на мен какво ми се случи днес! кучета, които добре ме познават, започнаха да ме лаят толкова ожесточено, че ме изненадаха, докато се колебаех дали да ги ударя, и изобщо, докато се чудех обидено какво пък толкоз ги ядосах, едното успя дори да ме ухапе. аз се вкиснах още повече, т.к. по принцип проблеми с кучетата и въобще с животни рядко имам, много ги обичам. много ми дожаля и този път да удрям. после обсъждахме с една колежка и коментирахме една "общоизвестна" приказка: "за да те слуша кучето ти, трябва да го биеш". не знам кой го е измислил, може и да е прав, но мен все пак ми е жал.
едва сега,като взех да си чета наряда и стигнах отново до гордостта, мисля,че разбрах каква е "поуката" за мен: мисълта ми, че кучетата са длъжни да изпълняват волята ми явно е погрешна. вместо да им крещя ядно (бях предварително ядосана и е възможно да са ме надушили), просто трябваше кротко да ги помоля да ме оставят ня мира. определено, понякога ме обхващат такива настроения, от които трудно мога да се смиря. Сега вече ми е смешно(още повече, че докато бях сърдита на кучетата, им се плезех, което от страничен наблюдател едва ли би могло да се приеме за нормално...)