vorfax

Не говорех за бедността, а за възникването на изкуствата, т.е. далечен период в миналото когато не сме били на интелектуалното ниво на което сме сега. Очевадно едно шимпанзе може да го пръснеш с ядене и няма да му роди нищо чутурата. Та така, надявам се изяснихме това.

Това с политическият нюанс не го разбрах. Очевидно и ти не си разбрал нещо от думите ми: Трепереща от глад ръка не рисува хубаво.

Това е шега, нали? Дневно само информацията добита от речта е 34 GB. Главният мозък се състои от повече от 10 милиарда нервни клетки (горе-долу колкото звездите в една типична галактика). Казвам всичко това, не защото може да бъде проумято, а защото е илюстрация колко необхватен е светът и колко нищожни сме пред неговото разнообразие и смешни в опитите си да го напъхаме в калъп. Изчислено е, че съществуват 169 518 829 100 544 000 000 000 000 000 начина да се изиграят първите 10 хода при игра на шах. Кой си въобразява, че може да калкулира човешките емоции?? Пред угрозата да бъде счетено за офтопик, ще трябва да кажа и нещо пряко свързано със страха. Страхът е необятен. Нека започнем с това, че за едни е гаден, за други е фобия (страх да не сгрешиш), а за други е удоволствие. Страхът е вроден вирус който ръководи живота ни и миговете в които започнем да се борим с него за да започнем да проявяваме свободната си воля са миговете в които имаме имунна активност. Останалото е тлеене.

Знаеш ли кога са възникнали изкуствата? Когато човек се е уредил достатъчно за да не е зает физически и ментално в търсене на храна. Човек иска това което няма. Колко от вас чувстват блаженство от това, че имат питейна вода под ръка или, че не са боси или, че имат меко легло? Всичко което имаме става просто статистика, става обичайно, тривиално и незабелижимо. Нормално е в такъв момент човек да погледне към други цели. Гладна мечка хоро не играе, гладен човек за поезия не мисли.

ПП: Под "промиване на мозъка" говорех за моралът и абстракциите "добро-лошо".

И аз срещам това заглавие на други места, но не се занимавам да чета какво има вътре. Съзнанието на детето трябва да бъде промито стабилно и систематично за да се превърне в поредната тухла в строежа наречен общество. После му остава да се чувства щастливо с изяви на самостоятелност и индивидуалност като парцалки и драсканици. Алтернативата е хаос и необщество.

Пак бакалски сметки. Сякаш някога сте знаели какво е да те е страх 17 % и да обичаш на 73 %. Мисля веднъж вече качвах пирамидата, но ще го сторя отново: Задоволяването на ниво прекратява нуждата и насладата от това което се намира на него. Това е като яденето - глад, засищане, преяждане и отвращаване. Всеки етап на тази форма на израстване е съпроводена и с различни страхове. Едно е да се страхуваш, че ще умреш от глад и друго, че няма да получиш признание. Потребностите са първоизточникът и на страховете ни. Всеки от нас е правил компромиси (малки и не дотам) с принципите си, за да получи това което иска. И стигаме до тук:

Пълна липса на страх Последствията ще са съвсем различни при различните хора. Общо взето, когато човек е в състояние да преодолее страховете си, той е в състояние и сам да преценя правилно ситуациите. Да приемем условно, че има 3 степени на страх: 100%, 40% и 10%. При една и съща (сериозна) заплаха различните хора изпадат в една от тези 3 степени на страх. - Какво ще се случи, ако сме завладяни от огромен, 100%-ов страх? Ще изпаднем в див ужас, превъзбуда и пълна неадекватност. Изобщо няма да сме хладнокръвни, свободни и отговорни за делата си. Изобщо няма да сме готови да губим. Със сигурност ще сме неспособни да се погрижим за другите и за себе си. - Какво ще се случи, ако сме завладяни от умерен, 40%-ов страх? За известно време ще сме в стрес или паника, но бързо ще станем адекватни. В голяма степен ще сме хладнокръвни, свободни, отговорни за постъпките си и готови да губим. Ще сме достатъчно способни да мислим и да се погрижим за другите и за себе си. - Какво ще се случи, ако сме завладяни от лек, 10%-ов страх? Ще сме напълно подготвени от своя минал опит и няма да изпаднем в паника и колебания; ще сме адекватни. Ще бъдем хладнокръвни, свободни и отговорни за делата си. Вече ще сме готови да загубим всичко, ако се наложи; и ще сме почти безстрашни. Ще сме способни да помогнем на другите и на себе си. NB: Според мен „пълна липса на страх” означава да успееш да намалиш страховете си до 10%. Струва ми се, че това е пределът, до който могат да стигнат човешките същества. Примера е ужасен. Какви са тези проценти, какви са тези чудеса? Какви са тези мерки и теглилки? Дай ми едно кило разбиране и 10 метра реализъм. Как ще харесвам някой 10 %, а друг 11, след като и самото "харесване" има безброй аспекта? Можеш ли да сравняваш майчината със сестринската любов, с тази към родината или секс партньора? Същото е и за страха. Дали се страхуваш заради кожата си, или заради детето си, или че ще изпуснеш балансираната топка или... примери безброй. За мен страхът е адреналин. Но и това не е пълната картинка. Това си е цял коктейл от хормони разлети в тялото, а това в какво състояние е то, доколко е привикнало към тях физически и ментално дава безброй комбинации. Не може едно нещо да се уплашиш два пъти по еднакъв начин (най-малкото заради опита), така както и не можеш да нагазиш една вода два пъти. Такива "условни" примери са безпредметни.

Но, това не противоречи ли на дуализмът? Не е ли нужен Раят и Адът, така както и доброто и злото. Не трябва ли всичко да е черно-бяло, може ли нещо да е полугрях или полуистина? Добре - ще опитам с още една. За съжаление нямах време да открия източника. Всъщност не са само две - морков и тояга, три са - ангел, магаре и лъв. И от всеки човек си зависи кого ще чуе... Та накратко станало следното: Бог много обичал децата си, но те рядко се сещали за него, улисани в своята хорска суета. Решил той да прати Ангел да им напомни, че е хубаво да му идат на гости. Размахал ангелът крилата си, зашепнал на хората с любов... никой не го чул. Напротив, хората с още по-голяма стръв се спуснали да си гонят своите човешки желания. Изпратил тогава магаре, натоварено с всякакви вкусотии и дарове - ревнало магарето насред площада, събрали се хората, награбили кой що свари и се изпокарали даже. И никой не се сетил да попита кой им е пратил тези благини, не им дошло на ум дори да благодарят... Въздъхнал Бог тъжно и накрая им пратил лъва. Застанал той насред селото и заревал с всичката си сила. Хукнали всички, изпокрили се в домовете си, прегърнали се разтреперани и обърнали очи към небето "О, Отче наш, възлюблен, спаси ни от това зло..." Та ако човек не чуе шепота на ангела и не благодари за това, че Е. Ако не се замисли откъде е дошло всичко, което е получил в този живот и не благодари за него.... накрая се налага да му пратят лъва.... е, хората са като кучета, светне им лампичката и отделят сокове... какво ли ще си помислят когато отново видят магаре отрупано с дарове: а) имаме прекрасен живот, трябва да сме Му благодарни б) оглеждайте се, предният път това не свърши добре Дуализмът, за който споменах, дели всичко на редно и нередно, той противопоставя и поляризира схващанията за да ни убеди, че не може да сме християни през ден, или да се сещаме за Бог само когато видим лъв, а че трябва да избираме - всичко или нищо. И в това се състои идеята за Раят и Адът - всичко или нищо, безкрайна наслада или вечна болка. Не ми се искаше да свеждам всичко до "пътя на най-малкото съпротивление", но... както вече казах... заслужава ли си нещо да умреш заради него. Получих правилен отговор - да, щом някога си е заслужавало, но всъщност той не е точен. Това само подсказва, че отново някога, при определени условия ще си заслужава, но точно сега, точно тук, точно с мен? ...

Ревността?

ами, може и да не съм... сигурно не е лесно...

Измежду трите е лесен изборът на любовта. Но мисля, че има други неща които могат да преборят любовта...

ОК. Щом пътя към смелостта е отрупан със страхове, то значи безстрашието е цел. И какво става когато тя се постигне? Какво би станало, ако всички хора на планетата забравят какво е страх? Коя част точно е добрата в това да не се страхуваме? А дали (като в другата тема), тъкмо това не е зрелостта - готовност за саможертва, когато има значима кауза за това? И коя точно кауза заслужава нечия смърт, това ми се иска да получа отговор.

Нищичко не разбрах. Освен това беше скучна притча. Би ли могла да я перифразираш? И изобщо не ми се отдава да разглеждам Бог като епизодичен герой в приказки. Описваш зрелостта като способност за саможертва. Думите на Левски, че ако изгуби себе си, губи само той, а ако спечели, печели цял народ е хубав пример. Само се питам, има ли в нашите времена нещо което да си заслужава да умреш? Все пак съм съгласен с теб, макар зрелостта която да описваш да бива по-скоро като изключение, както бялата лястовица. Би ли споделил познаваш ли зрял човек? Само за да те улесня в броенето, нека е ясно, че той не ползва часовник. Съжалявам, че се накъсват така постовете, но съм свикнал да се сливат... Правилно ли те разбирам, че... бог остава без работа? Ние ли сме единствените съдници? Прераждането значи ли цикличност в която няма Рай и Ад? Всеки носи Страшният съд в себе си и може да е "на небесата", но... нима Библията е поезия изпълнена само с метафори?

Ако Адът и Раят са просто състояния в които изпадаме, тогава за какво ни е Бог? Не сме ли всички ние ученици на Бог борещи се за неговата оценка дали ще минем следващият клас?

Виждам, че любовта се спряга като универсален отговор, както числото 42 в един филм. Аз не претендирам да знам напълно значенито на думата, макар да я ползвам, че и създавайки теми за това което описва, а вероятон тъкмо защото ми е мътна. Та, ако някой изгуби от "ценното си време" да обясни на мен и себе си какво точно представлява, ще му бъда благодарен. "Ако обичаш Бог с цялата си душа, цялото си сърце, целия си ум и цялата си воля, отиваш в рая... ".

Това бе мисълта ми.

Това е човешкото учение: на фирмата, на семейството, на разбойническата група хе хе Божието учение е съвсем друго. За кое учение говориш, защото в Библията е споменат и Адът и Раят и Страшният съд. Ще ни съдят, и теб и мен, според делата ни.

А какъв е смисълът вложен в "задвижва света"? Аз го разбирам като силата движеща човечеството, но сякаш всеки си мисли свое нещо за това към какво движи човечестовото. Дали не са различни отговорите на какво движи прогресът/вярата/разумът/оцеляването/себеусъвършенстването? Аз изтъкнах само доминиращите емоции в мнозинството - агресия и завист, но ако говорим за прогрес, примерно, тогава ще трябва да говоря за едно малцинство - 2-3% от човечеството...

А ада и рая, преди смъртта? Не ни ли учат, че ако изпълняваме ще бъдем възнаградени, а ако нарушаваме, ще бъдем наказани?

Ако слушаш отиваш в Рая, ако не слушаш, отиваш в Ада. Мотив ли е наградата и наказанието за следване на път?

Искаш да кажеш обратното. Първо е неосъзнатото и него можем да осъзнаем. Все пак осъзнаването на проблем не е равнозначно с преодоляването му. Примерно ако не можеш да плуваш не влизаш в морето - това е прост разумен избор. Ако, обаче, се опасяваш, че не си достатъчно подготвен за една презентация пред колектива на работа, тогава да се престрашиш ли? Всичко ще завърши с успех или с излагация? Да се подчиниш или да се противопоставиш на страхът си е правилното решение? Според мен липсата на страх би освободила човек да прави всичко каквото му се прииска (да целуне непозната на улицата, да си вземе икона от църквата, да нарани някого, да даде всичките си пари на просяк...). Равнозначно е на анархия и по-страшното от самоунищожението е, че засяга и околните. Ако двама искат една ябълка, кой да я вземе? Очевидно единият ще бъде ощетен. Следващият въпрос е, човек достигнал до състояние на безстрашие, дали би искал ябълката?

злоупотребяваш с моята непросветеност... моля говорете ми само за ябълката която ме интересува, защото ги бъркам........

Чудно! "Дървото на Познанието на Доброто и Злото". Това ще да е. Вече много ме домързя ,досега имах сили поне да питам...

Добре, значи вече се издирват дърветата. Днеска бях работлив, а от прекаляване се свършва във WC-то, така че пак чакам наготово по спомени... сякаш Христос щеше да я хрупа...