Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Van4ita

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Van4ita

  1. Не съм много сигурна дали има връзка, но преди два дни си сложих розов кварц под вазглавницата, тъй като се смята , че помага за добър сън. И двете вечери след това сънувам много "цветни" сънища и странното е, че по цял ден не ми излизат от главата... След този с морето, снощи сънувах диви коне, бяха много красиви, големи и бели, но някой стреляше по тях и видяк как ги рани... Знам, че много зле се почувствах - ядосана и безпомощна...
  2. Дали някой може да ми помогне с тълкуването на следния сън: Сънувах, че съм на брега на морето, заедно с две жени, чиито лица обаче не виждах, но за едната имам някакво натрапчиво чувство, че беше майка ми. Разхождахме се по плажа, беше много приятно, слънчево, имаше хора във водата, по брега, всички ми се струваха весели и спокойни. (Дотук свързвам всичко това с факта, че последните лета прекарвам на морето и винаги съм се чувствала добре там , имам приятни спомени и чудесни приятели, които живеят там, но сега аз съм далече и всичко това ми липсва.) Разхождахме се, аз им показвах къде съм работила и после се качихме в една сграда, на доста високо (или поне така го усещах), имаше много прозорци и слънцето блестеше наоколо... Спряхме се сякаш на самото стълбище и гледахме плажа през прозореца. Виждаше се наистина отгоре и всичко беше много слънчево и го усещах някак спокойно и се чувствах изпълнена с положителна енергия. Следващото , което си спомням (много странно големият прозорец, през който гледахме някак стана по-малък ) e как видяхме, че се надига огромна вълна и тръгва към нас. Тъкмо се канех да попитам дали ако ни залее е възможно да се счупи прозорецът и точно това се случи. Вълната се блъсна в стъклото , чу се силен удар, усетих го някак си като взривна вълна... видях как водата нахлу вътре и имам чувството, че ни удари, но само като силен сблъсък и се отдръпна... Дори не се усещах мокра. След удара се оледах, видях че всички са добре и тръгнах към стълбите. Чувах шум от хора наоколо , но нямаше никого. Започнах да слизам надолу, усешах се замаяна и се "виждах" как залитам леко по стълбите. Държах се за главата, чувах нещо като силно бучене, но, освен това и замаяността, ми нямаше нищо. Слизайки надолу, вече почти на най-долния етаж се появи някакъв мъж, не виждах лицето му, нито дрехите, но знаех, че е от екип за спешна помощ или нещо такова. Попита ме дали съм добре и ме хвана, за да ми помогне да изляза... Това е всичко, което си спомням... P.S. Освен съня, още по-обърквано се почувствах, когато го разказах на една приятелка и тя реагира с "Неможе да си сънувала това! Сънувах съшия сън преди две седмици, само с разликата, че имах малка рана над веждата."
×
×
  • Добави...