката си на вратата, и започна да работи, и настояваше хората да се обръщат към нея с "Доктор Куин".

Знам, че това не е утеха, но искам да ти кажа, че и мене ме е страх.

Като се хвалиш гледай да не е пред всеки. Аз например мога да се похваля само пред определени хора от семейството, които знам, че ще се зарадват. Научих се на това...Иначе, ако се похвалиш пред случаен човек, ще ти завижда, а не да се зарадва, и само ще трупаш негативи. Но по принцип не е хубаво да се хвалиш, нито да се оплакваш. Ако наистина се чувстваш вътрешно добре, тогава си с едни гърди пред останалите...те ти изглеждат като някакви сиви мишки...и тогава не ти пука кой какво мисли и как го възприема...ти просто си щастлив и го знаеш. При другия вариант, ако си зле, пак не е добре да се говори.

За мен основния извод от притчата е, че трябва да сме съсредоточени върху това, което правим и да не хабим енергията си в безсмислени и странични неща. Повечето хора, докато се хранят примерно, говорят по между си, гледат телевизия, мислят си за това, което им се е случило през деня и др. Вниманието им е разпиляно на всевъзможни места, а самото ядене е несъзнателно и автоматично, без съзнателно приемане на енергията от храната, без нужното уравновесено емоционално състояние, което е изключително важно при храненето. Примери могат да се дадат не само с храненето, но и с абсолютно всичко, което хората правят. Човек трябва да умее да концентрира цялото си внимание и енергия в една посока. После човек трябва да възпита необходимата сдържаност и да ограничи безсмислените свои действия. Немалка част от тях са автоматични и несъзнателни. Когато човек извършва всичко с разбиране и съсредоточеност на вниманието, той вниква в същността, в смисъла на това, което прави. То за него не е обичайното действие, както се струва на повечето хора, а е част духовния им път. [/qu Да, чела съм го и това с ягодите Но, някак си ми се видя по-неестествено човека да бере ягоди, и да вика "колко са вкусни" в такава ситуация, когато живота му виси на косъм. Вярно, че другия вариант е по-тъжен, но в него има утеха. Казваш си: "не съм само аз. Ето, дори и дзен монасите, и тях не ги отминава...Между другото има и трети вариант: монаха бяга, тигъра го гони, а нощта била много тъмна. И монаха като се хванал за клона, цяла нощ висял там. Не можел да види дали тигъра си е отишъл, тъй като било непрогледна нощ, а той не смеел да се пусне. На сутринта, когато се развиделило, монаха видял, че всъщност, нямало под него пропаст... Бил увиснал на две педи от земята... Друг е въпроса дали той не се е спасил именно с търпението си... Иначе, ако беше продължил да бяга, кой знае...

За мен основния извод от притчата е, че трябва да сме съсредоточени върху това, което правим и да не хабим енергията си в безсмислени и странични неща. Повечето хора, докато се хранят примерно, говорят по между си, гледат телевизия, мислят си за това, което им се е случило през деня и др. Вниманието им е разпиляно на всевъзможни места, а самото ядене е несъзнателно и автоматично, без съзнателно приемане на енергията от храната, без нужното уравновесено емоционално състояние, което е изключително важно при храненето. Примери могат да се дадат не само с храненето, но и с абсолютно всичко, което хората правят. Човек трябва да умее да концентрира цялото си внимание и енергия в една посока. После човек трябва да възпита необходимата сдържаност и да ограничи безсмислените свои действия. Немалка част от тях са автоматични и несъзнателни. Когато човек извършва всичко с разбиране и съсредоточеност на вниманието, той вниква в същността, в смисъла на това, което прави. То за него не е обичайното действие, както се струва на повечето хора, а е част духовния им път. [/qu Да, чела съм го и това с ягодите Но, някак си ми се видя по-неестествено човека да бере ягоди, и да вика "колко са вкусни" в такава ситуация, когато живота му виси на косъм. Вярно, че другия вариант е по-тъжен, но в него има утеха. Казваш си: "не съм само аз. Ето, дори и дзен монасите, и тях не ги отминава...Между другото има и трети вариант: монаха бяга, тигъра го гони, а нощта била много тъмна. И монаха като се хванал за клона, цяла нощ висял там. Не можел да види дали тигъра си е отишъл, тъй като било непрогледна нощ, а той не смеел да се пусне. На сутринта, когато се развиделило, монаха видял, че всъщност, нямало под него пропаст... Бил увиснал на две педи от земята...

Борбата за шаманския трон и конкуренцията са присъщи за примитивните общества.Ако се състезаваш за стола, и да си на първите места, няма значение дали на духовната пътека ...спомни си какво казва Исус за поканените на сватбата, ще цитирам по памет: Не заемайте първите места за да не би, като дойде стопанина на тържеството, да ви изгони от там, и да ви каже, че тия места са запазени за по-важни гости от вас. А вие седнете на последното място, така ако в залата са останали свободни места, имате шанс домакина да ви премести по-напред...

А аз ли какво бих направила...със сигурност няма да си седя и да се съгласявам. Ако трябва ще се махна, дори и в друга държава. Ще се събера с други като мен, и ще се борим

Според теб те го искат? НИам жените имат права в тези общности? Те и тука циганките ги продават, и то се знае публично... Е, да, много е лесно да се каже "...карма, там са се родили.." и да си ревем за животинките... Значи животните имат право на съчувствие и любов, а жените нямат. Ти какво би направила на мястото на едно такова 14-15 годишно неграмотно момиче??? Какво значи, че те "не го искали?"!!! Ако тези жени не го искат, няма да го допускат!Ще се обединят, ще се борят!Циганките, и те САМИТЕ са съгласни с това, което им се случва. Това тука много ми прилича на смешния плач за жените, които търпят насилие, и продължават да седят при насилника.Та тия жени, уважават ли, обичат ли себе си?!Да не говорим за децата им!

Най-страшното е, че всичко това се случва със съгласието на всички тези жени! Никой не може да се "отнася" с мене по някакъв начин, ако аз не му го позволя. Всички жени, независимо в коя държава, които позволяват да има към тях такова отношение...аз лично не мога да ги уважавам, и не ги уважавам. те дори не приличат на хора... те са едни медузи, без нито капчица достойнство

Дори и да въведат закони, няма кой да ги спазва и да следи за тяхното спазване. В Америка има действаща зоополиция, има и закони. Ако някой не ги спазва и прояви жестокост или небрежност към животно, го издирват - зооинспектора ако не може сам да открие извършителя, се обажда на другите полицаи, и те си сътрудничат. Намират го и го съдят. Ако примерно, е държал кучето гладно, или ако то е било болно и не са се погрижили за него, а и не само куче, въобще което и да е животно - го осъждат да плати голяма глоба и отива в затвора за години. Това е в Америка. Тука, каквото и да се направи на теория и на хартия, нищо не действа: съзнанието ни е такова. Те са по-напред от нас!

Какво значи "български думи?!" Половината думи в българския език са турски, другата половина са от гръцки, френски и латински. Но така е и при другите езици. Та, няма как да няма чужди думи в българския език , но става въпрос за извращенията... такива като "емпийчмънт"...боже...щеше да е смешно ако не беше толкова гадно

Един ден взимам дъщеря ми от градината и и казвам: "Сега ще отидем до магазина да купиме мляко." Тя: "Мами, а ще купим ли едно слънце?" Аз: "то не се продава в магазина." Тя:"А къде се продава?"Аз и казвам: "Слънцето, това е звездата, която свети на небето. Ето това там, но не гледай към него..." Тя ме изгледа и каза: Защо, мами? - Защото грее много силно, казах аз. Тя се загледа в слънчевата светлина на стената, и каза: аха, видях го. Значи това било...

Пак с дъщеря ми вървиме, и тя ми казва: "Мами, аз знаеш ли за какъв ще се оженя? Да знае много, да е научил много и в бебешката група, и в детската градина и в училище, да не се бие и да е добър". Аз и казвам: "Не всички които знаят много, са добри." Тя: "Мами, нали гледам децата от нашта група: които се бият, не знаят!"

С дъщеря ми се разхождахме в южния парк, тя беше на три години и половина. Аз я питам: "Ако пуснем една топка по земята, ще се търкаля ли?" "Да". "Защо?" "Защото е топка..." "А ако пуснем едно кубче, ще се търкаля ли?" "Не." "Защо?" "Защото е кубче". "А ако пуснем един камък в езерото, ще потъне ли?" - "Да." "А ако пуснем листо, ще потъне ли?" - "Не." "Защо?" "Е, мами, ами за да стъпи жабката на него"...

Разрешаване на мъчнотиите ~~~ Йоан 3:30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам. Галатяни 2:20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. Да, елфчо. "Не аз, а Бог в мен". Иначе как "случайно" ще напипаш ключа- Обаче, не съм още до там. Все още се лутам слепешката и, нали се сещаш каква е вероятността случайно да закача някой ключ ...

Разрешаване на мъчнотиите Може би да се помолим за просветление Спомних си за приказката за Синдбад мореплавателя. Та някога в Багдад имало един много беден човек, който се прехранвал, като пренасял багажи на хората. Той се казвал Синдбад носача. Един ден трябвало да носи тежък товар, а било страшна жега. Синдбад много се уморил, спрял , да си почине като оставил товара на земята, и вдигнал ръце към небето: "О, Аллах, ти си този, който раздаваш щастие и богатство на когото си искаш, да живее доволно и безгрижно до края на дните си, и пак Ти правиш други да са бедни нещастници като мене, да вършат тежък труд и да не могат да изкарат и за парчето хляб... Да бъде волята ти." Това е автентично, цитирам го по памет. Като казал това Синдбад, изведнъж чул прекрасна музика, погледнал и видял, че е спрял пред портата на най-богатата къща в града, имало прекрасна градина, и много хора на трапезата, отрупана с ястия...свирел оркестър, а хората щастливо се смеели и си говорели. Синдбад въздъхнал, и понечил да вдигне товара си, но вратата се отворила, и един слуга излязал оттам и казал на Синдбад: "Заповядайте при нас, моят господар ви вика." А богатия стопанин бил Синдбад Мореплавателя. Той поканил носача да сподели трапезата с него,и му казал: ...Чух как се оплакваш на Аллаха от злата си участ. Някога и аз бях като тебе, а виж ме сега. Искаш ли да чуеш разказ за моите седем пътешествия, и как съм станал това, което съм сега? " Така в продължение на една седмица той разказвал на Синдбад носача всеки ден по едно от своите пътешествия, черпел го с вино и вкусни гозби, накрая му дал хиляда жълтици, с които Носача започнал търговия, издигнал се, а Мореплавателя му бил пръв приятел... Често се питам дали ако Синдбад носача не беше "приел" положението си, дали ако не беше казал "нека бъде волята ти", вратата щеше да се отвори?

Дианче, ти почти си отговорила на въпроса си. Ако още са приятели, единият трябва да направи компромис... или и двамата по малко. Но ми се струва, че и мисленето постепенно се променя. Така е, Късметче. Мисленето се променя и пътищата се разминават, вече няма общ интерес. Ако единия е зает грубо казано с това да запази и увеличи печалбата си, а другия - с това да изкара прехраната, да купи на детето си учебници и каквото е нужно, да си плати и сметките ...нямат обща посока и общ интерес. Те може и да го имат...може и двамата да се интересуват, да речем от Ван Гог, или от класическа музика, но пътя на живота им е различен - Както казва Диди, единия ще ходи в едни заведения, и ще носи едни дрехи, а другия - други. Това го обяснява много добре Инаят Хан - ако си земеделец, няма след работа да се събереш с футболисти. Ще предпочиташ компанията на други земеделци, както и футболиста няма да дойде при тебе - ще отиде при футболистите. Единият разсъждава: "Ще седна в центъра на града и всички бизнес-познати ще ме видят с този безперспективен човек." или "Сега можех да обсъждам сделка с еди-кого си." а другият: "Какво да си говоря с него - моите проблеми вече са далеч от него и няма да ме разбере или ще помисли, че прося нещо." Това беше в подкрепа на shining star: Сещам се за една позната, която избягваше да ми говори за честите си разходки в чужбина ( в едни трудни за цялата страна времена) - вероятно ме е щадила, а аз научавах от друго място е, моята психика не е чак толкова крехка, но съм трогната от нейното внимание ... само че така темите за разговор постепенно се орязват. След година - две аз отидох в тези държави, където тя е била ... Тогава тя пък беше почнала да строи луксозен дом и също го премълча ... а може пък след година - две аз да почна да строя ... ... а може би съм почнала, но не е от тухли. Пишем си есемеси по случай големи празници. Тя е заета с нейните дела, аз с моите. Имам и други такива приятелства и знам, че ако се почувстват зле, ще ми се обадят за съвет или за да си изплачат мъката. Пожелавам им да са добре. Няма значение, колко често и дали ще се виждаме. Дианче, ако твоята конкретна ситуация все още те вълнува, може би е добре да я опишеш по-конкретно, за да може човек да размишлява върху нея.

Много съм против тези неща, "индигови деца", и дрън-дрън...виждала съм такива родители, преди още да го имаше това понятие...но тези родители за мене имат сериозен проблем...Една приятелка си беше дала детето в ония години, в някакво училище за надарени деца в Горна баня...там беше като пансион, там спяха децата... Един ден се виждаме с нея и я питам как е Милена (дъщеричката и) и тя ми каза, че са я отписали от училището. Защо? Ами, защото там постъпила дъщеричката на не знам си кой, голяма клечка, и за да не спи до прозореца, преместили Милена на кревата до прозореца, за да дадат на другото дете креватчето на Милена, та Милена да спи до прозореца. Моята приятелка счела това за унижение, и отписала детето. Каза ми: Щом от сега правят така, кой знае какво още ще последва в бъдеще...

Какво ще рече "вредни навици"? Например, какво?...А за приемането - човек може да промени това което не харесва. Ти не си някаква застинала форма, всичко се движи и може да се променя. За смирението, то не е примиренчество. То за мене означава да не се смяташ за по-долу, нито по-горе от някой друг. Някои го изразяват така: Нищо не е по-важно от нещо друго

shining_star , не зная, може да си по-млада, може да нямаш по-отдавнашни приятели, още от ученическите години, но това, което пиша е съвсем реално. Диди, аз и не мисля, че това което казваш, не е реално. Но при различните хора е различно. Приятелите, които имам, не са станали богати след 89 година. Това не значи че при всички е така...Ако някой от моите приятели, които се броят на пръстите на едната ми ръка, беше станал богат, пътищата ни щяха да се разделят по естествен начин, поради същите причини, за които казваш. Тогава, когато започна така наречения "преход" - 90-91 година, дъщеря ми беше втори - трети клас и наблюдавах това разделение между децата. Нали си чувала за типичния разговор между две деца: Едното казва: "моя татко е еди какъв си. " Другото дете: тогава аз няма да седя на един чин с тебе и няма да говоря с тебе. Въпроса беше дали парите разделят хората. Разделят ги не парите, а живота ги разделя, това което правят и са направили, тяхната вътрешна ориентация. Така мисля.

Дори и на книга само като го видиш, той е много привлекателен. Има една притегателна сила, която мошеникът я няма. Мошеника, който се смята за Учител, говори думи, но те нямат сила. Отнякъде си личи неговия личен интерес. При истинския учител не се вижда личния му интерес - той няма такъв... Той говори от едно високо място, и в същото време сякаш е на твоето място .

Това помага,не знаех,че е част от метода Силва.Мислено изпращах молба за благословия,при разговор наблягах само на светлите страни от характера на същия човек.Това беше мой опит,за да проверя силата на мисълта си ,така както съм приела и разбрала Учителя.Резултата видях и почувствах не само аз,а и другите около мен.Времето,което ми отне опита беше година.В крайна сметка ползата беше и за двете страни-човека стана по-уравновесен, толерантен, а аз-по търпелива. Абсолютно съм ЗА метода Силва. Правила съм и двете неща - и това на Учителя, и на Силва, и двете неща имаха резултат. Това на Учителя го правех така: имаше една техноложка, с която се мразехме. Започнах да и изпращам хубави мисли, като се стараех те да не са "в моя полза". След около една седмица забелязах как се промени нейното отношение към мене, започна да ме защитава, да ми се усмихва...а преди такова нещо, абсурд...Сега като ме види идваше при мене с широка усмивка, започваше разговор...гледах я нея, гледах и себе си изотвътре: нямаше я тази остра ненавист, която преди усещах към нея.Колкото и да е странно, изпитвах към нея топлина, уважение, а не както преди, мрачна омраза. После се чу, че си е намерила по-добра работа и ще напуска. Тогава си помислих: Ако Емилия дойде да си вземе довиждане с мен (там работехме много хора), метода е проработил. Ако не дойде, не е проработил... Тя дойде, пак така, широко усмихната, подаде ми ръка и ми пожела успех. И аз и пожелах успех с в новата работа. Наистина го мислех: тя успяваше, но успявах и аз...

Някои казват, че за да познаеш Учителя, трябва да си като него. А ако дойде Исус? Ние нямаме представа за него, не го познаваме освен по това, което са ни казвали други хора.А ако нищо не знаеш, ако никога не си чел, слушал..... нищо за Исус, как ще го познаеш? Ами просто ще знаеш. Ще го усетиш. Аз например не бях чувала за Шри Бабаджи, нищо не знаех за него. И веднъж ми попадна в ръцете една книга за него, и знаех, че е учител. Не е било по критерии. Просто знаех.

Бабата дали е добре с акъла? Как и е хрумнало да каже такова нещо на детето, че трябва да е като лисицата