iliana27

Здравей те, Незнам дали имам проблем, но тези мой мисли ме измъчват доста отдавна с години и просто искам да попитам професионалист за мнението му. Ще се опитам да бъда кратка. Преди около 10 год. /тогава бях на 19г., връзката продължи три год., сега съм на 28г./ имах връзка с едно момче, по-голямо от мен с 8 год. Той бе за мен голямата ми тръпка, любов.... всичко, което човек маже да изпита. Отричах всичко и всички, за да бъда с него. Но след около три год. се разделих с него. Просто без да се караме, аз един ден изчезнах. Той не ме потърси. Отношенията ни бяха сложни. Всъщност за мен бяха сложни. Знаех, че изпитва чувства към мен, но начина му на живот не ми харесваше, не беше за мен, аз имах други цели и за това бях взела това решение. Но бях малка и не му казах, просто избягах. Сигурно съм го наранила, но той не е човек, който ще потърси и ще сподели какво чувства. И така, живота ми продължи. Преживях доста неща. Ожених се, родих дете. Брака ми не беше сполучлив и след много разговори се разведох. Просто не бях попаднала на човек, който да се разбира ме и усеща ме. След известно време срещнах човека, който е за мен. Сега съм щастлива във връзката си. Имам второ дете. Живота ми е спокоен. Човека до мен е всичко, което съм искала. Разбира ме, подкрепя ме, забавляваме се, доволна съм от него като личност, има хубава работа. Просто всичко е идеално... И тогава се появи стария ми приятел. Видях ме се. След толкова години аз все още не мога да му откажа нищо. Бях с него и тази една вечер отрекох отново всичко и всички, забравих външния свят и бяхме отново само аз и той. Просто си говорехме, аз го гледах и се питах, защо той е толкова важен за мен? Имала съм го, не е нова тръпка. Всъщност той не ми е дал почти нищо. Имам перфектен мъж, и той не може да му стъпи и на малкия пръст. Тогава, защо все още сърцето ми го помни и се вълнува. На срещата се уверих, че преди години съм взела правилното решение, когато съм го напуснала. Че не мога да бъда с него щастлива, защото той не може да ми даде това от което се нуждая/говоря чисто емоционално в една връзка/. Съзнавам, че имам всичко и съм щастлива, съзнавам, че с него не бих била така удовлетворена, но съзнавам също, че той е в сърцето ми, че го желая и не мога да разбера защо. Нали любовта е това, което имам с партньора си. Мога да обясня с хиляди причини защо съм с него. А защо тогава, сърцето ми иска другия, който всъщност нищо не ми е дал. Знам, че ме е обичал и че и сега изпитва чувства към мен. Но също така знам, че никога няма да сме заедно. Не знам дали обясних правилно това което изпитвам между единия и другия. малко ми е трудно да си подредя мислите. Въпроса ми е как да превъзмогна тези чувства, как да се избавя и да не ме боли за него. Няма и не съм си и помисляла да си развалям семейството, но ми е трудно да живея с любовта си към другия. Просто искам някакъв анализ от психолог на чувствата ми. А и от други, странични хора. Предварително Ви благодаря!!!!