Злинчо

В миналия ми пост ( по - горе) не е излязла снимката на Капитан България... нямах възможност на момента да редактирам поста си...Който иска може да я види в профила ми. Всъщност, успях да го покажа, ей го юнакът :


Ето и един пресен виц :
Една фея казала на двама съпрузи: "Вие бяхте прекрасна двойка в продължение на 25 години и аз искам да изпълня по едно желание на всеки от вас.". Жената казала: "Аз искам да попътешествам по света с любимия си мъж." Махнала феята с пръчицата и в ръката на жената се появили билети. Но неочаквано 50-годишният мъж казал: "Разбира се, това е много романтично, но такава възможност имам веднъж в живота. Съжалявам, скъпа моя, но аз искам жена по-млада от мен с 30 години." Махнала феята с вълшебната си пръчица и... превърнала мъжа в 80-годишен старец .

Извод: Мъжете може и да са гадове, но феите все пак са жени!!

Усмивки от старите ленти

"...Не стой зад къщните стени,
другарю - сам и бледен,
със нас тръгни към светли дни
към дружба и победа!.."



Цялата песен можете да изслушате ТУК

Гранатче, спешъли фор ю (още съм под въздействие на поста на Хриско )

Ръководство за лов на крокодили със съпромат

необходими принадлежности:
1.учебник по съпромат
2.бинокъл
3.пинсет
4.компотен буркан
5.чугунен радиатор
6.една круша

отивате на река Нил. сядате на брега и разтваряте учебника. т.к. той е много интересен, скоро ви увлича и след 5 мин сте заспали. докато спите, крокодилите използват случая да ви поразгледат по-отблизо. миг преди да ви изядат, любопитството им надделява и те надзъртат в учебника по съпромат. тъй като той е много интересен, скоро ги увлича и след 5 мин спят. тъй като вие сте заспали по-рано, би следвало да се събудите по-рано. разтърквате очи, виждате крокодилите до себе си и ги поглеждате отново с бинокъла наобратно, така те изглеждат вече много по-малки и имате възможност да напъхате един от тях (с помощта на пинсета) в компотения буркан. пристъпвате към стратегическо отстъпление, при това-за предпочитане бегом. по някое време,докато бягате, виждате останалите крокодили да ви преследват. точно преди да са ви настигнали, хвърляте радиатора. така скоростта ви се увеличава двойно и имате възможност да се откъснете напред. ако все пак няма къде да се скриете, препоръчва се хвърляне на крушата. проследете с голяма точност къде е паднала тя, след което се качете на дървото, тъй като крушата не пада далеч от него, и сте спасени!

Дано този форум наистина помогне за популяризиране на проблема!А той наистина е много сериозен.Според мен добри специалисти в България не липсват.Липсват средства и добра организация.И просто не виждам как при сегашната криза може да се реши по-скоро проблема.Може би на този етап е възможно да се направи друго - по някакъв начин да се промени отношението на обществото към психично болните хора,и да се спре употребата на тези грозни думи "луд" и "лудница"!Повечето от тези хора някога са били здрави като нас, и никой от тях не е пожелал сам съдбата си.При адекватно лечение и добро отношение от страна на обществото,повечето от тези хора биха могли да живеят живота си пълноценно.
Най-добре е да насочим вниманието си към това,което ние от този форум бихме могли да направим за решаването на проблема.

Благодаря ти,Злинчо!Ловец на крокодили - това звучи гордо!!!Ще трябва да потърся стария си учебник по съпромат и да действам смело!

те така говорят професионалистите - не ги слушай, ами си свири
Сибелиус за вас (професионалистите ще кажат, е записът е калпав, цигулката -с посредствен, дори леко банален, тембър, без цвят и т.н. и т.н. ама тоо, ние ако слушаме професионалиститеее...не трябва да слушаме музика, щото не разбираме от нея )
http://www.youtube.c...feature=related

абе, хайде да се смилим и над професионалистите
Поздрав,Marry! Благо Даря!
АL414 , Lokator ,Павлета!

Благодаря ви, Приятели!
едно попораснало дете, но нали си е наше
Веско Демирев
каква здрава компания!!!

Елин Колев

http://www.youtube.c...h?v=6ivmR43ZGNY


"Стандарт", 6 март 2009

Злинчо, здравейте, благодаря Ви!

Эти строки принадлежат Александру Сергеевичу Пушкину.

Вот отрывок из четвертой главы "Евгения Онегина" (строфа XLII):

…
Опрятней модного паркета
Блистает речка, льдом одета.
Мальчишек радостный народ
Коньками звучно режет лед;
На красных лапках гусь тяжелый,
Задумав плыть по лону вод,
Ступает бережно на лед,
Скользит и падает; веселый
Мелькает, вьется первый снег,
Звездами падая на брег.


"Евгений Онегин"

Злинчо, благодаря от сърце!

Я нашла чудесные строки стихотворения "Спи езеро; белостволи буки..." на странице произведений Пенчо Славейкова на "LiterNet":

Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.

Треперят, шептят белостволи буки,
а то, замряло, нито трепва...
Понякога му сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва.



Вот еще одно замечательное стихотворение Пенчо Славейкова:

На листовцете на моминската сълза
родените в зори две капчици роса

огрея слънцето с вълшебния си лик -
и двенките в едно се сляха те за миг.

Не сляха ли се тъй и нашите сърца,
като онез две капчици роса?

Ти помниш? - в ясните зори на младостта,
кога ни слънцето огря на любовта!


Електронно издателство "LiterNet" (П.П. Славейков. Стихосбирка "Сън за щастие")

какво е това!!!!
ампутирали сме грешното ухо!!!

Николай Гумилев

На далечната звезда Венера

* переводчик:
Златев, Бойко
* источник:
Палитра

На далечната звезда Венера
Слънцето пламти по-златисто,
на Венера, ах, на Венера,
дървета растат синелисти.

Навсякъде текат водите волни,
реки, гейзери, водопади
пеят по пладне песен свободна,
нощем светят като лампади.

На Венера, ах, на Венера,
няма думи обидни и властни.
И на ангелите на Венера
езикът е само от гласни.

Ако кажат еа и аи,
Това е радостно обещание.
Уо, ао — за рая древен
това са златните блянове.

На Венера, ах, на Венера,
не познават смъртта задушна,
а умрелите на Венера
се превръщат в пара въздушна.

И блуждают златните димове
в сините обители нощни
или като радостни пилигрими
навестяват живите още.
------------------------------------------

» На далекой звезде Венере.…

На далекой звезде Венере
Солнце пламенней и золотистей,
На Венере, ах, на Венере
У деревьев синие листья.

Всюду вольные звонкие воды,
Реки, гейзеры, водопады
Распевают в полдень песнь свободы,
Ночью пламенеют, как лампады.

На Венере, ах, на Венере
Нету слов обидных или властных,
Говорят ангелы на Венере
Языком из одних только гласных.

Если скажут «еа» и «аи» —
Это радостное обещанье,
«Уо», «ао» — о древнем рае
Золотое воспоминанье.

На Венере, ах, на Венере
Нету смерти терпкой и душной,
Если умирают на Венере —
Превращаются в пар воздушный.

И блуждают золотые дымы
В синих, синих вечерних кущах,
Иль, как радостные пилигримы,
Навещают еще живущих.





вот линк http://gumilev.ru/main.phtml?cid=55010274&...nslator&p=4

Valentinus! Добър ден!

Я тоже люблю Н. Гумилева и многие стихотворения читаю на http://www.gumilev.ru/verses/.
Одно из моих любимых – «Слово». Нет ли его перевода на болгарский у Любомира Георгиева Занева?

Слово

В оный день, когда над миром новым
Бог склонял лицо Свое, тогда
Солнце останавливали словом,
Словом разрушали города.

И орел не взмахивал крылами,
Звезды жались в ужасе к луне,
Если, точно розовое пламя,
Слово проплывало в вышине.

А для низкой жизни были числа,
Как домашний, подъяремный скот,
Потому, что все оттенки смысла
Умное число передает.

Патриарх седой, себе под руку
Покоривший и добро и зло,
Не решаясь обратиться к звуку,
Тростью на песке чертил число.

Но забыли мы, что осиянно
Только слово средь земных тревог,
И в Евангельи от Иоанна
Сказано, что слово это Бог.

Мы ему поставили пределом
Скудные пределы естества,
И, как пчелы в улье опустелом,
Дурно пахнут мертвые слова.

Большое спасибо за эту тему, дорогая Александра. Последние дни я думала о том же, что хорошо иметь место, где разговаривать о поэзии и особенно о русской, которую я очень люблю и обменяться любимыми стихами. Вот одно из моих любимых:

Трезвость раннего утра с росистой травой,
Трезвост неба, что с каждой минутой синее,
Трезвость солнца и воздуха, трезвость воды ключевой -
ничего я не знаю хмельнее!

Николай Доризо

23 Псалом Давида

Господня — земля и что наполняет ее, вселенная и все живущее в ней;
2 Ибо Он основал ее на морях и на реках утвердил ее.
3 Кто взойдет на гору Господню, или кто станет на святом месте Его?
4 Тот, у которого руки неповинны и сердце чисто, кто не клялся душею своею напрасно и не божился ложно, —
5 [Тот] получит благословение от Господа и милость от Бога, Спасителя своего.
6 Таков род ищущих Его, ищущих лица Твоего, Боже Иакова!
7 Поднимите, врата, верхи ваши, и поднимитесь, двери вечные, и войдет Царь славы!
8 Кто сей Царь славы? — Господь крепкий и сильный, Господь, сильный в брани.
9 Поднимите, врата, верхи ваши, и поднимитесь, двери вечные, и войдет Царь славы!
10 Кто сей Царь славы? — Господь сил, Он — царь славы.


Дорогие друзья! От всей души я благодарю Valentinusa и Донку – они вдохновили меня на создание в подфоруме темы, посвященной поэзии.

Говорить о поэзии сложно – ведь мы не только читаем и слушаем стихи, мы сердцем воспринимаем поэтические образы.
Человеческое сердце – это Храм, в котором собраны все сокровища мира.
Закрытые врата человеческого сердца – символически – это отгороженность от ближних, от окружающего мира. Это наши обиды на себя и других людей. Это то, что делает нашу жизнь лишенной вдохновения.

Поднять врата – это значит открыть свое сердце для прихода Духа, сделать свое сердце источником, наполняющим Любовью всех жаждущих.

Поэзия – чудесный магический инструмент, могучее средство с помощью которого происходит подъем врат сердца.

Дорогие друзья! Я буду рада, если Вы сможете поделиться Вашими мыслями (в том числе и собственными стихами) по теме.
Если у Вас возникло такое желание – прошу Вас: пишите в этот подфорум по этой и другим темам на том языке, на котором хочет выразить себя Ваша душа (български, руски,…)

Борис Николов (30.12.1900 г. – 22.12.1991 г.)

II ЧАСТ – Образът на ученика

Соня Митева

/В-к „Братски живот”, 2007 г., бр.25/



Борис Николов е роден в Габрово, в семейството на Никола Дойнов, от рода на дядо Ботьо Житото. Средното си образование завършва в Априловската гимназия. Там му се отдава възможност да научи и стенография - умение, което ще има значение за него в бъдеще в Школата на Учителя.

В Габровските родове е съществувал обет, даван от векове - да се посвещава на Бога първородният син, който като дете е отвеждан в манастирите на Атон. Идва време и за Борис да замине за Светата обител. В семейството на Никола Дойнов пристига монах, за да отведе сина му. Тогава майката застава пред детето си и категорично изрича: „Не го давам!”. Монахът се покланя и казва: „Така да бъде”, и си тръгва. Тази случка има своето продължение във времето. През 1922 г. на събора в Търново пристига бащата на Борис, узнавайки, че синът му е там, изтощен и болен след тежкия живот в Ачларската комуна. При разговора си с Учителя, посочвайки Борис, бащата казва: „Учителю, на тебе го предавам”. „Хубаво, приемам” - отговаря Учителя. Така Борис е поверен за ученик в Школата на Изгрева. Тук е развръзката на случката с атонския монах. Родът със символичното име Житото изпълнява своя свещен обет към Бога. След Борис в Школата на Изгрева отиват и другите деца на Никола Дойнов - Стефан, Николай и Цанка.

Друг случай, който разкрива как тайнствените нишки на съдбата насочват Борис по пътя на ученичеството, е свързан с желанието на родителите му да дадат възможно най-доброто образование на сина си, като го изпратят да следва в чужбина. Това се случва през август 1920 г. Борис отива в Търново във връзка с документите по предстоящото му пътуване зад граница. Случва се така, че по пътя се запознава с хора, които го завеждат на мястото, където по онова време се провежда Събора на Бялото Братство. Там той среща Учителя, своите бъдещи приятели и тази, която след 16 години ще стане негова съпруга - Мария Тодорова. „И тъй, спомня си Борис Николов, през 1920 г. аз се запознах с Учителя. За Бялото братство не бях чувал нищо, но братския живот носех в душата си, тъй че отдавна бях подготвен за тази среща и се почувствах в своя сродна среда. Срещнах се с хора, които ми бяха някак близки, родни, въпреки че дотогава не ги бях срещал. Това съчетание на видимо и невидимо, на знайното с незнайното, на рационалното с ирационалното, е едно от най-силните и дълбоки преживявания в живота на човека. Ето, в Търново, дошъл по най-обикновен случай, аз се срещнах с Учителя и оттук започна оня чуден път, по който вървя вече толкова години. Този път по един незнаен за хората закон някой ден ще се събере пак в една лешникова черупка, за да чака времето и условията за своето бъдещо проявление. Затова казвам: Животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре, и не прекъсва. Чак сега познах този дълбок, скрит ритъм на живота. Той е вечно действие. (...) При онази първа среща образът на Учителя оживя в мен с поразителна сила. Възкръсна един живот от далечното минало, тъй роден и мил, като че намерих себе си. Тъй започна пътят ми в Школата на Учителя.”

След тази среща по настояване на родителите си Борис заминава за Австрия и се записва като студент по минно инженерство, но още същия ден преживява нещо странно. „Докато пътувах до Виена, спомня си той, аз тутакси заживях със спомена от срещата си с Учителя и Братството. Този живот ме изпълни. И тогава си спомних, че бях имал един сън отпреди две-три години. Сънувал бях, че съм в голям град с къщи в готически стил. Намирам се на площад, който се спуска леко надолу, а зад мене има фонтан със статуя на конник. Картината е от ясна по-ясна. Аз съм на площада, Слънцето е високо, държа два тежки куфара. Слагам куфарите на земята и се изправям. И в този момент, когато се изправих, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже тук сънят се прекъсна.

Какво беше това важно решение в съня ми, не можех да си спомня. От време на време този сън отново ми се присънваше, но никога не можах да разбера какво бе решението ми. Но знаех, че то беше съдбоносно за мен. Ето, пристигам във Виена, нося двата големи куфара. Един слънчев ден е, ясен, тих и горещ. И като мъкна тежките куфари, спрях на един площад да си почина. Оглеждам се и какво да видя - същата обстановка и същата картина от моя съдбоносен сън. Площадът е същия, леко наклонен, а зад мен - фонтан с конник. А аз стоя с двата куфара, Слънцето грее, както в съня ми. Но аз зная, че в този момент съм взел много важно решение, но не помня какво, защото тук спря сънят ми. Тогава си спомних за Търново, за Учителя, замислих се и си казах: „А какво правя аз тук, в този изтъркан Запад? Връщам се в България. Срещнах се с Учителя и Братството, а ги оставих. Не, връщам се.”

Завръщайки се в родината си, след известно време Борис се записва като студент във физико-математическия факултет, специалност естествени науки. Тогава решава да се самоиздържа като работи, въпреки че родителите му са заможни и желаят да осигурят добри условия на сина си. Заедно с някои младежи от Братството - Георги Радев, Никола Нанков, Неделчо Попов, Георги Томалевски, Димитрий Стоянов и други, той работи като обущар, лютиер, печатар, подвързвач, мекичар. Но на младежите най-много им допада работата при брат Бертоли, италиански майстор на мозайки. Там са по-добре заплатени, а и учат занаят, изпълнявайки казаното им веднъж от Учителя: „Учението не оставяйте, но научете и занаят, за да сте независими”. Животът им по онова време е труден, изпълнен с лишения. „Ходехме пеша с километри - разказва Брат Борис - работим, връщаме се пеш, трябва и да учим. Хранехме се много оскъдно и трудно преживявахме.” Оскъдната храна и тежкият физически труд съвсем ги изтощават и веднъж Учителя им казва:”Рекох, хубаво би било ако идвате тук общо да се храним”. И така за известно време те обядват в дома на Учителя на „Опълченска” 66.

Младежката група се събира за разговори, реферати. Често питат Учителя по различни въпроси, свързани с окултното знание. Един ден те изразяват желанието си да учат системно и Той да ги ръководи. Много скоро след това всеки от групата е поканен от Учителя да участва в Младежкия окултен клас. По това време се отваря и Общ окултен клас, а през неделните дни Учителя изнася беседи по текстове от Библията. Борис Николов е винаги там, където извира Божественото Слово. Стенографира или предава в графични изображения онзи жив свят на Словото, видим за духовното му зрение, свят, който ръката му умее да предава върху хартията. Ученикът се стреми към самопознание и връзка с Учителя. Затова Борис записва протичащата в дадения момент мисъл под формата на слово чертеж или рисунка. Така той винаги носи бележник в себе си.

Освен с добре развития си ум и с фина чувствителност към духовното, Борис Николов се отличава и с необикновената си сила. Голяма част от работата, свързана със създаването и поддържането на материалната база на Изгрева, се пада на него. Той носи в себе си душа на служител, усета и готовността да види и да свърши онази работа, която изисква общият живот на Изгрева. Участва в стоежа на дървените къщи, салона, чешмите, баните, изработва пейките, масите, мозайките. Веднъж на един от съборите на Изгрева няколко сестри молят Учителя да им посочи „сестра за пример”, а той им сочи Борис, който в далечината нещо работи. Сестрите настояват: „Учителю, не брат, сестра за пример ни посочете”. Учителя пак казва: „Брат Борис”. Но те все настояват и тогава Учителя строго им отговаря: „Рекох ви, брат Борис”. За всички това е загадка, но Учителя я разрешава в беседата си през този ден: „Братството е състояние на ума, а сестринството е състояние на сърцето. Когато сърцето и умът са се посветили в служба угодна Богу, то тогава се идва до истинското Братство, от което започва Новата култура. А нея Новата Ева я пресъздава”.

Борис е човек с интровертна нагласа, предпочита вглъбения размисъл пред сладките приказки, мълчалив е и не търси да бъде забелязван. Ако разговорите са повърхностни или просто не му допадат, той се отдръпва. Търси онези, които са му сродни и не държи да се хареса на всички. Тези му прояви не винаги допадат на околните, но той следва пътя си, в който способността за вътрешно мистично възприемане на живота не трябва по никакъв начин да бъде пожертвана заради блясъка на света и доброто мнение на хората. Негов най-близък приятел е Георги Радев. Разговорите, общуването им ги водят до по-ясно и дълбоко разбиране на Словото. Но най-близка на Борис през годините е Мария Тодорова. Още на един от първите събори в Търново, при желанието на група сестри да отидат на екскурзия, Учителя посочва Мария Тодорова и казва на Борис: „На тебе я поверявам”. Така започва приятелството им, приятелство между ученици и служители Божий.

Борис не само обича Природата, той се вслушва в нейния говор, наблюдава я, изучава я. Успява да проникне и в света на животните. Понякога мислено разговаря с тях, разбира нуждите и болките им, помага им, умее да трансформира тяхната зла воля. Веднъж през 1924 г. Учителя му казва: „Ти ще пишеш разкази за животни”. По-късно Борис Николов написва сборник с разкази „Срещи с малките братя”. Там проличава чувствителното, отзивчиво сърце на автора и умението му да прониква в тайните и мъдростта на Природата.

През 1943 г. Учителя често гостува в скромния дом на Мария и Борис, остава по няколко дни у тях. През зимата на 1944 г. в с. Мърчаево Борис е неотлъчно с Учителя. През август 1944 г. една група от 100 души прекарват около седмица в хижа „Еделвайс”. Посреща се изгрева, Учителя изнася беседи. Всъщност това е последният събор на Бялото братство. На 28 август пред хижата остават само Борис и Учителя. Борис току-що е направил дървена пейка за сядане, когато Учителя му казва да напише отдолу на една от гредите: „България - пълен неутралитет”. Записва още датата, часа и минутата. После тръгват заедно. По пътя ги среща фотограф и ги заснема точно в часа на това събитие. Години по-късно, попаднал в затвора заради убежденията си, Борис Николов пише: „Светът е разделен на два враждебни лагера, но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим на Божествения ред и порядък, него поддържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет”. Тези думи означават: „България - с Бога”. Ние следваме завета Му. Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения ред и порядък. Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога”.

До последния миг от живота на Учителя във физическия свят Борис е до Него и през тези дни Учителя му дава много ценни уроци. През една нощ, дни преди да напусне тялото си, Борис е при Него. „Изведнъж, както лежеше немощен, Учителя се изправи - спомня си Борис - отърси от себе си слабостта и болестта като че ли нищо му няма. Величествен като пророк, Той вдигна ръка и каза: „Едно е важно. Само едно е важно - Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога. Това е всичко!”. Махна с ръка, пак си легна и болезненото състояние се върна. След това Учителя почти не говореше. Това беше Неговия завет към нас, учениците, и към човечеството.

След години, през тежките дни на затворническия си живот, брат Борис ще живее с този миг и ще черпи сили от него. „Последните думи на Учителя, пише той от килията, звучат в душата ми непрестанно. В тази опитност, която минавам като затворник, те ми дават сила. Те отварят очите ми за великия свят, който ни обгръща и пази, и който изпълва със съдържание и смисъл живота ни. Това е ключът, който Учителя ни остави: „Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога. Това е всичко. Това е всичко. Това е всичко”. Последните думи на Учителя”.


Издателство Бяло Братство

Здравейте, обична Калина!
Любовта + Разумността + Силата + Божията Благодат да бъдат с теб и всички майки и бащи, които вършат Волята Божия! Амин
Предполагам, че всички осъществени майки са мислено с всички все още неосъществени майки винаги и всякога с много, много и много
Любов + Светлина + Мир + Радост

Всеки си тълкува май както му изнася. Ми давайте тогава яко алкохол, наркотици, цигари, всякакви отрови - те са външно и не могат да ни осквернят...

Ако "възрастните" си спомните че сте деца, няма да се занимавате със абстрактни идеи, а ще се забавлявате по цял ден (и нощ)

Здравейте
И аз ще се включа в темата
Въпросът доста ме вълнува, тъй като дъщеря ми, на година и половина, искам да бъде вегетарианка, но и не искам да я ограничавам.... Досега е яла малко месо около 100гр. общо, давано под напора на бащата й, също вегетарианец от 17 години, понеже се притеснява дали това е здравословно за разстящия организъм. Аз определено смятам месото за ненужно. Знам как влияе мъртвата материя върху живата, но също така си мисля че все пак имаме отделителна система която изхвърля излишното от организма...
Накратко моите за и против вегетарианството при деца са:
ЗА
Определено е по-здравословно
Станах убедена напълно вегетарианка по време на бременността си
След раждането на дъщеря ми обстоятелствата се стичат така, че мнозинството ми нови познати са вегетарианци, някои от тях са такива от корема на майките си ,че дори вероятно и преди това
Два дни след първата си консумация на месо, дъщеря ми настина(протече й носа, което по принцип може да е алергична реакция), а тя мнооогооо рядко боледува
Доводите За месото на околните са ми плитки и прекалено материални
Колебанията дали да яде месо идват от ума ми, а сърцето ми е твърдо и спокойно против
Хората ядящи месо, които се опитват да ме убеждават са далеч от съвършенното здраве
Важно е с какъв материал се гради организма, затова особено в началото е добре човек да се храни качествено.
Родителите са отговорни за децата и децата са се родили при тях за да им предадат своите виждания и уроци.
Становището на алопатичната медицина е противоречиво. Обикновените български лекари се хващат за главата като им кажеш, че неядеш месо, но по дискавъри например никога според мен няма да пуснат филм, за невероятната полза от яденето на месо.
Анемията е липса на жизнерадост, а не на желязо.Това е мое убеждение.
Качеството на аминокиселините, желязото и В12 в месото е много ниско, в сравнение с това в растенията и млякото.
Не можеш да ядеш мъртва материя и да си жив и здрав.
Последен довод за който се сещам е реплика от един филм..."Не мога да ям храна, която е имала физиономия".

ПРОТИВ
Всяка душа има право на избор. Ако детето ми харесва вкуса на месото, имам ли правото до го спирам да яде?
Човешкия организъм има отделителна система, която изхвърля ненужните неща.Така че ако детето е щастливо, не би имало предпоставка да задържа вредни неща, материални и нематериални.
След известно време то ще види, че родителите му не ядят месо и е доста вероятно то само да го откаже по своя воля...
Всяка материя си носи някаква информация, месото също, ако душата има нужда да научи информацията от месото, имам ли право да го спирам?(Но пък тази информация може да бъде обработена, когато организмът е зрял....)
Децата се раждат при определени родители и за да ги научат на нещо. Може би, че вегетарианството не бива да е крайно, но пък от както е зачената дъщеря ми ми се даде толкова много знание, което най-общо е за вегетарианството.


До кога според вас родителите имат право да казват какво да яде и прави детето? Изобщо докъде се простират правата на родителя върху детето?
И как отвръщате на инако мислещите?
Доводите които се отнасят до природата-самите животни не съм писала, мисла че всички сме наясно с тях.



Мактуб

Привет,

аз ще бъда по-конкретен - моето дете няма да яде месо

Здравейте,

По темата за храненето на детето и свободата му:

Известно е, че м/у родител и дете съществува известна картмична връзка. И че раждането в определено семейство не става случайно.
Бидейки родител, човек предопределя много неща за своето дете - в началото на живота му. В това именно се състои неговата отговорност и възможността му да влияе върху тази кармична връзка. Налага се да вземаш решение от името и в името на детето си - но и на една душа, излязла от Бога. Учителят казва, че "майките са гувернантки на Бога". От родителите - посредством възпитанието, насаждането на духовни ценности и идеали - зависи в много голяма степен бъдещето на човечеството. Така те имат възможността да станат съработници в едно грандиозно, прекрасно и благородно дело. Ако го направят, това неминуемо ще се отрази благотворно и върху тях самите.

Независимо от конкретните убеждения в областта на храненето и в други области, стремежът към добро и свобода и възпитаването в благородни идеали винаги ще дават добри плодове.

Именно Мери, ти си ги възпитавала и те ще имат твоите рабирания за живота. Ако ти ядеш месо и те ще ядат, защото това е примера, който ти си им дала. Но дали детето ще е вегетарианец или месоядец ти му го "насаждаш". Ти на твоите деца си им насадила месото. Това е твоят избор и може би това е най-доброто, което ти можеш да им дадеш. Аз смятам, че да ядеш мъртви същества не е добър пример за едно дете и това си е моето мнение. Моето дете го възпитавам в добро, а за мен не е добро убийството на живо същество.