Stiliyan Stoyanov

Здравейте на всички това стихотворение е мое творение и много бих искал да изкажете мнението си, защото го написах за един специален човек за мен , и бих искал да видя дали ви харесва и да кажете където имам грешки (+ пунктуационни) , ще съм ви много благодарен ето ви и стихотворението. Роза имаше една, покрита в тъмнина , да я доближиш бе мечта и мечтата се оказа невъзможна при това. Лъч светлина, проби през тъмнината и надежда се роди розата да зърнеш и доближиш я при това но розата имаше бодли от който понякога боли и болеше ме от тези бодли и от това че красотата и не е моя безсилен бях пред майката земя за това от разстояние наслаждавам и се аз, увехне ли поливах я, разцъфне ли гледах я, и така с надеждата моя да е някога тя , продължавах безнадеждната игра но надеждата е в теб а не в играта. така е за да страдаш във безнадеждието с надежда една. името произлизаше от това , че красива, но бодлива е тя, и сега чакайки да овехне ти чакаш една мечта , но дали тя ще бъде твоя? , дали увехнала някога , ще можеш да я съживиш отново? времето остави да лети и така ще разбереш въпросите който мъчат те. името на розата това си ти !