teodorr_1981

Орлине, когато съм в допир с тревожността, усещам едно изтръпване на ръцете и на лицето. Зачервяване на лицето и увеличаване на пулса. Усещам едно силно желание за бягство. Именно в тези моменти ли трябва да заставам зад тези симптоми и да не се плаша от тях? Трябва да не обръщам внимание на тези емоции нали?И това ще доведе до успокоение и вътрешно спокойствие?

Орлине, благодаря ти за подробните отговори. Напълно ми е ясно какво ме съвететващ, но наистина ми е трудно. Имам често визуализации във вид на невронни мрежи и усещам силен порив и стремеж да намеря отговори за неща, които практически са изкривени в съзнанието и подсъзнанието си. Опитвам да туширам сам напрежението и дискомфорта чрез неотговаряне и оставяне зад мислите. Но никак не е лесно и никак не е приятно да се живее с такива моменти на тревожност. Доказано е че медицината , поне при мен няма 100% ефективност. Опитвам се да работя, да излизам с приятели, на екскурзии мисля да ходя. Опитвам се да свикна да живея с тези обсесии.

Опитвам се да ги игнорирам тези мисли, но те се появяват сами от нищото. Често си представям невронни мрежи и разни импулси протичащи там. Много е трудно да ги игнорирам-създават ми напрежение. Напрежение което съвсем за кратко изтърпявам и пия Диазепам, за да се успокоя. Орлине, можеш ли да ми кажеш откъде се генерират тези въпроси? Предполагам че това е мозъка,но ако е така в мен минава мисълта че имам някаво увреждане някъде. някоя превъзбудена мозъчна зона, отговаряща за мисленето.Мерси за отговора.

Здравей Орлине. Мисля си че втория вариант би бил по-достъпен за мен. Нямам желание да изучавам неврологията. Мислите ми са много интензивни. Често движенията на другите, водят до мисълта в мен "Как се случва това движение". На моменти всяко мое движение предизвиква мисълта "Как се движа". Не ходя на психотерапия, но преди ходех при психотерапевт. Но без успех. Не знам как бих могъл да спра тези въпроси, разчитах на лекарствата, но те не дават желания ефект. Те единствено намаляват напрежението и тревожността които мислите предизвикваха в мен. Опитвам се да пропускам мислите и да не ги довършвам. Но те просто се появяват,несъзнателно....не мога да ги спра. Правех медитация,но резултатите бяха съвсем кратки. Много съм отчаян, не знам какво повече да направя....минах през поне 10 психиатъра, пих поне 10 вида лекарства. И въпросите в главата ми пак се появяват. Не ми се живее този живот, живот с мисли, които не позволяват да се изпита спокойствие, да се изпита някакво удоволствие. В моментите когато нямам натрапливи мисли, се чувствам много добре и се зареждам с воля и енергия за живот. Може би ще ми препоръчаш някакъв автотренинг за справяне с тези натрапчиви въпроси, как да живея с тях, без да ми пречат.

Здравейте. Пише ви Теодор. Писал съм във форума на тази тема. От няколко години страдам от натрапливи мисли-за движенията на тялото. Наблюдавам моторните движения на тялото си и се опитвам да разбера кои неврони и как подават сигнали от мозъка за да се реализира дадено движение. Постоянно се наблюдавам и ми се появяват мисли за мозъка. Как работи, как анализира информацията. Прост пример:минават ми мисли, как в мозъка се формират изреченията които предстои да изречем, как се запаметяват думите, как движим ръцете си в пространството.С две думи постоянно мисля как работи мозъка ми. Пил съм поне 5 вида антидепресанти - Ципралекс,Велаксин,Анафранил, Пароксат.Освен това-флуанксол. През последните месеци състоянието ми се влоши. Започнаха силна тревожност и панически атаки. Изкарах близо 1 месец в Александровска болница, преди това бях там и на дневен стационар. Промениха ми антидепресантите и ме изписаха. Скоро влязох в клиниката на Сточна гара по спешност заради зверско напрежение и обърканост. Там пак ми смениха лекарствата с Сероквел. Сега достигаме нива от 600мг на ден.Пия и Стимолотон и Невротоп. В момента пак съм там и мислите ме засипват много. При почти всяко мое движение, както дори и при движения на околните ми се появяват въпроси как тези движения се извършват в мозъка. Представям си някакви невронни мрежи, неврони и не мога да си отговоря на въпросите. Опитвам се да разкодирам как изреченията които казвам, се планират в мозъка ми. Много е мъчително състоянието в което се намирам. Не мога да спра мислите. те постоянно нахлуват в съзнанието ми. Отчаян съм. Моля за съвет, как да спра мислите. Или как да живея с тях. Или отговор кога ще изчезнат. Благодаря много