shining_star

Страхотно е това Много харесвам група ЛЮБЭ, особено песента КОМБАТ - прекрасна е, също "по высокой траве" - страхотни са! Комбат батяня, батяня комбат, ты сердце не прятал за спины ребят, летят самолеты и танки горят, так бьет ее комбат, ее комбат огонь батарея, огонь баталион огонь батарея, огон, баталион, огонь батарея, огонь баталион, огон, батарея, огонь, огонь, огонь, огонь и я... Не знам дали много грамотно го пиша

На мен лично не ми пречи, когато става дума за споделяне. Но ако човек има мисионерски наклонности и не познава същевременно другите хора, то тогава може и да му попречи. Попадала съм на разговори, когато някой се стреми да „наложи” своята вяра и на останалите. Не са били много приятни. Едно е да споделяш, друго е да кажеш – само аз съм прав. Избягвам да говоря навсякъде в какво вярвам. Има си време и място за всичко. Още Соломон го е казал в Еклисиаст. Някога смятах, че този форум е едно такова място, в което да споделям за вярата си, за търсенията си... Но от известно време започнах да се съмнявам. Все по-малко и по-малко тук се пише за Учителя, все по-често рискувам пишейки нещо там да срещна студените думи, че деля хората на светски и духовни, че прекалено много философствам, че трябва да споделям повече личен опит... А какво представлява понякога това „философстване” – не е ли то е обобщение, заключение на този личен опит. Аз отказвам да се разкривам в един форум. Виртуалният ексхибиционизъм ми е чужд. На лични, по скайпа съм достатъчно откровена за себе си. Във форум, като този мисля/мислех/, че мога да пиша и за по общи неща. Точно такива, за които не мога да говоря „на кафе” с приятели или роднини. Но започнах и тук постепенно да се въздържам, говорейки за вярата си, колебанията си. Вече забелязвам, че ми е неудобно да пиша в интересни теми, в които се обсъждат понятия като Бог, карма, различни духовни учения или религии, новораждането, еволюция и инволюция, за духовния път, за висшите духовни йерархии, за ангели, архангели,... Все повече и повече тези теми се „заровят” дълбоко и се заменят с по-земни и безобидни неща, като болести, билки, лекарства, запознанства, храна...Е има и отклонения, но пак с практическа и конкретна насока – сънища, карти, телепатия, прераждане. Навсякъде се налага мотото – бъдете конкретни, земни, практични. Ами, хора, аз тази практичност си я имам всеки ден в реалния живот. Мислех си, че тук ще срещна нещо по-различно... Извинявайте за отклонението. Заглавието, което е поставил galgo на темата „Пречи ли ви вярата”, според мен е много точно и ми харесва. Във форума всеки е такъв, какъвто е и извън него. Трудно може да показваш във форума (или извън него) нещо което не си. По принцип забелязах тенденция във всички форуми да не се пишат лични работи и личен опит.Не знам защо, но е така...За темите, те са много добри...на мен ми се губи точно к о н к р е т н о т о нещо по конкретния въпрос...това някак си се губи в общи разсъждения...Разбира се, не мога да говоря с всеки на кафе по такива въпроси, говоря само с хората с които имаме обща посока и интереси

Да! И на мен Бетовен ми е любимия...Особено Апасионата, 9-та симфония и Миса солемнис...той е качиствино различен от всички други, не случайно на времето не са го възприемали...Веднъж преди години прочетох статия за него, там пишеше, че той е т в о р я щ д у х...той просто е велик... а музиката, тя не е нещо за времето си, тя не е във времето

Слагам картофки и 1 глава лук във водата. Като се свари, слагам в чинията малко масло, магданоз и лимон.В нас от край време я ядем за лекарство, и много хубаво действа на стомаха. по едно време страдах от тежка мигрена, и си правех тази супа за лекарство...

Бягай, спасявай сеНе казва ли и вашия Учител, че злото трябва да се заобикаля? А и психолозите казват същото: премахни дразнителя, и проблема ще изчезне. А не да се стараем да го "променяме"

Даа...докато прегръщате и целувате насилника, който ви бие, така ще бъде. Не казвайте, че няма един виновен, а и двамата...само за да защитите собственото си малодушие... Няма оправдание за насилника. Но вие сте прави - жените, които от страх търпят това, сами са си виновни. Но... тези жени също нямат оправдание да подлагат на това ДЕЦАТА СИ...Какво да им помагам?! Те сами себе си не уважават, нямат милост нито към себе си нито към децата си!Така стоят нещата, колкото и да защитаваме страха и малодушието на тези жени.. аз самата не мога да уважавам човек, склонен да търпи насилие

Има място за такова кътче... А за виртуалните запознанства нямам добро мнение... Бях се регистрирала в един сайт и, изрично казвах там да не ми пишат за секс...а само такива ми пишеха. Получавах съобщения като: "Вечеря? Секс?" Или пък веднага иска да се срещнем и аз като отклоня поканата за среща, човека на часа изчезва. Вече не търся нищо никъде. Не мога примерно да се запиша на курс или група, с цел да се запозная с някой. Много хора го правят но аз не мога. Та, не търся - ако ме намери добре. Ако не, пак добре...

Здравей Чебурашка, Питаш какво бихме дали и какво очакваме да получим. Това не е търговия: на ти пари, дай ми кило домати. Не обичам когато хората си правят сметка в отношенията си, какво да дадат и какво евентуално биха получили. А как си го представям... добър въпрос... Представям си го като приятелски отношения, без обвързване, обсебване, секс и брак (минала съм го тоя етап). Сега съм на етап приятелство Ще имаме общ интерес и обща посока - не да се взираме един в друг, а заедно да гледаме към нещо друго... И още: Ти ще ме водиш на твоята планета, а аз ще те водя на моята...(тинейджърски лаф) Ще се уважаваме и ще си помагаме в нужда. Някъде Учителя беше казал, че човека който те обича, ти дава това, от което имаш нужда. И ти ако го обичаш, му даваш това от което той има нужда

Не е случайно. Ако беше случайно нямаше да го забележиш. Знаците... да, има избирателни...например ако си настроен да търсиш човек с червена дреха, ще видиш много такива, които иначе не би забелязал. Но не е само това, има и знакове...Аз например като си разлея кафето, със сигурност ще се случи някаква неприятност този ден. И да, опитвала съм се да го предотвратя, но не... може малко да се посмегчи, но не и да се избегне. А за птиците... баща ми докато бяха живи с майка ми, много ги обичаше...слагаше им на прозореца трохи, ходеше специално до женския пазар да им купува жито... той не беше добре със сърцето и ходеше трудно поради това...но за гугутките отиваше на другия край на София...веднъж ми каза, че като дете ги е гонил с прашка и ги е убивал, и някак си за това сега така... А ние с дъщеря ми си имаме друго жилище и живеехме там. И един ден отивам в къщата на наште, там нямаше никой... и намерих 2 яйца от гугутка, в една голяма кофа с пръст...Баща ми гледаше цветя...Дъщеря ми тогава настоя да останат там яйцата и останаха, бяха двойка гугутки, оставихме ги. Излюпиха се две пилета...и те, като пораснаха си отлетяха...после, известно време виждах баща им и майка им, ту единия, ту другия...КАК ги разпознавах не знам, но ги познавах... въртяха се наоколо, сякаш да ни кажат "здрасти"... Дъщеря ми като видяла яйцата там, ми каза, че това е знак...Аз и казвам: мислиш ли? И тя вика: щом си го забелязал, значи е знак...По това време баща ми и майка ми не бяха между живите

Всичко се променя във всеки момент. А иначе, нещата видимо си остават същите; проблемите са същите, но т и си различен. Проблема е тук, ти си тук - но го гледаш от друга перспектива. Другото също е верно - начина по който мислиш и се чувстваш, п р о м е н я нещата. Затова е важно какво мислим, и какво чувстваме...тъй като това е нашата точка на привличане. Ако мислим негативно във връзка с даден човек или ситуация, човека или хората, свързани със ситуацията, неминуемо го усещат. Може да не е на съзнателно ниво, но те го усещат и ти отговарят със същото... Това може да се забележи в живота, аз съм го забелязала...Затова, м и с л и п о л о ж и т е л н о, пази се най-вече от лоши мисли, тъй като те довеждат и до лоши чувства, и се старай съзнателно да контролираш мисленето си. Аз започнах така да правя, и, не че нещата се оправиха с магическа пръчка, но се подобриха и сега вървят в по-добра посока. Има изход, има надежда. Дори ако си се закопал в негативизъм и не виждаш нищо хубаво... не го виждаш защото го отблъскваш от себе си: подобното привлича подобно. Но и тогава пак не е късно, никога не е късно докато е жив човек...

Случвало ми се е. И аз така се справям Срещала съм ги много: "добър ден, добре дошла... с усмивка... маси с ядене и пиене... и после нож в гърба. Да, разбираш го твърде късно. Разбираш го когато вече е свършено. Баща ми обичаше да казва: Преди поне се знаеше кой е врага. Сега и това не знаеме...Спомням си, бях отишла на нова работа, и нещо си говорехме с една колежка, и тя ми каза: не говори. Тука недей да говориш, не знаеш кой какво ти мисли.Та, беше време, когато се срещахме по трасето с лицемерите. Сега вече не се срещаме

Законът за привличането. Да мисли положително. И аз бях в тази ситуация която описват психолозите, но вече не е така. Човека трябва да мисли позитивно за нещата, които иска ТОЙ - ще рече, да не мисли "искам това, но го нямам... искам да е така, но не е."Така ако мисли, само ще привлича лошото към себе си - ако примерно е самотен, ще вижда на улицата щастливи хора да си говорят хванати за ръка, и ще му става мъчно. Какво да се прави? Преди всичко човека трябва да вземе решение за себе си, че ще мисли позитивно.Това решение което е взел, ще залегне в мозъка му и ще работи, ще се появява когато го изисква ситуацията...също, да реши и да определи конкретно за себе си какво иска, и когато мисли за това което иска, трябва да изпитва положително чувство. Ако чувството е отрицателно и той мисли от позицията на липса и нужда, резултата няма да е добър. Трябва да се научи съзнателно да контролира мисленето си. Иначе, ако мислиш каквото ти падне, ще стане квото стане... Много е важен контрола на мисълта: като сехване, че мисли нещо лошо, да го промени, и да започне да мисли нещо хубаво. Нека да си казва: ще общувам само с добри сили. Ще мисля хубави неща... Ако той примерно иска да има добро самочувствие и да е привлекателен, да си казва: Аз имам добро самочувствие и съм привлекателен.Човек привлича това, което излъчва. Затова е важно точката на привличане да бъде положителна - позитивна мисъл и чувство. Сигурно това го знаеш, но исках все пак да ти го кажа. Препоръчай му на човека книгите на Естер и Джери Хикс - "Законът за привличането" и "Ново начало". И аз не знаех тези работи, но сестра ми ми даде тези книги, ... всичко това го имах като опит в живота ми, но не го осъзнавах. Когато взех да чета книгите на Хикс, тогава започнах да го осъзнавам, и да го практикувам. Много ми помогна, помогна също и на мои близки.

Бегай далече. Няма приобщаване с такива...Какво да се прави? Да прекратиш взаимоотношенията. Но много зависи от ситуацията: зависи кой е човека, дали е някой от семейството... ако е сина ти или дъщеря ти, или мъжа ти, или родител...в някои случаи няма как да преустановиш отношенията си с човека...та, зависи...но във всички случаи аз лично бих се дистанцирала...ще го оставя да си сърба попарата, и ще си гледам моя живот, мойта работа, няма да му бъда съучастник

Продължавай нататък.Не мисли защо се е получило така..Ш.ефа ти ще си плати, ако те е уволнил несправедливо.Постъпват така, защото се имат за всесилни...не бих искала да съм на мястото на шефа ти...един ден ще се озове в твоето положение, а ти ще си му шеф... Но най-добре да зарежеш всичко това, и да не се фокусираш върху лошото, за да не го извикваш в живота си: Закона за привличането.

Да, гледала съм филма "тайната". Скоро четох и книгите на Естер и Джери - "законът за привличането". Имам един въпрос...те казват, че ти си привлякъл всичко, което има в живота ти. Ами как е при децата? Как едно болно 2-годишно дете е привлякло болестта в живота си? Ето това се питах през цялото време

Не съм самотна майка, мъжа ми почина когато детето беше на 5 години.А преди това, докато беше жив... Като се случи да се разболее пак аз се грижех за нея. Той беше на работа, някъде с някого...Безспорно за двама човека е по-лесно отколкото ако си сам... Но това е само ако се уважават и се разбират. Иначе по-добре развод или раздяла, отколкото лош брак... За детето какво от това, че ще има и майка и татко ако те не се разбират и не живеят добре...какво от това, че ще ми донася заплата, ако не се разбираме двамата и детето ми живее в лоша психическа атмосфера! Моите родители не се разделиха...останаха до края заедно, и какво от това. Водеха един кучешки живот и аз мечтаех да се разделят.Не...не бих жертвала здравето и спокойствието на детето...заради какво! За да има разни материални глупости, дето и без това не са му нужни, и някакъв "баща", дето само ще трови обстановката...Не... не. Хората казват "по-добре гърне с боб, но сам да съм си господар".

Защо да съдим хората, които "си работят кротко на конвейра и си траят"... Не се излиза на глава с побеснелия капиталист. А и тях не са ги оставили, и те също са под ножа... Аз съм една от тях, и мене ме съкратиха... Аз съм на 50 години...Имах една колежка също на толкова, добра, интелигентна жена... Беше с група инвалидност, куцаше с единия крак. Но това не и пречеше изобщо, вършеше си работата качествено и съзнателно... и ги гледаше в очите, никога за никой не е казала лоша дума. Пазеше си мястото, но и нея я съкратиха. Не ми е за първи път, много работи съм сменила. Но когато ни връчиха писмата че сме съкратени...Такъв стрес, боже... притъмня ми пред очите. Помня че заплаках. Казах им: проклети да сте. Хаир да не видите...да се събори цялата ви фирма...Знаех че не бива и че се връща, но... А по какви критерии се определя кой да си отиде и кой да остане... по лични симпатии. Те си имат там едни доносници които им докладват кой какво, що... какво казал, и пр. И се събират и обсъждат: еми да махнем тоя, а... дето лично не го харесват като човек. Това съм забелязала... няма особена връзка с работата... Но мъката която изживях на никой не я пожелавам

На мен ми се случи, баща ми като беше в пирогов, тежко болен... и една сутрен крушката в хола гръмна... след това и тази в антрето... и после, късно след обяда - и тази в кухнята... Тогава разбрах че нещо е станало с баща ми... че няма да излезе жив от болницата. Почувствах се много зле, сякаш ме заляха с мръсна помия На другея ден тръгнах на свиждане...помня, приготвях за ядене което да му занеса... и чух (не с ушите, а някак в главата си) как ми казва: нищо не носи няма смисъл...звучеше сърдито. Почувствах как се сърди че не сме могли да му помогнем, усетих страшно напрежение... и взех да говоря на глас: "ето идвам, ето идвам... не бой се...няма да те оставя..." Когато отидох в Пирогов, леглото му беше оправено и него го нямаше там. Аз недоумявах защо го няма, гледах номера на стаята, да не съм сбъркала... тръгнах по коридора и безсмислено гледах вратите на стаите и номерата...питах се, къде е той...дали не е отишъл някъде? Но защо, защо леглото му е оправено? Тогава чух глас, някъде из отгоре над главата ми, чух гласа му: "Тука съм, зайо"... Звучеше измъчено и отпаднало...аз се стреснах, взех да се оглеждам и попитах гласно: Къде си, къде тука? Една сестра ме видя и ме попита кого търся. Така разбрах, че същата нощ е починал Това го бях писала тука

Някой беше казал, че не трябва да смяташ никого над тебе, нито под тебе. Това разбира се не значи че всички сме на еднаква степен на развитие. Но наистина кой съм аз за да съдя другите на каква степен на развитие са те? Аз за себе си съм го решила така: гледам да общувам само с хора с които ми е приятно и се чувствам добре. Има хора, които в присъствието им се чувстваш тегаво и неудобно... Има и други, в чието присъствие ти е леко и приятно...Забелязала съм че примерно, има някой човек който не ти е приятен...и ако не му обръщаш внимание и мислено го игнорираш, той още повече се бута при тебе... все гледа нещо да те предизвика А иначе ако някой се държи или върши нещо недобро към мене, казвам че това не е хубаво, а не човека и не се занимавам

Прилагам го по различни начини, но най-вече с контрол на мисълта и емоцията. Защото каквото мислиш и чувстваш, това привличаш в живота си: Закона за привличането Сигурно знаеш как става това: наблюдаваш мислите си. Наблюдаваш ги, тъй като мисълта поражда чувството. Като видиш че мислиш (или чувстваш) нещо лошо, променяш го. Изместваш съзнанието си оттам и започваш да мислиш за нещо друго.Отрицателното чувство което изпитваш, е индикация за това, че в момента извикваш в живота си нещо което не искаш. Промени го Друго което правя - като изхвърлям боклука, пера или се къпя, си казвам: " изхвърлям гнева, страха, тревогата.....всичко отрицателно..... в канала, в боклука и така

Така направиха моите свекър и свекърва: искаха някой да ги гледа. Водеха сложни пазарлъци от сорта - ние ще ви дадем кола, апартамент, ще ви гледаме детето, а вие ще гледате нас Дадох им да разберат, че това няма как да стане. Моите родители също боледуваха дълги години, но никой от нас не ги е "гледал"...Идвахме при тях аз, сестра ми и дъщеря ми всеки по 1 път в седмицата - напазаруваш (със свои пари, за да се помогне и в същото време да не е унизително за тях)... приготвяхме нещо за обяд или вечеря, изчистиме И разговаряме, четем или слушаме нещо...Гледали сме да помогнем доколкото е възможно да не се чувстват самотни и изоставени... а не да ги "гледаш" като някакъв ненужен вързоп...това наистина е недостойно...А наистина се случва, не всеки умира "в съня си"... И като се случи какво да прави човека, да се самоубива ли... Та гледахме да направим да им е по-леко...дали сме успяли не знам

Смелост е когато човек страхувайки се, застава лице с лице срещу страха си, и действа в ситуацията. Не е смел този който не изпитва страх а този, който се изправя срещу страха си... Иначе, и охлюва не изпитва страх

Здравей Алекс, Хубаво е човек да открие какво най-вече има за задача да учи тук.Това с любовта май го има и при мене - всякакви обвързващи и обсебващи отношения са ми мъчителни. Като гледам по филмите някой да каже: не мога без тебе..." и пр.... винаги се чудя...И, веднъж прочетох на Ошо: "С тебе добре. Без тебе пак добре" и си казах, това съм аз. А за кармата при мене, трябва да се науча да стоя на краката си сама, и да управлявам собствеността си, също паричните взаимоотношения. Цял живот го уча това и каквото и да правя, живота ме поставя в такива ситуации. С много труд и мъка го изкарах до някъде Но само до някъде. Успех ти желая