Jump to content
Порталът към съзнателен живот

не...

Участници
  • Общо Съдържание

    187
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от не...

  1. Но, Слънчице... във всеки един от нас има и лош и груб и егоист... и много повече дори, макар не винаги проявени. И това си ни е наследство от минали раждания, ние сме били всякакви, през всичко сме минали. Религиите са организации а това само по себе си е рамка. Има ли рамки има ограничение. Така е и със сектите и с всички светски днешни организации, създадени от хората. И мястото на човека в тях се определя от собствените му опитности, базирани на минали прераждания.("Няма празно пространство") Но ако съзнаваме това, следва да сме толерантни и да не определяме нещо като добро или зло нито да отричаме или въздигаме в култ. И двата пътя не водят до освобождение... защото освобождението е извън двата полюса. И извън видимите форми.
  2. Привлече ме заглавието на темата. Преди мислех че тези неща са несъвместими... Някъде прочетох, че "Науката пита как, религията пита защо". Мисля, че и двете няма да получат отговор...
  3. Разкошна мъдра приказка за деца от всякакви възрасти.
  4. Понякога истината успява да пробие твърдостта ни и да ни вдъхне познание. Колко от него можем да осъзнаем, да запазим, да разберем, а колко от него можем да пропуснем през себе си към другите - никой не знае. Именно в това се изразява поредната стъпка, навън от нас, към истината, и навътре в нас - след нея... Споделям този филм по молба и мисля, че всеки трябва да го види. "Зает да опазя свещенната Книга аз бях забравил как да живея според думите и. Когато я загубих я опазих." Филма в zamunda.net
  5. Картината е интересна... Еднорога препуска между балончетата, в които стоим затворени - личните ни светове, а ние не го виждаме. Пожелавам на всеки да го докосне.И да се случи това:
  6. Ниилс ван Саане отлично е описал натрупванията в своята книжчица "Боян Магът" - едно хилядоглаво чудовище което трябва да победим сами. Замахваме и режем глави, на местата им никнат нови и ни се смеят с лицата на някоя миналите ни личности, натъпкани във висшия Аз. Непобедимо чудовище, което борбата изпълва само с повече сили. Накрая вълшебната лира на Орфей го притихва и приспива... не ние. Ние не можем. После... следва камъчето с неизреченото ни име...
  7. Благодаря ти

  8. Благодаря...

×
×
  • Добави...