shining_star

И аз имам сънища с повтарящи се елементи в тях: морето и градът. При този с морето аз съм на морето и утре си тръгвам, и много искам да се изкъпя, мисля си: толкова дни съм тука, а не съм влизала във водата, а няма време, трябва да си тръгвам... поне един път да вляза, преди да съм си отишла... Но съм си забравила банския... този сън много пъти се повтаря... Другия е, че търся града. Вървя, скитам, обикалям дълго време, и съм страшно изморена...а не знам посоката, името на града, дори не знам дали съществува... Но трябва на всяка цена да отида там... Не си го обяснявам...

Аз се опитвах да го направя с един портокал: да видя портокал в съня си. Повтарях си, че ще сънувам портокал, представях си го... така около 2 седмици, и една нощ сънувам следното: Влязох в едно магазинче, където бях направила някаква поръчка. Човека зад щанда ми каза: "Нямаме това, което поръчахте, съжалявам... но ето какво мога да ви предложа..." - и ми донесе една торта от портокалови кори. Изглеждаше странно...подредени портокалови кори във вид на торта, а самите те не бяха оранжеви, а белезникави на цвят... не видях да има нещо между тях...Казах на човека: "е, нищо, дайте каквото има... Той ме погледна настоятелно, и каза тихичко: "може би друг път?" Казах му: "да, друг път"... и взех тортата. Стоях там, с наведена глава, и си мислех: това не е каквото поръчах, а аз какво бях поръчала? С тази мисъл се събудих. Та това е горе-долу всичкия ми опит

Не знам дали трябва да се разделя живота на "светски" и "духовен"...Да, има противоречия, но дали трябва нашия живот да се основава на противоречие? Нали и вашия Учител казва да не разделяме нещата на светски и духовни, защото всичко е духовно. И друго..."вън от това което знаем на практика, ние нищо не знаем"... Тук видях много разсъждения, но малко хора говорят от позицията на преживян опит, даже някой го беше казал тука преди мене... Целта е да се прекрати страданието. Както казва Петър Дънов, ако те боли зъб няма да мислиш друго, това ще мислиш и ще искаш: да ти мине болката.Ако си гладен, това ще ти бъде целта: да се нахраниш...

Hrisko, предполагам не очакваш някой да се изкаже за истинската самоличност на говорещия. А ти кои изказвания определяш като хубави? Кое от описаните явления на Земята отговаря / не отговаря на истината? Кои от съветите не би последвал и защо? Прав е "извънземния". Винаги съм си мислила точно това...Когато работех в един завод за фурнир, и не само там, навсякъде където съм била, съм го виждала това... В завода бяхме буквални роби, беше нещо наистина нечовешко... и аз бях същия роб заедно с другите... Говорех с хората, казвах им: "не виждате ли какво правят, а ние се съгласяваме"...Човека ми отговаряше: кво да права имам две деца живея на квартира тука, няма работа по нашия край... А аз им виках: няма да идваш да работиш извънредно, чу ли?! А човека ме гледаше и виждах в очите му съпричастие, съгласие, страх, мъка, любов и уважение... всичко това смесено накуп излизаше от очите им, и го виждах... а с думи ми казваха: ...как да не дойда?... Ще ме изгонят...

Така ли? Ами Бетовен? Той е имал къси пръсти, негови автори съвременници пишат, че е имал ръце на месар... А Балзак? Също не е пръв красавец, или много изящен

На тази снимка много ясно се вижда лице

Мечтая да няма хора, които използват труда на други хора да трупат печалба за тяхна сметка и на техния гръб. Мечтая да осъществя това на което Буда е учил хората: да не причинявам страдание на никое живо същество. Това е основен закон в будизма, и си мечтая това да стане основния закон за всички хора.

Из „Отношение между нещата“ – ООК, 19 юли 1933 г. Смирения човек няма нужда от оценката на другите. Той е уверен в себе си и затова не търси публичността в делата си. Той просто ги извършва заради самите дела и не държи да бъде забелязан. Други от своя страна търсят публичността. Така те си изграждат илюзия за сила и значимост. Вдигат шум по-скоро за да привлекат вниманието, без да помислят дали по този начин действията им ще донесат някаква реална полза. Предприетото в мълчание е далеч по-силно от широко коментираното и видимо от всички. Злото расте чрез своята гласност, от оказваното му съпротивление. То отслабва значително когато не се говори за него. В мълчанието на смирението, злото се обезсилва. Тази сила на смирението хората обикновено не могат да осъзнаят, нещо повече – повечето я възприемат като слабост; липсва им нужното търпение, вяра и далновидност за да изчакат и разпознаят резултата. Браво, изцяло съм съгласна с това... само бих добавила, човек който при всички обстоятелства си върши работата и задълженията

Благодаря на всички за споделеното. Искам да ви попитам дали някой е използвал призма, описана в 'Книга за здравето'? Работя в стая, която почти не се огрява от слънцето, само част от перваза на прозореца. Но точно тая част сякаш вика 'сложи ми една призма, да видиш колко хубаво ще стане'. Нямам необходимите знания и не намерих нещо полезно в нета, затова ще съм благодарна за съвети и инфо. Здравей. Имам в къщи една кристална пирамидка, подарък от родителите ми.Винаги си стоеше някъде в стаята, а като починаха наште, прибавих и кристала на баща ми. И аз си донесох две камъчета - обикновени, едно от Рила и едно от Пирин, и си направих магически кръг. Стои на прозореца в стаята и което забелязвам, вреда няма... напротив, става по-хубава атмосферата

Аз отскоро правя мудри, от 2-3 месеца.В началото нямаше ефект, но си дадох сметка, че не може за две седмици да се получи резултат, трябва да се практикува по-продължително. Така че продължих... и по едно време наистина забелязах, че нещата се подобряват...ставах по-спокойна, а преди бях като ходещ реотан. Все нещо ме терзаеше и тормозеше, и...едно мътно блато, а сега определено е по-добре. Чувствам спокойствие и устойчивост, каквито преди нямах... Правя ги по книгата на Сабрина Меско, с дълбоко дишане през диафрагмата, и утвърждение. Например за мудрата против страх се казва "аз съм безстрашна". Съчетавам го с молитва... Не че нещо с магическа пръчка се е променило (то и няма как да се промени така) но, определено има промяна в положителна посока

Ще ти кажа за опита на сестра ми. Тя си правила регресия с една нейна приятелка...сестра ми има проблеми с общуването и искала да разбере откъде идват и какво да прави, за да ги разреши. Върнала се в един от миналите си животи където била мъж, римлянин, от най-долната прослойка, тези, които са по-долу от гладиатори, не ги обучават да се бият, а директно ги изкарват на арената и пускат срещу тях лъвове. Сестра ми видяла как е умряла в този си живот. Тя ми разказа следното: ...Стоях на арената, и пуснаха срещу мене три разярени лъва. погледнах хората, които седяха на скамейките и ме гледаха с безразличие...тогава си помислих: "какво е това? Какви са тия хора? Те...изобщо...хора ли са?" Последната ми мисъл беше, че не искам да общувам. Така в следващия живот на сестра ми се явява проблем в общуването с други хора, който тя напразно се мъчи да разреши. Този проблем съществува и сега... Какво да прави? Да прости на врага си.