Всеизвестни са внушенията от рода на „Ако черна котка ти мине път, спукана ти е работата” и „Станеш ли сутрин със задните части нагоре, няма да ти върви”, „Ако те срещне човек с лоши очи” или ако на път за риба ти кажат „Наслука”, забрави за рибата . „Ако... ако... ако.......” и така нататък.
Няма как да изброя всичките, те са безброй, но бих искал да ви обърна внимание на механизма на случването на „малките „незначителни” случки”, породени от „малките „незначителни” мисли” в главите ни.
Правил съм си експерименти с пресичането на пътя от черна котка, със ставането от леглото, с отиването на риба и с какви ли не още „случвания”. Даже вече съм забравил колко много са били те.
На практика се оказва, че във всеки от изброените случаи, в главите ни автоматично се генерира мисъл, предварително заложена от самите нас, след като по един или друг начин сме били убедени или пък сме повярвали във факта, че „Стане ли „това”, задължително се случва „Онова””.
Ситуацията прилича много на „правило” от рода на: „Ако по радиото свири Пърпъл, всички ще го харесат” или пък: „Ако бие Левски, цесекарите ще са щастливи”, което само по себе си е пълен абсурд.
Съобразявайки се със непрестанно повтаряните ни внушения, че ако „това”, то „онова”, ние самите сме се „програмирали” да помисляме предварително „подготвена” малка мисъл. В основата на тези „малки” мисли-полуфабрикати, стои собственият ни мързел и нежеланието ни да се разровим из собствените си гънки, за да анализираме ситуацията.
А и е по-лесно и по-удобно. Няма уморителни движения, които да ни отделят от екрана на телевизора или от стоплящата се през това време биричка. Или пък от разговора на кафе и цигара с комшийката, в който генерираме и предъвкваме стотици предварително подготвени мисли от рода на:
„Абе, остави я Ванчето, виж я каква се е развлякла”!
Помисляйки си тази малка, предварително заложена мисъл, ние хващаме предварително подготвеното „разклонение” на Кръстопътя.
Перифразирайки изказването: „Пътят на Американската цивилизация е постлан с консервни кутии”, мисля че беше на Стайнбек, бих казал, че ние самите сме постлали пътя си с „малки”, науж незначителни, предварително заготвени мисли.
Интересното е, че при всяка такава, науж малка и незначителна мисъл, ние излъчваме определено, негативно или положително чувство. Или пък някакво друго.
Бях ви споменал, че рано или късно ще започнете да усещате енергийно смяната, хващането на разклонението при всеки нов Кръстопът. Или, казано по друг начин, ще започнете да му обръщате внимание, тоест, ще започнете да го осъзнавате.
Ще ви дам пример.
Спомнете си чувството, което ви залива всеки път, когато се случи „това”, което задължително води до „онова”. Та било то и радостно чувство. В повечето случаи реагираме, излъчваме чувство, сякаш изтръскваме ръце, изцапани от мръсна вода. Правим някаква смръщена физиономия, изричаме думи от рода на: „Охххх, пак ли ....?” и така нататък.
Докато го правим несъзнателно, заучено, реагирайки по заучен начин, излъчвайки негативно чувство и генерирайки негативни „малки” мисли, ние хващаме предварително „програмирано” разклонение, но не го усещаме.
В момента, в който обърнем внимание на случващото се и започнем да го осъзнаваме, ние, с помощта на току що осъзнатото чувство, буквално започваме да усещаме енергийно, да осъзнаваме случващото се.
Един мой приятел беше реагирал на това, говорейки на себе си, по следния начин:
„Чакай бе, какво става тука? Сашо бе, какво правиш бе , човек?”
В момента, в който осъзнаете това, можете пак да продължите да генерирате малки, но вече осъзнати мисли, гарнирани с лека насмешка или пък с намерение, подобно на юмрук по масата. Например:
„А-ха, черна котка. И какво от това? Този път няма да стане!”
„АУУ, станах с дупето нагоре. Е, и? Явно гравитацията тази сутрин е била различна”
На майтап или сериозно, вкарвате съвсем различно чувство, чувството, чието последващо разклонение бихте искали да хванете.
Предисловието дотук беше, за да илюстрира една „малка” особеност, която съвсем естествено би могла да ви обърка.
Добре, променили сте реакцията си. Излъчили сте ново, действително желано от вас чувство. След няколко осъзнати и съответно променени по ваше желание реакции и излъчени чувства, трайно сте хванали и последвалото ги, желано от вас, разклонение на кръстопътя.
Но, нещо не става, нещо не върви, изпод пръстите ви се изплъзват нещата, които сте очаквали и някакси всичко се „срива”. Сякаш всичко бе за добро, пък то какво стана?
Стана нормалното, естествено
Колкото по-рязко сте поели нов, различен от стария курс, толкова по-явно е и несъответствието в очакванията ви. Вие вече сте на друго място и в друго време. И най-важното – вие сте на ново разклонение, на което са и новите, желани от вас неща, които тепърва идват.
Заблуждаваща в началото особеност е, че за да дойде новото, е необходимо Първо да си отиде старото. Няма място и за двете.
Отиващото си „старо” е този „разпад” на света около вас. Пуснете го да си отиде, не реагирайте „заучено”, сякаш вездесъщата „черна котка” отново пресича пътя ви. Пазете се от стария тип реакции и стария тип малки мисли, които са ви водели по стария път.
Много лесно е. Просто потърсете невидимата все още, но нова възможност, която се появява на мястото на отиващото си старо. Тя е Точно там! Вакуум във вашия свят няма. Позволете на новото да дойде, не го „спирайте”, нали самите вие го пожелахте.
Ще се учудите на простотата на нещата, възможностите и идеите, за които сте били „слепи” досега.
- Прочети още...
- 0 коментара
- 977 прегледа