shining_star

Някъде бях чела от Учителя да не се влиза в църква за да искаш нещо, защото ще има обратен ефект. А да влизаш само с положителна нагласа и да благодариш. Спомням си като тинейджър, имах една приятелка, все ходеше с една верижка със св. Богородица на нея, и ми казваше, че като и се помоли за нещо, и помага. А мразех да уча и не учех...и веднъж като имах изпит, тя ми каза: помоли се на св. Богородица да ти помогне да изкараш изпита, и ако изкараш, ще пуснеш 50 ст. за църквата. Аз и викам: как да се моля, никога не съм го правила. Тя: много е лесно, само кажи "света божия майко, направи да изкарам изпита". Така направих и всичките матури по всичко ги изкарах на магия ... Но сега като се върна назад във времето, наистина когато съм влизала в църква да искам нещо, и нещата после не се оправяха, а напротив...а когато влязох и помолих да ми се даде насока какво да правя оттук нататък, оттогава започна да се оправя.

Ето една хубава история, не е виц: Любовта се спасява от корабокрушение на необитаем остров. Седи на брега мокра, гладна и премръзнала, и се взира в океана да види някой кораб, който да я вземе. Минава корабът на богатството. Любовта маха към него и вика: - Богатство, вземи ме на твоя кораб! - Не мога, Любов. Корабът ми е препълнен, няма място за тебе. Седи Любовта на брега мокра, изморена, гладна и премръзнала, и чака да мине някой кораб. Минава корабът на суетата. - Суета, вземи ме на кораба! - Не мога, каквато си кална и мокра, ще ми съсипеш хубавия килим. Минава корабът на тъгата. Любовта маха към него и вика: Тъга, вземи ме на твоя кораб! - Толкова съм тъжна, че не ми е до тебе. И кораба отминал. Минава корабът на щастието. Любовта маха към него и вика, а то толкова било щастливо, че не я забелязало. Седяла Любовта на брега, гладна, наранена, мокра и отчаяна. И ето задала се лодка, и в нея един старец. Той спрял до брега и казал: "Качи се в моята лодка, аз ще те изведа на спасителния бряг." Любовта се качила, стареца отплувал с лодката, и скоро стигнали спасителния бряг. Любовта слязла на брега и стареца и казал "Сбогом" и се готвел да отплува...Любовта го попитала: Кой си ти, старче? Толкова много минаха и никой не ме взе на кораба си, само ти... Стареца и отговорил: Аз съм ВРЕМЕТО.

Познавам един човек, който е завършил валдорфско училище в Германия, близък наш приятел. Чух, че има вероятност да се открие такова училище и тук в БГ. Дай Боже! С двете ръце съм ЗА

Уенди, а казваш ли си преди да заспиш, че ще запомниш съня? Това е като с биологичния часовник, като си кажеш : утре ще се събудя в 5 часа, и се събуждаш. Е, може преди това 3 пъти да се събудиш и да поглеждаш часовника...но с малко практика свикваш да се будиш точно +- 10 мин. Аз по едно време свикнах да се будя само с биологичен часовник. И за съня така, кажи си : "ще запомня съня си", повтори го 5-10 пъти, и после като се събудиш, повтори си или си запиши това, което си спомняш.

Тъй, тъй, де го? Тук всеки може да ти каже каквото вижда т о й. Не знам дали ще ти свърши работа, за тебе е важно каквото виждаш ТИ. Не си ли срещал хора, от които си научил нещо важно за тебе в дадена ситуация?... Не знам въпроса ти дали е с цел провокация, или нещо друго, във всички случаи ти отговарям сериозно.

В този ред на мисли всички Учители учат едно и също по различен начин. И Учителя е един във всеки от нас. И всеки възприема това, за което и когато е готов. Да, Учителя се явява по всякакви начини... All is one and the 1 is all. Някой някъде беше казал: "...аз съм мюсюлманин с мюсюлманите, християнин с християните, будист съм при будистите, дори с атеистите съм атеист. Ако ми кажат "Има бог", ще отговоря "така е." Ако ми кажат: няма бог , ще кажа: така е.

ТАМ, КЪДЕТО БОЖИЙ ДУХ Е – ТАМ Е СВОБОДА! Дали ще си спомните, някъде съм чела в един от спомените как една сестра много искала да иде да бъде до Учителя но имала пречки май от близките си /не помня/ в крайна сметка стигнала да Учителя имала една среща с Него, той и казал каквото трябва и повече не могла да отиде, нещата така се наредили, че трябвало да се прибере у дома, но прозряла Божията Мъдрост, приложила учението в живота си и станала светлина за близките си... Нямам спомен, просто това което ми е останало бегло казвам ако някой се сети ще е добре. Мисълта ми беше, че и по друго може да се разпознае кога един Учител служи на Истината, Той не желае непременно да гравитираш около Него, да живееш в селището му и да водиш още и още последователи. Връзката с Учителя е сърдечна тя не е задължително физическа да си вързан около него задължително. Както казах, няма физически измерения и тъкмо на това учи, че да, добре е в аурата на Учителя, но ти трябва да се научиш сам да си изградиш в живота връзката с Духа така че постоянно да си във връзка с възвишения свят дори и в " обикновеното" ежедневие защото Бог присъства навсякъде, учи във всеки миг и Неговата школа няма физически измерения. Тези срещи на физически план са строго определени, за да научиш нещо и после да го приложиш в живота си което е по- трудното отколкото да стоиш в постоянното присъствие и да взимаш светлина назаем или пък някой да ти надене юларчето и да те подкарва като животно. И не съм аз например човекът който ще заведе ученици и последователи в школата т.е. едва ли от един ученик се изисква да зарибява някого защото Бог си има план за всяка душа и Той е който решава в кой момент по какъв начин ще се изяви на душите защото ако за мен например е добро да Слушам Божието Слово чрез беседите на Учителя и така да следвам Бога, за комшийката от съседния блок това се случва чрез православната вяра тя си е истинска и Бог вижда в сърцето и и си я ръководи, та коя съм аз например, че да се опитвам непременно да я накарам да вярва по моя начин и да следва учението което следвам аз!? То това няма и да успея да го направя и главата да си строша ако ще но по- добре ми е да седна и да обменям опит и идеи с нея да виждам сходството и доброто и отношенията ми да са хармонични отколкото да вървя по обратния път да зарибявам и да споря непрекъснато, разликата е огромна. Ето това е. Не бих могла да го кажа по-добре. За това си мислех през цялото време

Не ги съдя. Мисълта ми беше, че няма такова нещо като "признаци, по които да познаем Учителя". Има една книга "Учителят говори", там има една глава "Учител", и там пише. Като каза любов се сетих и за друго: Всеки който учи на любов, е истински, а който няма любов в неговото учение, не е истински. По това ще ги познавате /П.К. Дънов/

Как да разпознаем такива обсебващи живота "гуру" от един истински Учител... Да, виждала съм ги тия със сектите, и мен са ме убеждавали, и ходех и ги гледах, и разговарях с тях...и на мен ми правеше впечатление как говорят, повтаряха чужди заучени фрази...сякаш не можеха дори да мислят самостоятелно...Тогава се пишеха и какви ли не глупости по пресата за "сектите", а проблема не е в сектите, а в това, което е довело тия хора там, и ги държи там. Наистина не можеха да поемат отговорност за себе си, имаха нужда да следват някой, който да ги "спаси". Човека ако сам не стигне до някъде, нищо не можеш да му кажеш. И да му кажеш: ето, този е Учител, по това ще го познаеш, а онзи не е... няма смисъл. Ето например в един друг форум има много "християни", които с пяна на уста говорят: не слушайте Дънов, и т.н.....има теми тм от по 5 км. за "Дънов и Ванга", и обясняват какви еретици са и да не се заблуждаваме. Е, ще им повярваш ли?

Да, а също и: ...тогава ако ви кажат "ето тука е Христос" или "там е", не вярвайте.

Хари Боол! ... http://www.youtube.com/watch?v=hascFPxfMA8&feature=related

Ами ето, дори само при спомена, дори само при мисълта усещам вътрешен прилив на енергия и свобода и не се чувствам обременена от нищо. На лицето ми грее усмивка, изпълнена съм с радост и енергия. Това е Божественото проявление чрез някой пък въобще не ми се мисли за второто пришествие, ако Бог е с теб с мен с всички нас няма от какво да се боим Елфчо, и аз съм виждала такива...при кришнарите... наистина няма думи да се опише атмосферата около тях, която създават...разликата е огромна, просто самия въздух в тази стая, в цялата къща, е много различен от тежката атмосфера "навън"...там по друг начин се чувства човек, точно както в планината изчезват всичките ти проблеми и ти е леко ... и аз завинаги ще помня тези срещи... А ако дойде Исус, как ще го познаем - ако някой си задава такъв въпрос, най-вероятно няма да го познае.

Хайде, няма нужда от излишен релативизъм. Това значи преди всичко да се придържаме в рамките на контекста - на човешки език всички знаем какво е „дърво“. Ако говорим в растителен, животински, ангелски или божествен контекст, тогава дървото може и да изглежда другояче. В математиката 2+2=4. Това, че не мислиш абстрактно, а материалистично (в капки вода, кръв, листа, картофи, шунка и т.н.) не променя математическите закони в природата. Математиката е природна наука, а природата не е абстракция. Само вкарваш тук излишен негатив...за който го приема

з Ами не е ли същото - духът е свидетел сам на себе си, т. е. дървото е паднало. Не е от значение по какъв начин и в каква форма се изразява, дали атомите са отишли нагоре, или надолу...както го описаха по-горе, всеки различно го възприема...възприемащия е тук поради възприеманото, и обратно...а пък че единия дух възприема себе си в различни форми, по различни начини, в случая говорим за "паднало дърво". Значи духът (ако приемем, че той го казва) , е свидетел на себе си от тази позиция - на "паднало дърво". Значи все пак има свидетел, така излиза...другото е логичен абсурд май...

Заяждаш ли се? Просто питам. Не се заяждам по никакъв начин. Защо така го приемаш? Моля те, ако някой мисли различно от тебе, не значи, че се заяжда. Изказах мнение...понеже казваш, че 2 плюс 2 е точно 4, ти така го виждаш ок. Аз пък казах, че не е точно 4, а около 4, защото в природата няма 2 еднакви неща. Няма две еднакви листа на 1 дърво, няма двама човека с еднакъв състав на кръвта, и тн. знаеш го това.

А кой е този, който казва, че е паднало дърво, щом няма свидетели и н и к о й не е видял? Тези 2 неща взаимно се изключват, "в гората падна дърво" изключва възможността никой да не е видял. А пък 2+ 2 никога не е 4, може да е 5 или 3,5 но не и 4.

А кой е казал да я игнорираме? Кой тук е казал да живеем в света на частната собственост без нея? Темата беше "възможен ли е свят без частна собственост". Да, възможен е. Със сигурност е възможен и ще се случи, дори и ние да не сме там и да не живеем в него. Аз говоря за игнориране, никой друг , по следната причина. За да говоря за нещо, в случая - свят без частна собственост, трябва да имам някакъв модел или визия за това нещо. Ако тези две неща липсват, всичко остава в света на фантазиите, предположенията и догатките. От както съществува историята на човечеството има частна собственост, затова не знам на базата на какво да определям и да разсъждавам над идеята за свят без частна собственост. За игнорирането обаче има модел. Най- напред се сещам за отшелничеството, хората които се отказват от всичко свързано със собственост и изграждат свой индивидуален свят без частна собственост, но......и без хора в него. Не знам дали е положителен резултата, не познавам отшелници, но имайки предвид, че са голямо малцинство........ Що се отнася до Учителите, те са съвършенни духове, дошли с мисия, нелогично е да ги припознаваме с масата хора и да ги вкарваме в нашите калъпи, естествено че за тях частната собственост е без значение. Та по тези причини, аз мога да говаря само за игнориране, нещото което мога да видя и евентуално да реализирам. Свят без частна собственост за мен е в сферата на фантазиите, предположенията, догатките и определения от изводи лежащи изцяло на неопределеното. Диди, това, което казваш, го има...но това, което аз казвам, също го има. Нямаме база и модел...да...но тоя модел със сигурност го има или го е имало някъде, някога. . Дали на друга планета, дали на земята, в някоя стара цивилизация...но го има. Че ние не сме дорасли до такава степен на развитие си е друг въпрос.Монасите, които са се отказвали от собственост...самите техни учители са им казвали, по памет: "...ако си се отказал да притежаваш вещи и си облякъл оранжевата дреха и т.н. а в сърцето не си се отказал, нищо не ползва." И обратното е вярно - ако формално не си се отказал от собственост, но в сърцето си, в мисълта си не си притежател, повече ще те ползва.

Ами, с костюм...и тоя костюм даже остава в сандъка.

Няма да е този "аз", който имаме сега. Съзнанието ще е друго...виж живота на великите учители на света: на П. Дънов, на Исус...те не са били тук собственици, но са управлявали парите и собствеността на другите, з а о б щ а п о л з а.

Съвършено вярно, за това иде реч, това е всичкото, което се опитвах да кажа.

А кой е казал да я игнорираме? Кой тук е казал да живеем в света на частната собственост без нея? Темата беше "възможен ли е свят без частна собственост". Да, възможен е. Със сигурност е възможен и ще се случи, дори и ние да не сме там и да не живеем в него.

ДА

Ами това е като например с брачната институция: съществува, докато има хора, които да я поддържат. Ако все по-малко хора отиват да се разписват, ще отпадне по естествен начин...това е прост пример...Въпроса не е като няма собственост как ще се разпределят нещата...въпроса е кой на кого служи? Дали нещата, собствеността и технологиите, служат на хората /както се каза по-горе/, или хората - на тях? Всичко е до съзнание и начин на мислене, живота е такъв, защото има достатъчно много хора, които се държат за това мислене, вкопчили са се и искат да го запазят на всяка цена. Но също има и достатъчно много хора, които мислят по другия начин...да, има, и добрата новина е, че стават все повече...

...опира до съзнание. Ясно е, че ако няма това съзнание, че човек за човека е приятел, другар и брат, а не сме врагове и конкуренти, каквито и системи и уредби да налагат отвън, каквито и все повече неща да измислят, за да ни е "по-гот" и "по-кеф", вижда се резултата какъв е. И все повече ще се вижда...и да, все повече хора го разбират и осъзнават, и работят в тази посока /осъзнаване/...да, стария живот ще рухне, въпрос на време е...да, трябват ти съдове, и печка, и дрехи, но въпроса е до начина на мислене, да не се изживяваш като собственик, притежател...и аз не съм за никаква политика, нито за абсурдния комунизъм, нито за капитализма, който ти казва: ти трябва да си най-добрия, № 1... Нещата стават, когато има условия, и когато сме готови. Няма начин едно нещо да се осъществи на практика, ако няма условия за това, и не сме готови, както стана с комунизма.Ако искаме нов живот и нова епоха, трябва да работим в тази посока повечето хора...

Дрехите са лична собственост, а не частна. Частна собственост е да заградиш едно парче земя и да кажеш: това е мое. И да създадеш граници, държави, закони и всякакви сложни системи, с цел да бъдеш притежател. Това е една от разликите между високо развитата цивилизация и примитивната, както пише Доналд Уолш - ВЕС /високо еволюирало същество/ са стопани, но не са притежатели.