vorfax

Не е вярно. Срам ви е, че сте се се увличали по материалното, възгордяли сте се, че сега тачите духовното и отричате нещо, което винаги е съществувало. Забравяте, че тялото ни е инструмент за постигане на определени цели и че не ни е дадено случайно. Всеки от вас се е грижил за тялото си с вода, храна и въздух. Ако някой си въобразява, че може без тях, логично е вече да се е самоубил.

Ама няма значение какво ние поставяме, защото материалното Е ПРЕДИ всичко останало. Намираме се във физически свят, не във виртуален. Напомняш ми на онзи разказ на български писател, където героя обущар зърнал голия глезен на клиентка и си избол очите заради това.

Какво значи "трябва"?? Гладният бездомник е обзет от мисълта за храна и подслон. Ти разсъждаваш от позицията на наяден и осигурен.

На мен ми хареса тази интерпретация (:

Разбира се, че не е духовно ориентиран модел, това е икономически (: Недохраненият ум не е способен на нищо по-горе. Не става въпрос за това да ядеш черен вместо бял хляб, а за това да гладуваш. Силно се съмнявам умиращите 9 милиона деца годишно да са го направили с усещането за сигурност, принадлежност и увереност (в кончината си вероятно). Освен това първото ниво се отнася и за въздух, вода и сън. Последното ниво се разбира по друг начин. На всяко едно ниво човек учи, защото не може да спре да учи и да иска. Вероятно е подвеждащо това, че горе е написано "учение". В Уикипедия е написано хубаво: Това е нещо като разликата между това да си ученик и това да си учител. И в двата случая учиш, но мотивацията и подхода са коренно различни.

http://ec-media.soundcloud.com/63tyJy2Qjy5k.128.mp3

Изнесохме темата малко в тази за спора, но ми се иска да споделя нещо. Именно споделянето на информация, като двуизмерните изражения на цилиндъра позволява да се открие, че това е цилиндър. А гледните точки често взаимно се допълват, а не изключват, затова в спора ключов момент не е да пееш своето като мантра, а да допуснеш, че чуждата теза (също) е вярна. В един тъп филм, касов холивудски разбивач, беше описано влюбването по най-хубавия начин, който съм срещал. Че любовта те прави едновременно по-слаб и по-силен, и нещастен и щастлив, а май от "Колкото толкова", че любовта те кара да искаш да бъдеш по-добър. Та когато се бориш за нечия любов не съперничиш ли на целия свят? И не те ли стимулира това да си по-добър? Когато кандидатстваш за работа, не се ли смяташ за по-заслужил от другите, ако това е сферата в която си се развивал? Когато гласуваш на избори, не приемаш ли себе си за по-разбиращ от тези, които ще гласуват за другиго? Убежденията ни за правота ни карат да следваме пътищата, чийто резултат искаме да материализираме, а това се нарича побеждаване.

Открих снимките ^^ http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=gallery&album=265

Леле, това звучи страшно интересно. Пазара на роби и гладиаторските битки - класическия модел на хляб и зрелища ^^

За всичко или само някоя част

Що парченца? Моето е големи буци самородно злато Не, загубата и победата не са абстрактни понятия, това е все едно да кажеш, че да си жив или мъртав са размити понятия и е относително. Човешките възприятия само определят кои битки си заслужават, тук е субективизмът. Това е абсурд! Знаеш ли кога е възникнало обществото? Когато човекът е метнал камък по съблезъб тигър. Ако се беше примирил със загубата и приемаше всичко философски, в момента не вероятно, а със сигурност човешки род нямаше да съществува. Пораженческото мислене е много опасно. Няма защо да се срамуваме, че нашата агресия реализирана с интелекта е причината да доминираме над света. Ами, че то това е идеята! Ако ми посочиш дете, което не знае какво е стрес, то със сигурност е болно от слабоумие. Това са погрешни изводи. Аз съм типичен пример за това как не търся клакьорки, когато имам да изложа мислите си. Спора е неинтелигентна форма на човешко взаимодействие и като такава не бива да се причислява към общуването. Философския поглед, че когато губим, всъщност печелим, е просто начин да смекчим страданието от загубата. Да, вероятно когато умрем ще наторим почвата, но това не ми действа като утешение за да бързам да умра. Това не го разбрах. Аз лично не смятам, че хората се раждат победители. Виж ми примера със сестрите Полгар. Очаквам да стане интересна дискусия, защото мисля, че попаднах на хора, които имат различно мнение от моето

Това ми напомни една от индийските приказки по тяхната митология. Един от принцовете изкачва планина, която е известна с това, че взема за жертва всеки осмелил се да я покори. Обещана му е награда от боговете да получи сила, издръжливост и т.н. Когато се изкачва на върха и пита кога ще му бъде дадена наградата, отговарят му, че няма нужда от нея, защото той вече има тези качества.

Наричат се наркотици.

Не, не е предразположение, защото и трите са обучавани в шахмата и трите имат забележителни успехи в него. Познаваш изглежда само Юдит, която беше на 9-то място в класацията на ФИДЕ в един мъжки спорт. София, Сузан (Жужа) и Юдит И тъкмо, че това важи и за трите е силен аргумент, че тук не става въпрос за съвпадение. А въпроса какво щяло да стане с други сестри е безпредметен и само измества темата. Мисля, че ми се оформя вече представата, че това е метод, който често ползваш Все още чакам да прочета какъв смисъл влагате в думата "предразположеност". Досега единствено уточнихме, че предразположеността не е самодостатъчна за развитието на нищо и че се развива единствено, ако има условия, което не пречи човек да е предразположен към всичко, което е все едно нищо.

Практика е при получаването на виза. Любовта е вечна, брака е клише.

Добре. Експеримента направен със сестрите Полгар станали първите гросмайсторки в света и намирали се в челната 10-ка на най-силните шахматисти (въпреки научните пречки следствие на ползването на други участъци на мозъка) е в подкрепа на това, че гениите не се раждат, а създават. Хората умни ли се раждат или такива стават? Все още не получих отговор какво значи да имаш "предразположения"?

Точно в тази област не виждам с кого да се състезавам. С другите майки, съпруги и т.н. Всяко семейство си е уникално, няма как да се приравнява. Може би нямаш пътека по която да бягаш, нито на финала да се раздават медали, но това освен битка е и състезание, защото твоите представи за добре свършена работа се сравняват с успеха, който други са постигнали. Знаеш, че други семейства водят децата си на море - и ти искаш. Други водят на курсове по английски, пиано, танци - и ти искаш. Когато готвиш, съмнявам се, че целта ти е просто да е ядливо. И това състезание си има явно признание, награда - признанието на околните. Ето пример: Как би се почувствала, ако тук всеки пишещ ти отговори, че нищо не ти се разбира? Това ще ти бъде безразлично? Нима за вложените години няма проблем да приемеш, че са прахосани? Не мисля. Аз си настоявам, че да не искаш да печелиш значи, че нещо не ти е наред. Да не искаш да печелиш, значи да нямаш воля и цели. Има два случая в които мнимо победата не ти доставя удоволствие или победата на отсрещната страна ти доставя щастие: 1. Играеш с детето си и то те побеждава на шах. Ти губиш, а се радваш за детето. На пръв път някой ще се заблуди, че ти си изгубила, но всъщност е точно обратното - постигнала си голям успех в образованието на своето дете, в изграждането на логическата му мисъл, самочувствие и воля. 2. Приемаш загуба, когато състезанието не те влече. Един пример: В училище толкова шестици получих, че не ме вълнуваха. Играта на карти ми е скучна и ако изгубя - пак не ме вълнува. Обаче ме вълнуват други неща. И за да измеря своя успех, трябва да се сравня с другите. Ако аз го направя по-добре от други хора, ето това е успех. Може да е организирано, може и да е стихийно. Ето ти един пример от моето детство: правехме си лодки от клечки и ги пускахме във вадата. Всяко дете искаше неговата "лодка" да бъде най-бърза. И го искаше с цялата си душа, защото това отразяваше неговата стойност, предвидливост и прочие. Виж пирамидата на Маслоу: Там горе има постижения. Това е доказване пред другите. Няма постижение, което да не засенчва/превъзхожда това, което други са направили. Ето това е победата в състезанието. И още нещо. Няма как да си победител, без други да са изгубили. Няма как ти да си добра, без да си по-добра от други. Няма как да те бива в нещо отлично, без други в тази област да се представят посредствено или лошо. В случая "известна" означава "по-известна от 5 милиона писателя". И ти не се съревноваваш с техните възможности? Как би могло да е така? Да, това ми припомня примера с дипломата - не хартийката те изгражда, а това, което си положила като труд за да я заслужиш. Но победите са точно като потребностите - задоволяването на една отключва друга. Виж Юсеин Болт. Като малък е ритал портокали по улиците, после е искал да бъде голям атлет, после е искал да стане световен шампион, после е искал да счупи световния рекорд, после е искал да направи същото още повече и в още дисциплини, после каза, че иска да стане легенда прижеве, сега иска да играе футбол в Манчестър Юнайтед... знам със сигурност едно, ако той заиграе там, това няма да е последната му мечта.

ПП: Човек е пристрастен към почти всичко. Гледах един филм, за освобождаването на ендорфин (хормона на щастието) при гледане на телевизия, срещи с приятели, хранене... имаме нужда от дозата си редовно, иначе буквално се разболяваме.

Има материал за 10 теми. Само важното ще отбележа, че ще се разпростра в 2 тома XD 1. Ти умееш да губиш. 2. Това няма нищо общо с победата. 3. Няма човек, който не желае да печели, това е заложено в нас. Ти твърдиш, че не изпитваш наслада от победите, но всъщност изброяваш битки, които не заслужават вниманието ти. Ако ти беше тренирала 15 години спринт и знаеш, че твоето психическо състояние и хвърления труд през най-силните ти години могат да изпреварят онези, които са направили същото, тогава ще го искаш с цялото си същество. В противен случай тези 15 години се обезмислят. Но да видим, не си ли тренирала и ти за нещо, без дори да подозираш? Не би ли искала да пишеш грамотно? Не би ли искала да бъдеш примерен гражданин? Не би ли искала да бъдеш отлична майка, съпруга, сестра, дъщеря? Ето това са вероятно битките в които си вложила много енергия и време и съмнявам се, че спокойно би приела, ако срещнеш упрека в очите на тези заради чийто живот си се борила. Купите и медалите са материализираното признание за нашето развитие. За някой значат много по ред причини, за други - не до там. Но да не искаш да печелиш е все едно да не искаш да се развиваш или бъдеш по-добър, немислимо е.

Мисля, че се бъркаш с въздействие. Манипулацията е: - нечестна - съзнателна и целенасочена - средство за лично облагодетелстване

Защо разглеждаш харизмата единствено като средство за манипулация? Всеки, който има такова излъчване длъжен ли е да злоупотребява с нея като използва околните за целите си?

Значи подкрепяш тезата, че хората по рождение не са равни.

Не знам какво е "не съвсем наново", но очевидно без помощ резултата е нула. Остава да уточним какво означава "предразположения".

А не са ли предразположенията, наклонностите и качествата нашият опит/спомени? Това не го разбрах. Ако идеята е, че прераждането запазва миналият опит, защо хората наново се учат да пишат и четат например?