catch22

Здравейте, сънувах продължение на сън и ми е интересно как бихте го разтълкували: Сънят начало: "Публикувано: от catch22 on 06 юли 2010 - 18:04 in Сънища. Осъзнато сънуване. ОИТ Здравейте отново, сънувах сън, който не мога да разтълкувам и много бихте ми помогнали със съвети. Аз вървя, в съня ми вече от години, и стигам до едно изоставено планинско село. Вечер е, умората е огромна. Виждам една къща, с плевня. Тя е изоставена. Между къщата и плевнята има дървена маса с дървени пейки. Насочвам се към едната пейка и сядам, за да почина. В този момент чувам шум и виждам огромна океанска костенурка, която идва към мен, сякаш за да ме нападне. Аз си казвам, не се страхувам от теб и я взимам. Страшно е тежка. В момента, в който я повдигам, се обръщам и виждам огромен вълк, който ме гледа и бяга напред назад. Аз си казвам, аз не се страхувам и от теб и го гледам. В този момент се появява огромна мечка. Това вече ме стряска много и аз се качвам на пейката, а после на масата, като държа огромната костенурка с насочена глава към мечката. Костенурката започва да се опитва да захапе мечката, а тя се изправя на задните си крака и размахва лапите си заплашително, ревейки. Но аз стоя и използвам костенурката като оръжие, а вълкът просто наблюдава. Мечката се пуска на предните си крака след секунди и всички стоим и се гледаме, а аз не чувствам никакъв страх повече. След което пускам костенурката и тя си тръгва с мечката. Вълкът е там до мен и аз го знам това. Сядам на пейката, облягам се на масата и заспивам." Сънят продължение: Аз съм в непознат град, който е почти унищожен. Няма почти никакви хора, а аз вървя из улиците и виждам един непознат човек, на когото има доверие априори. Говорим си с него и си уговаряме среща. Той идва на срещата, след като аз обикалям града и идва с мечката от гореспоменатия сън, която върви до него на четири крака, съвсем спокойна, козината й е много бляскава, без грам агресия. Аз, обаче, изпадам в паника и тръгвам да бягам. Влизам в първия унищожен блок, затварям външната врата и крещя, че ме е страх. Той ми отговаря, недей се страхува, тя няма да те нападне, ти вече си я укротила. Аз продължавам да бягам, стигам до асансьор и се качвам, но тъй като всичко е разрушено, виждам как се издигам нагоре, а те - той и мечката, застават спокойни долу и ме гледат как се отдалечавам на 10 метра поне нагоре. Асансьорът спира тогава и ние просто се гледаме, а аз не чуствам вече никаква заплаха.

Преди 2 години съм писала в тази тема. Съвсем случайно я отварям днес, сега, в този момент. За 2 години съм се развила по някакъв начин и виждам нещата под различен ъгъл. Ако мога да обобщя нещата, бих казала, че започнах да се уча да се обичам. Да обичам хората около мен, да обичам животните и да обичам природата. Започнах да слушам. Да слушам себе си, хората около мен, животните и природата. Искам да благодаря на всички за енергията, която сте изпращали към мен, за да ми помогнете да намеря себе си и за моето израстване и да ви уверя, че аз ще изпращам същата към вас, в моите мисли и моите сънища.

mecholari, прочетох първата страница от линка, който ми беше дал, помислих над това и също, как Хаяо Миадзаки представя сенките в анимационните си филми, в които главни герои са деца, примерно Spirited Away , където Чихиро дори става приятел със сянката и си легнах. В 3 сутринта се събудих, заради съня, който сънувах и ти го споделям : Аз съм в тялото на жена, която ражда. Мястото, около мен е съвсем непознато. Нещо като болница, поне аз го тълкувам така в съня, но не точно, защото всичко е много спокойно и сякаш няма никакви хора, освен тези, които помагат за раждането. Стаите на сградата вдъхват спокойствие и раждането минава изключително лесно. Дават ми бебето, момиче, в ръцете и виждам, че то сияе и не плаче. Излъчва доброта.То ме вижда и ми казва:" Мамо, татко", сякаш аз съм и двете и заспива. Искам да допълня, че вчера садих луковици на минзухари и лалета. Възможно е и това да е повлияло на съня.

Това асоциирам с твоя сън: Захария 13:9 И тая трета част Аз ще прекарам огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог. Благодаря за споделеното мнение Ще си позволя да препоръчам филм - Ten nights of dreams, който гледах преди 2 дни, в който се разказват 10 от сънищата на Сосеки Нацуме. Честно казано, ме затрудни разбирането на един от тях, ако имате желание да гледате филма, после може да ги обсъдим.

Здравейте, ако може отново да ми помогнете с тълкуване на сън, много бих била благодарна. Сънувам как съм в моята къща. В съседния двор са се насъбрали хора. Говорят нещо и обсъждат на висок глас, аз се доближавам, защото някой ме вика. На оградата стои баба, за която аз се сещам коя е, едва след като се събудих (много тежко болна жена, за която шансовете за оцеляване според лекарите бяха нулеви, но тя се оправи). Тя ми казва, трябва да ми купиш календар за тази година. Аз знам, че в това село всички са много вярващи и я питам, какво да има на календара, Богородица или Исус и тя се смее благо и ми казва, не, защо реши на тях, тях купуваш само ако има малки деца, аз искам на тримата апостола. Аз извадих лист хартия и тя ми продиктува всички подробности около това как трябва да изглежда календара, от които се сещам твърде малко, но първото беше, че трябва да има златно покритие в краищата, после да е чист... След това аз се връщам в двора и хора от селото работят в него. Изведнъж се появява зелена змия, която е много агресивна и без мен всички познават. Тя започва да се върти и да търси храна, намира нещо, усуква се, изяжда го и тръгва към мен. Аз нямам никакъв страх от нея и само я гледам, тя изкача над мен и отива в друг двор. После се събудих. shelter, дали си тук?

Здравейте, надявам се отново да ми помогнете с тълкуването на един сън. Този път доста мислих над него и дори му дадох име: Сахара номи /Окото на Сахара/ Беа отвори бавно очи и се огледа седнала. Слънцето огряваше златистия пясък. Подухваше лек ветрец. Отнякъде се носеше тихият шум на вълни. Тя премрежи поглед и в далечината видя изключително наситено мастилена вода, която веднага определи на море. Протегна се бавно и разтърка очи. Още не можеше да разбере къде се намира. В този момент се чу скърцане на дървена врата и тя се обърна ставайки. Пред нея се извисяваха пет огромни кули, заформили сякаш началото на правилен кръг. „ Някой не е довършил това, което е започнал”, помисли си тя и тръгна към първата. Изоставената сграда стоеше като забит кол в нищото, заедно с останалите й сестри по съдба. Фасадата беше олющена, прозорците счупени и разположени хаотично навсякъде, без точно определен ред . Сякаш някой беше играл с въображението си и в бързината ги бе надраскал където му падне. Беа влезе в кулата и се озова пред дълга вита дървена стълба, която водеше до единственото открито помещение на върха. Вътрешността на кулата беше облицована с дърво, което беше проядено, както и самата стълба. Тя стисна ръцете си в юмручета, прехапа леко долната си уста и със силата на детската си решителност стъпи на първото стъпало, като внимателно се държеше за изгнилия парапет. Изкачването й се стори цяла вечност. Когато стъпи на твърдия под на откритото помещение, несигурността й се стопи и премина в учудване. Покривът на кулата не беше свързан по никакъв начин със сградата. Той сякаш летеше над нея, леко проскърцвайки, а старите керемиди, с които беше покрит, бяха в неправилен ред, като някои от тях дори липсваха. Тя се огледа навън и видя пустиня, в която вятърът беше образувал безкрайни дюни. Тогава се сети за морето и бързо изтича в противоположната посока и да, то беше там. Мастилено синята вода, в която огромни вълни си играеха с летящите ниско чайки, се приближаваше бързо към кулите. „Но... Преди малко то беше много надалеч”, си каза тихо тя, гледайки хипнотизирана прииждащите водни маси. Беа успя да излезе от кулата бягайки, като за миг се спря. Мастилената вълна погали леко крака й. Тя видя, че идват още много и продължи да бяга към най-близката дюна, изгубила вече обувките си. В този момент пред нея се появи друг бягащ субект, който тя се опита да настигне, за да разбере какво се случва. Ниският човек рязко се обърна и я погледна искрено учуден на тази среща. После внезапно смени посоката и изчезна, сякаш никога не е съществувал. „Охайо”, успя да извика след него Беа, секунда преди той да изчезне. „Явно е бил сянка...”.

Здравейте, отново пиша с молба за помощ при анализирането на сънищата ми, защото не мога сама. Първият сън е следният. Разказвам го подред: Аз се намирам в град, изграден върху стар град. В стария град не живее никой. Всъщност новият град е изграден върху съвременен град - днешна дата, просто на постройките са закрепени здрави основи на нещо като мостове, които се сливат, от време на време има пролуки и се вижда какво има под тях. Но старият град е изключително изолиран и няма грам светлина. Аз се намирам на нещо като пазар, на който всички хора са облечени с мръсни, скъсани дрехи и продават сякаш неща, които са взели от долния град. Имам пререкание с някого като го конфронтирам пряко, заради нещо, което аз намирам за неправилно и в момента, в който тръгвам да търся органите на реда, които обикалят навсякъде, аз се заглеждам в една пролука, която се намира на изградената допълнително платформа и виждам ясно измеренията на нашия сегашен град. В този момент се сепвам и осъзнавам, че аз сякаш не съм на мястото, където трябва да съм. Следващата сцена е аз и много хора сме изправени на сцена, като аз знам, че аз и още 1 човек не искаме да сме там. При мен идва "водещият/водачът/силният" и ми казва, вие имате 2 седмици да решите дали ще отидете. При което аз отивам при другия човек, с когото изглеждаме различни и само му прошепвам, че имаме само 2 седмици и сядам на мястото си, сякаш ще гледам пиеса. Следващата сцена е аз с 3-4 жени сменям всеки ден стаите на изоставен хотел, като стаите са в много лошо състояние, все едно никой не е живял там повече от 100 години. В едната стая обаче има вода и аз влизам, за да се изкъпя. Там има и огледало. Заставам пред огледалото и се виждам тотално различна жена с много дълга права коса. После започвам да си бръсна косата с бръснач, защото аз съм втората, която го прави. Това си повтарям. После се събуждам. Вторият сън е следният: Аз съм в много странна сграда, сама. Някой ми обяснява, запомни първите 3 стаи, това са твоето развитие. Аз преминавам през всяка стая и забелязвам, че са с различни на брой прозорци. След като минавам всички стаи попадам в много странна обстановка, в гора, в която аз знам, че трябва да бягам от някого. Аз съм сигурна, че това всъщност е мечка, защото я чувам зад мен и започвам да бягам. Покрай мен бягат много хора, всички са изключително изплашени и аз поемам техния страх. В един момент се намирам със страшно много хора пред огромен вход на пещера. Струпва се огромна тълпа и всички искат да се бият.Вече съм в средновековието, сигурна съм в съня си. Аз не искам и се опитвам да се успокоя, за да започна да мисля. В този момент по върховете на планината, в чието подножие се намира пещерата, се събират много конници, които са готови всеки миг да се спуснат към нас. Аз ги виждам и отричам всичко, ставам, защото аз стоя седнала и влизам в пещерата. Изведнъж се озовавам на място- дворец, пълно със съкровища, храна и постоянно някой ми предлага от всичко. Аз не мога да откъсна в първия момент очи от това невероятно изобилие и красота и не мога да повярвам, че съществуват такива чудеса. В следващия момент продължавам, бутам хората, които ми предлагат блага и бързам. Виждам, че пак съм в пещерата, лутам се и в един момент просто се облягам и се отваря врата. Озовавам се в последната стая, от тези 3, които са в началото на съня ми. Докато минавам покрай тях си мисля, трябва да запомня детайли, тези стаи са важни, но искам просто да изляза, така се чуствам. Минавам през трите стаи, като отново им хвърлям бегъл поглед и влизам в стая на блок, с диван по средата, на който спи бебе. Аз продължавам към балкона, отварям го, излизам, поемам въздух и виждам, че този блок е квадрат. По средата има тревна площ, която е заобиколена от огромния блок. Оглеждам се и виждам, че нито един прозорец не свети. Всичко е абсолютен мрак и аз въздишам дълбоко с невероятна тъга. Тогава някой излиза при мен на балкона и се събуждам.

Здравейте приятели Аз се включвам днес с един сън на моята сестра, която ме помоли да й помогна в тълкуването, а аз се затруднявам. Надявам се да ми помогнете: Сънува всеки един свой ден и сън в продължение на 365 дни. Първо сънува деня си, а после знае какъв е съня. Така минават 365 дни и следващият ден, самият ден представлява поредица от всички сънувани сънища обединени в едно, т.е. за 365 дни тя сънува всичко, което й се случва реално на 366-ия ден и то с големи точности. В момента, в който достига до тази част на съня, как е вече в 366-ия ден и всичко й се случва като в постоянно дежа вю. Това е самото чувство.

Здравейте, пак се включвам с молба за помощ. Не успявам да намеря начин да разтълкувам символите. "Има 2 къщи, близнаци, долепени една до друга в село, което е кръстопът на много пътища. Аз искам да купя една къща в това село и отивам да ги разгледам и двете. Първата изглежда много запустяла, износена, порутена. Другата изглежда много добре поддържана, топла и уютна. Първата е много скъпа, а втората много евтина. Аз обаче се целя към дворовете им и след като обиколям цялото село с моето куче, се връщам в дворовете на двете. В къщите не влизам, само стоя в дворовете им, те са заградени, аз махам преградата между техните дворове и правя много голяма градина. Тогава виждам, че в двора на къщата, която в началото виждам запустяла има малък обор, колкото да се съберат 6 човека прави. Той е обграден отвсякъде с дъски. Аз казвам на някого около мен, отвори го. Стоя до обора и виждам вътре - овца, овен и агне, много слаби. Те са застинали близко, нямат място да се обърнат и мe гледат. Аз се махам от вратата и ги пускам да излязат. Те излизат и започват да изучават двора. Тогава аз вадя пита хляб и започвам да ги храня. Давам на всички по отделно големи парчета, докато не свърши хляба. Виждам ги как стават по-силни и се успокоявам вътрешно. След това си мисля как трябва да премахна оградата, но ме е страх, че след нея няма поляна, а път, по който минават коли и не знам какво да правя"

ZMS, извини ме, че прескачам молбата ти за помощ при твоя сън и моля да не бъде не-видян, заради този пост. mecholari, много ти благодаря. Ще помисля сега над думите ти. Снощи срещнах в съня си вълка, от съня ми с вълка, мечката и костенурката. Той вървеше зад възрастен човек, който разхождаше бебе в количка. Срещнах казвам, защото аз се разминах с тях в една градина, където имаше много хора с колички. Можех изобщо да не ги забележа също, тъй като бързах на някъде в родния ми град и се бях заплеснала по промените. Но в един момент се обърках и ги видях. Той също ме видя. Аз продължавах да бързам, а той тръгна след мен. Вървях определено време, а той ме следваше. Тогава спрях, върнах се при възрастния човек и го попитах дали може да прегърна вълка. Явно съм била убедена, че е негов. Той ми се усмихна, но от онези усмивки, които са загадъчни и те карат да се чувстваш все едно си много малък и ме попита: " А защо да не можеш да го прегърнеш?" И аз се обърнах, стиснах очи и го прегърнах. В момента, в който ги отворих, видях, че съм изправена, а вълкът е момче, най-много на 17 години. Аз стоях изключително учудена и го гледах в очите. Тогава той със страшно блага усмивка и излъчване ме попита:" Толкова ли съм страшен?"

Здравейте, отново ще замоля за помощ в тълкуването на един мой сън. Чета, но още съм назад. Аз съм на брега на прекрасно море. Времето е слънчево, небето е синьо, без облаче. Аз стоя с фотоапарат на брега и снимам. Искам да направя най-страхотната снимка на движение, защото това, което се случва в морето е страшно красиво. Вълни, образи, спокойствие и борба. Аз знам, че има много образи, но се опитвам да заснема точно определени жена и мъж, които са голи, но аз не виждам тяхната голота, а само движенията им, борбата им с вълните, тяхната радост, тяхното примирение, тяхното сливане с водата, тяхното спокойствие. Жената е с дълга къдрава коса, която се движи сякаш сама навсякъде, поема всеки ветрец, всяко движение, мъжът се слива сякаш с кон, но се разминават в определени движения. Аз толкова искам да ги снема, че влизам в морето, което аз като влязох, става супер спокойно и уравновесено и е като езеро. Затова аз излизам и се приготвям пак да снимам, но в този момент излиза мъжът и идва до мен. Аз просто протягам ръце, за да го прегърна силно и виждам, че той всъщност е огромен, аз прегръщам само краката му малко над колената, до там стига главата ми. Прегръщам го силно и изпитвам страшно изпълващо чувство на изпълване просто. Не мога да го опиша с думи, освен тотално изпълване.

Познанието е седмата дума, която трябва да напиша в книгата (от съня ми с дървото). Искам да намеря изгубените връзки към знанието, на което всеки един от нас е носител, защото информацията не се губи генетично, тя е в нас, ние просто с времето сме забравили как да я извикваме. Затова и дървото се движи и ми казва да мисля. Всъщност отговорът е бил пред мен, то не е вкоренено - липсва връзката към информацията, но е започнало да разчиства стари връзки (дървета) и прави място за засяването на нови. Много благодаря на всички за помощта. Сега ще свържа всички сънища и символи от последните няколко месеца.

Здравейте, с риск да досадя, ще разкажа сънят, който сънувах снощи, тъй като отново е пълен със символи, които не мога да подредя. Сънувам как един кон бяга от стадото си към брега на едно езеро. Аз съм там до езерото и го виждам (след дълго търсене в интернет го идентифицирах, води се порода тинкер). Брегът на езерото е пясъчен и конят рови в него с копито, като при всяко ровене изкача една риба и той я изяжда. Така изяде 3 докато го гледах. Аз тръгнах към водата, която беше много спокойна и видях, че е пълна със същите риби. Обърнах поглед и тръгнах по брега. В този момент видях, че конят се е приближил. Аз, усмихвайки се, протегнах ръка и му казах, ще ставаме приятели. Погледите ни се срещнаха и той се обърна да върви с мен по брега, обаче на разстояние. П.С Поправих се, че не е река, а езеро, защото водата не течеше.

Много е възможно да са точно такива сънища. Мисля, че ми даде отговорът, който търсех. Много ти благодаря отново.

Alexander, miroSlava18, много ви благодаря shelter, не знам защо чувствам, че е от особено значение това, че аз съм дете в тези сънища. може да е, защото децата са много по-отворени към света и виждат много повече неща, а може би причината е, че относно тази "задача", аз съм в твърде начален стадий на разбиране. Днес отново сънувах* и вече виждам ясно какво е основното разделение. Искам и да допълня, че аз по планини не ходя, а намирам спокойствие в морето, което единствено и сънувах до преди 1 година. Всъщност морето си тръгна от сънищата чрез образа на океанската костенурка, ако се сещаш за съня с костенурката, вълка и мечката. Много ти благодаря предварително. Схемата- първи сън дете гора поляна цветове спокойствие природа лято глас дърво задача благ чудене зелено енергия мастило лист букви свещенна книга изсечени засаждам живот *Аз съм отново дете, но вече на 12 примерно и вървя по път в много красива гора в планината надвечер след силен дъжд, дърветата са се строили сякаш и се подкрепят. По този път вървя в едната посока, но после се връщам, защото ми се струва за миг, че виждям някого - бяла сянка, но не го намирам и пак се обръщам да вървя в първата посока. Пълен контраст след това. Тръгвам на път, но път няма, има само пустиня, нито едно растение, аз знам каква е целта ми и знам колко време ми трябва да стигна до нея, но в пустинята ме застига буря, много силна, пясък влиза в очите ми, в устата ми, не мога да дишам, започвам да изпадам в огромна паника, но в този момент се стягам, свалям горната дреха и си правя палатка малка, където вече мога да дишам. Най-интересното е, че си мисля за гората, в която вървях, докато се успокоявах под импровизираното скривалище. Сега си мислех, точно по повод на твоята схема, дали да не се опитам да ги разгледам последните 3 съня като логическа задача, пример известен (логическата задача на Айнщайн).

Здравейте, извинявам се, че повтарям съня и молбата си за помощ, но имах продължение, а не мога да го свържа с нищо. Ето това е началото: === аз отново имах сън, който отново не мога да разбера. Ако можете да ми помогнете или насочите, много би ми било от полза. Аз съм дете, по-скоро на 10 години, стоя на поляна, сигурна съм, че е високо в планината, защото около мен е пълно с гори. Много добре се чувствам и имам задача, поставена от някого. В краката ми има голяма книга. Аз знам, че тази книга е много важна. Вече е изписана наполовина. Поглеждам към листа и виждам всъщност как буквите сами се появяват. В момента се изписва списък. Нещо като задачи и аз знам, че имам поставена такава, да напиша 7-мата. Аз обаче се затруднявам и бърча вежди. В този момент някой ми казва със страшно благ глас: " Каква ще е 7мата задача? Помисли добре!". Аз вдигам поглед и виждам едно дърво, не много голямо, но много хубаво, не много високо, с много симпатични клончета с малко нови листа, като пролетно, обаче в началото на пролетта, което слага едно изсъхнало дърво върху друго. Аз пак бърча вежди, обаче изписвам една дума и търся дървото с поглед за неговото одобрение. То е зад мен на известно разстояние и засажда едно огромно дърво на една поляна, на която преди е имало гора, но е била изсечена, защото малко по-нататък се виждат следи от човешка намеса - релси на влак. Тогава то се обръща и ми казва не е тя, мисли пак. И аз мисля, мисля... Тогава се събудих. === Продължението е следното: Аз стоя и гледам хълм. От едната страна има огромни изсъхнали дървета, които са много страшни, с клони като ръце, наклонили стъбла, сякаш са уморени, а от другата огромни здрави, прекрасни дървета, вперили клони към небето. Аз се взирам в тях и се чудя...

Здравейте отново, аз отново имах сън, който отново не мога да разбера. Ако можете да ми помогнете или насочите, много би ми било от полза. Аз съм дете, по-скоро на 10 години, стоя на поляна, сигурна съм, че е високо в планината, защото около мен е пълно с гори. Много добре се чувствам и имам задача, поставена от някого. В краката ми има голяма книга. Аз знам, че тази книга е много важна. Вече е изписана наполовина. Поглеждам към листа и виждам всъщност как буквите сами се появяват. В момента се изписва списък. Нещо като задачи и аз знам, че имам поставена такава, да напиша 7-мата. Аз обаче се затруднявам и бърча вежди. В този момент някой ми казва със страшно благ глас: " Каква ще е 7мата задача? Помисли добре!". Аз вдигам поглед и виждам едно дърво, не много голямо, но много хубаво, не много високо, с много симпатични клончета с малко нови листа, като пролетно, обаче в началото на пролетта, което слага едно изсъхнало дърво върху друго. Аз пак бърча вежди, обаче изписвам една дума и търся дървото с поглед за неговото одобрение. То е зад мен на известно разстояние и засажда едно огромно дърво на една поляна, на която преди е имало гора, но е била изсечена, защото малко по-нататък се виждат следи от човешка намеса - релси на влак. Тогава то се обръща и ми казва не е тя, мисли пак. И аз мисля, мисля... Тогава се събудих.

Направих го, благодаря за съвета.

Здравейте, искам да се допитам за мой сън. Отново не знам как да го тълкувам. Аз съм в стая, кабинет, пълен е с хора и бюра, всички облечени в костюми. Ние работим над нещо, много сме съсредоточени, говорим живо и обсъждаме. Движение, всеки е забързан, правим нещо много важно. В този момент някой започва да ми говори, аз се обръщам и виждам млад мъж, който се сещам, че познавам от училище. С него да сме си казвали най-много 10 изречения общо, никога не сме намирали общ език. Той ми казва : " Свържи се с мен, имам нужда да поговорим!" Аз, кимам с глава, но обръщайки се пак към хората, с които работя, вече го изключвам от съзнанието си. Тогава той още 1 път, по-настоятелно ми казва, че наистина има нужда да говори с мен. Аз му казвам, телефонът ти имам ли, ще ти звънна. Той тогава само се обръща и излиза. Сутринта съответно, когато преминавах през сънищата, които сънувах и стигнах до този, просто останах страшно учудена. Сетих се, че това момче почина преди 10 години.

Според мен връзка има и човек я съзира за първи път когато се влюбва и получи положителен знак от обекта на влюбване. Ако успее да се почувства така когато пожелае, дори и след години, тогава ще може да започне да работи над висшето си Аз.

Здравей Мона, аз съм на 29 години. Трудно ми е да определя какво точно да разкажа повече за себе си. Досега мислих над тълкуването, което дадохте за последния ми сън с Вендор и разбрах това, което не можех да видя. Много ви благодаря за което. Ще споделя с вас какво осъзнах, надявам се да ви помогне да ме разберете и мен малко и ако не съм права, да ме поправите: ====== С какво можем да започнем като акценти в твоя сън: присъстваш ти и още 3 животни - костенурка, вълк, мечка, - нямаме човешки фигури, но имаме много силна архетипна натовареност, която всъщност предпазва от реален конфликт. От тези животни едното концептуално се изключва, а именно костенурката. Нека да видим какъв е нейният символ: животно, което битува и в океана, и на сушата - нещо, което ти не можеш да видиш в реалния свят и да се срещнеш се него, за разлика от вълка и мечката. Но преди всичко, в твоя сън, ти си определила костенурката като океанска, т.е. океанът е символ на несъзнаваното, надличностен архетип, в който ти си потърсила утеха и защита - използваш я като щит, като коруба (дори и релефа на черупката на костенурката напомня на боен щит); т.е. костенурката плува в океана на несъзнаваното, като единствена твърда материя, чийто носител може да бъде само Аз-а: асоциацията аз/щит означава "Аз, който се отстоява в океана от опасности" или "в море от бедствия" по думите на Хамлет, което ни навежда на мисълта, че ти възприемаш света като поглъщащ, плашещ и клатещ се. ====== Коментар: Моите сънища са предимно свързани с морета, океани и изживявания с техни представители, освен тези, последните няколко месеца. В случая не осъзнах, че костенурката, която според съня ми е точно океански представител, ме кара да се върна в моя свят, на морета, океаните, светът, в който се чувствам сигурна и защитена и напълно изпълнена. Светът, в който аз намирам пълен вътрешен мир. Отдалечила съм се моментно от това състояние и дори го използвам като оръжие срещу себе си, върни се на сигурно, си казвам, не се бори. Но я пускам да си отиде. Отказала съм този път, което не значи, че няма отново да намеря вътрешния си мир. ====== Следвайки хронологията, ще се спрем и на вълка: той не е твой враг, той е колеблив в избора си и по-скоро не знае как да разреши конфликта; няма твърда позиция; т.е. вълкът си сама ти и имаш потенциал да се справиш с това, което ти тежи, но ти си неуверена в силите си, несигурна в действията - качваш се на пейката, без да имаш твърда почва под краката си; ти и вълкът не тръгвате доброволно в една посока, в тази връзка вълкът като помощник не може да изяви ролята си на защитник и затова се лута напред-назад. ====== Коментар: Приемам ролята на вълка, той е наложен вече в моя свят, приет е. Остава с мен когато заспивам, но не се съм сигурна, дали искам да действам чрез неговия образ. Водя вътрешна борба със себе си дали искам да продължа борбата по неговия начин, по друг начин или да се върна в състоянието си на душевен мир - при костенурката. ====== Така, имаме океан/костенурка, ти /мечка : Аз-ът търси да се интегрира и от двата полюса имаме две двойки символи, но битката се е пренесла на сушата; ти си приела образа на костенурката и се припокривате и можете да устоите на онова, което иска да ви разкъса - мечката, въпреки, че приятел ти е вълка, а той е колеблив в решенията си, и пак казваме - ти си колеблива, защото не си направила избор. Качила си се на пейка, т.е. нависоко, отбягвайки решението на вътрешния си конфликт и запазвайки известна дистанция от случващото се наоколо: ако чуваш гласове или имаш халюцинации, качвайки се по етажите на Аз-а, т.е. по логичен път няма да стигнеш до решение и до успокоение - умората ти е голяма, а ти вървиш вече от години ... ===== Коментар: Умората ми е голяма, защото пътят и борбата на мечката са най-трудните. Само мисълта за това ме кара да заспя. Не съм изобщо сигурна дали искам да поема такава отговорност. В съня си съм решила да не следвам пътя на мечката засега, а този на вълка. Остава да взема решението и в реалния живот. Много ви благодаря на всички отново за страхотната помощ.

Здравей Мона, много ви благодаря за тълкуването. Ето предходните 3 съня: 1ви сън: Аз съм отново сама и вървя. Намирам се в красива планинска местност. Цветовата гама е невероятно наситена. Чувствам леко притеснение, сякаш някой ме гони. Стигам до много голям мост. Под него има голяма река. Аз съм по средата на моста, когато усещам, че съм притисната от двете му страни. Идват хора от двата края, които искат да ме хванат. Лица не различавам, защото разстоянието е твърде голямо, но аз знам, че те не бива да ме достигат. Те се приближават. Аз пак поглеждам надолу и ме обхваща голям страх. В този момент се отпускам и скачам. Реката е дълбока, прозрачно синя и ме поема съвсем леко. Излизам без никакво затруднение на брега и поглеждам нагоре. Направо се вцепенявам от гледката - височината е била прекалено голяма, колкото четири етажна сграда. Водата се стича по мен, а аз изпадам в невероятен вътрешен мир, сякаш съм преодоляла нещо изключително голямо и не мога да го проумея. Стоя и гледам безмълвно. В следващия момент се усмихвам, страхът изчезва, изпълвам се тотално, сякаш ще се пръсна, обръщам се и влизам в гората. 2ри сън: Аз посявам слънчогледови семки. Поливам ги и се обръщам глава към слънцето. То ме грее и топли и аз се чувствам много щастлива. След секунди поглеждам надолу и виждам как слънчогледите започват да растат пред очите ми. Те не са нормални, листата им са огромни и са оцветени в невероятно ярки червени и оранжеви нюанси. Листата им излизат едно след друго пред очите ми, все в топли гами. Само тях виждам. Аз съм много щастлива и се смея с тях. Сякаш и те се смеят. 3ти сън: Аз съм с няколко човека и ние търсим "мястото" / неопределено за мен още/. Аз знам, че до това място може да заведе само определен символ. Поглеждам нагоре и виждам много птички, всичките са еднакви, без една. Тя се откроява много с червеното си оперение и странната коронка от пера на главата си. Аз казвам, ето го символа. Всички политаме, като аз не виждам хората зад мен, защото водя. Следваме я над невероятни места. Виждам отново изключително наситен цветово пейзаж, полета, езера и хълмове. Аз толкова много се възхищавам на природата, че в един момент някой казва зад мен, загуби птицата. Поглеждам напред и виждам, че я няма. Тогава казвам, аз знам вече къде е и политаме към близката планина, която е скалиста и е осеяна с пещери. Аз се насочвам към една от пещерите директно. Влизаме вътре и виждам птицата, която е кацнала в своето гнездо и е много спокойна. Аз се обръщам и казвам, ето намерих я, сега да намерим и ние "мястото".

Здравейте отново, сънувах сън, който не мога да разтълкувам и много бихте ми помогнали със съвети. Аз вървя, в съня ми вече от години, и стигам до едно изоставено планинско село. Вечер е, умората е огромна. Виждам една къща, с плевня. Тя е изоставена. Между къщата и плевнята има дървена маса с дървени пейки. Насочвам се към едната пейка и сядам, за да почина. В този момент чувам шум и виждам огромна океанска костенурка, която идва към мен, сякаш за да ме нападне. Аз си казвам, не се страхувам от теб и я взимам. Страшно е тежка. В момента, в който я повдигам, се обръщам и виждам огромен вълк, който ме гледа и бяга напред назад. Аз си казвам, аз не се страхувам и от теб и го гледам. В този момент се появява огромна мечка. Това вече ме стряска много и аз се качвам на пейката, а после на масата, като държа огромната костенурка с насочена глава към мечката. Костенурката започва да се опитва да захапе мечката, а тя се изправя на задните си крака и размахва лапите си заплашително, ревейки. Но аз стоя и използвам костенурката като оръжие, а вълкът просто наблюдава. Мечката се пуска на предните си крака след секунди и всички стоим и се гледаме, а аз не чувствам никакъв страх повече. След което пускам костенурката и тя си тръгва с мечката. Вълкът е там до мен и аз го знам това. Сядам на пейката, облягам се на масата и заспивам.

Здравей, Аз смисъла го разбрах, защото всичко беше казано ясно,просто и без загадки. Всъщност сега осъзнах още нещо. Благодаря ти много за отговора. Благодаря и на shelter. На Иво също за мислите, които е постнал. Много ми помогнахте.

Извинявам се за отклонението, но искам да ви попитам дали случайно няма да можете да ме насочите къде да потърся информация за подобни случаи. През 2000 г. - август с мен се случиха поредица от странни събития, свързани с ... хора. Тези хора ме съзираха в далечината и сякаш се преобразяваха, и започваха да ми говорят. При първия случай аз бях със слушалки и бях сигурна, че жената, която беше между другото с дете на ръцете, забелязва този факт. Когато се изравнихме, аз свалих слушалките, мислейки си, че желае да ме пита нещо конкретно. Първото нещо, което ми направи впечатление, бяха очите й - не изглеждаха нормално. Да не говорим, че гледаше и през мен, сякаш не може да фокусира върху обекти. Аз я попитах:"Да, кажете!" И тя ми отговори:" Ти знаеш!" Аз обясних, че не знам за какво говори. При което тя няколко пъти повтори, че аз знам. Не знам дали успявам да опиша с думи цялата ситуация, но аз започнах буквално да треперя. Просто се обърнах, казах, че не разбирам и продължих. След 3 м се обърнах да я погледна, стоеше си все така хипнотизирана и както стоеше, изведнъж се обърка и тръгна, сякаш нищо не е станало. Вторият случай беше 1 седмица след първия, пак жена, пак с дете. Чакаше ме до университета. Поне така ми каза. Аз гледах невярващо и я попитах какво става. Тя съвсем спокойно ми отговори, че трябва да чуя каквото има да ми се казва. Пак беше като хипнотизирана. Пак гледаше през мен. Аз... избягах. Третият случай беше кулминацията. Тогава вече искрено се уплаших. Пресичах улицата и се разминавам точно по средата с едно момиче. В момента, в който ме видя, тя изведнъж премина в горе описаното състояние и ми каза:"Трябва да говорим". И аз съответно казвам, не, тя настояваше, колите минаваха. Аз я помолих да пресече и тя каза, че само с мен ще го направи. Е, съгласих се и пресякох с нея. После започнах много целенасочено да обяснявам, че не желая да слушам, не искам да знам, каквото уж знам. Това момиче, стоящо и гледащо през мен, с една много странна усмивка, беше желязна, не помръдна и каза, че тя ще ми каже каквото има и след това, аз сама ще избера. И аз веднага попитах дали ще ме оставят на мира. Тя нищо, само леко се усмихна. Аз дълбоко въздъхнах и казах, че слушам. Изслушах я. След това я помолих да ме оставят на мира, защото много се страхувам. В момента, в който го казах, тя се "събуди". Просто започна да върви, мина покрай мен, пресече си и си продължи пътя. Все едно никога не сме си говорили.