Jump to content
Порталът към съзнателен живот

who stole the cheese?

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    33

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

 Съдържание Тип 

Мнения добавени от who stole the cheese?

  2. Пиете ли алкохол? За и против алкохола

    в Храни - полезно и вредно

    Добавено · Редактирано от who stole the cheese?

    Скоро, всички ние, които говорим за нещо не-духовни, ще бъдем изритани от тук, но преди това да отбележа, че коментарът е много спортсменски :) Направо ласкателен, при положение, че вкарваме гол на сънародниците на коментатора.

  3. Пиете ли алкохол? За и против алкохола

    в Храни - полезно и вредно

    Добавено

    Аз също обичам джин с тоник, това е любимото ми алкохолно питие. Навремено не близвах нито глътка, бях част от националния ни юношески отбор по карате и това беше в разрез с принципите ми. За съжаление, имах глупостта да мисля, че трезвениците нямат място в обществото на подпийващите млади, което ми причини известни страдания.

    На 23 години, след едно любовно разочарование, отидох сам в един коктейл бар и си поръчах нещо за пиене с убеждението, че ето, на - животът ми главоломно тръгва надолу,.. Изпих две чаши и за моя голяма изненада и тялото, и духът все още бяха по местата си.

    Оттогава, без свян и вина, но задължително с приятели, отпивам по глътка от джина с тоник. И много добре ми се отразява :)

  4. Тълкуване на ПОДПИСИТЕ (Тук)

    в Разговори на други теми

    Добавено · Редактирано от who stole the cheese?

    Да не ти казвам каква разправия стана днес в квартала, заради любимите ни животни...

    Едно бяло и пухкаво котенце с един скок се метна върху един гълъб и започна да си играе с него. Известно време наблюдавах сцената без да вземам ничия страна, но си казах, че макар да не е моя работа, ще застана на страната на по-слабия. Завтекох се след котката, тя пусна гълъба, който люто ранен се опита да полети, но не можа да се издигне и започна да се блъска в дърветата... Котката беше далеч, но жаждата за кръв беше по-силна от респекта към човеците (аз бях между нея и гълъба) и тя се спусна след птицата.. аз се затичах след нея, а след мен, едва ли не, се пусна един квартален маргинал, придружаван от виковете на стопанката на кварталните котки... "Знаеш ли тези котки колко са ми стрували? Аз тези котки съм ги хранила, кастрирала съм ги и съм ги ваксинирала! Те поддържат еко-баланса на тази част от Слатина! А той, моля ти се, иска да ги убива!". Хванахме се гуша за гуша с криминалния тип - "Ще отида до вкъщи да си взема брадвата, ама нейсе, че ще те лежа, еди къде си.., даже не там, а някъде другаде..." (явно беше много в час с българските затвори). Може би трябваше да му кажа блага дума и да обърна и другата буза, която той нямаше да пропусне шанса да удари, но му се изрепчих, блъснах го и му казах да носи брадвата! Той се прибра вкъщи, живее на първия етаж, хвърли по мен първия попаднал му по-тежък предмен - една дамаджана - "... тази дамаджана ще я напълня с твоята кръв, само да сляза". "Слизай", казвам му. Не ще. Все пак бях достатъчно галантен да му позволя да излезе с достойнство от ситуацията, отдалечих се, за да може да излезе и да си вземе дамаджаната обратно. Все пак не е вещ без никаква стойност.

    Та, така за нашите любими животинки. От този ден предпочитам кучетата. Котките са създания усойни и неблагодарни.

  6. Тълкуване на ПОДПИСИТЕ (Тук)

    в Разговори на други теми

    Добавено

    Ето, аз, например, нарисувах котешката опашка, празната паничка и стената, не защото са изпълнени със съкровен за мен смисъл, а защото тайно се надявах някой да каже - "Браво, моето момче, какво хубаво коте си нарисувал! И, все пак, кой открадна сиренцето?" :P

  13. Изразете себе си и настроението си с образи и картини

    в Визуални изкуства

    Добавено

    Котетата са като черния цвят - винаги на мода :thumbsup1:

    По тази причина и моят подпис е котка. Но понеже тяхната грация и пъргавина, ласкавостта им са неописуеми, от моето коте се вижда само опашката ;)

  15. Любимите ви романи. Кои са те?

    в Литература, поезия, лирика. Книги

    Добавено

    Любими любовни романи или любими романи? :rolleyes: Нещата, като че ли, са кривнали в ущърб на любовните романи...

    Моят любим роман е онзи, който в конкретния момент ме грабва и ме отнася на друго място.. оставя усмивка на лицето ми след последната страница. И докато преди обичах да подреждам любимите си "работи" едно до друго в скриновете на съзнанието, сега това ми се струва излишно.

    Книгите са толкова различни, много от тях безкрайно талантливо написани, вълнуващи, че сърце не ми дава да ги сравнявам...

    И все пак, "Война и мир" е монументален труд, който е опитал да прехвърли границите на един многостраничен разказ, да обхване внимателно и нежно живота в пълнотата му. Много мъдра книга, на чийто страници личат безкрайно търпение и обич към човека. Препоръчвам я на всеки, който не е имал куража да се захване с нея (2000 стр. в четири тома).

  17. За ходенето на гости

    в Общуването

    Добавено

    Ако ще е сериозно гости, с всичките му салтанати, официално облекло и преструвки, предизвестяването е наложително. Така домакините ще имат достатъчно време, за да намерят по усмивка, преди на вратата да се позвъни.

    От друга страна, когато отиваш при някого, когото познаваш или си познавал като добър приятел, дори да са минали години, позвъняването е излишно. Спонтанността над всичко! :v:

  20. Mъжът -2 част

    в Мъжът и жената

    Добавено · Редактирано от who stole the cheese?

    (прозяв... стана никое време)

    Истинският мъж... хм.. вероятно такъв е онзи, който няма да напише и думичка по тази тема. Което изглежда ме изключва от тази категория... ;) Но мен ме е обзел просветителски импулс, затова приемам този жребий.

    Мъжът.. аз, общо взето, като изключим единични посещения на всеки два месеца, съм израсъл без баща и цял живот съм се питал "що е това мъжът". И винаги съм се водил не от пример, както си му е реда, а от принципи и дочутото оттук оттам. Струва ми се, резултатът е приемлив. Има и доста за разправяне.

    Основното по отношение на прословутия мъж (вярно, съществена фигура е - все пак всеки втори е такъв, не може просто да бъде пренебрегнат и захвърлен в някое кьоше... кой ще носи мръвката вкъщи тогава?) е не неговите качества, а напротив - недостатъците му. И женските същества, водени от вечен порив към съвършенство, го обичат именно заради тях. А излишно е да говорим за каквото и да било, ако то не в основата на поне зрънце любов, нали? Тоест защо да "си чешем езиците" за неща, несвързани с любовта.

    Да се върнем на недостатъците: мъжът до сетния си час е хлапак - той се заглежда по влакчета-играчки, радиоуправляеми самолети, непременно държи да се изложи на малка порция контролирана опастност пред публика, той позира винаги, когато притежава известнен атлетизъм и склонност към физическа активност, мъжът се смее на съвършено непретенциозен хумор, т.н. мъжки хумор ("мъж обикалял разни леки жени, но нямал наличните 100 евро. за щастие, девойка му поискала едва 20. попитал - "защо само толкава?". тя му отговорила - "аз съм сифилистичка". той, ухилен до уши, "няма значение религията, важното е да сме здрави"), мъжът е непохватен и неграциозен, често има недодялани черти, като грубо скована фигурка. Колкото пό лишен е един мъж от грация, тантурест и вдървен, толкова повече любов заслужава и често получава (помислете върху това - вярно е; и така трябва да бъде!).

    Мъжът, който обича жена си или жената до себе си, е крайно несъобразителен по отношение на финансовата част, нещо, заради което след това търпеливо се излага на предълги "конски".

    Мъжът яде много и не винаги се поддържа в добра форма, та дори кондицията е обратно пропорционална на мъжеството, колкото повече му е чужда суетата, толкова пό мъж е - а по-мъдрите от нас отлично знаят, че е без значение как изглеждаш, що се касае до любовта - има ли я, има я завинаги. Вярно, по отношение на интимните въпроси и не толкова вечната, ненакърнима любов, за предпочитане е да си в добра форма... а "баклавички" върху корема правят чудеса...

    Някоя си твърдяла, че мъжете били "прости" - права е. Неразумни, нетърпеливи и т.н. - права е.

    А по въпроса за галантните и "лошите момчета" (всичко това, разбира се, е изключително мое мнение) - да, лошите момчета винаги ще се радват на популярност, НО...! Кой, по-конкретно, се интересува от тях? Не е трудно да си представим. Жени, които никой уважащ себе си мъж не би искал до себе си... поне не за дълго.

    Право дума Алиша Кийс - истинската жена веднага "надушва" качествения мъж - и той нея.

  22. Сподели настроението си с музика или стих - 5, Продължение

    в Музика

    Добавено

    Понеделник, почти полунощ... Клепките тегнат, във форумите (или поне в онези, на които съм оставил своята скромна следа) няма жива душа...

    И отново гальовния баритон на Джони Хартман и нежно партниращия му саксофон на Джон Колтрейн. Нещо по-добро от коктейл, нещо като ласка, като цвете, изобщо като нищо на света ;)

    Слушам ги и си мисля, а може би бях чел или чувал някъде - дали светът нямаше да е по-добър и по-мъдър, ако слушаше повече от това? ...

    http://www.youtube.com/watch?v=f_Umv6xrTh8

  24. По подаръците ще ги познаете!

    в Общуването

    Добавено

    Най-хубавите подаръци се получават като продукт от време, отделено за приготовление, достатъчно пари и време, за да се насладиш на подаръка.

    Аз вярвам, че най-хубавите подаръци са преживяните такива - пътувания, изненадваща резервация в отдалечен хотел (когато момичето до теб започва да се пита с всичкия ли си е да те следва на майната си по нощите) или грижливо скрити из цялата къща дреболии, които човекът трябва да намери като разгадава пъзела на части... докато не се добере до заекът от шоколад или картичката, гушната от плюшена играчка :)

    А вярно е и това, че да подаряваш подаръци е дори по-приятно от това да ги получаваш :)

  25. Забавно

    в Разговорки

    Добавено

    С колегите работихме предходните събота и неделя - редихме силиконови кръгчета в едни цветни тестери. Имаме 500 тестера с по 14 цвята всеки. Цветовете носят красиви имена като "Манхатън", "Анемония", "Натура" и т.н. Работата е там, че движенията еднообразни, а работата - изключително монотонна - взимаш тестера в ръка (картонена подложка с дупки за кръгчетата от силикон), капваш внимателно капка лепило, оставяш лепилото, взимаш кръгчето със съответното име и го поставяш на правилното място. 500 х 14 цвята на всеки от тях... повече от 8000 манипулации... По едно време я докарахме до цвета "Натура". Измина цял чяс в мълчаливо редене на кръгчетата по дупките, докато един от нас не възкликна - "Ей, дреме ми натура!" Когато клюмаш от досада, нещо такова, макар и просташко, те хвърля във искрен възторг... :))

×
×
  • Добави...