vorfax

Изпратили две кучета - Белка и Стрелка, и една блондинка в космоса с важна мисия. От контролния център викат Белка: - Белка! - Бау-бау. - Натисни червеното копче! След един час викат Стрелка: - Стрелка! - Бау-бау. - Натисни зеленото копче! След три часа викат блондинката: - Ало, блондинката! - Бау бау? - К'во лаеш ма? Нахрани кучетата и не пипай нищо! Това беше тест. Някой ще сподели ли как му влияят такива нелепи истории Чувството за хумор е една от чертите на интелекта...

Но впредвид факта, че едно малко малцинство, при това намаляващо, реално вярва, то да разбирам, че това е много по-силно от (само)разрушителният рефлекс заложен в човека?

Правилно. Остана да отговориш и на другият въпрос:

Във второто издание на Оксфордският тълковен речник са включени 600 000 дефиниции на думи. Някой смятат, че всяка година в английския език навлизат около 25 000 думи. Пушкин използва в цялото си творчество около 21 000 думи, а Шекспир - около 15 000.

Нагледно ?

Мерси, Кристияне. И за коментарите и за тях : ) Имаше едни спамъри от световна величина които се подвизаваха в един религиозен подфорум, та от там си спомням, че тъкмо за ябълка се говореше и че гореобадилата се Мармаладена фея даже я мързеше да прочете коментарите и искаше "смляно", за да и обясни Туксума, че не иде реч за тази дето я откъсва Ева. А дали... с нещо лошо да е била свързата тази ябълка...

ама аз исках наготово ще объркам с другата ябълка така...

Труден ли е въпросът или неясен или?

Тези не са ли следствия? Съгласен съм. Следствие на страданието са. Значи страданието (косвено) върти света.

Абе ти си за блогът ми, що чинеш тук Законите няма как да са справедливи защото разпореждат разпределението на благата, с други думи от кой да се вземе, че да се даде на друг. Уж си вадиш хляба, пък се оказало, че храниш с осигоровките и данъците четвърт депутат, 3 цигански семейства и 2 пенсионера. Лошо няма, стига да не вярваш във "всекиму според заслуженото". Ако може малко да те перифразирам " Ако съм се трепал (с работа) преди, то сега ке си плащам!". Страхът, както и загатнах, но недоразвих мисълта си, е в пряка връзка с чувството за сигурност. Чувството за сигурност никога не може да бъде задоволено и цял живот ни кара да трупаме материални "блага" които ни тровят душевната благодат, защото я пренебрегваме. Вероятно страхът ще изгубим в мига в който отхвърлим оковите на материалното. Не ми требе имане да треперя над него... да ама всеки трепери над това което има - дом, кола, дете, кариера...

колебая се между завистта и агресията

Здравей, vorfax, би ли обяснил как точно виждаш и в какво се изразява "идолопоклонничеството на опаковката"??? Би ли доразвил това твое заключение и моля, би ли го подкрепил с други цитати на П.Дънов, защото темата за думите и буквите са негови цитати? Или просто имаш много време и се упражняваш в добре маскирано заяждане с интелигентните хора, които отделиха от ценното си време, за да споделят техните мисли с теб? Какво печелиш от този подход? Здравей. Изказът ми е твърде суров, за разлика от намеренията ми. Затова често ги разводнявам с емотикони, които обаче не смятам за уместни, тъкмо защото се намирам сред сериозни хора. Приеми, че съм олицетворение на скептицизмът и на думите на Дънов, без да ги отричам. В една затворена общност на единомислещи, винаги има риск от... разминаване. В математиката една от доказателствените форми е опровергаване на противното. Подлагането на съмнение за мен е единственият път към истината и е твърде повърхностно да се оприличава на просто отрицание. Надявам се да оцениш шансът който ти давам в това отношение. Ще помоля и да ми спестите надмеността прикрита от любезността, че губя нечие "ценно време". Понякога въпросите са по-важни и от отговорите и също мога да кажа, че тук някой пилее от "ценното ми време". С "идолопоклоничество на опаковката" наричам влагането на смисъл отвъд този който може да имат (в случая) буквите. Отдаването на специално внимание, на специална тема, за мен е откъсване от значението в пътя към хиперболизация. Както виждаш говоря в ед. ч. и никого не ангажирам с моето мнение. Нападките ти, че това е заяждане е нетолерантност към другомислието. Дали Дънов има има позиция, че онзи кйто не е разбрал нещо отма няма шанс и впоследствие? А иначе обяснението което желаеш аз вече написах по начинът който е отвъд "така казвам и затова е така":

Плащам данък смет за необитаема къща, защото копнея за "ред и спокойствие"? Нещо много си се объркал. Първо, законите хич, ама хич не са справедливи, че спазването им да имат общо с вътрешната хармония или копнежа по някаква си идеология. Второ, няма начин да се уреди "ред и спокойствие" с писани закони, защото те неизбежно са в конфликт едни с други. За самозаблудата, че страхът не е фактор в живота ни мога да отговоря само с това: Някой в последните постове беше написал, че за да преодолеем страховете си, първо трябва да ги признаем и осъзнаем. Съвършените не ходят по земята, сори за откровението.

Имате ли ниско кръвно? Слаба ли сте, практикувате ли диета?

Където ловеца я пребива с тояга и след години я пита дали е оздравяла ли? Всъщност, аз тъкмо срещу това се боря - влагането на мистика в думите, идеализирането на едни и дискриминацията на други. Не "хубавите думи", а хубавите мисли променят към хубаво. Думите не са цел, а само средство за реализирането и.

Визирах се като обект на нечий сърбеж Върви отговарай из темите, че вече станах на питка. Месене, месене, втасване и после на бавен огън...

Aми, де да можех ... Представи си, че съм тесто за питка, обаче остави време и за втасване Тъй де, и какво, по каква причина ще го изядеш, от удоволствие ли или от страх да не умреш от глад? От удоволствие. Чувството на болка ще потуша с храната и ще се заситя. Но пак да попитам: И какво? Разбрахме се, че аз се оглеждам, за да не ме прегази нещо, а ти от кумова срама. Кажи сега това дето ми го спести. Какво общо има замислянето с питането и отговарянето? Попитали един мъдрец как е станал мъдър. - Не ме беше срам да питам - отговорил. Няма значение какво знам или какво не знам, това не ми пречи да питам. А щом питам, значи имам интерес да науча нещо и склонност да го приема, ако е убедително.

Правилно, Divine се превежда като "божество". На един европейски език значеше "бог", днес се натъкнах, но после ми избяга къде го срещнах. Съжалявам, не мога да го приема. Ситуацията и причината в Рим да се приеме християнството е кристално ясна за да остави място за догадки. Това е чисто политически акт. Не съм чувал. Може ли инфо (лаконично). Несъмнено. Бих направил сравнение и с цветовете. Но пак си има индивидуален аспект и не виждам смисълът да се натоварва това първосигнално усещане с изписани томове свързващи го с Бог, духа и прочие. Помните ли онази изложба? Понякога това което виждаме е това което е и не се нуждае от анализ.

Ди, ще ти се карам Нали пожелах да ме направиш "триизмерен"? С думите ми, че "Със сигурност не мога да оборя твърдение когато такова няма." констатирах липсата ти на теза, подчертана от предното изречение което си прескочила: "Какво?" Аз съм пластелин, но без да ме докоснеш и помачкаш, само с гледане от позицията "И не виждам смисъл да пиша." мога да си помисля две неща: - Не съм достоен, т.е. си надменна за това, че нещо не бих могъл да проумея. - Страхуваш се да тестваш аргументите си, спестявайки ги на критиката на която мога да ги подложа. Само да отбележа, критиката има две страни - одобряваща и неодобряваща. Айде остави какво е казал Петко Бочаров. и дай по темата. Кое е първото - яйцето или кокошката?

Вече те разбрах. Страхът не е волева дейност и като такава не може да се приеме като разумна активност. Интересно е това компенсиране между страхът и разумът. Всъщност, ако човекът е разумен, но няма опит в изпитването на болка, няма нищо неразумно в това да се хвърли в пропастта. Защо духът върви против тялото? За какво му е на духът тялото, щом само му пречи да бъде това което е?

Имам и още един въпрос. Какво мислите върху "Суета, всичко е суета"? Само аз ливиждам, че онази тема с мистичното значение на буквичките е идолопоклонничество на опаковката? Едно и също ли е да гледаш и да виждаш? Едно и също ли е да слушаш и да чуваш?

Но пък не звучи като divinity, и макар наистина едното да звучи по-помпозно и звънко, ако тръгнем да търсим обща буквичка при азбуки с ограничен брой букви, би било изненадващо да няма съвпадения. Ако пък се върнем далеч назад може би ще открием общ прародител на всички езици, за който лингвистиката е изписала тонове материал. Мога да го задам и по още един начин: Обръщението "бог" ли е определя какво е Бог или Бог придава стойност на думата "бог"?

Значи дали ще се обръщаме с думата "Бог" или със "Шматка" (лишена от настоящият смисъл който знаем) си е едно и също и всякакво знание, че този звук бил по-добър от другият е

Еми, нормално е Индоевропейските езици да имат общо Ако искаш ще ти дам линк за темата ми с мартениците. Уж само в България, ама трънки - на три континента се спазва! Ееее, продължаваш! Защо бъркаш причина и следствие?? Ако кажа "до-скоро", това значи че имам нещо навпредвид (плануван обед с въпросната личност, примерно) и не е обратното - думата да създава общият обяд. Какво? Със сигурност не мога да оборя твърдение когато такова няма. Тука направи каша Ето я хронологията: Ти, примерно, си лош човек. Казваш се Мария, но ти викат Мара Проклетията. Местиш се в нов град, обаче се държиш добре. Първо се държиш добре. Второ (следствие на първото) те наричат Мимето. Трето (следствие на второто) ти е хубаво, че в обръщението няма обида и упрек и ти виждаш в това мотив да поддържаш това като се стараеш да си добра. Ти казваш че 2=>3, но всичко е следствие от 1=>2.

Ще задам въпросът си така: Може ли една или друга дума приета за наименование да "омърси" идеята/замисълът/предмета?