Вероятно думата "индивидуално" не е най-точната, но срещнах днес, че българите били "индивидуалисти", с която не мога да се съглася. Индивидуалността до голяма степен е самодостатъчност, що се отнася до вземането на решения, преодоляването на проблеми и т.н. Индивидуалността предполага ярка личност и силен характер. Що се отнася до българите, типично поведение е желанието за самостоятелност, т.е. желанието да бъдеш индивидуалист, в смисъла, който разкрих, но съвсем не значи, че са индивидуалисти.
Относно единността, мисля, че си е пословична. С това, че я нямаме де. Затова историята на хан Кубрат с пръчките, които никой от синовете му не може да счупи в сноп, всички я знаем. Част от нас знаят и продължението, че всеки си прави свое царство, в разрез с бащиния завет, и го отнася. Тук обаче, искам да изясня, че българите може и да не са единни в смисъла на единомислещи, обединени около идеали, ценности, постижения и т.н., но живеят групово. Груповото живеене не предполага логика отвъд стадния инстинкт. Давам пример: Всички мои познати летуват заедно в групички, плащат си сметките групово, пазаруват групово, почиват групово, напиват се групово. Българите не правят тези неща сами.
Във връзка с това правя анкета.