Прави са тези, които търсят отговорност от ръководителите. Водила съм много екскурзии и съм била на лагери, включително и на море. Отговорността е много голяма, наистина - сън не го хваща човек. Най-важното за един ръководител на по-големи ученици е да има все пак някакъв авторитет и думата му да се чува - особено с тийнейджърите. Иначе е по-добре да не ги води. Сръдни и цупене нека да има, но съм връщала ученици като честно казвам на родителите, че за тяхното дете не мога да поема отговорност, защото е своенравно. Само ако те тръгнат с него, тогава и те да си носят отговорността - не аз. Изпращали сме си от лагера обратно в града деца по средата на смяната след разговор и уговорка с родителите, когато видим, че има опасност за живота на детето, защото не можем да му назначим пресонален учител да стои до него, а и то непрекъснато се опитва да избягва контрола.
Другото - ръководителите са тези, които преценят нивото на осигуреност на средата, в която освобождават групата. Защо на опасното място има само някакви си табели? Защо няма заграждения, но така, че наистина да не могат да се прескочат? Защо в опасно за това място време там не е поставен полицай при положение, че в този сезон градчето е претъпкано с туристи и курортисти, които не са съвсем ориентирани за степента на риска?
Донка и aiia точно го казват, ето това е истината! Другото е неумели, неуместни и неискренни опити за бягство от отговорност... проекции. Така никога няма да си научим уроците и изпитанията, които ни се дават. А между другото, учителите са били горе на кея...