shining_star

Учителя говори за огънатата плоскост - всеки е добър или лош според това доколко е огъната плоскостта, върху която стои: всеки може да е добър ако е равна плоскостта му. Но ако се огъне ...ако си изпаднал в ситуация да си дълго време гладен и няма възможност да се нахраниш, и минаваш покрай магазина с хлябовете, можеш да вземеш, никой няма да те види, но не вземаш. Не искаш да крадеш, смяташ, че е лошо...Но ако се огъне плоскостта още малко, може и да се пречупиш и да станеш лош, а кой има право да съди дали си добър или лош без да знае колко е огъната плоскостта, на която стоиш, казва Учителя. И още: добро е това, което е добре за човека в дадения момент. И: изправете плоскостта, на която сте застанали.

Максим, всъщност ти не отиваш там да научиш нещо, което не знаеш, или гуруто да ти даде нещо, което нямаш. Отиваш, за да практикуваш, да се присъединиш, да бъдеш между съмишленици, защото като си сам между хора с друга посока и нагласа, се губи импулса. Защо да оставяме нашата работа в ръцете на гуру, изобщо на някой, който и да бил той... Както знаеш, никой не може да свърши твоята работа тук...някой беше казал, че медитацията не е упражнение от 5 до 6, тя е начин на живот...но преди да стане начин на живот, се минава и през упражненията от 5 до 6...преди време "случайно" отидох на един празник на кришнарите, и чух едно от момичетата да казва на друго за мене: "Кажи и, че тук няма нищо за сетивни наслаждения". Другата и отвърна: "шшшт, тихо! " Аз мислено им казах: "Не идвам за това, ако това търсех, дали щях да дойда точно тук!" По-късно, докато пеехме, пак чух един от тях да ме пита, чух го като мисъл в главата: "Защо си дошла тук?" Отговорих му: "Дойдох да се присъединя". Той: "за това ли идваш?"...не знам какво е разбрал, вероятно е разбрал, че мисля да ставам една от тях, но не. Не беше това. А времето, което прекарах, беше прекрасно, невероятно.Знаех, че не съм една от тях, но в същото време бях. Ако отида при Шанкар, пак така ще се чувствам - няма да казвам "моя учител", "гуруджи", нашата група или такива неща...и когато накрая дойдат за мен, няма да има кой да се обади или пък всички ще се обадят.

Ходих само на представянето на "Изкуството да живееш", не съм ходила на курса... Атмосферата в залата беше много хубава, наистина се чувствах като у дома си. Шанкар не беше там, един от неговите хора каза няколко думи за курса, какво се изучава, и правихме медитация и...беше точно така, както го описва Максим. Сам си и в същото време заедно с всички, всички като един... накрая водещия каза всеки да се запознае със съседа си отпред, отзад, отляво и отдясно, запознахме се, и наистина така естествено беше всичко, сякаш сме семейство и сме приятели и се познаваме. После като разбрах, че искат 90 лв. за 2 дена и си помислих, че са от тия другите гуровци.

Хоуп,надявам се да уточните къде точно е това някъде...! В тези, които са достигнали до нас, също се говори за прераждане: Поради чий грях, негов ли или на родителите му, този човек се е родил сляп? Исус отговорил: нито негов, нито на родителите му..... Също: някои казват, че си Илия, други Еремия.... А защо са го отричали и го отричат, ясно е защо. СА ТА НА МА /живот, раждане, смърт, прераждане/ и като се махне последната сричка, защо ли

http://www.youtube.com/watch?v=mzgjiPBCsss&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=unje2tP1XE4

http://www.youtube.com/watch?v=unje2tP1XE4

Ивайло, гръцки се търси и ще се търси все повече. Наистина успех! Това си е голяма смелост, да пуснеш подобна тема тук и ти прави чест. Дори да умирам от глад, не бих пуснала подобна тема тук и където и да било, защото полза няма да намериш, само ще дадеш храна на клеветниците и подигравателите. Като знам какво е отношението към подобни теми и тези за изцеления или подкрепа в молитва, пролича си. Повечето търсят причини и не знам си какво си. Те не могат нито да разберат Божията воля, нито да помогнат, само ти трупат печал. Всеки си гледа от своята гледна точка. И как някой който има грижи да мисли за почивка и море, ще разбере някой който се чуди как да оцелява, как да си купи хляб или да не си купи и къде ще преспи. Все едно Исус, когато изцеляваше болните първо ги питаше от какво са се разболяли и защо и как или когато хранеше гладните ги питаше как са достигнали до това състояние. . . Но за съжаление Исус го няма ... Мисля, че най-точният отговор е в теб, за твойто положение. Цвета, вярно е това. Но не забравяй, че Исус питаше: "вярваш ли, че мога да сторя това?" И: Да бъде според вярата ти. Какво каза Исус на жената, която мислела, че само ако се допре до дрехата му, ще оздравее: твоята вяра те изцели. Не аз, не бог, а твоята вяра. Същото каза и на парализирания в къпалнята: И С К А Ш Л И да оздравееш? Стани и ходи. Не ме разбирай погрешно, не казвам, че Ивайло не е имал вяра, и желание, и воля, минала съм през същото, знам за какво става въпрос. Прави са хората, които го съветват да си промени малко нагласата и да не го иска толкова силно на всяка цена, защото и това спъва нещата. Наистина работодателя като те види че си удавник за сламка и си се вкопчил, няма да те приеме, какъвто и добър специалист да си.

И аз така.

http://www.youtube.com/watch?v=JZmokbPRThU

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=forums&module=post&section=post&do=reply_post&f=132&t=11655

Те никога не признават - "...ама как можахте да си го помислите!" и др. под. Погледнах и в другата тема, не било задължително, имали сме право на избор за ваксините. Много исках да го чуя

Гаранцията е в старите гробища, както се казва...Досега обществото, държавата и институцията не са поемали отговорност за нищо, нито някой /лекар/ персонално е поемал отговорност, защо мислиш, че това ще се промени? Родителите във всички случаи носят отговорност. Не знам какво ще насърчават, но трябва да има право на избор, а не да те задължават и остави детската градина, но и на училище да не може да запишеш детето...Дъщеря ми като се роди, искаха да и бодат СТАФИЛОКОКА В ГРЪБНАКА???!!! Отказах. Как ли не ме убеждаваха, че било по-добре за детето?!?!

Ами Диди, отговорността е лична така или иначе. В едно от мненията много хубаво беше казано: " Ако детето ми се разболее поради ваксина, никой не носи отговорност

Поддържам писалите в синьо - ЛИЧЕН ИЗБОР.

Александър, вярно е, че никой няма право да отнема живот. Но защо изместваш въпроса така, сякаш н я к о й ще отнеме живота на човека едва ли не против волята му, и едва ли не, д р у г и ще решават това?! Пак казвам, н и к о й няма право да отнема живота на човека и да решава вместо него, само ТОЙ, самия човек, има това право. А какво ще кажеш за великите посветени, които напускат тялото си съзнателно, по собствено желание, КОГАТО ТЕ РЕШАТ, или и това е грешно.

Силата е в тебе. Ако е застопорена и не можеш да използваш личната си сила... Казваш, че светлината и любовта са налице, но и аз мисля, че ако са налице и се проявяват, няма как да липсва силата. Не знам какъв е случая, има много неща, които блокират личната ни сила - страх, неувереност, стари негативни мисловни модели, от които не сме се освободили. Във всеки случай не е въпроса, че нямаме сила, а въпроса е, че нещо ни блокира и не можем да я проявим, и тогава се явяват проблеми, дисбаланс в организма. Аз когато по някакъв начин "нямам сила", действам с воля, с решение. Или не действам, но това е - с решение. Сега земята преминава в друг етап на развитие и вибрацията /на земята и всичко на нея/ се повишава, явяват се много несъответствия, ще става дори физически все по-невъзможно да съжителстваш и да пребиваваш между негативни хора, и на места с ниски вибрации.

Не знаем за какво става въпрос, а ти знаеш ли какво е евтаназия? Това е решение на самия човек, а не на доктори, закони и каквото и да е от сорта! Защо намесваш провалилата се медицина и докторите?...и както каза Пламъче, ситуациите и хората са РАЗЛИЧНИ!

[quote name='5Я' timestamp='1309376569' post='147740'] Няма да разсъждавам "За или Против"....само ще кажа ,че не е редно закон да задължава някой да отнеме нечий живот и се надявам да няма подобни моменти.Твърде лично и сложно ми се струва дали някой ще реши да помогне на друг да приключи живота си по хуманен начин.Има и такава страна на въпроса. Точно така. Закона не е редно да го задължава не, ами не е редно да се разрешава със закон този въпрос. Самия човек го решава, и той само може да го извърши или да помоли свой близък.

Ааааа, не.... в закона не се педвижда така, а ето как: първо ти отнемат живота, после ти отнемат и органите (пардон евтаназират те), с твое или биз твое съгласие - убеждават роднините ти. А защо не и обратното. Как така ти отнемат живота със или без твое съгласие, и убеждават роднините ти...нали евтаназия е само когато човека го реши, а ако не е в съзнание да решава, тогава роднините...но принципно си прав, как може това да се реши, това за всеки е различно...има наблюдения, че хора, попаднали в критична ситуация /в планината/ ... умира който се е отказал, а който не се е отказал и иска да живее оцелява, спасяват го. Вчера гледах по bbt един йога инструктор, Димитрина Спасова. Разказваше, че е умирала от рак... и се е обърнала към Господ да попита дали може да е полезна на другите с това, което знае, или ще е по-добре да си замине. И отговора тя си го разтълкувала, че е по-добре да остане и да преподава йога и работа с мисъл...и така се излекувала от рака, с йога и мисъл, БЕЗ никакви химически вещества и без нищо друго. И сега е жива и здрава, има си йога студио и преподава...Та тя тогава е можела да реши за евтаназия...и не е само тя, има такива случаи много...но за всеки е различно и наистина не може други да решават...това е много личен въпрос и не е до закони, законодатели и такива неща...На братовчед ми първата му жена почина от рак, а евтаназията той я направи, тя го реши и го помоли. Тя го беше решила и го помоли да и сложи инжекция когато вече не може, и когато му каже, да го направи, и той го направи. За да не се мъчи. Та така мисля, хората са различни, ситуациите са за всеки различни и човека си решава.

Така както е формулирано, не. ЗА евтаназията съм, но категорично против присаждането на органи.

Давала съм, но вече не давам. Няма смисъл, това няма да му реши въпроса, няма и да му помогне. Веднъж преди години ме спря един човек на пазара, аз тогава точно бях безработна и взимах помощи. Човека каза: "Извинете, може ли да ви попитам нещо?" Спрях и го загледах, изглеждаше много зле, с едни мръсни окъсани дрехи, в лицето беше черен от изтощение...каза, че отдавна не е ял...аз му викам: "А защо просиш? Здрав си, прав си. Да не мислиш, че на мен ми е много лесно, и аз съм без работа..." Той каза, че не могъл 3 месеца да си намери работа, но говорил с някакъв човек от сергия, който му обещал работа, да продава подправки. Аз извадих пари и му дадох, и му казах: "Внимавай, да не лъжеш, ей. Ето давам ти пари, но разбери, че това не ти помага, няма да ти реши въпроса. Ако лъжеш за работата...внимавай, аз ще проверя." Той вика: не лъжа, провери. Ела, ще ти покажа сергията къде е..." Казах, че няма нужда, поговорихме малко и така. После често си мислех за него, дали е намерил работа, дали се е оправил...мислех си, ако се е оправил, има смисъл това, което направих. Но ако не...

Права мисъл. Това беше, което започнах да прилагам. Всъщност започнах с Паневритмия, но разбрах, че нищо няма да се промени докато не оправя мисленето си, и разбрах, че не бива да разчитам на нещо отвън да промени нещата, та дори и Паневритмия. Така започнах съзнателно да наблюдавам и променям мислите си и виждах как това променя и чувството, нагласата , и така започнах да работя по това да ставам господар на своите мисли, чувства и постъпки. Това е един безкраен океан, но има добър ефект със сигурност. А всеки ден си правя едно дихателно упражнение, с формула, и много помага.

Какво отношение да имаме ли, ами каквото си изберем. И като видим последиците от това отношение, може евентуално да го променим. Негативно в никакъв случай - ако мразиш парите, те ще бягат от тебе. Най-добре да е неутрално или позитивно...Навремето майка ми ми казваше, че всяко богатство е безчестно, че ако някой има в излишък, това означава някой друг да е в недостиг и няма такова богатство, което да не е за сметка на други хора...Сега са заляли пазара с книги от американски автори, които ни убеждават в обратното - във вселената има изобилие, има за всички и може да имаш неограничено много пари, без да е за сметка на никой. Не знам, истината е някъде по средата...Аз за себе си съм искала да имам необходимото. Не повече, защото, за какво ми е? Ако имаш много пари и имот, това е страшен товар и де факто му ставаш роб. Даваш здраве, време и нерви, и всичката ти енергия и усилия отиват в това - да поддържаш състоянието си, и ходиш като натоварено магаре ...а дали си заслужава?...Важен е мотива, за какво искаш тия пари, за какво ще ги използваш...ако е за себе си, не е добре...в природата всичко е премерено и тя не търпи празни разхищения...ако е за нещо добро /каквото и да е/, което е за обща полза, тогава може да ти дойдат парите. Ще дойдат без усилия, по закона за най-лекото съпротивление. Ще паднат от небето.

Ами аз не заставам сама и да дойде някой до мене. Гледам който е сам, и отивам при него. Случвало се е да ми откажат с думите: аз не ви познавам. Не играя никога с един и същи човек, освен ако сме отишли заедно. Има неща, които не се спазват, например при "слънчеви лъчи" трябва от 5-те двойки най-ниските да са най-отпред. А те винаги най-високите се бутат отпред и става...