Jump to content
Порталът към съзнателен живот

lounge

Участници
  • Общо Съдържание

    61
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от lounge

  1. Не съм отхвърлила ничие мнение, женската гледна точка и чувства са ми ясни и аз чувствам нещтата така, и за мен е достатъчно вълнуващо партньорът ми да е умен, но също така виждам от какво е способен да "оглупее" рязко. Мисля, че за мъжете нещата са доста различни, също така мисля, че не съзнаваме много от инстиктивните си подтици, а те не са етични или интелектуални, както и да ги обличаме в хубави думи, опитвам се да разбера какво прави истинската интимност възможна и ...трайна и какво пречи. Просто изследвам една тема, не очаквам от форума, окуражаване или упреци, само по откровенно вглеждане в истинската природа на желанието. То е по-банално, капризно и първично, отколкото ни се иска да признаем, защото субективно го преживяваме като нещо уникално.

  2. Не става дума за нашата значимост, или чувството за нея, а за желанието на другия, за това което прави възможна връзката, доколко "атрактивността" във фетишисткия смисъл е фактор. Всички иначе сме големи хуманисти на думи, но се свързваме с другите чрез нашите представи за "хубост". Желанието е по-примитвно и несъзнателно чувство, но важно за връзките. Ние не желаем партньора си защото е добър като Майка Тереза или защото е умен като Айнщайн. Желаем го защото е секси :). Въпросът ми всъщност е доколко сексапилът може да се отдели от представата за "младост и хубост". Мисля, че когато говорим с готови формули за увереността и пр. просто сме едни лицемери, които се чувсват леко виновни с хората, които са самотни.

  3. "Ако любовта ти е силна , дори да е към друг обект (не хора ) пак ще привличаш "

    Тук има някакъв ключ, благодаря, а с терапията имам опит, и той е, че стигаш единствено до границите и светоусещането на конкретния терапевт, (имам предвид неговите чувства и вътрешни убеждения, а не декларирани констатации) това не винаги върши работа, за съжаление :). А желанието ми да разбера себе си и личната си терапия е толкова силно, че започнах да се обучавам...за терапевт :thumbsup2:

  4. ....В интерес на истината, такива жени наистина са търсени и желани! ....... защото през вярата в себе си излъчват чар, който омагьосва мъжете! Та, съставките на женския чар: вяра в себе си, висока самооценка и самочувствие -

    Мисля си, че вярата в себе си за жената като жена, е жената да е доволна от състоянието си на жена и да разбере как да реализира себе си като женска същност. Това не е свързано с външния вид, а с изконни женски качества като топлина, прошка, отдаване, въобще поемане на женската същност с удоволствие.

    Ще дам пример с човек, какъвто и ти можеш да наблюдаваш. Жената смята себе си за безкрайно умна, винаги права, повече от другите. Това е в основата на жизнения й мироглед. Съответно не може да задържи приятел. Тя се е отрекла от женската си същност, където не е важно дали е права или не, не е важно дали е умна, не е важно дали е по-умна от другите, а е важна женската топлина и отдаденост на базата, на която, може да създаде трайна връзка.

    Това започва в детството, как сме се свързвали с баща си, на какво се е радвал, какво е поощрявал, как сме завоювали вниманието му, това е матрицата, това правим във всичките си връзки.

    Ако бащата се е радвал да има умно и пробивно момче, а не красиво момиче, тази специална субстанция " женска същност" от къде ще се вземе?

    Ако бащата се е страхувал от себе си, ако е изтласквал инцестните чувства, чрез прекалена строгост, чрез отхвърляне на женствеността на дъщеря си, ако е било важно за родителите да си умна, а не красива? От къде ще дойде първичното самочувствие да се "предложим" на другия пол без страх че ще бъдем отхвърлени, изпратени в "нищото" на детските ни страхове от изоставяне? Ако цял живот сме общували и сме се "свързвали" с другите, чрез ума си, в полето на уменията, не на чувствата? Ако сме избягвали риска на въвличането с отлагане, защото любовните ни връзки ни потапят в ада на ревността и страховете?...Ако за "наше нещастие" наистина сме умни и знаем, че да си влюбен, означава просто да се радваш на възможността да изживееш фантазиите си, но какво ще обичаш в крайна сметка зависи от това какво си научил да обичаш като дете? Не е задължително това да са нашите мъже или деца, може да е нещо съвсем различно, някакъв вид творчество например? Мястото където са ни отпращали) ? Ако в крайна сметка си получил точно това (в крайна сметка всички получаваме това, разликата е колко сме доволни), но въпреки всичко не можеш да понесеш живота без докосване?

    Може би просто малко добълнителна физическа съблазън всъщност е достатъчна? И да не забравим, умело криене на ума :hypocrite: !

    Благодаря ви за отговорите. Извиненията се приемат :)

  5. Да, но желанието ни движи, не примирението, живи сме защото желаем. Когато някой не може да живее, желае повече от останалите, но желанието изглежда неизпълнимо.

    както и един дълбок копнеж по нещо , което никога няма да преживееш на тази земя .

    Ами не напразно алчността и жаждата се считат за едни от най-големите злини в религиите, по специално будизма. Тришна се казва.

    Да ти кажа, дали ще си лаком за пари, или за слава, или за уиски, или за секс, или за какво и да е, то е все е едно - лакомия.

    Може да живееш в кирпичена къща и да ходиш по рогозки и да си много по-щастлива отколкото една мутреса дето ходи с 1000 лв джобни. Всичко е до настройката горе в главата. Ако може да я промениш, тогава и мераците ти може би ще се изпарят и ще заживееш по-щастливо.

    Има купища неща, които "няма да преживееш на тая земя". Както е невъзможно да купиш всички стоки в Кауфланд, така и няма да преживееш много неща.

    Знаеш ли, аз много копнеех да се оженя. На 26-27 се виждах с жена и дете. Е, не стана тая работа, беше ми много мъчно, но за сметка на това Бог ми изпрати нещо друго, което не мога да ви кажа какво е, но е компенсация за първото и то доста голяма.

    Изводът е: не бъди алчна и се опитай да намериш радост и щастие в това, което имаш, а не в това, което нямаш. Има една сентенция на Сократ: "Богат е не този който има много, а този който се задоволява с малко, тъй като това е богатството на природата."

    Опитай се да я разбереш и, може би, приложиш. :thumbsup:

  6. Аз сега записах магистърска степен по психология в НБУ, а съм на 44 :), занимавам се със съвсем други неща, не знам за какво ми е, но сърдцето ме отведе там и го послушах, разума и до сега е озадачен...,но там един от преподавателите ми каза нещо, на което повярвах: 21-век ще развива и търси именно компетентност в човешкото общуване, 20 век беше на технологииите, това което ще ценим като общества все повече е знанието как именно функционираме като индивиди и общества, как да сме ефективи и щастливи, ще се налага все повече да ограничаваме потреблението, с което заместваме празнотата на душата си. Това ще са новите и модерни знания, знанията за нашите емоции и действия, така че, учи ако те тегли. Това което е модерно да се учи сега, не значи че ще е актуално след 5год. когато завършваш.

  7. Това да се разбира ли, че не е важен видът терапия, а личността на терапевта? Клиентите не могат ли сами да изберат терапия според интуицията и проблема си? За някои личности може би някой практики са по - ефективни от други (както и терапевти :)). И все пак кажете нещо за Райх и съвременните му последователи :)

  8. Неорайхианска терапия, проф. Бернаскони, четох нещо от него тези дни, беше много интересно и ми хареса като подход, знаете ли нещо повече за нея? Разкажете ако знаете, къде се практикува, каква успеваемост има?

  9. Интересно ми е защо човекът рисува? Защо децата започват да се забавляват с рисуване? Какво е значението и смисъла да се създават образи?

    Пускам темата тук защото ми е интересен отговора на психолога.

  10. Някой може ли да обясни повече за т.нар. "трансферна невроза" , доколкото разбирам това е състояние, което съпровожда често терапията и е един от инструментите и, ако знаете повече ще се радвам да науча. Благодаря :3d_073:

×
×
  • Добави...