Здравейте,
Отдавна чета форумите ви, но скоро реших да се регистрирам.Казвам се Георги, на 14 години и мисля че страдам от ОКР или поне така мисля.Извинявам се предварително за всичките глупости(вулгарности), който ще да прочетете по-надолу, но това е самият проблем.Ами значи всичко започна преди 2-3 месеца, това лято и изобщо изминалата година бяха страшно тежки за мен, но това е друга тема.Винаги съм мразел хомосексуалистите, дали така ми е насадено или съм някакъв хомофоб не мога да ви кажа със сигурност, но е факт.Винаги съм харесвал момичета.Искам да отдбележа ,че съм доста как да се изразя..мутирал физически(надявам се и психически) и от доста време си падам по противоположния пол, както и да е.Преди 2-3 месеца, както си седях в рейса и си мислех нещо за баскетбол(много се бях одвеял, както винаги) се обърнах с убеждението ,че до мен не е седнал никой.Обаче до мен седеше едно доста красиво момиче и изведнъж ми дойде мисълта защо не съм се възбудил(съжелявам отново).Тогава започнах да си мисля дали не съм гей?Това ме ужаси до смърт!Всеки път се опитвах да се възбудя, когато седях или имах контакт с красиво момиче, опитвах се да се самоубедя ,че 100% не съм гей(това го упреличавам на компулс).Момичетата от новия ми клас ме харесват и често се гушках с тях и т.н. и се чувствах много добре ,защото успявах да се възбудя, но това като чели "изсипа масло в огъня".Мислех си ,че ще отмине като повтарям тези "компулси", но само се влошаваше.Понякога успявах да се разсея, но когато някой кажеше педераст,гей,педал или нещо такова, което е доста употребявана дума в нашата възраст и клас, се досещах и си помислях пак дали не съм гей.Започнах от любопитсвто да се заглеждам по задните части на мъже, за да видя дали ще се възбудя, но неможех.Въпреки че знаех това си мислех ,че нарочно го правя и нарочно немога.Започнах да избягвам контактите с момчета, започнах да мисля непрекъснато за това!Вечер четях хиляди статии,публикации и т.н, а имах чувстото ,че сърцето ми бие с 200 удара в минута.Всяка сутрин ставах с мисълта за битка, с мисълта за победа над тези мисли, но използвах грешния метод(не че съм 100% сигурен кой е правилният все още).
...Тогава попаднах на вашия форум и той наистина ми помогна.Започнах да чета мненията на г-н Орлин Баев, който беше написал някъде ,че вместо да се боря със тези мисли трябва да остана да живея в тях.Прочетох за дишането.Прочетох за това ,че трябва да приемем страховете и че трябва да намалим или спрем компулсите.Започнах да се моля на Господ всяка вечер, прочетох някой работи за Учителя и това ми вдъхна страшно много доверие.Компулсите ги спрях веднага, започнах да "живея" в мислите, те станаха като някакъв блед фон, но все пак ме тревожеха леко.По-лесно успявах да се разсея, общо взето се хубави работи.Тогава за мое щастие или тъга, разбрах ,че едно момиче ме харесва.Имах чувстото, че е идеалната за мен, не пие, не пуши, красива, отзивчива.Спонтанно станахме гаджета.Тогава нещата с мислите се пооправиха, сигурно понеже мислех само за нея.Влюбих се до уши, но след като 1 месец ми повтаря колко съм идеален, накрая тактично ми би шута.Тогава буквално рухнах, 3-4 дни бях готов да убия човек,а отгоре на всичко тревожността се засилваше.Чувствах се слаб и същевременно силен, немога да опиша чувството.Затворих се страшно много.Спрях да ходя на тренировки, от пълно 6 в училище паднах на 4, изобщо пълен провал навсякъде.Капакът на всичко беше, че тя искаше да ме вижда.Колебаех се страшно много и когато си помислех ,че не искам, веднага се обаждаше тревожността.След 1-2 седмици се пооправих.Започнах да възръштвам по-доброто си състояние, но реших ,че трябва да направя и още 1 крачка.Тогава прочетох за Exposure Therapy.Започнах вечер да си повтарям, аз съм гей, аз съм пе*раст, аз съм хомосексуалист и всякакви такива работи.Отначало ми беше доста трудно, тъй като исках да се самоуспокоя по някакъв начин, че неможе това, което казвам да е истина, но и това одмина.Чувствах се по-добре, но осъзнавах ,че не съм преодолял страха напълно.Тогава започнах да си казвам "всичко това е в главата ми, но въпреки това трябва да приема мислите си".Така до ден днешен.Бих казал ,че особенно последните дни имам голям напредък.Почти не съм мислил за тези работи, но усещам ,че когато си помисля , все още усещам някаква тревога.Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако ми помогнете да направя още една крачка напред и се извинявам отново за вулгарните думи и изрази по-горе.Благодаря!
ПС: Искам да одбележа, че всичко е доста накратко написано.