vorfax
-
Общо Съдържание
1653 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
10
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от vorfax
-
-
В децата е ключът. Само трябва да се намерят истинските учители. Така мисля аз
Децата са ключалката. Учителите са ключа. Мисля, че е ясно кое недостига.
-
Да допълня, че с програмата за безплатно /плюс храна/ задължително предучилищно образование, ще бъдат включени и децата от малцинствата, ще се интегрират, ще учат български език.
Ще им се даде шанс за образование и равен старт в обществото, вместо маргинализиране по улиците в техните махали.
А след шанса за равен старт, нещата пак трябва да копират природата с нейния метод на съревнование.
Има европейски проект "Плод", или нещо такова, осигуряващ безплатни плодове за малките. За мен е обидно европейци да ни учат да ядем плодове, ама преглъщам. Отделно много училища предлагат безплатни закуски за малките. Това е номер да се привлекат циганчетата, ама равен старт, светло бъдеще, изравняване, много са силни тези думи. Средата е решаващ фактор образованието не само да не се тачи, но и често да е невъзможно да се практикува.
-
В деЦката градина рисувах с часове. Като стаж ли ще ми го пишеш? Сега със задна дата ще ме караш осигуровки ли да плащам? Ясно е, че хабим енергия и не само като сме на работа, но работното място регламентира точните цели и стандарти за продукция. Пак ти давам примера с домакинята. Кой ще я следи на колко градуса пере и ако детето и стане гаменче, ще премахнат ли "стажа" и?
Ако някой иска възнаграждение за своето личностно израстване то не бива да е материално.
-
Докато сте на 20 години, вие имате нужда от повече време за приятели, на 35 искате повече време за своите деца, а след 70 имате толкова много свободно време.
Сега за часовото време. Еех, да напишеш колонка във вестник е толкова лесно и изкушаващо (: Живота ни ще стане по-лек, как да не прегърнеш тази идея. Даже предлагам, за да имат младите още повече време за приятели, да се въведе 1-часовия работен ден, а да се работи до 120 години или пък да се започва да се работи от 40-годишна възраст, но с 10-часов работен ден. С такива брилянтни идеи мога да спечеля изборите ^^
Сега сериозно. Това е като секса. Под 18 години тялото и психиката не са пригодени за това. Над определена възраст - също. Не говорим дали е възможно, защото сега децата правят секс 12-годишни, а дали е пълноценно и безопасно за здравето. Хората работят най-много като са млади не защото някой иска да им останат само 16 часа с които да разполагат свободно, а защото тогава с най-малко усилия ще произведат най-много. Само да припомня, че средната възраст на учителите в България е над 50 години и незнайно защо никой не открива причинно-следствената връзка, че не може да се ангажира интереса или вниманието на учениците за онова, което ще ги направи пълноправни граждани на страната и добри работници. Защото това е идеята на училището.
Иначе имам още една идея. Задължителен час по физкултура всеки ден. Ще се спестят няколко стотин милиона от здравеопазнате. И съд за купуването на извинителни бележки. Не може да има милион купени бележки за месец. Аз имах 3 отсъствия годишно и бяха реални. Гимназиите ни трябва да се преименуват на основни училища, защото са на ниво усвояване на посредствена граматика. Вижте коментари под торенти, във форуми (не с интелектуална насоченост), под клипове във VBox7. Един на 20 коментара успява да не допусне грешка в 1-2- изречения. Е, само второкласници ли пишат в нета?
-
За да бъде нещо професия, значи че трябва да ти носи доходи. Да се занимаваш професионално със спорт значи, че се издържаш с него. Почетох в нета, но така и не открих къде по света съществува такава професия "домакиня". Има гледачки, икономи и т.н., но това са длъжности на които се плаща заплата. В България има проектозакон от миналата година, който може и да не види бял свят.
И ако допуснем, че да бъдеш домакиня/домакин е професия, тогава къде е длъжностната характеристика за това? Кой ще определя една домакиня дали изобщо чисти дома си, дали не готви пресолено и колко време и отнема от 8-часов работен ден да хвърли дрехи в пералня? И чета тази професия "домакиня" ще се осигурява на 420 лв. и с други думи ще трябва домакините да плащат данъци върху пари, които не са получили!? И след като са "на работа", значи парите давани за детски ще им се отнемат!? Кой ги съчинява тея глупости, не мога да разбера. Аз като дете съм орал, хранил прасетата и ходил на гроздобер. Кой ще ми добави стажа в трудовата книжка?
И не разбрах как да работиш може да е и право и задължение. Да е право значи, че имаш право да го избираш кога, къде, как, какво, а също и че имаш право да го откажеш. Задължението е точно обратното.
Като се абстрахираме пак от празните приказки, труда е време да се осъзнае, че не е просто доход за семейството, но и благо за държавата, разбирай държавните структури, от шосетата до парковете, през културните мероприятия. Следователно когато някой работи, той работи за себе си и за благото на цялата държава. А когато някой не работи, той саботира цялата държава, защото труда на останалите трябва да му бъде като системи. Изключително абсурдно понятие е това "безработен". Да имаш хора, които могат да работят, но не го правят по някакви причини и ти да не можеш да оползотвориш техния потенциал е като морето да стане от кисело мляко и ти да не го опиташ, защото не си носиш лъжица. Задължителен труд за всеки, който няма работа. Обществено полезен труд за всеки, който няма работа. Затвор за всеки, който я откаже, спиране на всякакви помощи. Ако човек не иска сам да си помогне, защото обществото да е длъжно да го храни насила с лъжичка в ръка? И не се бойте, затворите няма да се напълнят. Даже ще се поопразнят, защото лентяйството ражда престъпността.
-
Чебурашка, нали ме питаш и аз се замислям. Преди време споделих как бих искал депутатите да бъдат изпращани до домовете си от тълпи. Без заплахи, без саморазправа, просто така, да им напомнят, че съществуват. Обаче това е нещо, което могат да свършат 1000 души, а останалите милиони?
Аз съм възпитан строго и създадох един вътрешен съдник по-страшен от всичко останало. Като ми кажат "излъжи, открадни, навреди, никой няма да разбере", аз отвръщам "аз ще разбера". Никак не ме блазни да прецакам другарчето, независимо каква изгода имам. Даже, колкото е по-голямо изкушението, толкова по-страшен е моя вътрешен съдник. А моя вътрешен съдник съм самият аз. И сега някой ще каже "супер, кажи рецептата". Да, ама не. Не пожелавам на никого своя живот. Като оная индийска поговорка, че без страдание няма състрадание. Живеем в мирни времена, затова мъжете са пълни... гейове, да звучи по-деликатно. Имаме свобода, народа ни стана безотговорен. Имаме световното знание на тепсия, избрахме ориенталския кючек и чалга ценностите - пари, цици и... даже не мога да се сетя има ли трето. Май за да оценим нещо, трябва да сме се борили за него. Свободата ни са ценили онези, които са умрели за да я извоюват. Тези, за които е даденост не дават и пет пари за нея.
И сега за равенството. Без да анализирам комунизма като идеология, само ще отбележа едно следствие от възпитаните в него, а именно, че ни научи на нещо много лошо - да сме равни. Разберете, че равенството е несправедливо, защото ние не сме равни. И предложеното в темата е равносилно на геноцид. Циганин на опера е като ескимос в Африка - среща се, но прави впечатление. Това е само пример за това, че нашите нужди не са еднакви и съответно техния паричен еквивалент. Харчим различно и за сапун и за култура и за образование и този "справедлив" процес да изравни социалните помощи на едни приели това за поминък с други имащи по-високи стандарти на живот, защото имат по-високи стандарти на ценности, води до задънена улица.
Макаренко учи: Бавните да се бутат, бързите да се дърпат назад. Може да си гений, но не ти позволяват да надминеш другите. И логично интереса да бъдеш по-добър се убива. Равенството е за тухлите. С тях се гради лесно, но липсва индивидуалност.
Тези ми разсъждения се въртят върху стимулите човек да бъде това което е. Един от най-несправедливите процеси в България е, че не се назначават най-кадърните места, а най-познатите. И преди съм го писал, в САЩ още като си в колежа и компаниите плащат на изявените стипендии, с което си уреждат да ги привлекат след завършването им. В България няма никаква връзка между успеха ти в училище и университета с назначаването ти на длъжност. Това би трябвало да се промени. Трябва да се стимулира и високата и качествена производителност. Плащането "на глава" демотивира всеки, който може повече.
Що се отнася до мотивационните мерки, трябва да има възмездие - да се наказва всяко зло и поощрява всяко добро. Безнаказаността е основна причина за липсата на ценности, съвест и доброта. Границите дотолкова се размиват, че вече ако спънеш човек на улицата не знаеш дали няма да последва ръкопляскане. Когато някой хвърли боклук на земята никой не му прави забележка. Кое е правилно, кое е лошо, новото поколение си няма представа. В това изродено общество, наскоро си припомних, един англичанин (Едуард Стърнс) правилно открива роля, която е пример за подражание - тарикатът. "тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение." Тарикатът, бих допълнил аз, е средно статистическия българин, който мами околните за своя изгода, но с това никога няма да забогатее и ще изгуби доверието на всекиго завинаги. Моето решение вече казах: много моркови и много пръчки. Българите се превърнаха в кучета. Аз съм се учил да тренирам кучета. Кучетата не знаят какво е добро и какво е зло. Те знаят само какво е позволено и какво е забранено. Учат го с бой и награда. Винаги навреме и без компромиси. Ужасна свободия е налегнала родината ми и Чебурашка, питаш ме дали не искам да е по-добре. Не, не искам. Съзнавам, че вече приключват ужасни процеси, чиито гнили плодове ще трябва да ям. Младото, работоспособно и образовано население отиде да вдига жизнения стандарт на други държави, а останаха социалното и ментално слаби и милиони пенсионери разчитащи на най-ниско продуктивната ръка в ЕС - българската. БВП е основен показател за жизнен стандарт. Тъжно ми е, обаче вече започвам да приемам света в който живея. Преди време направих класация по която сме все в дъното по различни показатели. Беше ми забавно. Сега ми е само тъжно. Работя си, правя едни патриотични неща, дето не искам да споменавам, отказал съм се да имам деца, защото не искам да живеят в такъв свят и толкоз.
-
Мерси . В един друг форум ме наказаха защото съм оставял мнения празни. За тук ще знам.
-
Най-благодатните теми са онези, за които не знаем нищо ^^
-
Не мога да си трия мненията и спамя безразборно... Не може ли както редакцията е позволена за период от време, така и изтриването на мнения да е допустимо?
-
Разликата между ББД и социалните помощи е ОГРОМНА! ББДохода се разпределя между ВСИЧКИ И ПО РАВНО, а помощта се краде и преразпределя съгласно осмотрението на политика, който се прави на "добър", за да го преизберат.
Това първо е комунизъм. Второ, това е несправедливо. Хората не са равни за да получават по равно. Ако са безработни искаш да получават по равно. Значи игнорираш:
- техният трудов стаж
- тяхната възраст
- тяхното семейно положение
- класа на тяхната работа
- тяхното образование
И наричаш това справедливо?? Като равенството е водещо в тази идея, значи и професиите трябва да имат еднакво възнаграждение? Косиш трева, изстрелваш совалка - твърда заплата 500 лв. Да използваш думата "равенство" не означава, че постигаш ефекта справедливост.
После обаче чета несгодите ти:
- социалните помощи са само 6 месеца. Слава богу, че аз в края на месеца вместо половин заплата, като настоящия полуидиот, ще трябва да я дам цялата, като пълен идиот!!!
- чака се с нехигиенични цигани на опашки. Чакай, къде изчезна твоята идея за братство и равенство XD То тя не е твоя, но поне си я определила като някакво решение.
- младите хора се предпочитат за назначаване. Дам, несправедливо е, но за всеки случай да не ги питаме за тяхното мнение.
- има злоупотреба на власт и кражби. Така е. Какво общо има обаче ББД не ми стана ясно. Аз вече го написах - пари могат да се вземат само от работещите. Щом ще вдигаме някакви социални облекчения тип "да ти е харно", значи ще ми резнеш заплатата. Пак повтарям, друг приход освен данъци държавата няма. При положения, че аз ще работя тази социална милувка не ме грее. За сметка на това ще стимулираме неработещите да не работят. Ще им плащаме повече за това, че не работят! Тази "справедливост" ще сложи втори хомот върху работещите и само върху работещите. Къде тук е онзи елемент на равенството питам аз?
-
Чебурашка, към лекото лесно се приучва. Да, присъща на човек е активността, обаче статистиката показва, че 90% от хората мразят работата си, а останалите по мое мнение само я ненавиждат. С други думи хората пак ще са си активни и ще се занимават с неща, но не обществено полезни, не с държавните стандарти, не в нужните количества, в нужния срок и т.н.
Държавата ни всячески се старае да направи нелицеприятна идеята да разчиташ на нея. И въпреки това една етническа група процъфтява в тези условия и поставя нови и нови прагове на които държавата да свали своето съдействие. А идеята поставена в първия пост е за "независимо и свободно съществуване", "спокойствие и без страх от бъдещето" и изобщо съдейки от онази приказка за лакомото око, това прави няколко тона злато. Очевидно противоречие.
Доколкото сираците, аз ще дам този пример: Имате една пита и 1 инвалид, 1 майка, 1 баща, 2 деца, 3 пенсионера, 4 безработни и още петима за пълнеж, да не взема ножа за дроби XD С тази пита тези хора няма как да се наядат. Ти казваш, че можем да вземем къшея на четиримата безработни и така няма да ощетим двете деца. Аз пък ти казвам, че ако ще вземаме къшея на безработните, по-добре да го дадем на децата за да се нахранят. В тази дялба няма такова нещо като справедливо разпределение, защото имаме недостиг. А примера с богатите депутати и "частни джобове" никой не се замисля, че не бива да се разделя от обществото. Богатите хора са част от обществото. Когато някой се сдобие пари, дори незаконно, той облагодетелства поне семеството си. В случая парите не намаляват, те са си същите! Истинският проблем е друг. И той е в рязък конфликт с пословичното (ама като мит) българско трудолюбие и споменатото желание за работа. Българите сме последни по производителност в ЕС. Ние сме нетрудоспособни, да не кажа инвалиди по чужди стандарти. Вземаме малко пари, а не отработваме и за тях. Това е средно за страната, никой да не се обижда персонално. Надутата бюрокрация е един от тези паразити, които вземат пари за да не свършат работа. Бил съм държавен служител и знам за какво говоря. На циганския етнос пък се плаща, за да не работи. Поне той така го разбира, защото не сме му дали да разбере, че в държавата ни има закони. Полицията ни пък е уникална каста. Това са хора над закона, на които се плаща, но без изобщо някой да очаква от тях нещо да свършат. Добре, че минавам край районното на път за работа, че иначе бих се усъмнил, че в България има такова животно като полицая. И ако недай се боже го видя, налага ми се да изляза от тротоара, за да не се закача в походката му, а последния човек, който ще питам "колко е часа" е такъв неучтив субект разказващ с цинизми пред районното истории от скука.
Доколкото калинките, те вдигат сватби три дена, но се оказва, че официално не се женят, за да се водят самотни калинки. С мизерията на която подлагат децата си тея калинки могат охолно да живеят с хиляда и хиляда и 500 лв. Колега ми ги смята скоро, но се постарах бърже да забравя депресиращата информация. Тези калинки не съм чул веднъж да се оплачат, че са дали много пари за ток и вода, защото не дават изобщо. Искам само да поясня, че единствения бунак от който пари могат да се вземат е този като мен - работещия. Държавата се цака непрекъснато и даже да уволниш всичките 240 депутата, единственото което ще постигнеш е, че аз ще трябва да плащам по-големи данъци, за да издържам безработните им семейства. -
innuendo, моите думи не са се отнасяли пряко до теб. Сега минах по диагонал постовете ти и разбрах, че искаш да осиновиш дете с полу(брат) си. Не разбрах само защо никой от вас не възнамерява да създаде семейство с жена, след като между вас няма сексуално привличане? Ако толкова се обичате (не плътски) нищо не пречи да си гледате децата заедно, че дори да живеете в една къща да речем.
-
Приема се, че нивото на цивилизованост и интелект в различните общества определя колко думи за цветове имат. Примерно разни забутани племена имат само 3-4 думи. Даже едно племе имаше обща дума за зелено и кафяво. Тъй че ползваме, колкото ни трябват. На мен човешкият език ми се струва дискредитиран и саботиран от това, че е нагоден спрямо нуждите. Езика е до там, докъдето ни потрябва, а не дотам докъдето е света. И междувпрочем ми харесват жени, които знаят 30-40 думи за цветове, но това е друга тема XD
-
Тъй, тъй, а самите деца някой ще се сети ли да попита?
-
Това е мега глупаво решение. Ще се обоснова защо. Ясно е, че християнските ценности учат да помагаме на изпадналия в беда/нужда, но реализирането на такава идея е възможно точно така, както и Томас Мор го е представил - утопия.
Първо: Идеята не е нищо ново, при това тя е практика в държавата ни. Нарича се социални помощи, обезщетения, пенсии за инвалидност, детски надбавки и прочие. Даже бих казал е основен приход за издръжката на цяла една прослойка в България - тази на циганското население.
Второ: Невинното посочване на ДДС и акцизи спокойно може да бъде описано и като "пари ще вземем от сираците, от детските градини и инфраструктурата". Защо? Защото бюджета е една сума, която се преразпределя впоследствие. не може да бръкнеш в хазната и да кажеш, че си ощетил едните поданици, а другите не си.
Трето: Като всяка утопия, идеята е за светло бъдеще, но е обречена на провал. Защо. Ами пак да се върнем на циганското население в България. Да, то е спокойно за светлото си бъдеще, да, то е материално осигурено, когато разчита на многодетните си майки. И какво от това? Какво това допринася за държавата? Как развива обществото ни? Как движи прогреса, какви блага произвежда? Ще кажете, циганите имат други навици. Добре. Да погледнем към Западна Европа. Бели хора. В много от тези държави социалните помощи (тук наречени ББД) са близки до заплатите. От порядъка на половината от заплата, извинете ме, че не помня точни цифри. И какво правят тези млади хора? Ами решават да не работят. Те са тъкмо такива, каквито автора на темата желае да ги направи - безгрижни, осигурени, доволни, спокойни, прахосници и лентяи. Какви проблеми произтичат от това?
- Ами идиотите като мен, които работят, трябва да издържат повече неработещи. Независимо как ми вземат парите - като такси смет, данък дъждовна вода (и такъв си имаме), винетки или пенсионно облагане, това са моите пари и държавата няма от кого да ги вземе, освен от такива като мен, които печелят пари, от които да пренасочва част за своите си цели.
- Като сме всички доволни и спокойни, че имаме дом, храна и задоволени нужди, кой ще мие обществените тоалетни? Кой ще седи в будка 10 часа за да продава вестници? Кой ще слага каменна вата на ТЕЦ-овете ни? Кой ще кара автобусите ни? Кой ще си трови живота да учи днешната младеж в училищата за жълти стотинки? Ами никой. И това искам да посоча, че е реален проблем в напредналата социална Западна Европа. Там имат недостиг тъкмо на служители в непривлекателни професии, мръсни или откровено вредни за здравето. Без емигрантите вършещи тази работа, че и за по-малко възнаграждение тези страни биха изпаднали в един много интересен колапс. Не случайно много професии, а и споменатата учителска, се заплащат в ЕС 30 пъти и нагоре повече.
- Учи за да сполучиш. сполучваш и да не учиш? Ами защо тогава младите да учат? Тази липса на конкуренция в заемането на работа ще свали образователното ниво на и без друго изпростяващото ни население и ще поставя все по-некадърни кадри на длъжностите.
- Ако Galina Hristova приложи утопията си днес, аз от утре напускам работа, правя 2-3 чавета и ще си ги гледам, спокойно и лежерно. В моята професия има липса на кадри. Искат много работа, високо образование, често по 12 часов работен ден и плащат несправедливо и обидно ниско. Нека други са лудите, които ще ми дават баницата, аз само ще ям.
-
Значи, до 1 април си готова XD
Всъщност съм съгласен с това, което казваш. Смятам обаче, че е вярно и друго: Всяко нещо, което се случва на човека без негово желание, старание или намеса, е за негово лошо. -
Ето какво мисля аз. Аз съм израснал с един родител, дето и той беше един родител, че по-добре без него, и съм много различен. Принципно, чел съм, в едно семейство детето възприема социалните роли наблюдавайки и изучавайки, ако щете, своите майка и баща. Родителите са оригиналните модели на поведение от които се формира по-голямата част от умението да се общува за децата. Това виждат децата най-много в първите 7 години. После чак е пубертета, където важност се придава на връстниците, после на модата, авторитета, че да се стигне до Аз-а като критерий за себеоценка. Децата са много различни, дори само от това дали са единствено дете в семейството, а какво остава за подмяна на родителските роли. В мен блика толкова толерантност, че не мога да отнема правото на хомосексуалистите на дете, но в същото време не бих им и дал такова, заради самото дете...
-
Добре, дай ми пример за истина. Дори "има бог" или "живот след смъртта" или "доброто побеждава" имат безброй аспекти. Изобщо това, което аз наричам "отговора 42".
-
Точно така. Впрегнатите сили на вярата би трябвало да имат лечебни сили. Наскоро ми прави впечатление нещо общо, което казват шампиони атлети. Те казват, че си вярват. Вярват, че заслужават да побеждават. Може би ако не си вярваха, а тренираха по същия начин нямаше да постигнат същото.
Изненадвал съм се и каква сила дават нечии добри думи. Примерно някой да ти обещае, че всичко ще се оправи, че след някаква беда ще дойде нещо добро. И разума крещи, че този човек няма как да знае такива неща, а още повече да обещава. Обаче изведнъж ти олеква, снема част от бремето ти. Понякога няколко думи могат да те окрилят, да те мотивират да направиш неща, за които дори не си подозирал, че си способен.
-
Плацебото е медицински неефективно лечение, на което се преписва терапевтично въздействие. Съществува под формата хапчета, химически разтвори, операция или психотерапия. В тази категория псевдонауки на научно недоказани и противоречащи на химията, физиката, физиологията и прочие науки се включва и хомеопатията. Тук обаче не става въпрос за мошеничество, а за онези аспекти, които спрямо класическата ортодоксална наука има реално изражение. Аз самата хомеопатия няма да критикувам, тя науката отдавна се е произнесла по нея. Искам обаче да разгледам плацебо ефекта, посредством който различни учения могат да постигнат реални, физически измерими подобрения в човешкото здраве, които лично аз възприемам като решаващи в лечението. С други думи вярата, че нещо (независимо дали в наука или псевдонаука) ти помага, сама по себе си може ли да бъде лек? Има ли вярата такава сила и доверието лекува ли?
-
Сещам се за един филм на Атънбъро. Научно-популярен филм. Там едни вид птички на самотни острови е заплашен от изчезване. Полагат се неимоверно много усилия да се спаси вида, но тези птички се оказват ужасни родители. След положените грижи вида нараства с няколко десетки, обаче минава люта зима и избива масово птичките. Тогава се взема радикално решение - да се преместят яйца в гнезда на друг вид птички. Те са много по-добри родители и проекта жъне успех с оцеляването на ново поколение. Тези птички порастват, но... никога не дават поколение. Просто се опитват да се чифтосат с този вид, който е бил приемното им семейство...
-
Здравейте, не намерих подходящ раздел, затова публикувам темата тук.
Предстоят ми важни изпити, но имам малки проблеми (които предполагам много хора ги имат, но все пак...):
1. Притеснение
Това е основният ми проблем. В една книга пишеше "Самото притеснение да не се провалим ни проваля." и според мен това е съвсем вярно. Но винаги, дали при изпитване в училище, или на важен изпит, много се притеснявам и често мозъкът ми блокира. Ако си решавам вкъщи задачки - никакъв проблем. Но като дойде самият изпит - в часовете преди него притеснението е голямо, и по време на самия изпит - също. Не знам как да се справя с това. Ако пък се затрудня с нещо, притеснението става още по-голямо и ме обземат едни мисли как няма да се справя, как няма да ми стигне времето и т.н.
2. Умора
Изпитите са по 3-4 часа, но след първия час вече съм напълно изморен, дори да съм се наспал и нахранил добре, и ми е много трудно да продължа.
3. Липса на концентрация
Трудно ми е да се абстрахирам от всичко около мен и да си задържа вниманието върху задачата за по-дълго време. Все нещо странично ми отвлича вниманието - човекът покрай мен, нещо отвън и т.н.
Ще се радвам някой, преминал през това, да сподели как се е справил или да даде някакви съвети
Нейде преди кандидат-студентските си изпити четох една книжка за това как се вземат изпити. Трябва да ти кажа, че много ми помогна, а също и че почти нищо от нея вече не ползвам.
По първия проблем с притеснението, често е следствие на поставяне в нетипична среда - като застанали насреща ни хора, гласове, миризми, светлина... Аз лично се научих да изпадам в едно състояние в което се абстрахирам от средата, като гледам в една точка (ако искат визуален контакт гледах само едното око).
Да се изолираш от шума е най-ефективния начин, но за съжаление едва ли ще допуснат да имаш нещо на главата.
Не бива да се притесняваш от непознатите, защото те няма да участват в остатъка от живота ти. Някак си трябва да приемеш, че тяхното мнение за теб не те касае.
И не на последно място, борба срещу неувереност се води със знания. Аз примерно провеждах такава подготовка за изпити, че в деня на изпита вече знаех, че ще имам шестица. Тази увереност се усеща и от изпитващите. Има един предел след който знаеш, че си положил толкова много старание, че няма начин то да не даде резултат. Ако имаш съмнения колко ще изкараш, значи просто не си подготвен достатъчно.
По втория проблем с умората. Липсват ти витамини и минерали. Трябва да си сигурен и че приемаш достатъчно вода и сладки неща. Да се измориш след час значи, че си бил изморен още преди да започнеш. Аз се изморявам след поне 6 часа, при условие, че не съм правил никаква почивка. Може и да не съм пил и ял, но без да съм се наспал няма как мозъкът ми да работи на пълни обороти.
Липсата на концентрация може да се дължи на преумора. Трябва да правиш и други неща освен ученето, но без да изразходваш много енергия. Аз лично се лишавах от всичко, което изразходва енергия - разговори, движение, телевизия, музика, емоции. Отделяй си време да се отпуснеш, без да мислиш за нищо. Като казвам за нищо имам предвид не само уроци, но и всичко останало. Няма нищо по-уморително от емоциите. Аз си почивах под душа или отпуснат на леглото. Тишината е критичен момент, не я нарушавай с нищо и никого. Ако чуваш нещо, значи мозъка ти вече е ангажиран, а ти искаш да го ползваш оптимално за други цели.
Покрай сесия казват, че всеки става суеверен. Позволи си го, въпрос на нагласа е. Аз примерно не си оправям леглото, защото първата ми реакция е това, а аз искам да си напомня, че в деня на изпита има по-важни неща от оправеното легло. После ставам... напрегнат, мозъкът ми работи бързо, всичко става на забавен каданс, а непосредствено преди изпита съм спокоен като пън. Това нервничене има някаква роля, но не мога да обясня точно каква. Нещо като претопли двигателя преди старта. С времето го постигах все по-трудно и дори полагах усилия с треперене или нещо друго да постигна този тонус. Колкото по-напрегнат съм, толкова по-спокоен ставам на изпита.
Другите неща са ти познати - дълбоко дишане, упражнения пред огледало, визуализация на предстоящия изпит... Като опитам да преброя изпитите на които съм получил оценка, те са няколко хиляди. Ако досега не си си направил изводите кое е в твоя полза и кое ти пречи, крайно време е да си направиш равносметка. В крайна сметка всички сме различни.
-
И как установи, че в теб има чужд човек?
Вероятно правят секс и има емпирични наблюдения.
-
Отглеждането от еднополови родители с какво и дали се различава от отглеждането от 1 родител?
Децата в еднополовите връзки
в Семейството
Добавено
innuendo, не те разбирам. Полубрат ти не иска да има дете от гаджето си, но иска да осинови непознато? Ти си близък с него, но защо трябва да му гледаш детето? И такова нещо като "нареждане на живота" и още повече с едно решение като поемане на отговорност над детски живот, просто няма. Не ми е ясно и защо на 20 години държиш да гледаш дете, още повече с непълнолетен, което значи с друг акъл и други интереси. Деца да гледат деца? Финансовите нужди на една страна, но това е нещо, което променя остатъка от живота ти, а аз все още не не разбирам какъв е мотива за това? Не разбрах и какво е неговото мнение за една такава перспектива?
Осиновяването на дете може да направиш по всяко време. Защо сега и защо не твоя кръв?