vorfax

Прасетата винаги ще си останат важни. А корупцията е неизбежна със задължението (не правото) на собственост. И ако ще сравнявам 17-ти век, разликата е, че сега има повече закони и повече закони които не се спазват. Къде точно виждаш напредък?

Ами хората и обществото ни естествено са далеч от идеалното, но ... върни се и сравни как е било в средновековието примерно или още по-рано. Как са живели хората тогава, колко се е ценял човешкия живот и т.н.? Та колкото и кусури да виждаме сега, то определено сме дръпнали напред. Дръпнали сме в технологично отношение. В България има тотален упадък на ценности и това е неоспоримо. И живота също много повече се е ценял. В днешно време причини за войни няма. Създават се изкуствени конфликти като предтекст за чисто финансови цели, като петрола. Като чета автобиографии на класически композитори, мога да кажа, че са водели мизерен физически, но изпълнен със страст към знанието живот. Бедността е пораждала невежество сред масите, но тогава знанието е било привилегия, докато в настоящето се предоставя на всекиго, но колко от тях го ценят? Погледни само милионите извинителни бележки за година. В чалга културата ни една дреха е по-важно от цялата литература която си прочел през живота си. Къде точно е прогреса?

Благодаря ти, не бях поглеждал по този начин. Просто се запитах защо, когато е навсякъде, аз никъде не го усещам... това е като самотата в тълпа, уж е невъзможна, но може да се усети. лека нощ

Толкова си права... може би трябва да се замисля, защо съм забравил, че Слънцето, Луната, звездите и много други неща съществуват...

А... всъщност сигурно ли е, че се развиваме и неизбежно ли е да еволюираме? Аз не виждам нищо градивно около себе си. Не виждам нищо продиктувано от доброта. Чак е плашещо.

shining_star, разбрах идеята ти. Но всеки отговор поражда в мен поне два нови въпроса. Поне при мен. Говориш за високоеволюирали култури, сякаш те съществуват, правилно ли съм разбрал? И второ, как стои проблемът с баналните, но неизбежни проблеми по поддръжката на човешкото тяло. Ясно, че има дъждовна вода и слънчева светлина, но отпадат ли и понятията като "моята работа" и "моите лични задължения"? Намираме се в робовладелски строй, подчинен на паричният поток, но алтернативата където не ходим на работа и не произвеждаме е по-голямото зло. Не говоря за богатството, а за оцеляването.

Чел съм ги, обръщението ми беше към модератор, не към теб. Единствено допускам, че не е в правилния раздел, но ми е трудно да се ориентирам. Във всеки случай знам, че темата не заслужава да бъде преместена тук.

Благодаря ти за търпението да ми отговориш така изчерпателно и разбираемо (:

Разколник, сектант, фракционер, безбожник, вероотстъпник, отцепник. Това е като брака - приемаш партньор заедно с всичките му положителни, но и с всичките му отрицателни черти. Не може само едното. Не може да обичаш някого 90% или да си му верен 70%, не става така. Вярата в Бог е безусловна и когато светотатстваш, независимо колко колко комплимента си направил или можеш да направиш след това, ти си толкова еретик, колкото и този който не е чувал за този Бог. Религията е система от възгледи основани на вярата в свръхестествени сили, ръка за ръка с морални норми. Когато не споделяш част от тях или всичките, тогава си еретик. Етикетирането има негативен смисъл, когато се ползва в опит да се опрости нещо и побере в някакъв калъп, при което се игнорират всички останали черти. В случая това "всичко останало" е без значение, защото е опорочено. И не разбрах връзката с католицизмът, след като сме православни. А и съвременната църква е политика и чисто човешка приумица, да и се отдава свещен смисъл, може да подведе.

Определено двете се самоизключват. Знам каква е тематиката на форума. Просто търся знание от хора, които се очаква, че го имат повече по темата, независимо дали го приемат за свой избор като теб.

Добре, защо темата ми е в "Разговорки"? Ако заглавието и беше "Защо бог НЕ Е игоист" или "Защо бог е алтруист" щеше да има място във форума. За мен това е тенденциозно. С всяко едно от тези заглавия се излагат едни и същи аргументи за това какво е провокирало написването на Десетте божи заповеди. Или те нямат място тук? Срещнах един потребител, който не ги подлага на съмнение, а в прав текст казва, че не били негови, от което излиза, че Библията е списание на фантазьори. Защо тези думи не са тук? Моята тема провокира мислене и по никакъв начин не е нетолерантна с разбиранията на религиозен човек. Местенето на темата ми тук е проява на нетърпимост към всеки който има мнение различно от установеното или намеква, че може да е такова. Държа администратор да ми обясни защо дискусията ми заслужава да бъде изтрита!

Е, поне в нашите климатични условия, нито водата, нито слънчевата топлина са дадености в една замръзнала зима примерно. Нужно е складиране на ресурси с придадена стойност или директно задоволяващи някаква потребност, за да послужат в такъв момент. А това трупане е свързано със съхранение и изобщо притежание. Или?

Здравейте, Рассвет (: В мен възникват няколко въпроса от думите ви: 1. Не мога ли да имам етични ценности без да вярвам в бог? Или самото им наличие говори за неосъзнатото вярване, което споменахте? 2. Ако различните религии възпитават в общи ценности, то как да предпочетем една пред друга? 3. Духовният компромис във физически лишения ли се изразява? Помня думи на мой учител (по бълг. език), че тялото не ни е дадено случайно, а за да го ползваме. И под "ползваме" жертваме ли единствено трябва да разбираме?

Да не съм объркал форума? Мислех, че разговарям с християни, не с еретици!?

Чакай, че ме обърка. Освен да впрегнеш мозъкът си в тълкувания на написаното, всъщност какви доказателства имаш да твърдиш, че Библията е фалшива, а нейните последователи излизат наивни бунаци!?

Да, Христо, прочетох и двете теми, тъкмо те ме провокираха да попитам какъв е бил замисълът в написването на заповеди. Всъщност подкрепяш това, че заповедите не са от Бог ли? Т.е. Моисей е самозванец и лъжец? Християнството изгражда своя морал от Библията, а заедно с един от най-големите му пророци ги обвиняваш в лъжливи?

Дам, пак се почна. Т.нар. ти отговори са слаби и заобикалят въпросите ми. Много подценяваш Бог. Тъкмо Бог ни е дал тая опция да сме овце които да търчат понякога и в грешна посока. Тъкмо Бог ни е дал шанса да не виждаме правия път. Тъкмо бог ни е създал така, че да можем да изберем да не Го приемаме. И след като ТОЙ, а не човека е разделил светлото от тъмното и доброто от злото, как човекът ще е отговорен за този избор взет не от него? Пълни глупости. И в настоящия псевдо прогресирал век има войни и убийствата са законни и поощрявани. Само за забавление в коридите годишно биват умъртвявани 250 000 бика. Милиарди животни биват клани годишно за изхранването ни, а отделно се "спортува" лов и риболов. И ако си въобразяваш, че морала с който те препрограмират в детството изкореняват инстинктите ти, значи си много наивен. Агресия блика отвсякъде, и по пътищата и на работното място и в семейството. И след като питаш защо егоизъм, ще ти отговоря. Когато някой говори за себе си, това няма как да не е плод на егото му, себето му. Ако ти си съвършен и си създал същества по-низши от теб, какъв смисъл ще влагаш в тяхното съществуване, това да те почитат и да не смеят да харесат другиго ли? Аз като се напикавах пак нямам спомен да ме е наглеждал. на него не Му ковства нищо. А скучноватата ти шега само показва безпомощността ти да дадеш смислен аргумент. Сигурно защото такъв няма. Бог може всичко, но далеч не прави всичко. Бог е пестелив, а това не може да е черта на бог. Може би е зает със себе си? Или си прави експеримент лишавайки ни от присъствието си дали ще можем пак да вярваме на записани преди векове думи, че Той все пак съществува. И възниква нов въпрос. Заслужава ли да вярваме в него, ако той наистина само ни наблюдава като опитни мишки? Дали е прочел какво пиша за него? Ако днес ме завие, утре ще пиша пак...

Не е ли тъкмо това объркващото - че Бог иска, че Бог ревнува, че Бог заплашва, че Бог обещава награди? Бог учител ли е всъщност? Или приятел? Или господар? Защото приятелите не ни заповядват, нито учителите е редно да ни заплашват. Но темата много се измести. Три кратки въпроса: 1. Защо сме наказвани затова, че сме несъвършени, нали Господ е избрал какви точно да бъдем? 2. След като Господ има нужда от заповеди за да ни избави от някакви заблуди, и тея заповеди са насочени към Неговото положение, т.е. почитане от нас, какво ако не егоизъм е подтикът за това? 3. Защо Господ досега не ме е завивал като си лягам? Нали ни обичаше? Под нивото му ли е? Като за някой който може всичко, не е ли направил твърде голямо нищо по въпроса със завиването ми? И нека няма само физически аспект, жеста е важен.

"Всичко е преносно". Това ли беше? Не е ли твърде удобно да изтълкуваме всичко по начин който ни е по-лесно да възприемем? Пък и аз говорех за това, че Господ се заканва, Господ заповядва да не се кланяме другимо, т.е. само на Него и принизява първичните, пък и вторични наши нужди до грях. За това какво ще кажеш?

Диана, да ми се кара

Осъжда ни света за туй що стане явно, ала не вършив грях, кога грешиме тайно... Волята на човека, дори тази насочена в чисто нематериалната сфера е онази черта която провокира развитието му. Заложено ни е да се стремим към повече и е пълна утопия, че стремежът към повече или по-добра храна, здравеопазване, красота, вяра и във всякакви аспекти, може да бъде игнориран. Ако човек спре да иска храна и топлина, ще престане да бъде човек. Бог не проповядва да мразим храната, парите, къщите, чуждите или своите жени и прочие. Той просто ни разкрива нови насоки за нашите стремежи и пренарежда приоритетите водещи към по-дълбокото осъществяване на щастие и пълноценно живеене.

Хубаво звучи, но като се замисля е безмислица. Ето един цитат от http://www.easibulga...g/pproperty.php : Частна и лична собственост е едно и също. Ако има разлика, вероятно е в това, че първото е повече навлязъл термин в законодателството. Частното владеене показва тъкмо ограниченото владение, така както и личното се разграничава от общото. И от цитата който дадох излиза, че щом някой не може да свали ризата от гърба ти, без да те пита, тогава тя не е нито частна нито лична.

някъде посредата...

Ако правилно разбирам теологията, успешен човек е този който най-много угоди на своя бог/богове, но с усещането, че го прави за себе си.

Написаното по-долу може да не ви хареса, защото съм лишен от оная омая на безпрекословното несъмнение. Дори бих казал, че съм олицетворение на съмнението. Мога да вярвам само в онова, което първо съм подложил на съмнение. Мисля, че Господ ме изгуби последните години, или аз Го изгубих, все тая е. Ще започна хаотично, че Господ в момента ми е в немилост и не бих Му заделил повече внимание. Темата Доколко Десетте Божи Заповеди са Божии? ми припомни напътствията Му. Господ е доста подробен що се отнася до това колко и по-точно колко безгранично и без конкуренция трябва да бъде обичан и тачен: [20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от египетската земя, от дома на робството; [20:3] да нямаш други богове, освен Мене. [20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; [20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, [20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди. [20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно. [20:8] Помни съботния ден, за да го светиш; [20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; [20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; [20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. После следва далеч по-лаконичното: [20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава. [20:13] Не убивай. [20:14] Не прелюбодействувай. [20:15] Не кради. [20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си. [20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти. Искаме неща, които Господ не иска да искаме, като нечия жена, имот и т.н. Всъщност тук пак опира до момента, че Господ е егоист и не желае да дели любовта към Себе си с тази към другиго. Ако трябва да сме обективни, имаме си един Господ егоист. Кажете ми кой Бог заповядва да си нямаш други кумири? Какъв е проблема да имаш за човек за подражание? Невъзможно ли е човек да заслужи тази чест? Нужно ли е да ни се заповядва еди кой си ден да стоим без работа, защото на него Господ е почивал от нещо? Ами ако после е създал нещо във вторник? И изобщо уважението е нещо което се заслужава, не нещо което се изисква. Когато Бог ти нарежда, тогава факторът на съгласие е повече страхопочитание отколкото логичен избор. Искам да разгледам самите заповеди. Те, както отбеляза един потребител ни казват какво да НЕ правим. Всъщност, ако нямахме намерение да го правим, едва ли би имало нужда да ни се нарежда да НЕ го. Значи заповедите са насочени към онова което ни се иска или ни е присъщо, а Господ определя иначе за грешно. Вариант 1: Нашата природа е лоша, но щом сме плод на Неговия замисъл, то се стига до абсурда, че той ни наказва, защото Той е избрал да не отговаряме на очакванията му. Вариант 2: Имаме много трески за дялане и незнайно как, направени с недъзи, можем да надмогнем това което сме, за да Му се харесаме. Звучи леко садистично. Като да счупиш на някой краката, а после да го възнаградиш задето е преминал километри така. И изобщо ми убягва момента как може да се съди нещо което си Е несъвършено!? Какво значи да ни изпитва? Да види ценим ли повече духовното от насладата на телесното ли? Ами защо тогава ни е тикнал в материален свят? Защо не ни е оставил безтелесни? Какъв точно е изпита? Дали можем да мразим тялото си, защото е тленно? Дали можем да игнорираме разума или болката заради идеята, че можем пряко да се доближим до Господ? Защо всъщност се възнаграждава онзи който се стреми към Него? Защо Господ не се стреми към нас?? Под нивото му е или какво? Човекът може да е хрисим, а Господ раздава заповеди. Човекът може да се моли на икони, а Всеможъщия не може да го удостои с лична аудиенция? Очевидно не става въпрос за способности. Господ може всичко! Значи опира до желание. Той не желае да ни угажда, Той не желае да ни глези, Той желае да ни ИЗПИТВА. Живота ни е подготовка за изпит, чиито въпроси още никой не знае. Моля, обяснете ми причината поради която Господ ме заслужава. И отсега да си кажа, че не вярвам, че Христос отнема греховете на тези в онези времена, нито на тези след него. Що за абсурдни сделки са това? Да, да прости греховете спрямо него, да, но всъщност неговата саможертва променя само едного - него си. Това е като прошката за която говорех преди. Прошката променя този който прощава, а не този на когото е простено. Отклоних се, но си казах в началото, хаотични мисли ме връхлитат. Имаме си един централизиран Бог, който осъжда желанието ни да имаме и да правим нещо, което не е по Неговата воля и в Негово име. Бог е като едно бебе, което копнее за внимание и ревнува когато извърнем очи от него. Защо Господ не ме завива нощем, това е въпросът ми.