shining_star
-
Общо Съдържание
577 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от shining_star
-
-
Гледах един филм как са изследвали мозъка на серийни убийци и установили, че имат нещо като повреда в мозъка: един център в мозъка им, който отговаря за определени реакции и емоции, при тях не работи. Това е научно установено...а дали е по рождение, не се знае.Според мен, има такъв момент, че те някак си се раждат такива. Иначе каквото и да е гледал и чувал, в каквато и среда да е израснал, няма да стане убиец и престъпник, дори и жесток
-
Много странна синхроничност се получи.
От материалите с цитати за прераждането сега бе дошъл ред точно на този:
И тъй, на всички предстои да имате откровение.
– Кога ще дойде то?
– Когато бъдете готови.
– Кога ще дойде Господ при нас?
– Когато вашето сърце, вашият ум, вашата душа и вашият дух бъдат готови да Го посрещнат. Тогава ще дойде Бог в Своето царство и ще ви даде власт над всичко.
Но ако умът, сърцето, душата и духът ви не са готови, Бог ще отложи Своето идване. Той ще ви остави да ви изядат зверовете в рова. И царете, които ви преследват, както Данаила, ще излязат срещу вас като лъвове, вълци, мечки. Вие ще пъшкате под ужаса и мъчението, под своята тежка карма. Ще кажете, че ще се изправите в друго прераждане. Това не може да ви спаси.
Ако не използвате сегашния си живот, бъдещето прераждане не може да ви спаси.
Който не използва сегашното си прераждане, ще остане назад.
Ако не използвате условията на този живот, бъдещия живот ще се намерите в САХАРА.
Ако използвате сегашните условия разумно, очаква ви светло бъдеше.
(Утринни Слова, 28.11.1937 Неделя, София)
Сахара,
алегорично или не, отнасящо се за конкретен слушател тогава, или образно -
все пак това е интересна синхронност.
Кой кога е в България, кога в Сахара...
Мъжкото обрязване не е описано в Корана.
Това дори арабските авторитети го признават, но го оправдават с препоръки на техните светци и мъдреци.
Все пак то може да има обяснение от хигиенна и физиологична гледна точка, особено за преодоляване на тежка фимоза в някои случаи.
П.П.: Сахара - именно там се прилага масово женско обрязване от бедуйнските племена.
Всички сме в Сахара, малко или повече. Щом не сме в Божието царство, каквото и да означава това,
значи сме в Сахара. А че хората не знаели...да, има и такъв момент, но
...всеки човек знае в сърцето си кое е право и кое не. Ако тези жени нямат духа, силата и волята да променят живота си, положението си като цяло, ами нямат го. Остава си за тяхна сметка...но не мога да ги уважавам. Спомнете си за доктор Куин лечителката. Тя също отиде в едно градче, където никой никога не беше виждал жена лекар, и според д р у г и т е х о р а не може да има такова нещо. Но тя закова табелката си на вратата, и започна да работи, и настояваше хората да се обръщат към нея с "Доктор Куин". -
Страх ме е да загубя близките си хора.Страх ме е да кажа кой съм на света да не ме убият.Страх ме е от всички мъчения на земята.............много ме е страх........
Знам, че това не е утеха, но искам да ти кажа, че и мене ме е страх.
-
Опасно ли е в България да се похвалиш ? ... или е по-добре да се оплакваш, да мърмориш, да се представяш за жертва и така за будиш симпатията и благоразположеноста на хората...
Похвалиш ли се... другите започват за те отбягват, да те изолират, вече не говорят с теб, не ти отговарят на съобщенията в интернет...
... и обратното, оплаквай се, плачи, и всички се втурват да ти помагат със съвети, да ти предлагат помоща си, но щом се похвалиш, че проблема е решен - край! обграден си с изолацията на мълчанието.
Така ли е или не, споделете своя опит.
Като се хвалиш гледай да не е пред всеки. Аз например мога да се похваля само пред определени хора от семейството, които знам, че ще се зарадват. Научих се на това...Иначе, ако се похвалиш пред случаен човек, ще ти завижда, а не да се зарадва, и само ще трупаш негативи.
Но по принцип не е хубаво да се хвалиш, нито да се оплакваш. Ако наистина се чувстваш вътрешно добре, тогава си с едни гърди пред останалите...те ти изглеждат като някакви сиви мишки...и тогава не ти пука кой какво мисли и как го възприема...ти просто си щастлив и го знаеш.При другия вариант, ако си зле, пак не е добре да се говори.
-
Е нищо де. Какво значение има? Пак са от дзен-традицията. Сега, напълно срещу принципите на дзен, ще си позволя някои разсъждения върху последната притча.
Един човек посетил дзендо и попитал настоятеля на храма:– Какво е дзен?
Настоятелят на храма долепил пръст до устните си и прошепнал:
– Ние не говорим в стаята за медитации.
Когато последвал настоятеля в библиотеката, той се опитал отново да му зададе същия въпрос. Но настоятелят долепил палец до устните си и казал:
– Тук четем книги в тишина.
Когато отишли в кухнята, настоятелят не дал възможност на посетителя да зададе въпроса си и казал:
– Тук готвим мълчаливо и ядем без разговори.
Когато настоятелят отварял вратата на посетителя и му стискал ръката, той задъхан попитал:
– Така че какво е дзен?
За мен основния извод от притчата е, че трябва да сме съсредоточени върху това, което правим и да не хабим енергията си в безсмислени и странични неща. Повечето хора, докато се хранят примерно, говорят по между си, гледат телевизия, мислят си за това, което им се е случило през деня и др. Вниманието им е разпиляно на всевъзможни места, а самото ядене е несъзнателно и автоматично, без съзнателно приемане на енергията от храната, без нужното уравновесено емоционално състояние, което е изключително важно при храненето. Примери могат да се дадат не само с храненето, но и с абсолютно всичко, което хората правят. Човек трябва да умее да концентрира цялото си внимание и енергия в една посока. После човек трябва да възпита необходимата сдържаност и да ограничи безсмислените свои действия. Немалка част от тях са автоматични и несъзнателни. Когато човек извършва всичко с разбиране и съсредоточеност на вниманието, той вниква в същността, в смисъла на това, което прави. То за него не е обичайното действие, както се струва на повечето хора, а е част духовния им път.
[/qu
Да, чела съм го и това с ягодите
Но, някак си ми се видя по-неестествено човека да бере ягоди, и да вика "колко са вкусни" в такава ситуация, когато живота му виси на косъм. Вярно, че другия вариант е по-тъжен, но в него има утеха. Казваш си: "не съм само аз. Ето, дори и дзен монасите, и тях не ги отминава...Между другото има и трети вариант: монаха бяга, тигъра го гони, а нощта била много тъмна. И монаха като се хванал за клона, цяла нощ висял там. Не можел да види дали тигъра си е отишъл, тъй като било непрогледна нощ, а той не смеел да се пусне. На сутринта, когато се развиделило, монаха видял, че всъщност, нямало под него пропаст... Бил увиснал на две педи от земята...Друг е въпроса дали той не се е спасил именно с търпението си...
Иначе, ако беше продължил да бяга, кой знае... -
Е нищо де. Какво значение има? Пак са от дзен-традицията. Сега, напълно срещу принципите на дзен, ще си позволя някои разсъждения върху последната притча.
Един човек посетил дзендо и попитал настоятеля на храма:– Какво е дзен?
Настоятелят на храма долепил пръст до устните си и прошепнал:
– Ние не говорим в стаята за медитации.
Когато последвал настоятеля в библиотеката, той се опитал отново да му зададе същия въпрос. Но настоятелят долепил палец до устните си и казал:
– Тук четем книги в тишина.
Когато отишли в кухнята, настоятелят не дал възможност на посетителя да зададе въпроса си и казал:
– Тук готвим мълчаливо и ядем без разговори.
Когато настоятелят отварял вратата на посетителя и му стискал ръката, той задъхан попитал:
– Така че какво е дзен?
За мен основния извод от притчата е, че трябва да сме съсредоточени върху това, което правим и да не хабим енергията си в безсмислени и странични неща. Повечето хора, докато се хранят примерно, говорят по между си, гледат телевизия, мислят си за това, което им се е случило през деня и др. Вниманието им е разпиляно на всевъзможни места, а самото ядене е несъзнателно и автоматично, без съзнателно приемане на енергията от храната, без нужното уравновесено емоционално състояние, което е изключително важно при храненето. Примери могат да се дадат не само с храненето, но и с абсолютно всичко, което хората правят. Човек трябва да умее да концентрира цялото си внимание и енергия в една посока. После човек трябва да възпита необходимата сдържаност и да ограничи безсмислените свои действия. Немалка част от тях са автоматични и несъзнателни. Когато човек извършва всичко с разбиране и съсредоточеност на вниманието, той вниква в същността, в смисъла на това, което прави. То за него не е обичайното действие, както се струва на повечето хора, а е част духовния им път.
[/qu
Да, чела съм го и това с ягодите
Но, някак си ми се видя по-неестествено човека да бере ягоди, и да вика "колко са вкусни" в такава ситуация, когато живота му виси на косъм. Вярно, че другия вариант е по-тъжен, но в него има утеха. Казваш си: "не съм само аз. Ето, дори и дзен монасите, и тях не ги отминава...Между другото има и трети вариант: монаха бяга, тигъра го гони, а нощта била много тъмна. И монаха като се хванал за клона, цяла нощ висял там. Не можел да види дали тигъра си е отишъл, тъй като било непрогледна нощ, а той не смеел да се пусне. На сутринта, когато се развиделило, монаха видял, че всъщност, нямало под него пропаст... Бил увиснал на две педи от земята... -
Откак свят светува, се води една борба - кой да бъде Шамана на селото. Езотериката обаче включва в себе си Познанието на много и разнородни методи, всеки от които по свой начин служи на Доброто.
Въпроса ми е риторичен, да ни обединява ли стремежа за това да служим на Доброто, или да се конкурираме в борбата за шаманския трон? Все пак конкуренцията е мощен мотор за техническия прогрес, нали?
Борбата за шаманския трон и конкуренцията са присъщи за примитивните общества.Ако се състезаваш за стола, и да си на първите места, няма значение дали на духовната пътека
...спомни си какво казва Исус за поканените на сватбата, ще цитирам по памет: Не заемайте първите места за да не би, като дойде стопанина на тържеството, да ви изгони от там, и да ви каже, че тия места са запазени за по-важни гости от вас. А вие седнете на последното място, така ако в залата са останали свободни места, имате шанс домакина да ви премести по-напред... -
А аз ли какво бих направила...със сигурност няма да си седя и да се съгласявам. Ако трябва ще се махна, дори и в друга държава. Ще се събера с други като мен, и ще се борим
-
Най-страшното е, че всичко това се случва със съгласието на всички тези жени! Никой не може да се "отнася" с мене по някакъв начин, ако аз не му го позволя. Всички жени, независимо в коя държава, които позволяват да има към тях такова отношение...аз лично не мога да ги уважавам, и не ги уважавам.
те дори не приличат на хора... те са едни медузи, без нито капчица достойнствоСпоред теб те го искат?
НИам жените имат права в тези общности?
Те и тука циганките ги продават, и то се знае публично...
Е, да,
много е лесно да се каже "...карма, там са се родили.."
и да си ревем за животинките...
Значи животните имат право на съчувствие и любов, а жените нямат.
Ти какво би направила на мястото на едно такова 14-15 годишно неграмотно момиче???
Какво значи, че те "не го искали?"!!! Ако тези жени не го искат, няма да го допускат!Ще се обединят, ще се борят!Циганките, и те САМИТЕ са съгласни с това, което им се случва. Това тука много ми прилича на смешния плач за жените, които търпят насилие, и продължават да седят при насилника.Та тия жени, уважават ли, обичат ли себе си?!Да не говорим за децата им!
-
С жените се отнасят по-зле отколкото с датските делфини, уви...
При делфините това е видно до болка и все някой ден ще спре!
Убедена съм!
А другото - невидимото, никога несниманото....
ще го видите артистично пресъздадено в
God's Sandbox
(TAHARA) (2004)
Един филм, един израелски филм,
един уникален филм,
които ще ви разтресе до дъното на душата.
Не се подлъгвайте по красивото море,
нито пък морализаторствайте заради многото гола плът.
Вижте посланието на филма.
Прочетете фактите, изписани преди края му.
Ще бъдете потресени, дълбоко, много дълбоко...
Над 3 000 000 жени (по различни оценки) всяка година са подложени на обрязване с цел отстраняване на клитора, за да бъдат приети от бедуинските общности като "годни за женене"...
Според други документални кадри на една френска журналистка, заснета със скрита камера (виждат се жени в гръб, облечени в черно, пеещи, заобиколили легнало младо момиче) се прави и отстраняване на още плът...
П.П.: Филмът God's Sandbox го има тук
Най-страшното е, че всичко това се случва със съгласието на всички тези жени! Никой не може да се "отнася" с мене по някакъв начин, ако аз не му го позволя. Всички жени, независимо в коя държава, които позволяват да има към тях такова отношение...аз лично не мога да ги уважавам, и не ги уважавам.
те дори не приличат на хора... те са едни медузи, без нито капчица достойнство -
Онзи ден прибирайки се рано сутринта видях една от приятелките си която е ветеринарен лекар излязла пред блока по тениска с къси ръкави и мокра коса, миеше упорито прозорците на колата си. Казах и - Какво правиш!? Ще се разболееш, недей така. А тя - Не съм спала от няколко дни. Убиха по жесток начин кученцето което си бях донесла от едно село, тормозили са го жестоко и ние с мъжа ми отидохме точно преди да го разчленят. Беше потресена и не и пукаше за нищо, защото тя е отдадена изцяло на професията си, обича животните като свои деца, живее с мъките, болките, страданието им. Разговаря се с тях и те и отвръщат със същата безкористна любов. Години наред лекува и моето кученце безкористно, защото ние почти не можем да си го позволим, а го взехме от една богаташка, която бързо-бързо му се нарадва преди години...Та, в онзи момент онази сутрин единствената ми молитва беше- Господиии, дано най- сетне и в България да въведат достатъчно сурови закони срещу тези които се отнасят жестоко към животните. Как може да има такива нищожества и те да се наричат хора??? Животните превъзхождат хиляди пъти такива "хора" като тези....Незнам...
Дори и да въведат закони, няма кой да ги спазва и да следи за тяхното спазване. В Америка има действаща зоополиция, има и закони. Ако някой не ги спазва и прояви жестокост или небрежност към животно, го издирват - зооинспектора ако не може сам да открие извършителя, се обажда на другите полицаи, и те си сътрудничат. Намират го и го съдят. Ако примерно, е държал кучето гладно, или ако то е било болно и не са се погрижили за него, а и не само куче, въобще което и да е животно - го осъждат да плати голяма глоба и отива в затвора за години. Това е в Америка. Тука, каквото и да се направи на теория и на хартия, нищо не действа: съзнанието ни е такова. Те са по-напред от нас!
-
Навлизането на думи от други езици в българския език е голямо.
Те внасят своето излъчване и разнородните си вибрации в него.
Установил съм че мисля различно когато използвам български, руски, английски или френски.
Да можеш да мислиш по различен начин е хубаво.
А хубаво ли е в българския да идват думи които имат автентични български еквиваленти?
Какво значи "български думи?!" Половината думи в българския език са турски, другата половина са от гръцки, френски и латински. Но така е и при другите езици. Та, няма как да няма чужди думи в българския език
, но става въпрос за извращенията... такива като "емпийчмънт"...боже...щеше да е смешно ако не беше толкова гадно
-
Един ден взимам дъщеря ми от градината и и казвам: "Сега ще отидем до магазина да купиме мляко." Тя: "Мами, а ще купим ли едно слънце?"Аз: "то не се продава в магазина."
Тя:"А къде се продава?"Аз и казвам: "Слънцето, това е звездата, която свети на небето. Ето това там, но не гледай към него..." Тя ме изгледа и каза: Защо, мами? - Защото грее много силно, казах аз. Тя се загледа в слънчевата светлина на стената, и каза: аха, видях го. Значи това било...
-
Пак с дъщеря ми вървиме, и тя ми казва:
"Мами, аз знаеш ли за какъв ще се оженя? Да знае много, да е научил много и в бебешката група, и в детската градина и в училище, да не се бие и да е добър". Аз и казвам:
"Не всички които знаят много, са добри."
Тя: "Мами, нали гледам децата от нашта група: които се бият, не знаят!"
-
Моята племенница е на 3г. На 1.01.2007г., в 12.15ч. и звъннах по телефона. Тя вдигна слушалката и извика:
-Лельо, ЧНГ, ти ко/какво правиш?
-ЧНГ и на теб, Аз влизам в Европа, а ти какво правиш?
-Е, аз съм си при баба и при дядо....
На 2.01. бяхме на гости, при моите родители и племенницата ми беше там.
Играхме си и четохме книжки. Баща и влезе в стаята и каза, че трябва да си тръгват. Тя се разплака и занарежда:
-Не искам да си ходя, много ми тъпо в къщи. Моля те, не искам....
След малко убеждение трябваше да си тръгне, но на вратата през сълзи каза:
-Толкова е тъпо, ко/какво да паи/прави човек в тоя живот?.....
С дъщеря ми се разхождахме в южния парк, тя беше на три години и половина. Аз я питам:
"Ако пуснем една топка по земята, ще се търкаля ли?"
"Да".
"Защо?"
"Защото е топка..."
"А ако пуснем едно кубче, ще се търкаля ли?"
"Не."
"Защо?"
"Защото е кубче".
"А ако пуснем един камък в езерото, ще потъне ли?" - "Да." "А ако пуснем листо, ще потъне ли?" - "Не."
"Защо?"
"Е, мами, ами за да стъпи жабката на него"...
-
Често се питам дали ако Синдбад носача не беше "приел" положението си, дали ако не беше казал "нека бъде волята ти", вратата щеше да се отвори?В природата има ключове, които, щом завъртиш, всичко се постига.
Разрешаване на мъчнотиите
~~~
Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.
Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
Да, елфчо. "Не аз, а Бог в мен".
Иначе как "случайно" ще напипаш ключа- Обаче, не съм още до там. Все още се лутам слепешката и, нали се сещаш каква е вероятността случайно да закача някой ключ ... -
Специално за Христос вече трябва да ни е ясно, че това е Любовта в сърцата ни...
Или, както Учителя казва-"Едни ще видят Христос в небето, други до тях, в трети ще се роди, а в четвърти ще възкръсне..." /по памет/
И аз не помня беседата и моля за извинение. Но ако намеря веднага ще дам линк.
Иначе може би просто да се доверим на интуицията си и както каза shining star, просто знам, че когато прочетох първите думи в "случайно" попаднала ми беседа от Учителя, знаех, че е за мен, че Той е моят Учител...
Питам: Какво разбират хората под думата „ангел“? В моя ум под „ангел“ разбирам моята светла мисъл. Ангелите имат отношение към човека. Понеже разбират нуждите на хората, те внасят своята интелигентност в тях. Така, именно, хората могат да мислят право и да работят като ангелите. Като видиш един ангел, ти искаш да бъдеш като него. Какво ще постигнеш с това? Ти не можеш да бъдеш нито чист като ангела, нито да имаш неговата мисъл. Друг е въпросът, ако ангелът те посети. Ако не те посети, ти оставаш с едно разочарование в себе си и казваш: Защо Бог създал едни същества да живеят като ангели, а други да се мъчат? – Колкото и да сте напреднали, почти всички имате такива разбирания. Някои от вас сте по-напреднали от мене: едни пишат по-хубаво, други рисуват по-хубаво, трети могат да шият хубави обувки и т. н. В някои отношения, мнозина имат известни преимущества над мене. Аз съзнавам това. Обаче, вашето изкуство аз мога да науча в няколко минути. За да стана велик художник, нужно ми е само един час. Докато си съблека дрехите, да не ги папам, и облека дрехата на художника, аз съм станал вече велик художник. В природата има ключове, които, щом завъртиш, всичко се постига. Там всичко се отпечатва в един момент. Голямо изкуство е вложено във фотографията на природата!Може би да се помолим за просветление
Спомних си за приказката за Синдбад мореплавателя. Та някога в Багдад имало един много беден човек, който се прехранвал, като пренасял багажи на хората. Той се казвал Синдбад носача. Един ден трябвало да носи тежък товар, а било страшна жега. Синдбад много се уморил, спрял , да си почине като оставил товара на земята, и вдигнал ръце към небето:
"О, Аллах, ти си този, който раздаваш щастие и богатство на когото си искаш, да живее доволно и безгрижно до края на дните си, и пак Ти правиш други да са бедни нещастници като мене, да вършат тежък труд и да не могат да изкарат и за парчето хляб... Да бъде волята ти."
Това е автентично, цитирам го по памет. Като казал това Синдбад, изведнъж чул прекрасна музика, погледнал и видял, че е спрял пред портата на най-богатата къща в града, имало прекрасна градина, и много хора на трапезата, отрупана с ястия...свирел оркестър, а хората щастливо се смеели и си говорели. Синдбад въздъхнал, и понечил да вдигне товара си, но вратата се отворила, и един слуга излязал оттам и казал на Синдбад:
"Заповядайте при нас, моят господар ви вика."
А богатия стопанин бил Синдбад Мореплавателя. Той поканил носача да сподели трапезата с него,и му казал:
...Чух как се оплакваш на Аллаха от злата си участ. Някога и аз бях като тебе, а виж ме сега. Искаш ли да чуеш разказ за моите седем пътешествия, и как съм станал това, което съм сега? " Така в продължение на една седмица той разказвал на Синдбад носача всеки ден по едно от своите пътешествия, черпел го с вино и вкусни гозби, накрая му дал хиляда жълтици, с които Носача започнал търговия, издигнал се, а Мореплавателя му бил пръв приятел...
Често се питам дали ако Синдбад носача не беше "приел" положението си, дали ако не беше казал "нека бъде волята ти", вратата щеше да се отвори?
-
И двете страни си имат "основания" за предпочитанията си: първите казват " по-добре да седна някъде, където ще ми сготвят", а другите: " на ресторант не мога да си го позволя".
Дианче, ти почти си отговорила на въпроса си. Ако още са приятели, единият трябва да направи компромис... или и двамата по малко.
Но ми се струва, че и мисленето постепенно се променя.
Така е, Късметче.
Мисленето се променя и пътищата се разминават, вече няма общ интерес. Ако единия е зает грубо казано с това да запази и увеличи печалбата си, а другия - с това да изкара прехраната, да купи на детето си учебници и каквото е нужно, да си плати и сметките
...нямат обща посока и общ интерес. Те може и да го имат...може и двамата да се интересуват, да речем от Ван Гог, или от класическа музика, но пътя на живота им е различен - Както казва Диди, единия ще ходи в едни заведения, и ще носи едни дрехи, а другия - други. Това го обяснява много добре Инаят Хан - ако си земеделец, няма след работа да се събереш с футболисти. Ще предпочиташ компанията на други земеделци, както и футболиста няма да дойде при тебе - ще отиде при футболистите.Единият разсъждава:
"Ще седна в центъра на града и всички бизнес-познати ще ме видят с този безперспективен човек."
или
"Сега можех да обсъждам сделка с еди-кого си."
а другият:
"Какво да си говоря с него - моите проблеми вече са далеч от него и няма да ме разбере или ще помисли, че прося нещо."
Това беше в подкрепа на shining star:
Въпроса беше дали парите разделят хората. Разделят ги не парите, а живота ги разделя, това което правят и са направили, тяхната вътрешна ориентация. Така мисля.Сещам се за една позната, която избягваше да ми говори за честите си разходки в чужбина ( в едни трудни за цялата страна времена) - вероятно ме е щадила, а аз научавах от друго място
е, моята психика не е чак толкова крехка, но съм трогната от нейното внимание ... само че така темите за разговор постепенно се орязват. След година - две аз отидох в тези държави, където тя е била ... Тогава тя пък беше почнала да строи луксозен дом и също го премълча ... а може пък след година - две аз да почна да строя 
... ... а може би съм почнала, но не е от тухли.Пишем си есемеси по случай големи празници. Тя е заета с нейните дела, аз с моите.
Имам и други такива приятелства и знам, че ако се почувстват зле, ще ми се обадят за съвет или за да си изплачат мъката.
Пожелавам им да са добре. Няма значение, колко често и дали ще се виждаме.
Дианче, ако твоята конкретна ситуация все още те вълнува, може би е добре да я опишеш по-конкретно, за да може човек да размишлява върху нея.
-
Имам позната учителка в началното училище,която ми разказа случай с ученици от нейния клас.
Скарват се две момченца през междучасието,стига се до сбиване(не е неестествено),но едното дете след прекратяване на битката(след намесата на учител) напада другото в гръб и го удря по главата с камък.
Дядото на агресора обвинява моята позната в нехайство и некадърност,оправдавайки изцяло постъпката на свръхвнучето си.Стига се до наказание на учителката, която е описана в жалбата до директора на училището като некадърна да се справя с индигови деца.
Много съм против тези неща, "индигови деца", и дрън-дрън...виждала съм такива родители, преди още да го имаше това понятие...но тези родители за мене имат сериозен проблем...Една приятелка си беше дала детето в ония години, в някакво училище за надарени деца в Горна баня...там беше като пансион, там спяха децата... Един ден се виждаме с нея и я питам как е Милена (дъщеричката и) и тя ми каза, че са я отписали от училището. Защо? Ами, защото там постъпила дъщеричката на не знам си кой, голяма клечка, и за да не спи до прозореца, преместили Милена на кревата до прозореца, за да дадат на другото дете креватчето на Милена, та Милена да спи до прозореца. Моята приятелка счела това за унижение, и отписала детето. Каза ми: Щом от сега правят така, кой знае какво още ще последва в бъдеще...
-
Как би трябвало според вас да постъпваме с вредните навици и черти от характера, превърнали с в неизменна част от нас? Да се смириш означава, да ги приемеш, но значи ли това, че трябва да ги изявяваш? Ако не трябва да ги изявяваш, значи все пак човек малко или много не се приема, което не е смирение. Важно е осъзнаването, но при навици, превърнали се дотолкова в навик, че на човек му е трудно да ги изкорени, дори и когато ги е осъзнал и е разбрал точните причини, които са ги породили, как би трябвало да постъпи? И ако примерно реши да отиде на психотерапевт, кое гарантира, че терапевтът ще успее да насочи пациента правилно с цел да му помогне да ги преодолее?
Както по-горе беше писано смирението не е равно на примирение. А къде всъщност стои промяната и трябва ли да я има? Не е ли тя един вид противоположност на приемането, т.е. ние недоволни, не се приемаме, не искаме да се смирим, затова търсим промяната?
Какво ще рече "вредни навици"? Например, какво?...А за приемането - човек може да промени това което не харесва. Ти не си някаква застинала форма, всичко се движи и може да се променя. За смирението, то не е примиренчество. То за мене означава да не се смяташ за по-долу, нито по-горе от някой друг. Някои го изразяват така: Нищо не е по-важно от нещо друго
-
Хм, темата много се е изместила. Може би е добре да напомня за какво идеше реч.
...Аз съм от поколението на 40 и малко годишните, които вече са били достатъчно големи, за да помнят и знаят, какъв беше животът в България преди 1989 година. Всички ние си имаме и приятели още от онези, социалистическите години.
Освен многото минуси това време си имаше и някои плюсове, единият от които е, че повечето хора някак не се замисляха особено за пари, материални придобивки и т.н. Вярно, всички бяхме по-скоро еднакво бедни, но от една страна бяхме донякъде свикнали с това, освен това приблизително еднаквото материално положение предполагаше еднакво положение в живота, еднакви възможности (или ако ви харесва повече - невъзможности
) ... След промените през 1989 година част от хората бързо се почувстваха в свои води и подобриха сериозно материалното си положение, други обратно - и до сега, след почти 20 години, не могат да намерят своето място в живота, стандартът им на живот е по-нисък дори от преди. За мен дори е странно, защо се получава така - все пак това са хора, които дълги години са били заедно, близки приятели, т.е имали са сходен мироглед, интереси, ценностна система и т.н.
Разминаването в материалното им положение обаче постепенно, а Еshavt споделя, че дори и не толкова постепенно, започва да се отразява негативно на приятелството им. Уж като хора продължават да се харесват, ценят, обаче ... става все по-трудно да прекарват свободното си време заедно: едните предпочитат да се срещнат някъде на ресторант, да отидат заедно на почивка или на екскурзия, а другите буквално не могат да си го позволят.
И двете страни си имат "основания" за предпочитанията си: първите казват "Аз и без това нито имам време за домакинска работа и готвене, а и работя много, връщам се късно, по-добре да седна някъде, където ще си поръчам каквото искам, ще ми сготвят, ще ми сервират и отсервират, е, ще дам малко повече пари, но нали си ги изкарвам?", а другите: "Аз и без друго съм безработен, или работя, но получавам малко пари, а се връщам достатъчно рано - защо да ходя на ресторант, хем не мога да си го позволя, хем у дома е по-уютно, още малко домакинска работа няма да ми натежи...". Това в един момент става кристално ясно и на едните, и на другите...
Какви са вашите впечатления? Имате ли подобни наблюдения?
Лично аз имам приятели, които се втурнаха да печелят пари и почти нямат време за мен. И други, които си мислят за мен същото - че аз съм се втурнала да печеля пари и поради това сме ограничили контактите. Старая се работата ми да не ми ограбва както приятелствата, така и семейството, но ... може би не успявам - трудно ми е да преценя отстрани. Кажете вие как се справяте?
shining_star , не зная, може да си по-млада, може да нямаш по-отдавнашни приятели, още от ученическите години, но това, което пиша е съвсем реално.
Диди, аз и не мисля, че това което казваш, не е реално. Но при различните хора е различно. Приятелите, които имам, не са станали богати след 89 година. Това не значи че при всички е така...Ако някой от моите приятели, които се броят на пръстите на едната ми ръка, беше станал богат, пътищата ни щяха да се разделят по естествен начин, поради същите причини, за които казваш. Тогава, когато започна така наречения "преход" - 90-91 година, дъщеря ми беше втори - трети клас и наблюдавах това разделение между децата. Нали си чувала за типичния разговор между две деца:
Едното казва: "моя татко е еди какъв си. " Другото дете: тогава аз няма да седя на един чин с тебе и няма да говоря с тебе.
Въпроса беше дали парите разделят хората. Разделят ги не парите, а живота ги разделя, това което правят и са направили, тяхната вътрешна ориентация. Така мисля.
-
Могат ли парите да разделят стари приятели?
На мен тази тема и този въпрос са ми много странни. Първо, защото не може всичко да бъде подлагано на съмнение и второ какво общо имат парите с любовта или приятелството по презумпция.
Аз, поне, благодаря (на не знам кого), че съм дарена с приятели, които, за каквито и пари да става дума, ще дадат за мен, както и аз за тях, ала то всичко идва от това, че каквото си дал, това и ще получиш.
[/quot
Зависи от човека.
Лично аз нямам такива приятели, които в сегашно време да са станали богаташи. Но хората във всички времена се събират с такива като тях. Богати и бедни не се срещат -
Ани, верно е малката светлинка.
Според мен, базирано на бегъл опит, истинския учител може да се познае по следните признаци:
- ще го намерите на неочаквано място
- ще го намерите по неочакван начин
- външно въобще няма да прилича на учител или поне на широко-разпространените виждания за това как трябва да изглежда учителят
- ще ви върне обратно, за да се научите да учите първо (то и при Кастанеда и Норбеков е било така) и въобще не се знае дали ще ви стане учител
Това са си чисто прагматични белези.
Но пак трябва да се оставиш поне малко на интуицията да те води, за да попаднеш на неочакваното място и влезеш в неочакваната ситуация; а също и доверие. Силата ще свърши останалото.
П.С. Ани, не съм казал, че може без учители.
По-скоро всяко нещо и всеки може да те научи на нещо. Ако си съ скръстени ръце, учителят няма да се появи.
Дори и на книга само като го видиш, той е много привлекателен. Има една притегателна сила, която мошеникът я няма. Мошеника, който се смята за Учител, говори думи, но те нямат сила. Отнякъде си личи неговия личен интерес. При истинския учител не се вижда личния му интерес - той няма такъв... Той говори от едно високо място, и в същото време сякаш е на твоето място . -
Има друго нещо, което бих искал да коментираме. Има някои методи за комуникация и изпращане на молба към друг човек през Висщия му АЗ. Методът Силва има такова приложение. Изпращаш мислена молба и благодариш предварително за удовлетворяването й. И понеже тази молба отива до човека през Висщия му Аз той е много по-склонен да й обърне внимание, без да се почувства интрузиран.
Какво мислите?
Това помага,не знаех,че е част от метода Силва.Мислено изпращах молба за благословия,при разговор наблягах само на светлите страни от характера на същия човек.Това беше мой опит,за да проверя силата на мисълта си ,така както съм приела и разбрала Учителя.Резултата видях и почувствах не само аз,а и другите около мен.Времето,което ми отне опита беше година.В крайна сметка ползата беше и за двете страни-човека стана по-уравновесен, толерантен, а аз-по търпелива.
Абсолютно съм ЗА метода Силва.
Правила съм и двете неща - и това на Учителя, и на Силва, и двете неща имаха резултат. Това на Учителя го правех така: имаше една техноложка, с която се мразехме. Започнах да и изпращам хубави мисли, като се стараех те да не са "в моя полза". След около една седмица забелязах как се промени нейното отношение към мене, започна да ме защитава, да ми се усмихва...а преди такова нещо, абсурд...Сега като ме види идваше при мене с широка усмивка, започваше разговор...гледах я нея, гледах и себе си изотвътре: нямаше я тази остра ненавист, която преди усещах към нея.Колкото и да е странно, изпитвах към нея топлина, уважение, а не както преди, мрачна омраза.После се чу, че си е намерила по-добра работа и ще напуска. Тогава си помислих: Ако Емилия дойде да си вземе довиждане с мен (там работехме много хора), метода е проработил. Ако не дойде, не е проработил...
Тя дойде, пак така, широко усмихната, подаде ми ръка и ми пожела успех. И аз и пожелах успех с в новата работа. Наистина го мислех: тя успяваше, но успявах и аз...
Всеки е ценен по свой начин!
в Себепознание
Добавено
Така е. Но ние още се движиме по стария модел, на "шеф" и "подчинени". А когато (и ако) това стане излишно, ще отпадне от само себе си. Така си мисля... Но докато има хора, които искат да са шефове, и, както беше темата, шамани... до тогава ще го има.