Васил

Багира, струва ми се, че и трите хипотези (1: човек е по природа "лош"; 2: човек е по природа "добър"; 3: човек е едновременно и "лош" и "добър", тъй като е непълен, а ставайки пълен се превръща в "добър".) всъщност са частни случаи на една реалност и следователно могат да бъдат обединени от един "голям разказ". И това е разказът за "най-малкото добро". Така двете ни тези се обединяват. Ще се опитам да маркирам този разказ така: Твоята теза предполага линеен характер на средата, в която човек прави доброили зло. Поради полярността на физическият свят човек освен доброто или злото, което е възнамерявал да направи, неизбежно предизвиква и тяхната противоположност. И това е един закон, който не може да бъде избегнат тук, на физическото поле. Ако човек прави малко добро, появява се малко зло. Ако човек прави голямо добро, появява се голямо зло. Начинът е човек да се издигне в друго поле, където полярността вече не е в сила. А на физическотополе всеки опит за правене на добро е предварително обречен поради действието на гореописания закон. Тезата за най-малкото добро предполага нелинеен характер на средата, в която човек се проявява. Човек наистина предизвиква противоположни ефекти с действията си, обикновено. Но съществува една определена граница ("най-малкото добро"), под прага на която законът за полярност изчезва и средата не произвежда противоположен ефект. С други думи, законът, че всяко действие води до равно по сила и обратно по посока противодействие, вече не е в сила, поради нелинейността. Човек има много слаба връзка с Пълнотата след падането си. Ето защо, ако пожелае да направо едно голямо добро, той неизбежно греши и в крайна сметка не успява. Но ако пожелае да направи най-малкото добро, то запазената (макар с и минимална сила) връзка с Пълнотата в него му позволява да направи това най-малко Добро по един Божествен начин. Вървейки по този път нанай-малкото Добро, човек усилва своята Пълнота и постепенно разширява способността си да твори Добро. Знаеш, че във Физиката често различните на пръв поглед теории се обединяват. Неслучайно съм ползвал термин, близък до тази сфера.

Имаме разпространени две различни схващания за човешката природа. Теза: Едното схващане е, че той по природа е егоист и "зъл". Тогава чрез възпитание от страна на обществото той се откъсва от злата си природа - Фройд ползва термина "сублимиране". Цялата култура в светлината на това схващане е едно човешко творение, едно надскачане на примитивното природно ниво с методите на човешката култура. И наистина, животът може да ни даде много аргументи в полза на това схващане. Не е ли тесният личен интерес двигател на всяко човешко действие? Не наблюдаваме ли приоритет на личните мотиви дори и в по-издигнатите и одухотворени житейски ситуации? Не знаем ли, че много често с нашият импулс да бъдем добри и да правим добро се злоупотребява най-безскрупулно? И не е ли това достатъчно, за да ни убеди, че идеалът ни за Добро е просто една фикция? Понеже всичко зависи от обществените условия и възпитанието, обществото има решаваща роля, а индивида е само една тухла в неговия градеж. Тухла, която не притежава свое самостоятелно значение. Това схващане създава почва за възникване на диктатури. Тук виждаме проявен първия принцип. Антитеза: Другото разпространено схващане е, че човек е по природа добър. Достатъчно е той да бъде оставен в подходящи, естествени за него условия, за да прояви природата си. Културата не е човешко творение, а резултат от дълбинната човешка природа. Животът ни предоставя много аргументи и в полза и на това схващане също. Не сме ли изпадали в ситуации, в които да сме били много зависими от нечия помощ, и да сме я получили в точният момент и безкористно? Опитите за целенасочено възпитание и култивиране могат само да ограничат проявата на Божественото, което е вложено в нас. Стремежът на човека да прави Добро е естествен - правейки добро, човек се чувства пълноценен. А ако не може да го направи, се чувства лишен от нещо съществено, въпреки отличното му лично състояние. В светлината на това схващане, всеки индивид, всяка душа е носител на Доброто и има своя собствена, уникална стойност, която не подлежи на външна оценка. Свободата е единствената здравословна атмосфера, а колективното единство в големи мащаби не носи нещо съществено, ако то лишава (съзнателно или несъзнателно) индивидите от необходимата им свобода. Малките, хармонични групи тук са по-ценни, качеството в обществения живот е с приоритет над количеството.Тук се проявява втория принцип. За да може човек да прави добро, нужно е да притежава дълбоко разбиране, да бъде мъдър. Иначе много лесно той може да постигне противоположен резултат. Учителя говори често за най-малкото добро. Този термин така е проникнал цялото Слово, че можем да бъдем абсолютно сигурни в неговото фундаментално значение. Най-малкото добро Синтеза: Хората стават "лоши", когато поверяват на друг ключът на своето сърце, т.е. когато не вярват в себе си и търсят спасението си отвън. Тогава те се отдалечават от своята природа и стремеж към правене на Добро и като логичен резултат... можете просто да прочетете новините - те са добър пример за резултата. И все пак, човек има по природа добро сърце. Когато той не го е опорочил, той я проявява. Дори и човек да има опорочено сърце, той може да възстанови естественото си състояние. Методът за това е да вземе ключът за сърцето си в собствените си ръце - за да извоюва индивидуалната си свобода; да не е повече кукла на конци, зависима от външни влияния. И тази индивидуална свобода да използва, за да поеме по пътя на най-малкото добро, да служи на Божественото начало в себе си. Най-малкото добро

Вътрешния закон

Мисъл на деня - 18 декември 2008 г. ”Който служи на външния закон, минава от живот в смърт. Който служи на вътрешния закон, минава от смърт в живот.” Из Вътрешният закон, УС, 17 ноември 1935 г.

Мисъл на деня - 17 декември 2008 г. ”На всеки, който иска да се самоубие, аз казвам: изпълни ли обещанието си, което даде в разумния свят преди да слезеш на Земята? Свърши ли възложената си работа? Изпълни ли Божията воля? Ето, ти си турил подписа си, че ще свършиш известна работа на Земята, а сега искаш да я напуснеш, да оставиш задачата си незавършена. Такива хора наричам бегълци. Искаш ли и ти да бъдеш беглец? Ако си добросъвестен, ще останеш на Земята до края на живота си, да свършиш работата си напълно.” Из Трите книги, 8 декеври 1935 г.

Честит рожден ден, Хирон! Желая ти много сили и здраве, бъди все така енергичен и устремен!

Свободата е необходимо условие за пътя на Ученика. И този, който упреква, и този, който позволява това да му влияе, все още не се намират в този път.

Преди всичко, това твърдение не е истинно. Никоя свобода не може да бъде придобивана за сметка на друга свобода. Това човек научава много добре, по време на старозаветния си етап на развитие. Привидно може и да изглежда така. Но е нужно само да поживее малко човек, за да се убеди лично в противното. Свободата е една категория от Божествения свят

Томо, нали знаеш онази притча за Буда? Минал един пътник и го питал "имали Бог?" Буда отговорил: "Не". Минал втори, задал му същият въппрос. Буда отговорил: "Да".

Мисъл на деня - 8 декември 2008 г. ”Страданията и радостите не представляват живота. Те са фази на живота, както Луната има свои фази, през които неизбежно минава. Луната се пълни и изпразва по отношение на нас, но това ни най-малко не показва, че естеството й се е изменило. При всичките си фази тя си остава една и съща.” Из Вътрешният закон, УС, 17 ноември 1935 г.

Мисъл на деня - 4 декември 2008 г. ”Краката са символ на доброто, а гръбнакът – на моралния живот. Приложете Доброто и Божествения морал, за да влезете в Божествения порядък.” Из Двата порядъка, УС, 6 октомври 1935 г.

29 Ноември Международен ден за солидарност с палестинския народ Чества се от 1978 г. по решение на XXXII сесия на ОС на ООН (1977 г.). През 1915 г. българските войски освобождават последните три града във Вардарска Македония -Дойран, Гевгели, Струга, като разбиват английската X дивизия. През 1920 г. е обнародван Закон за подпомагане на детската литература. През 1977 г. АЕЦ Козлодуй е включен в енергийната мрежа на България. Родени: През 1891 – ген. Никола Михов - български военен деец. Роден в Търново. Завършва Военното училище като артилерист (1911 г.), участва в Балканската война (1912-1913 г.) и командва взвод при атаката на Одринската крепост. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917-а е начело на конноартилерийско отделение. Началник на Военното училище (1938-1941 г.) и командващ V армия в Македония (1941-1942 г.) и Първа армия в София. От 1942 до 28.VIII.1943 г. е военен министър в правителството на Богдан Филов. След смъртта на цар Борис III става един от регентите заедно с Богдан Филов и княз Кирил Преславски. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1.II.1945 г. Присъдата му е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 1996 г. През 1891 г. – акад. Константин Петканов - български писател и публицист. Роден в с. Каваклия, Лозенградско. Завършва Одринската българска мъжка гимназия "Д-р П. Берон", след което е учител в Малко Търново и Бунархисар. Следва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1912-1915 г.) и завършва Школата за запасни подпоручици в Скопие, като участва Първата световна война. По-късно е учител в Созопол и библиотекар в Бургас, като от 1930-а живее в столицата и става един от ръководителите на Тракийската организация - член и секретар на Върховния тракийски комитет и редактор (1930-1935 г.) на в. "Тракия". Директор на културата в Министерството на информацията и изкуствата след девети септември 1944 г. Автор на романите "Старото време", "Хайдути", "Вятър ечи", "Морава звезда кървава", "Индже войвода", "Преселници", "Нямата" и др., както и на трудовете "Характерни черти на българина", "Идеологията на Тракийската организация" и др. Умира на 12.II.1952 г. През 1900 г. – д-р Евгений Босилков - български католически епископ. Викенти Ливиджов Босилков учи богословие в Белгия и Нидерландия, като защитава докторат в Рим. Монахът от Ордена на пасионистите и Никополски епископ на католическата църква в България е осъден на смърт в т.нар. голям католически процес (29.IX. – 3.X.1952 г.) срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. Освен него смъртни присъди получават и Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора. Обявен за блажен на 15.III.1998 г. от папа Йоан-Павел II. Починали: През 1858 – Константин Фотинов - български журналист, книжовник и преводач. Предполага се, че е роден около 1790-1800 г. в Самоков. К. Фотинов е човекът, който поставя началото на българския периодичен печат с издаването на сп. "Любословие" (1844-1846, в печатницата на на А. Дамиан с тираж около 450 броя) в Смирна (днешен Измир, Турция). В първия пробен брой (1842 г.) наред с предисловието, в което е описана целта на списанието да "...съобщава на българите сведения за родното и чуждо земеописание, за езика и граматиката, нравоучение, риторика, математика, философия, логика, художествени списания и т.н. които са на човека повече потребни нежели хлебът...", са поместени цветни репродукции на двете земни полукълба, описание на Азия, повест за японския народ, статия по земеделие, сведения за модерен костен тор, повест за древния гръцки народ и заключителна статия "За происхождението на славенскиат народ". Учи в килийното училище, основано от неговата баба Фота, в гръцката гимназия в Пловдив и в Кидония, Гърция, при известния тогава реформатор Каири. Става търговец в Смирна, където живее в метох на Хилендарския манастир. През 1828-а отваря частно училище, където прилага т.н. взаимоучителната метода и преподава на български и гръцки на около 200 деца. Автор на "Общое землеописание" (1843 г.), "Гръцка граматика", "Болгарски разговорник за ония, които обичат да се навыкнуват да говорат гречески" (1845 г.), участва в превода на Стария завет, оставя в ръкопис "Руско-български-гръцки речник". Пръв поставя в печата и проблемите на женското образование. През 1913 г. в дома на Яворов са открити две безжизнени тела (според други сведения на 30 ноември) - застреляната с револвер съпруга на поета Лора Каравелова (дъщеря на Петко Каравелов) и самия Яворов, който е ранен в слепоочието и в безсъзнание. Поетът твърди, че съпругата му се е самоубила, след което той е опитал също да сложи край на живота си, но изстрелът е пронизал слепоочието му. Вследствие на трагедията срещу Яворов, който губи зрението си, е заведен съдебен процес, отразяван активно от пресата. У мнозина остава убеждението, че Лора не се е самоубила, а психологическият натиск срещу Яворов го кара на 16 (29) октомври 1914 г. да посегне отново към пистолета, но този път преди това взима и голяма доза отрова.

Мисъл на деня - 29 Ноември 2008 г. „Ако при всички изпитания и мъчнотии човек е смел и решителен, не се колебае, не се съмнява – той има вяра. Най-малкото колебание в живота му показва, че вярата му не е силна. Каква вяра е тази, която те заставя да се качваш на дърво при срещата си с мечка? Докато не те е срещала мечката, ти си в молитва – уповаваш на Бога, вярваш, че ще те избави от нея. Щом я срещнеш, всичко забравяш и се покатерваш на дървото. И при това положение пак се молиш и вярваш в Бога, но нито молитвата ти е силна, нито вярата.” Из "Степени на разбиране", УС, 20 октомври 1935 г. Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране

Ние отдавна сме забъркани в терминологичните различия, Добромир. В традицията на Йога и въобще на изтока под "Инволюция" се има предвид точно "връщане към Бога". Същото нещо западът нарича с името "Еволюция". Просто са обърнати значенията на понятията. Относно квалификацията на един от двата етапа като прогресивен или ретрограден, моля виж мнението ми в началото на тази тема. Не случайно тя е стартирала точно с това.

На 27 ноември През 1919 г. се основава читалище "Братя Миладинови" в софийския кв. "Княжево". През 1919 г. в Париж се подписва Ньойския мирен договор. Договорът се налага на България от силите на Съглашението след поражението й в Първата световна война (1914-1918). От страна на България договорът е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски. Влиза в сила на 9 август 1920 г. С подписването на Ньойския договор от България е откъсната площ от 11 278 кв.км. с българско население. От България се откъсват Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия. На страната се налагат тежки репарации на обща стойност 2 милиарда и 250 милиона златни франка, платими за 37 години при лихва от 5 процента. България се лишава и от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация, като въоръжените й формации не трябва да надвишават 20 хиляди души доброволци. През 1949 г. се открива Оперно-балетния театър "Народна опера" – Русе. С решение 36 на МС от 27.I.1999 г. на базата на "Народна опера" - Русе, и на "Държавна филхармония" - Русе, се създава Оперно-филхармонично дружество - Русе, като културен институт към Министерството на културата. Родени: През 1872 г.- Иван Русев, български офицер (генерал-майор) и политик от Демократическия сговор. Той е един от организаторите на Деветоюнския преврат и вътрешен министър след него (1923-1926). Иван Русев е народен представител в XXI (1923-1927), XXII (1927-1931), XXIII (1931-1934) и XXV (1940-1944) Обикновено Народно събрание. След Деветосептемврийския преврат през 1944 Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV Обикновено Народно събрание. Генерал-майор Иван Русев е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София. Присъдата е отменена с Решение №243 на Върховния съд от 1996. През 1873 г. - в Стара Загора се ражда българският публицист, историк и литературен критик Георги Бакалов - един от пионерите на социалистическото движение в България. Член на БСДП от 1891-а и на БКП - от 1920-а. Поддържа връзки с Г. Плеханов. Делегат на конгресите на II интернационал в Лондон и в Амстердам. Член на ЦК на БРСДП (т.с. - 1903-1905). Изключен от партията през 1905-а с групата на анархолибералите. В периода 1925-1932 г. е емигрант в СССР и Франция. Занимава се активно с книгоиздателска и преводаческа дейност, публикува съчиненията на К. Маркс, Ф. Енгелс, Г. В. Плеханов. Член-кореспондент на АН на СССР (1932). През 1891 г. - ражда се българският политик Иван Багрянов - 43-ият министър-председател на България (1.VI.1944 - 2.IX.1944). Адютант на цар Фердинанд I и на цар Борис III. Народен представител (1938-1944). Министър на земеделието и държавните имоти (1938-1941). Правителството му продължава борбата срещу НОВА, обявява неутралитет и започва преговори с Великобритания и САЩ (2-5.IX.1944 г. в Кайро) за преустановяване на положението на война с тях. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1.II.1945 г. Присъдата е отменена през 1996-а, когато с решение на Върховния съд на Република България присъдите на I и II състав на Народния съд са отменени, а делото е прекратено.

Мисъл на деня - 27 Ноември 2008 г. „Някога в далечното минало злото е било по-силно, отколкото днес. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вечността работи за доброто, а моментът – за злото. Доброто има два помощника – вечността и времето. Злото има само един помощник – времето.” Из Огън на пречистване, УС, 1.XII.1935 г.

Мисъл на деня - 25 Ноември 2008 г. „Съществуват два вида противоречия – външни и вътрешни. Външните противоречия се разрешават лесно. Страшни са вътрешните противоречия. Натъкне ли се на такова противоречие, човек се изгубва в себе си. За да излезе от това положение, той търси външна помощ. Мнозина се объркват толкова много в противоречията, че не разбират външни ли са или вътрешни.” Из Източник на знанието, УС, 27.X.1935 г.

Ще се опитам да се включа в дискусията с едно леко парадоксално твърдение. При Йога ние нямаме нужда от слизане и овладяване на материята, от придобиване и усъвършенстване конкретното знание. От гледна точка на Йога инволюцията е нещо странично, в определен смисъл - вредно. Няма нужда от инволюция. Затова там стремежът е да се върнем назад, до нивото духовните светове, от които сме произлезли. Ние не можем да направим нещо повече, да се издигнем на по-високо ниво или да придобием нещо, слизайки в материята и издигайки се после обратно. Затова най-разумното в светлината на схващането на Йога е да не се слиза въобще или да се предприеме издигане колкото се може по-рано и по-бързо. Схващането което споделят други духовни школи е за инволюцията и еволюцията като циклични процеси, в които човешкият дух се усъвършенства и без които той не може да се развива пълноценно. Тук и инволюцията вече е "полезна", необходима. Ето защо смятам, че доколкото дадена концепция цени инволюцията като процес, дотолкова за нея е важна и еволюцията. Но тези понятия са силно субективни и относителни. Без уточняването им всякакви определения рискуват да въведат читателя в заблуждение. Според мен Йога не е инволюционно по същността си учение, тя по-скоро е индиферентна към това, стреми се да бъде извън, "над" тези процеси. Съществуват и съвременни западни школи, споделящи подобна позиция. Те не се определят като "инволюционни", поради тяхната съвременност и сравнително млада възраст. Но доколкото Йога се е установила в инволюционната епоха, дотолкова някои имат основание да я определят като "инволюционна". Това зависи от възприетата понятийна и мисловна система и следва да се възприема само в комбинация с множество допълнителни уточнения.

Мисъл на деня - 19 Ноември 2008 г. „Както Бог ни е създал, така трябва да си останем – с една вечна свобода. Брак, който не дава свобода, той е робство; любов, която не създава свобода, това е едно робство. Това е една проказа.” Из Живият хляб, 16-та НБ, 17 януари 1938 г.

Мисъл на деня - 18 Ноември 2008 г. „Какво се разбира под „женен” и „неженен”? Жененият символизира човешкото естество в човека, а нежененият – Божественото. Който е готов да служи на Божественото, трябва да се самопожертва. Жертва, направена от любов и съзнание, води към живот и свобода. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.” Значи човешкото трябва да се пожертва за Божественото. Стане ли обратното, човек се натъква на страдания, мъчнотии и противоречия. Днес почти навсякъде човешкото потиска Божественото.” Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

Мисъл на деня - 17 Ноември 2008 г. „Ако в дома ви дойде човек, в когото чувствата са обилни, ще забележите, че захарта ви започва да овлажнява. Обаче влезе ли в дома ви човек, в когото мисълта има надмощие, ще забележите, че водата от шишето ви постепенно се изпарява, докато напълно изчезне. Значи изобилието на чувствата причинява влага, а изобилието на мислите – сухота. Човек, в когото мисълта има надмощие, причинява сухота.” Из Източник на знанието, УС, 27 октомври 1935 г.

Аз никога не следвам инструкциите в подобен род леки и анонимни мейлчета за разпращане по всякакви поводи. Тук илюзията е друга: ти сега прати това нещо до твои приятели и познати, пък не се тревожи - всичко ще бъде наред, късмет,успехи ще имаш.. Далай Лама го е казал или някой друг достатъчно висок авторитет. Ти разбира се нямам как да провериш дали това е така, а и в повечето случаи нямаш и желание - нали нищо не губиш? Да, ама губиш, и то губим много всички. Първо подрива се ценността на доброто и второ, в правенето на добро се прави опит да се привнесе един механичен елемент, чужд на човешката душа. Ти пращаш нечий текст, той не е твой не си го разбрал, не си го преживял. Така че това си е баш от лукаваго, ако ме питате... Вероятно заподозреният може да бъде Ариман, вероятно съучастници са човешката алчност и глупост, а помагачи - човешкият мързел и честолюбие. Наздраве!

Молитвен наряд за начало: Искам да ти служа с Любов и Мъдрост - формула Беседа: Блажените Молитвен наряд за край: Кратка молитва - молитва

9 Ноември: Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма. Отбелязва се от 1988 г. в деня на "Кристалната нощ" в Германия (1938 г.) - един от най-големите погроми срещу евреите. По време на изстъпленията на 9 и 10 ноември нацистки щурмови отряди и техни привърженици разграбват еврейски домове, магазини и училища, убиват 91 души и изгарят и разрушават 267 синагоги. Арестувани са около 30 хиляди евреи, които са изпратени в лагери. Погромите продължават до 14 ноември. През 1869 г. в Калофер е основано читалище "Напредък". През 1877 г. руски части под командването на ген.-майор Леонов освобождават Враца. През 1883 г. правителството на Драган Цанков закрива Държавния съвет, създаден след държавния преврат от 1881 г. и фунционирал по време на т.н. режим на пълномощията (1881-1883). Уставът на висшето държавно учреждение е изработен по проект на Марин Дринов и е обявявен с манифест на княз Александър I Батенберг на 14.IX.1881 г. То се състои от министрите, 1 митрополит, избран от архиереите в страната, и 12 съветници (една трета се назначават от княза и две трети се избират сред хората с висше образование чрез двустепенни избори). Съветът има законодателни, изпълнителни и съдебни функции - има право да обсъжда всички законопроекти, административни наредби и преобразования, да дава мнение по всички въпроси, поставяни от правителството. През 1901 г. е учредено Историческо дружество, издаващо от 1905 година "Известия на Историческото дружество". През 1912 г. е създадено Лозенградското военно губернаторство за управление на Одринска Тракия начело с ген. Георги Вазов, от 15 март 1913 г. - Тракийско военно губернаторство с три окръга (Лозенградски, Родопски и Дедеагачки) и 32 околии. През 1944 г. поделения от IV Българска армия освобождават Щип. През 1950 г. е приет Закон за защита на държавната и кооперативната социалистическа собственост. През 1951 г. е приет закон, с който се отменят като "противоречащи на Димитровската конституция и на установеното след 9.IX.1944 г. социалистическо законодателство" и се смятат за недействителни всички издадени до 9 септември 1944 г. закони и законодателни актове. Законът е публикуван на 20.X.1951 г. През 1961 г. е пуснат в действие първият атомен изследователски реактор край София. Родени: През 1849 г. - Никола Войновски - български революционер. Роден в Габрово. Никола Войновски е военния командир на Ботевата чета. Учи в Габровското класно училище и завършва частно търговско училище в Галац, Румъния. Работи в търговски къщи - говори румънски, турски, гръцки, френски и италиански език. Следва и в Николаевската военна гимназия в Одеса, но оставя учението и през май 1876 г. влиза в Ботевата чета. Участва в завладяването на парахода "Радецки", в боевете на Милин камък (18 май) и във Врачанската планина (20 май). След гибелта на Христо Ботев оглавява голяма част от четата и я повежда към Централна Стара планина, където загива в бой с турска потеря край село Чифлик, Ловешко, на 13 или 14.VI.1876 г. През 1864 г. - полк. Атанас Раковски - първият началник на Противовъздушната отбрана на България. Атанас Раковски е внук на сестрата на Георги Стойков Раковски - Неша Раковска, е първият началник на Противовъздушната отбрана на България. На 28 септември 1915 г. военното командване приема План за противосамолетна отбрана на столицата, който със заповед от 9 октомври се възлага на сборна батарея от шест оръдия. На 27 октомври първият взвод с две скорострелни оръдия заема позиция в Лозенец, а след три дни по две оръдия са монтирани на Слатински редут и в Коньовица. Полковник инженер Атанас Раковски пък е определен за "завеждащ въздушната отбрана на царството". На 30 октомври 1915 г. той подписва "Инструкция за артилерийските взводове, картечни постове и команди, пехота по отбрана срещу въздушни нападения". През 1878 г. – Любомир Бобевски - български поет, писател и публицист. Роден в Тетевен. Бобевски е автор на популярната песен "Съюзници - разбойници" и на химна "О, Добруджански край". Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, а творчеството му е особено популярно преди 1944 г. През 1880 г. – Йордан Йовков - български писател. Йовков е роден в село Жеравна, Котленско. Останал в историята на родната литература с произведения като "Вечери в Антимовския хан", "Песента на колелетата", "Албена", "Жетварят", "Чифликът край границата", "Приключенията на Гороломов" и др. Учи в Жеравна, Русе и Котел, завършва гимназия в София (1900 г.) и служи в Школата за запасни офицери в Княжево (1902-1903 г.). Учителства в добруджански села (1900-1912 г.), участва в Балканската война като командир на рота в боеве при Кайта, Одрин и Чаталджа. Спасен от плен през Междусъюзническата война от своите войници, които го носят километри, след каато е ранен в крака при Гевгели. През Първата световна война е граничен офицер край Места и военен кореспондент по фронтовете. Публикува от 1902-а, а през 1910 г. печата първия си разказ "Овчарова жалба". Изпраща от фронта очеркови-дневникови разкази, през 1915-а публикува "Балкан" и "Земляци". Живее в Добрич, а след като Румъния взима Южна Добруджа, отива във Варна, където получава мястото на чиновник в българската легация в Букурещ (1920-1927 г.). От 1927-а е в София, работи като сътрудник и преводач за бюлетините на МВнР. Умира на 15.X.1937 г. в Пловдивската католическа болница. През 1887 г. - Стоян Никифоров - български военен и държавен деец. Роден в Ловеч. Завършва Военното училище в София (1907 г.), става адютант на цар Фердинанд, а по-късно взима диплома по право в Гренобъл, Франция. Управител на Плевенска област (1935-1937 г.) и министър във втория кабинет на Г. Кьосеиванов. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1.II.1945 г. През 1914 г. - Павел Вежинов (Никола Делчев Гугов - български писател. Роден в София. Автор на "Звездите зад нас", "Нощем с белите коне", "Гибелта на Аякс", "Момчето с цигулката", "Следите остават", "Произшествие на тихата улица", "Бариерата", "Езерното момче", "Белият гущер" и др. През 30-те години сътрудничи на "Жупел", "РЛФ", "Щит", "Изкуство и критика" и др., следва философия в Софийския университет (1938-1944 г.). Редактор на в. "Фронтовак" от есента на 1944-а, когато заминава на фронта. По-късно пише поредица от разкази и повестите "Златан" и "Втора рота". От 1947 до 1954 г. е зам.-главен редактор на в. "Стършел" и на сп. "Септември", след което близо 20 години работи в Българска кинематография. Умира на 2.XII.1983 г. Починали: През 1892 г. - Тодор Икономов - български просветител и политик. Един от най-видните възрожденски учители и участник в борбата за създаване на независима Българска екзархия, той е сред водачите на Консервативната партия след Освобождението на България. Роден на 10.09.1835 г. в Жеравна в семейство на свещеник. Първоначално учи в Жеравна, а след това в Разград и Русе (1848-1850). През следващите години работи като абаджия в Тулча (1851-1855) и Жеравна (1855-1858), продължава образованието си в София и Сливен. През 1861 заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. През 1865 завършва духовна академия в Киев. След завръщането си в България Икономов е учител в Шумен (1865-1869) и Тулча (1869-1871), а след това секретар на епархийския съвет в Тулча (1872-1878). Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). За кратко участва в издаването на сп. "Читалище" и редактира в. "Турция", издавани в Цариград. По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в управлението на града, а след нейния край за кратко е училищен инспектор във Варна. След свикването на Учредителното събрание през 1879 Тодор Икономов става един от водачите на Консервативната партия. Той е депутат, окръжен управител в Сливен и Бургас (1879), министър на вътрешните работи (1880), кмет на София (1880), окръжен управител на Шумен (1881). Икономов първоначално подкрепя Режима на пълномощията и става председател на II Велико Народно събрание (1881) и на новосъздадения Държавен съвет (1882). През следващите години Тодор Икономов се сближава с умереното крило на Либералната партия и участва във второто и третото правителство на Драган Цанков (1883-1884). През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. Подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов, той се оттегля от политическия живот и се премества в Шумен, където умира на 9 ноември (28 октомври стар стил) 1892 след неуспешен опит за самоубийство. През 1942 г. – Георги П. Стаматов - български писател. Роден е на 25.V.1869 г. в Тираспол, Молдова. Детските и ученическите си години прекарва в Акерман, Одеса и Николаев, а от 1882-а живее в България (баща му Порфирий Стаматов става председател на касационния съд). Завършва Военното училище, за кратко е офицер в III артилерийски полк, учи право в София и Женева. Дълги години работи като съдия. Започва да печата от 1891 г. Първият български типично градски писател, майстор на късия разказ и сатирик публикува в сп. "Мисъл", "Съвременник", "Ново време", "Демократически преглед", "Златорог", "Българска мисъл" и др. Автор на "Избрани очерки и разкази", "Скици", "Разкази" (2 тома), "Прашинки", "Малкият Содом", "Откога Загорови са щастливи", "Санде Клинчарски", "Вирянов", "Нарзанови", "Погребение", "В миши дупки", "Отложено самоубийство", "Лида Друганова" и др. През 1973 г. - Апостол Карамитев - български актьор. "Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години" Звездата от филми като "Любимец N 13", "Специалист по всичко", "Сватбите на Йоан Асен", "Един снимачен ден", "Бялата стая", "Рицар без броня", "Хайдушка клетва", "Нощта срещу 13-и", "Утро над родината", "Наша земя", "Под игото", "Песен за човека", "Това се случи на улицата", "Легенда за любовта", "Двама под небето", "Малки тайни" и др. Роден на 17.X.1923 г. в Бургас. След като завършва ВИТИЗ прави запомнящи се роли на театралните сцени в "Ромео и Жулиета", "Дон Карлос", "В полите на Витоша", "Херцогинята от Падуа", "Маскарад", "В навечерието", "И най-мъдрия си е малко прост", "Службогонци", "Мария Стюарт", "Хенри Четвърти", "Кралят на книга шеста", "Еснафи" и др., участва и в първото българско цирково вариете и в записите на радиопиесите "Майка на своите деца", "Майстори", "Женитба", "Обикновено чудо". Известно време буди и децата с приказки в сериала "Весел ранобудник" по радиото. Поставя пиесите "Машинописци", "Аз, баба, Илико и Иларион", а по-късно преподава и във ВИТИЗ. Големият актьор е съпруг на актрисата Маргарита Дупаринова. Апостол Карамитев - Специалист По Всичко и Стоянка Мутафова И Апостол Карамитев - Специалист по всичко

Мисъл на деня - 9 Ноември 2008 г. „Колко време се спира ангелът при човека? – Не повече от една секунда. От човешко гледище една секунда е малко време, но от гледището на ангела, който се движи с необикновена бързина, това време е около десет години. Интензивен е животът на ангелите, затова те се движат бързо и с голяма лекота. Те живеят в реалността на живота, дето нещата стават непрекъснато. И тъй, реални неща са тези, в които няма прекъсване; нереални са тези, в които става прекъсване.” Свещеният огън