vorfax

Ще опитам да те убедя с въпроси. За кого сваляш нощницата и обличаш дневни дрехи? Заради себе си ли си правиш труда? Пристрастена ли си да си купуваш билетче за пътния транспорт или заради другите си купуваш? Защо петънцето на дрехата ти те притеснява? Защото си го видяла, или защото други могат да го видят? Когато си купиш слънчеви очила Слънцето ли гледаш или огледалото - това което другите ще виждат?

Ама така сме научени да разсъждаваме: има работа - има хляб. Плащаш ли за дъждовна вода, за въздуха? Представи си, че тези машини произвеждат 10 тона жито на човек. Ти се притесняваш как ще се купи. А защо да се купува? Ако производството му не ангажира човешки труд и невъзобновими природни ресурси, то? Плащаме ли на тревата да расте?

Бъркането в чужди традиции не е добре. По такъв начин принудително циганите бяха закотвени за уседнал начин на живот и нищо хубаво не се получи от това. Уж като извинение за белята тече един процес на интегриране им, който няма и няма да има никакъв ефект. Любопитен факт е, че приблизително когато първобитните хора са се справили с изхранването си, чрез обработване на земя, лов и т.н., е възникнало изкуството. Гладната мечка хоро не играе. Ако си зает денонощно с препитанието си, нямаш възможност да изразходваш енергията си за по-сложни процедури по добиване на ресурси, инвестиране в по-глобални проекти и прочие. Та, помислете си, ако човечеството бъде освободено от бремето 8-часов работен ден (и ни ангажира настроението, че и труда много повече), до къде може да се разпростре таланта или гения...

Пазарния закон за търсенето и предлагането гласи, че високото търсене определя високо предлагане и обратното. Единствената причина диаманти да струват пари е, че са недостатъчни. Не знам дали знаеш, но диаманти биват горени в мините, за да се поддържа изкуствено цената им висока. Когато има излишък, цената главоломно пада. Идеята на бъдещето е не просто стоките и услугите да са евтини, а тяхното производство да е евтино, незамърсяващо околната среда и без да има нужда от невъзобновими природни ресурси. Слънчевата енергия приета от планетата за час по пладне е колкото човечеството изразходва за цяла година. Имаме силно подценявана вятърна енергия, отделно енергия добита от приливите и отливите и много други, които не ползват ресурси и следователно не струват нищо.

Много са ти объркани представите. Пазарната икономика е подчинена на паричната система. Това е робовладелски строй в нова опаковка. Почти всеки е принуден, буквално принуден, защото малцина харесват работата си, да се занимават с тягостна, еднотипна, вредна за здравето дейност. И това за да оцелява. Ето принципа на узаконеното ни робство: работим за да печелим пари. С парите задоволяваме нуждите си. Технологиите не просто отменят човешкият труд, а заместват десетки, стотици, хиляди... хора. Те произвеждат блага. Допусни, че за всички има блага, тогава ще имаш ли нужда от пари за да ги купуваш? А щом нямаш нужда от пари, ще имаш ли нужда да ходиш на работа? Докато се намираш все още в този омагьосан кръговрат на печатане на пари, чиято цел е единствено да централизира световните блага в ръцете на олигарси, ще се промива мозъкът ти, че когато машина работи повече от човек, това е лошо. Темата с изхранването е доста стара. Само един пример ще дам, за да подчертая колко е безпредметна тя. Водораслите са достатъчни за изхранването на цялата човешка популация. Геотермалната енергия, която не произвежда отпадъци и не гори никакви горива е достатъчна да захранва за 2000 години планетата, за настоящият разход от електричество който има. Като отчетем и че тя е възобновяема, всъщност петрола, природният газ и всичко де що оскъпява пряко или косвено живота ти, се оказва излишно.

При мен е следствие взорът обърнат към мен. Когато дълго време се самоанализираш, тогава срещаш сходство и в околните. Това понякога дава и готови отговори. В никакъв случай не исках под двойнствен да се разбира лицемерен или шизофреник. По-скоро две изявени позиции, раздвоение, колебание. Или живот в два свята. А иначе суета може да се търси и в аватара. Имах период в който ми бе втръснало позьорството на съфорумци (не тук) и просто премахнах аватара си. Да искаш всички да видят какво харесваш, на какво си попаднал или колко готин можеш да си с картинка, значи, че чуждото мнение има особено значение за теб. Глупости са, че може да сложиш аватар заради себе си. В това има толкова смисъл, колкото в гримираните дами твърдящи, че не го правят заради другите, а заради себе си (каквото и да значи това). Жалко е и че малко грим или готина картинка са толкова потресаващо решаващи за отношението към теб. Направете си тест...

Завършен значи съвършен. За шедьоврите на изкуството се говори, че са завършени произведения, за да се изтъкне колко са добри. Моето определение за идеалното е това на което ако махнеш или добавиш и най-незначителната подробност и вече няма да е толкова хубаво. Естествено никой не е завършен. Ако себеусъвършенстването имаше краен предел, това щеше да обезмисли човешкият живот.

Като се замисля, намаляване на коефициента на интелигентност си е в рамките на нормалното. Впредвид липсата на конкуренция и свръхпроизводството, човечеството няма причина да полага такъв свръхенергиен труд, какъвто е интелектуалният. Така да се каже, измислено е достатъчно, за да можем да мързелуваме.

Не, просто остаряваме XD Няма значение кой повече ще бъде прав или одобряван, в изразяването на позиция се трупа опит, а това е сетивност позволяваща ни да усещаме света какъвто е.

Това беше с ирония инспирирана от един от онези безмислени съвети давани от списание Космополитан. Та, отговора на въпроса, какво говори за човек това, че изписва по различен начин буквите или не оставя аватар да втаса е, че той е двойнствен. Тълкувайте го както искате...

Като цяло компенсирането говори за недостиг. Къде точно... индивидуално е... недостиг на внимание, остра мозъчна недостатъчност, недостиг на пари, ценности, самочувствие, себеуважение...

Ако е жена, има нов мъж в живота си (или поне и се иска) XD Ама защо тези въпроси "защо". Ами хората изразяват себе си, чрез избора който извършват. Как би могло това да бъде подминавано като незначително? Как е възможно да харесваш това или това и да е едно и също?

Редно ли е такива жени да ги наричаме жени? Когато някой има такава ценностна система, трябва ли да ми е жал за него по начина по който бих за някой друг?

Иначе конкретно на въпросът ти, с математическа коректност - достатъчно, но не необходимо условие е.

Не, не, поправих се. Усъмних се, че е към физиологичните нужди, докато обединяващият им признак бе друг - инстинктите. А иначе секса си има сплотяващ ефект и може да бъде ползван като средство на ниво "Принадлежност". Моралът ни забранява тази форма на комуникация, когато е привидно безразборна, но това не значи, че не съществува.

И още нещо. Обект на темата не беше това какво някой избира за аватар, а за подбудите той да го сменя често.

Защото говори за притежателя си и по първичен начин разкрива лична информация за личността му. Изборът на дрехи може да е плод на дълго обмисляне и преценка, докато аватара често се поставя импулсивно и по тази начин, без преструвка, да отрази същността на нечие настроение, предпочитания и т.н. Като цяло най-личното нещо което отразява нечия натура, това са нещата които харесва и нещата които не харесва.

Наскоро гледаах... как се казваше.... Limitless (2011). Там идеята е "а какво щяхме да направим, ако ползваме 100% от потенциала на мозъкът си и имаме достъп до подсъзнателната памет?". Напомня ми на мисълта, че България няма нужда от нови закони, а от това да се спазват настоящите.

А, топло. И още?

Горко му който посмее пръв да заспи

С риск да направя за повърхностният поглед темата по-несериозна, искам да благодаря на себе си, за това че ме има. Само толкова. Защото забравям за себе си, за съществуването си, за нуждите си, правя околните щастливи, а се заблуждавам, че това прави и мен щастлив. Може и да е в сила за мига, но не може да ми бъде начин на живот, просто защото не е живот така....

Като чета примерите се сетих за това: Най-дискриминационен е химнът на Ботсвана, чийто текст узаконява подчиненото положение на жените: "Мъже, събуждайте се, и жени, след тях станете!". По българска традиция пък, в миналото първо се нареждат мъжете на хорото и едва след това и жените. Питам се, обаче друго. Даже ето един пример. Знаете ли по етикет кой трябва да влезе пръв в асансьор? Не е жената, а мъжът - за да натисне копчето за етажа. И си мисля... аджеба, това нареждане/изпреварване на мъжете всъщност не е ли в услуга на жените. В смисъл, а не искат ли жените тъкмо това, някой да поеме инициативата, да им "постели", да опипа почвата, да уреди тяхното пристигане? Ако един мъж влезе пръв под юргана, за да стопли малко, и там ли ще търсим полова дискриминация и ощетяване на жените??

Viva Caselli, как тълкуваш ако след питие или пастичка в някоя сладкарница тя или той плати цялата сметка? Без да пита.

Мм... не съм съгласен. Средно през ума на човек дневно минават 60 000 мисли. Ако всяка една от тях искаме да отразим, няма да му се види края. Причината е друга.

Абе, не иде реч за мен И аз така съм чел. За моя изненада тази година понякога се хващам да пиша с наклон наляво, което много ме изненадва. Встрани от темата, но в съзвучие с раздела. Наскоро научих защо над 80% от хората накланят глава надясно, когато се целуват. Причина била обръщането на плода в утробата на тази страна в някой от последните месеци. А за писането, нямах предвид шрифта, а писането с химикалка, примерно: "А"и "а".