В навечерието на светъл празник за нас, на 3.07.2004 от 16:00, в духовния център на ул.Ген. Щерю Атанасов 6, ж.к. Изгрев, ще се бъде изнесена лекция от Константин Златев. Темата ще бъде: "Ученикът и пътя на духовното израстване".
Като човек, присъствал на две от неговите лекции, бих ви ги препоръчал. Подходът, който се ползва в лекциите, представлява задълбочено тематично изследване на Словото на Беиса Дуно, съчетано с паралел със съвременната окултна мисъл от най-известните нейни представители. Балансът при тази комбинация приближава слушателя към едно систематизиране и подреждане на знанията, придобити от Словото, в интегрален аспект. Това разбира се в никакъв случай не би могло да замести прекият контакт със Словото, а по-скоро го допълва и обогатява.
Бих си позволил да дам в този форум и част от лекция на К. Златев, като се надявам тя да послужи като обективна основа за избор на тези, които се интересуват от това.
Извинявам се за неуместните тирета в текста, надявам се те да не ви попречат съществено
-----------------------------------------------------------------------------------------
Науката за човека и етиката на Учителя Петър Дънов
1. Произход и същност на човека:
“Под човек разбираме същество, което мисли” (Учителят П. Дънов).
Централен обект за изследване в учението на ББ, представено в нашата стра-на от Учителя П. Дънов и което назоваваме още “Новото учение”, е човекът. Сери-озният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П. Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е про-учен така детайлно. Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество – физически, физиологически, психи-чески, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувст-ва, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и пос-тъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека – нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимо-то, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи.
Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: “Бог, след като се е ограничил, е създал човека.” Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог – което не накър-нява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство – е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество “човек”. Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умопостигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между орга-низмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените – най-вече пос-ледователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин – да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното про-тичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първа-та е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като битийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва ней-ните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества.
В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия Живот. Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна – физическа, нетрай-на, преходна страна, и от вътрешна – онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са “искри” или “лъчи” от Лоното на Върховното Божество. По този по-вод Учителят П. Дънов отбелязва: “Има нещо у човека, което не умира – и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой – К.З.). То нито остарява, нито се подмладя-ва. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него – яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното.” Както вече посо-чихме, Бог, “като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека”. Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е “бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца”. Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като ”приема и проявява Божията Любов”. Венецът на творението – това е човекът, когото “Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер”. В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: “Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хи-ляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека.”
Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср.Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е “човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта”. Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положи-телна реализация на заложеното у него безсмъртие – вечен живот в Божието благо-датно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небес-ния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: “Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любов-та. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той посте-пенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талант-лив, после гениален, след туй светия и най-после Учител.”
От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида:
обикновен човек
талантлив
праведник
гений
светия
духовен Учител
На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношението между видимата (тленната) и невидимата (нетленната) приро-да на човека: “Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална “физическа материя” – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой – К.З.).”
Според учението на ББ човекът е проявление на единното Битие: в него това битие разкрива своето естество. “Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и бо-говете” (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина “подобие Божие”, “син Божий”, “микро-космос”, който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по-извисен ду-ховен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото съ-щество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. “Човешкото в човека – това е опаковката – казва Учителят П. Дънов, - а Божественото – това е същ-ността на човешкото естество.” В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заклю-чението на великия духовен Учител е, че: “Животинското, човешкото и Божест-веното в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек.”
Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовсе-ленско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: “Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена – всички слънца и планети. Планетите и слънцата са на-селени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви те-ла имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества от другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хора-та, в сравнение с тази на Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. (Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като “детска възраст на разума” – б.К.З.) Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище.” Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П. Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е – в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разум-ни същества и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него “една и съща човешка раса”. Независимо от посоката на своята биологическа еволюция (“Не е важно какви тела имат те.”) всички ние – и земляни, и извън-земни – сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие.
От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на фактори-те, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда вър-ху човешкото същество: “Три фактора влияят върху индивида: личността на чо-века, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отра-жение на Бога, т.е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой – К.З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия.” На друго място – в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, антропологията, археологията и историята – Учителят на ББ в нашата страна посочва точния момент на появата на човека върху нашата планета: “Чо-вешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява.” Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езоте-рични учения: в теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн.г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма – човешкото тяло. Преди това милиарди години наред – с помощта на далеч по-напреднали духовни същества – са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) – между другото, отричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа – точно по същото време (18 млн.г. назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволю-ция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество.
Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини. Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай – на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично – и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учи-телят П. Дънов отбелязва: “Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т.е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека.” Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане – освен духовните натрупвания към мо-мента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответ-ния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание ду-ховната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извър-шил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение.
Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези. За някои от последователите на езотеричната мъдрост те със сигурност ще прозвучат твърде изненадващо: “Ние се-га философстваме. И правим една погрешка, като мислим, че над човека няма дру-ги същества. Земните хора още не са най-високите представители на човешката раса. Ние сме най-последните представители на човешката раса. Най-грешните типове от Слънчевата система се изпращат на Земята за изправление. Съгреши-лите на Слънцето, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера – всички ги изпра-щат тук на заточение. Вие сте дошли от разни системи – не че сте най-лошите, но не сте били много напредничави там.” Не звучи твърде хвалебствено като за “венеца на творението”, нали? Затова пък можем да го приемем за напълно досто-верно. Впрочем – не малко от нашите дела го доказват, и то съвсем убедително.
След като е хвърлил достатъчно светлина върху произхода на човека, Учи-телят на ББ у нас спира вниманието си на съществени подробности, разкриващи в дълбочина и неговата същност. По-конкретно – той проследява взаимодействието между човешката личност и Живата Разумна Природа като съотношение между частта и Цялото: “Природата не е създала човека за играчка. Природата прави с човека един от великите опити в света. В битието човешката раса съществува, тя заема същото място, каквото белите дробове и сърцето в тялото. Какво нещо е човекът в Космоса? В битието човекът сега е дробовете и сърцето. Тако-ва е отношението. Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно.” На друго място в Словото си велики-ят духовен Учител детайлизира смисъла от присъствието на човека върху матери-ална планета като Земята: “Земята е опитно училище, в което се дават трудни за-дачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на Земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: “Само смъртта може да ме изправи.” Смъртта обаче е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено.”
Първостепенно по важност езотерично правило е, когато преценяваме даде-но действие на един човек, да не подлагаме на оценка личността като цяло, а само стойността и естеството на постъпката му. В противен случай рискуваме да отъж-дествим външното (действието) с вътрешното (характера на човека, неговата дъл-бока същност). Дори и извършеното от него да е симптоматично за цялостната му природа, то все още далеч не изчерпва характеристиките на човешкото същество. Та нали човекът е микрокосмос, затаил в своя висш “Аз” могъщия потенциал на це-лия Космос?! В това направление си заслужава да предложим някои ценни размис-ли на Учителя П. Дънов: “Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг пос-тъпил добре – и това не е човекът. Това са само професорски дрехи, но истински-ят професор не е в тях.” В учението на ББ, чиято интерпретация предлагаме тук, Учителят П. Дънов обяснява защо човекът е наречен “венец на творението”: 1) по-неже е сътворен последен (в шестия “ден” – т.е. творчески период или цикъл – на Бога, непосредствено преди Неговата “почивка” в седмия “ден”; ср.Бит. 1 гл.); 2)понеже според Божия план има за задача да увенчае творението. И така, човекът е сътворен последен – каквото и да означава това. В същото време той е в процес на непрестанно развитие и усъвършенстване. Сиреч – сътворяването му като после-ден във фалангата на творенията не му е придало завършен вид. Как да се ориенти-раме в тази хронология и при отчитането на всички условности при използването на понятия, разполагащи обективните реалности във Вселената сред времето и про-странството? Учителят П. Дънов отново се опитва да ни помогне: “Сегашният мислещ човек е създаден по особени закони. Той е едно средно звено. А човекът е крайното създание в природата. Зад човека нищо не съществува вече. Ако попита-те “що е човек”? – Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има – нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека – богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо.” Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си – в дълби-ните на своята природа, и навън, включително нагоре – към осияното от слънчева-та светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство – се-ленията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото “Какво?”, “Как?” и “Защо?”. Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори – бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост. Ето един от тях: “Човек е свър-зан с разумния (невидимия – б.К.З.) свят, със същества от висока култура – све-тии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство” (Учителят П. Дънов).
Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организ-ми, е неговата мисъл. Каква е дълбоката окултна причина за тази разлика – водо-дел сред царствата на Живата Разумна Природа? Ето мнението на Учителя на ББ в България: “Човек мисли, защото е индивид, а не вид. Минералите, растенията, животните са видове, те си приличат. При човека един с друг не си приличат. Ба-ща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неи-моверно разнообразие.” Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божест-вена искра, монада. Според езотеричното познание представителите на по-нисшите царства – животни, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум – групова душа. “Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън” (Учителят П. Дънов). Такъв е първоначалният за-мисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото.
2. Етика. Културата на Любовта:
Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополага-щото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чисто-та, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: “Човек – това звучи гордо!” В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: “За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защи-тава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Ис-тината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения.” За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Бо-жия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: “Вие най-първо трябва да се освободите от своите животин-ски желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животин-ско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно жи-вотинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние.” От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съз-нателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: “Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне” (Учителят П. Дънов).
В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуа-лен, е в неразделно единство с живота на цялото Битие. Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов. Последните се изразяват както в само-то естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможно-стите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека за-ложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нисшите фор-ми на съществуване. Залог за осъществяването на тази програма-максимум за зем-ното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измерения-та на духовната му същност – проекция на Божието върховно естество. Разгръща-нето на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му. “Най-ценното у човека – това е неговият харак-тер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели” (Учителят П. Дънов). Очевидно – според това мнение на българския духовен Учител – добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният от-личителен белег на човешкия характер. С тях именно той свързва петия водещ, Божествен принцип на Новото учение. Разбира се, изтъквайки тази тяхна решител-на роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид ученика по духовния Път: “Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродете-лите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа. Ето защо под думата “човек” се разбира сбор от всич-ки добродетели.” Допълвайки своите разсъждения по темата, Учителят П. Дънов заявява: “... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек.” Тази изходна теза дава възможност за редица интересни и ценни тълкувания. В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеност-та между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р. Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното).
За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимодействие: “Исус” – това е едната оп-орна точка на човека. “Христос” – сиреч човекът, който е победил и възтържес-твувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да поло-жи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека. Човекът, ка-то “Исус”, научава дълбокия смисъл на страданията – оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер.”
Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но не винаги се е развивала при тези условия, не винаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в пре-раждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоя-щия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: “първобитно колективно съзнание” (Лемурийска – ІІІ ко-ренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска – ІV коренна раса), “индивиду-ално съзнание” (Бяла или Арийска – V коренна раса, в която живеем днес и на коя-то сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). След-ващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодо-лее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание.
Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпро-сът ще бъде разгледан по-подробно в по-нататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура – култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпра-тена от “Великия Разумен център на Вселената”. В новата епоха “Земята ще изле-зе от 13-та сфера на страданието” и ще навлезе в ерата на Водолея (от астроло-гическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно – ще се утвърди, “шестата раса, която ще бъде преход между ангели и чо-веци; в нея всички ще бъдат ясновидци”. Новата култура на VІ раса е културата на Любовта, тя е “онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички”. Съвсем не е случайно, че именно Любовта – Божестве-ната, а не човешката Любов – ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно съ-щество, наречено “човек”: “Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още “образ и подобие Бо-жие” (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят “ще нас-тъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание”. Основ-ният принцип на новата култура ще бъде “живот за Цялото” (курсивът мой – К.З.) – “идеята, че всеки трябва да живее за Цялото – ето великата основа на но-вия живот, на новата култура”. Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социална гледна точка “една огром-на задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи – малките братя”. И именно от славяните се очаква да внесат сред хората “чувст-вото на съзнателно побратимяване”. До този космически момент земните хора са наблягали най-вече върху развитието и утвърждаването на менталния принцип – ума. Това е била главната задача на V-та коренна раса. При славяните отличителна-та характеристика, която ги прави най-подходящи за провеждането на Божия план в настоящата епоха – установяването на Новата култура на Любовта, - е съчетание-то между силно развит ум и пламенно, любящо сърце. На този проблем Учителят П. Дънов посвещава значителен брой свои беседи и лекции, изяснява го и в лични разговори с последователи: “Не е умът, който ще спаси света. Умът е само оръ-дие за обработване на човешкото сърце. Той е ралото, мотиката, с която можем да копаем. Ония, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформи-рат и оттам да слязат към сърцето. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или култура на обичта. От сърцето започва новата култура! Всички желания в нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем. Те не са наши, но са остатък от една много стара култура. Колкото по-скоро ги отмахнем, толкова по-скоро ще дойдем до онова вътрешно състояние, което носи подем и мир. Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на душата, сърцето и тялото.” Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват утвърждаването на Новата култура: “Сегашните континенти ще изчезнат. Ще се явят нови континенти. Всяка промяна, която става със земята, става и вътре в нас. Ако успеем да създадем нови форми, ще влезем в новите условия.”
Един от най-съществените елементи на културата на Любовта според уче-нието на ББ ще бъде премахването на всички ограничения. Предпоставка за тази грандиозна по мащаби промяна ще бъде съзряването на общественото съзнание, преодоляването на предразсъдъци и погрешни убеждения, които хилядолетия на-ред са спъвали хода на човешката еволюция. Новата култура, от позициите на тези разсъждения, представлява преди всичко нов морал, нов начин на мислене и по-ведение. Не бихме могли да очакваме, че всички земни хора са достигнали еднов-ременно до аналогично равнище на своето духовно израстване. Както винаги, има напреднали и изоставащи. За всички тези процеси на глобални изменения в човеш-ката характерология и на съответствие (или несъответствие) спрямо реформатор-ската дейност на Духа на Времето Учителят П. Дънов изтъква: “Ние воюваме, за да съборим на земята затворите и бесилките. Това, което светът събаря, ние градим, а това, което те градят, ние го събаряме. По това се отличава новото учение от старото. Новото учение събаря всички затвори и окови. Ние сме в ледове, които трябва да се разтопят. Без Любов не може да има единство, не може да има братство и равенство. Трябва да внесем Любовта и тогава ще го-ворим за братство и равенство. В Божествената школа са новите принципи на бъдещото общество. Красив е животът и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по-приятен. Сега сме в епохата на пробуждане-то. Едни ще се пробудят по-рано, други – по-късно. Новата фаза – това е фазата на Любовта. Мъдростта ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратно-то.” Едва в разцвета на Новата култура хората ще заживеят в отношения на пълна хармония помежду си. Тогава именно ще бъде осъществена старата мечта на вели-ките духовни учения за пълноценна братска общност между човеците, комуната на равноправието, полезния труд за Общото благо и максимално справедливото раз-пределение на благата. Началото бе положено в будизма с неговата сангха. Нейни-те мащаби останаха твърде ограничени, най-вече сред монашестващите. Иде редът на всеобщата човешка планетарна комуна!
За да бъде постигнато подобно равнище на хармонично междучовешко об-щение, всеки един от нас следва да извърви своя собствен път. Както е известно, всяка значима промяна в света, в който живеем, започва от личността, от съзнател-ното самоизграждане на индивида. Едва след като сме събрали нещо в себе си – в сърцето и душата, - едва тогава можем да предлагаме и на другите. Безрезервно и безкористно, разбира се. Иначе остават само думите. Планини или лавини от думи без покритие, без да си го преживял, да си го изстрадал и това, за което говориш, да е станало част от самия теб. И в това отношение най-бързият, най-сигурният и най-ефективният метод е този на Любовта. Тя проправя с безпогрешен усет пътища навсякъде, във всичко и между всички. В този дух е и препоръката на Учителя П. Дънов: “Връзките между вас да бъдат Божествени. Господ образува сега една Божествена организация, която почива на закона на Любовта. Дойде ли Любов-та, тя ще ни организира! Никаква връзка не може да съществува между хората, докато не се проникнат от желанието взаимно да си помагат. Сега на стари и млади препоръчвам Любов, която никога не престава. Тя изтича от един непрес-танен извор, на който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там. Не се старайте да обяснявате Любовта. Но всяка ваша постъпка да бъде заквасена с Любов.” И на друго място в Словото му: “Между всички хора трябва да има разумни отношения. А това са отношенията на онези Божествени връзки, с кои-то душата е одарена. Всяко нещо, което се прави без Любов, е престъпление (курсивът мой – К.З.). Трябва да се съединим помежду си! Това съедине
