[В миг на вдъхновение написах...]

Здравейте на всички това стихотворение е мое творение и много бих искал да изкажете мнението си, защото го написах за един специален човек за мен , и бих искал да видя дали ви харесва и да кажете където имам грешки (+ пунктуационни) , ще съм ви много благодарен ето ви и стихотворението.

Роза имаше една,

покрита в тъмнина ,

да я доближиш бе мечта

и мечтата се оказа

невъзможна при това.

Лъч светлина,

проби през тъмнината

и надежда се роди

розата да зърнеш

и доближиш я при това

но розата имаше бодли

от който понякога боли

и болеше ме от тези бодли

и от това че красотата и не е моя

безсилен бях пред майката земя

за това от разстояние

наслаждавам и се аз,

увехне ли поливах я,

разцъфне ли гледах я,

и така с надеждата

моя да е някога тя ,

продължавах безнадеждната игра

но надеждата е в теб

а не в играта.

така е за да страдаш

във безнадеждието

с надежда една.

името произлизаше от това ,

че красива, но бодлива е тя,

и сега чакайки да овехне

ти чакаш една мечта ,

но дали тя ще бъде твоя? ,

дали увехнала някога ,

ще можеш да я съживиш отново?

времето остави да лети

и така ще разбереш

въпросите който мъчат те.

името на розата това си ти !