не...

Химни на Слънцето, муз. П. Дънов

Здравей, Диана Илиева!
Еврейската религиозна мисъл приема кръвтта като аналогия на човешката душа.
Никак не е грешно.
Когато Моисей вади еврейския "народ" из Египет, са предварително помазани, с "кръв от агне", вратите на всички евреиски домове. От тук е началото на т.н. "Пасха". Разбира се, това колко е историческо събитие - и до днес спорно. По-скоро, според мене, е алегория на нещата, които се случват вътре в човека. Господ изисква това нещо с кръвтта да бъде направено.
Не са малко случаите на жертвоприношение в СЗ. Не са рядко случаите, в които се пролива жертвена кръв и в които се помазва нещо с нея.
Кръвтта е символ на най-висшето човешко чувство - любовта.
Тя (кръвтта) е част от сърдечно-съдовата система и е вид тъкан. Съставена е основно от три вида клетки - еритроцити, левкоцити и тромбоцити. Едните (червените кръвни телца) имат задачата да пренасят кислорода и хр. в-ва до всяка една клетка и да изземат от нея отпадъчните въглероден двуокис и пр. продукти, след което червените кръвни телца отиват до черен дроб, до бял дроб и т.н.
Белите кръвни телца са войните в организма, които се борят с всички патогени. Те са пряко свързани с тимуса и с костния мозък.
Тромбоцитите пък спомагат на съсирването на кръвтта, ако случайно някоя от тъканите претърпи пробив, разрез и т.н.
Защо влюбения човек не се разболява, защо не му се спи, защо не огладнява?

Всички жертвоприношения в СЗ са вътрешно-телесна алхимия. Всичко става вътре в човека. И моисей е вътре и Аарон и Авраам, Исаак, Иаков и пр. Различни по степен съзнания, които навлизат в човека по време на неговото развитие/еволюция.
Кръвтта Христова е кръвтта на Новия Завет.
До преди това, до преди да се появи Иисус, еврейския "народ" - всчкото му движение е било към т.н. "Обетована Земя", която е обещана от Господа, дет в нея тече мед и мляко, дето има зелени посбища и която е най-плодородна.
Точно това е сърцето човешко. Това е алегория за четвърти център в човека - неговото сърце и за любовта.
Раждането на Любовта в човешкото сърце е завоалирано с историята за раждането на Спасителя, на Месията. Любовта наистина се явява спасител и месия. Тя е и Път, и Истина и Живот.

Абсолютно аналогично е в Даоизма.
Там човек трябва да преобразува т.н. "Възпроизвеждаща енергия" (Дзин), която го кара да се възбужда сексуално, да изпитва страст. В Даоизма се търси издигане на тази енергия на по-високо ниво - в гърдите, където тя се преобразува в т.н. "Жизнена енергия" (Ци).
Защо се казва тази енергия "жизнена"? Именно защото тя е животът на човека.
В Китайската традиция (Дао) и в китайските боини изкуства, както и в китайската медицина, "Ци" е доста основен термин и източник на всякакви промени в човека и извън него. "Ци" може да бъде насочвана и да бъде използвана даже от разтояние.

Лично съм забелязал и изпитал преобразуването на "Дзин" в "Ци" и мога да кажа, че наистина става дума за една велика трансформация, която ти дава много по-различно виждане върху и за света като цяло и за съществуването.

Защо Любовта, или "Ци" да е Път и Истина и защо да е Живот?

Според китайците единствено "Ци" може да разкрие това какво е "Шън" (Духовната енергия), аналогично с Християнството, което твърди, че само Сина (Христос) е виждал Бога и само Той може да го изяви/разкрие. Без Спасителя да умре, да Възкръсне и да се Възнесе на Небето (главата в човека, която е седалище на Духа/Шън), без този Спасител да седене отдясно на Бога, то няма начин да разберем що е то Петдесятница, при която се дава Светия Дух, който се спуска и изпълва човека.
Точно така е и описано в Библията. Още приживе иисус обещава, че ще прати Утешител, който да подтвърди Словото и да напътства човека, дорде не стане време за Второто Пришествие Христово.

Всичко гореописано е един динамичен и реален процес вътре в човека.

Слизането на Орфей в подземното царство и опитът му да измъкне Евридика е също аналогия на извеждането на еврейския "народ" от робството в Египет и изкачването към Обещаната Земя, която според траки и славяни се води "Средна земя".
Славянската космология разделя Битието/човек на три основни свят. Всеки, при желание може да проучи:
http://bg.wikipedia....%80%D0%B2%D0%BE

Което е абсолютно аналогично на Даоизма и на Каббала, така както я разбирам и изповядвам:


http://www.universal...Microcosmic.gif
http://www.lieske.co...es/dantians.GIF


"Всеки човек, на когото кръвта е нечиста, той не може да бъде духовен. Един художник, на когото кръвта е отровена, той не може да вижда и да рисува хубави картини; ако кръвта на един музикант е отровена, той не може да свири хубаво; ако на един оратор кръвта е отровена, той не може да говори както трябва; една майка, на която кръвта е отровена, не може да отглежда децата си; един учител, на когото кръвта е отровена, той не може да възпитава децата." Стани и яж

"Вашето съзнание трябва да бъде толкова будно, че да не причинявате никакви страдания на окръжаващите ви. Това е благородство! Ако аз съм приятел някому в едно отношение, трябва да съм му приятел във всички отношения. Ако съм неприятел в едно отношение, неприятел съм във всички отношения. Щом обичам Бога, трябва да обичам всички, които Бог обича. Ученикът трябва абсолютно да изпълнява Божия закон! Това запишете само с кръвта на вашето съзнание." За свободата

"Кое е онова, което обновява хората? Или коя е вътрешната връзка в живота? На физическото поле, връзката е кръвта." Блажени сте ако любите!

"Лошите мисли и чувства правят кръвта нечиста.
... Свие ли се стомахът, храната не може да се смели, вследствие на което се образуват отровни газове, които отравят кръвта. Отровната, нечиста кръв причинява болести и разстройство на отделните органи. За пример, забелязано е, че всяка дисхармония в мозъка причинява разстройство в корема; и всяка дисхармония в симпатичната нервна система причинява главоболие. Ето защо, за да не боледувате, дръжте в изправност състоянието на главния си мозък и симпатичната нервна система. Когато мозъкът е в хармонично състояние, той може да лекува всички болести. Влезе ли една отрицателна мисъл в него, веднага се явяват неразположения, болести, разстройства и т.н. Това е една от причините за отслабване на паметта и за объркване на мисълта." Сливане и разширяване

"Христос пролял кръвта си за спасението на човечеството. Кръвта на Христа е потребна, за да се изкупи човечеството. Тогава някои обясняват малко по другояче, че кръвта на Христа, това е неговото разумно Слово. Кръвта е външната страна на Словото. Нямаш кръв, твоето разумно слово не може да се прояви. То може да съществува извън тялото на земята, но без тяло не може да се прояви. " Който направи небето и земята

"Често хората се оплакват, че са нещастни. – Защо са нещастни? – Защото не знаят да пеят. Когато ви сполети малко или голямо нещастие, пейте. Като пеете, нещастието ще се вслуша в песента ви, ще ви даде известна сума и ще ви напусне. Какво повече можете да искате? За да пеете на нещастието, вие трябва да бъдете послушни. Послушанието е път към щастие, път за развиване на дарби. Бъдете послушни и се стремете да задоволите Онзи, Който е направил всичко за вас. Ако Той е доволен от вашия живот, ще придобиете всичко, от което се нуждаете: здраве, богатство, сила, знание. Ако искате да станете певци и музиканти, и това ще ви се даде. Следователно, който е послушен, той всякога взима правилно тона „фа“. Щом вземе правилно „фа“, и останалите тонове ще взима правилно. И тъй, ако се запитате защо е нужно послушанието, ще знаете, че то е метод за развиване на музиката. Ще пееш при всички условия на живота и ще знаеш, че Бог е съвършен. Ако виждаш криви неща в живота, те са резултат на човешките отклонявания, а не на Великия и съвършен Творец. За да изправиш кривото, пей, докато започнеш да взимаш тона „фа“ правилно. Някой не може да взима „фа“ чисто, а се заел да изправя великите произведения на видни музиканти. Приложете послушанието, пейте тона „фа“ и не се смущавайте. Това ще ви откупи. Ще кажете, че Христос е спасил човечеството чрез кръвта си. Наистина, кръвта, която течеше капка по капка от раната на Христос, беше музиката, която от Негово време до днес се чува в света. Не трябва ли и вие да следвате Христовия път, да откупите това, което сте заложили някога? Христос откупи човека от греха, но и вие трябва да откупите нещо. Сега, ако говорите за музика, ще знаете, че изтичането на Христовата кръв от раната Му беше и ще бъде най-хубавата музика в света. От нея по-хубава музика не е имало. Капките кръв от Неговата рана са най-чистите музикални тонове, които някога човешкото ухо би могло да слуша. Който иска да следва Христос, трябва да мине по Неговия път, да види как кръвта му изтича капка по капка и се слива с Христовата. Такъв е биологическият закон. Ако се влее здрава кръв в тялото на болния, той непременно ще се обнови. Ако минавате за християни, а не сте се обновили, вие не сте приели Христовата кръв в себе си. Влезе ли веднъж Христовата кръв във вас, вие трябва да се обновите. Кръвта Христова е Словото, което оправя пътя на човека. Словото Божие, това е музиката на живота. Всеки може да каже: „В начало бе Словото“, но правилно трябва да се каже. Без Любов, без Мъдрост и без Истина Словото не може да се изговори. Значи три неща са необходими, за да произнася човек Словото, а именно: Любов, Мъдрост и Истина. Ще кажете, че човек трябва да вярва, за да разбира и прилага Словото. И това е вярно, но вярата има отношение към пеенето. Ако взимате правилно тона „фа“, имате вяра. Щом имате вяра, разбирате Словото. За да пее правилно, всеки момент човек трябва да регулира мислите и чувствата си. За тази цел той трябва да носи камертона постоянно със себе си. Всеки има свой камертон, с който може да настройва мислите и чувствата си. Какъв е човешкият камертон? Като ударите с показалеца и средния пръст на дясната ръка, върху дланта на лявата си ръка и вдигнете ръцете си към ухото, вие чувате правилния тон на вашия живот, според който се настройвате. Палецът поставяте под двата пръста. Трите пръста заедно представляват трите велики добродетели – Любов, Мъдрост и Истина. Прилагайте често камертона си, за да се изправяте. Ще кажете, че въпреки това противоречията съществуват. Това нищо не значи: противоречията са необходими като условия за възстановяване на хармонията. И тъй, мислите за тона „фа“, както мислите за Бога. В това отношение българите са на прав път. Те казват: „Фала Богу“. Думата „Фала“ е образувана от два тона: „фа“ и „ла“. Ако вземете тона „фа“ за основен, ще образувате акорда: „фа“, „ла“, „до“. Засега работете главно върху тона „фа“, а после ще работите върху останалите. Ето защо, за да се оправят работите ви, трябва да пеете правилно тона „фа“. Един тон е, но от него зависи вашето щастие." Тонът Фа

7 Си

6 Ла

5 Сол

4 Фа

3 Ми

2 Ре

1 До
Пасха ("песах" - от евр. глагол "отминавам") - това е празникът, който има за начало "Изходът" на еврейския "народ" от Египет. Понеже събитието се е развило много бързо, посред нощ, преданието ни разказва, че евреите не имали време да вземат квас със себе си.
С времето това нещо се възпоменава всяка година от евреите и се празнува с безквасни хлябове, с пасхално агне и с горчиви треви. Съвпада с нашата Страстна седмица и с нашия Великден, който предстои.
Кваста е символ на разширението на разрастването, но възможността на учението (хляба/СЛОВОТО - тестото от брашното) да порасте вътре в теб. Ето защо НЗ учи човека да не се подвежда по фарисейската или по садукейската квас, но пък по време на Тайната Вечеря, Иисус ето какво казва:
Лука 22:15
И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

и разчупвайки, хляба и го раздава с думите:

Лука 22:19
И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

В учението Исус разяснява, че Небесното Царство прилича на квас.
Учителят Беинса Дуно говори за това, че човек бива да внесе злато в кръвтта си.
Битие 18:6
Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

Матей 13:33
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

Лука 13:21
Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

Три мери брашно! По една мера за всяка една трета част от тяло. Там става замесването с Христовата Квас.
Жената - това е символ на обичта, на най-преданната концептуална мисъл у човека, която следва Бога, както Мария Магдалена, както дева Мария следват Христос, както гопитата следват Кришна.

Привет!
Опитай с тази търсачка тук: http://triangle.bg/s...%B5%D0%BD%D0%B5

Сега, така както ти я пращам като линк, съм и задал да търси по думите "живите кръстове". Резултатите са 1705.
Ако не намериш въпросната беседа, то със сигурност ще намериш в други беседи още неща по въпроса за "живите кръстове".

Вие мислите за кръста.Вие носите множество кръстове.Нямам нищо против никакъв кръст.Но рекох вяра трябва да имате.Когато говорите за кръста, вяра трябва да имате.Символ е кръстът.Затова вчера се скараха тук и вдигнаха шум.Искате да наложите вашите убеждения, какво мислите вие за кръста.Може да имате каквито искате убеждения, но всеки от вас, вие всички сте кръстове.При това, когато дигате шум, вие сте живите кръстове и казвате тогава:"Не трябва да се почита кръста"Човек е кръст.Вие сега туряте кръста вън от себе си.Вие сте, които клеймите кръста, вие сте, които го чистите. Живееш добре чистиш кръста, живееш зле цапаш кръста.Кръстът не е извън човека.Човекът е кръст.Човек е, който вярва, човек е, който люби, човек е който се надява.Рекох така разбирайте.Не разбирайте, както децата разбират.

Ама вътрешната страна на кръста?Кръстът е емблема на мъдростта.Сърцето е емблема на Божията Мъдрост.Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туриш, но ще го разбираш и не само ще го разбираш като българин, ще го разбираш като англичанин, като французин, като славянин, като индус, като негър, като какъвто и да е. Че кръстът е навсякъде потребен в живота.Апостол Павел казва:"Ще се похваля с кръста Христов"Какво подразбира той?Един човек, който иска да ми покаже, че той обича кръста, трябва да го обича.Той трябва да има един чист език.Чист език трябва да има като светлината.Като онази кристална вода трябва да бъде чист езика.И човек, който разбира кръста, има много мек език.Човек, който няма мек език, не е разбрал кръста.Той тепърва има да го разбира.Вие имате едно крива понятие за кръста.Говори се за един нов кръст в света.То е друг въпрос.Хората са създали един кръст, който няма нищо общо с Божия кръст.Има два кръста:единият човешки кръст, другият- Божествен кръст.Ония порядки, наши разбирания, които и създават мъчнотии, са един кръст, от който ние трябва да се освободим.Греховете, които ние правим, това са един кръст, от който трябва да се освободим.То е нашият кръст, ние го създаваме.Ти искаш да бъдеш господар- ти си създаваш нов кръст.Ти искаш да бъдеш силен човек, да правиш каквото искаш без да отговаряш- ти си създаваш един нов кръст.Някои хора се разпъват и страдат.

Мед да потече 06.08.1937г."Лъчи на живота"Рилски беседи 1937г.

Мед да потече 06.08.1937г. "Лъчи на живота" Рилски беседи 1937г.














Пътят и възможностите 11.08.1937г. "Лъчи на живота" Рилски беседи 1937г.
Анахата - Четвърта чакра (областта на сърцето, белите дробове, тимуса):


Земя - първоелемента на първа чакра
Вода - първоелемента на втора чакра
Огън - първоелемента на трета чакра
Въздух - първоелемента на четвърта чакра

Има два вида кръстове в човека - малък и голям. Има два вида кръщение за човека - с вода и с Огън (огънят на любовта, който е различен от огъня като първоелемент)
Защо и какво представлява думата "кръщение"? Произлиза от "кръстосване", от нещо положено на кръст, от събиране на противоположностите - вода - огън; въздух - земя, от балансиране.



"Мистерията на Голгота" има много значения. "Голгота" - това значи "лобно място", място дет се умира. Кой/какво умира? Как?

На руски език:
Р. Штайнер «Эфиризация крови. Вступление эфирного Христа в земное развитие»
http://bdn-steiner.r...php?name=Ga_Rus

"Защото днешната християнска душа никога няма да каже: Докато съществува Земята, Христос, за когото става
дума тук, ще живее в сърцата на хората". Защо? Защото един християнин, който казва такова нещо, просто е забравил думите на Евангелието:
„Небе и Земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат". С това обаче Христос застава пред нас като едно космическо Същество. И този,
които прави истински думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", той говори християнски.
Сега трябва да държим пред нашите очи това, което човек трябва да стане в неговата душа през
време на Земното развитие. Той трябва да стане това, което може да се обозначи с термина "личност". Тази личност се нуждае първо от онова,
което бихме могли да назовем „свободна воля", обаче тази личност от друга страна се нуждае също от възможността да намери вътре в себе си
пътя към Божественото в света. Свободната воля от една страна, възможността да се избира между доброто и злото, между красивото и
грозното, между истинското и фалшивото тази свободна воля от една страна и обхващането на Божественото така, че то да проникне в нашата
душа и ние да се познаем като вътрешно изпълнени, свободно изпълнени с Божественото: Това са двете цели в развитието на човешката душа на
Земята. Това развитие на човешката душа на Земята е получило за тези две цели два религиозни дара. Единият религиозен дар е определен да
внесе в човешката душа силите, които водят до свободата, до различаване на истината от мнимото, на красивото от грозното, на доброто от злото.
От друга страна човекът трябваше да получи през време на Земното развитие един друг религиозен дар, за да внесе в душата си онзи зародиш,
чрез които душата да може да почувствува в себе си Божественото, с което тя е съединена.
Първият религиозен дар е това, което ни посреща в началото на Стария Завет на Библията, като грандиозната картина на грехопадението, на
изкушението. Вторият религиозен дар е това, което ни посреща във всичко, което обхващаме с думата „Мистерията на Голгота".
Както грехопадението и изкушението имат работа с това, което посади в човека свободата, дарбата за различаване на доброто от злото, на
красивото от грозното, на истинното от фалшивото, така и Мистерията на Голгота има работа с това, човешката душа да може да намери отново
пътя към Божественото, така че тя да знае: в нея може да сияе Божественото, Божественото може да проникне в нея.
В тези два религиозни дара е включено, така да се каже, всичко най-важно от Земната еволюция, всичко онова от Земната еволюция,
което има работа с това, което душата може да изживее в нейните най-дълбоки глъбини и
което е най-дълбоко свързано със същността и развитието на човешката душа.
Той би трябвало да познае онова Същество, което дава смисъл и значение на Земния живот. Той би трябвало да познае онова Същество,
което трябва да извърши делото, без което земното човечество не може да намери отново пътя към Божественото. Той би трябвало да познае, че
няма смисъл за Земния човек без това Същество. Хората би трябвало да заличат от Земното развитие думата „човек", ако биха искали да заличат
Христовото Събитие. А сега да си представим, че тази тълпа осъжда онова Същество, вилнее срещу онова Същество, което всъщност прави от
Земния човек един истински човек и което трябва да даде на Земята нейната цел и нейното значение."

Христос и човешката душа,Р.Щайнер
/продължава/

"Това е самият Христос, който преминава от едно човешко сърце в друго, от една човешка душа в друга; онзи Христос, който можа да премине през
целия свят, независимо дали душите Го разбират или не! Сега ние сме принудени да се абстрахираме от нашите понятия, от
цялата наша наука и да посочим обективната истина: а именно, как самият Христос живее в хиляди и хиляди импулси, приемайки всевъзможни
образи и форми. Самият Христос е този, който, в душите на примитивните, необразовани хора напредва през гръцкия и римски свят, запленявайки все
повече човешки души в пределите на Запада и Севера. Самият Христос е този, който крачи редом с онези духовни учители, които по-късно
пренесоха християнството всред германските народи. Самият Христос е този, който покорява Земята, преминавайки от едно място в друго и от една
човешка душа в друга, напълно независимо от това, какво мислят хората за Него. Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение: Колко
много са хората, които нямат никаква представа за химическия състав на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на
изкуството! И наистина хората биха умрели от глад, ако би трябвало да изучат хранителните средства, а чак после да ги приемат в стомасите си.
Способността да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането на хранителните средства! Разпространението на
християнството по Земята няма нищо общо с разбирането, което хората проявяваха към него. Ето същественото, ето особеното! Тук ни очаква една
тайна, която може да бъде разгадана само ако отговорим на въпроса: По какъв начин живее Христос в човешките души? И когато антропософията,
или ясновиждащото познание си постави този въпрос, на преден план застава едно важно събитие, което може да бъде обяснено само от
антропософска гледна точка, понеже то е в пълно съзвучие с всичко, което споделих с Вас днес. В едно ще се убедим: Безвъзвратно е отминало
времето, когато Христос действуваше по току-що описания от мен начин; дошло е времето, когато хората трябва да разберат, да познаят Христос.
Ето защо се налага и да отговорим на въпроса: Защо нашата епоха беше предхождана от онази, когато Христовият Импулс можа да се
разпространи, без да е необходимо човешкото разбиране, човешкото съзнание?
Всичко това беше възможно благодарение на едно изключително събитие, към което ни насочва ясновиждащото познание: Петдесятницата,
Слизането на Светия Дух. В антропософския смисъл на думата, тъкмо Христовият Импулс беше този, който пробуди ясновиждащото познание и
го насочи към Петдесятницата, към Слизането на Светия Дух. От гледна точка на ясновидството, окултното изследване започва най-напред именно
от Петдесятницата. Но какво точно се случи в онзи момент от планетарното развитие на Земята който засега остава до голяма степен трудно разбираем за нас,
когато Светият Дух се спусна към главите на апостолите? Ясновиждащият поглед дава точно определен духовно-научен отговор на този въпрос.
Прости и необразовани хора, каквито бяха апостолите, внезапно започнаха да говорят на различни езици това, което те можеха да изнесат от
глъбините на духовния живот без това да се очаква, без това да се изисква от тях. Да, точно тогава християнството, християнските импулси започнаха
да се разпростират из света, и то по такъв начин, че те станаха независими от разбирането на хората. "

От изследването на Акаша,Петото евангелие,Р.Щайнер

Много съм мислила, как да разбирам думите на Исус Христос в Библията - „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“ (14:6)
Какво е станало, как така чрез Него, къде е Той?!? Също и думите - Аз съм Пътя, и Истината, и Живота. Какво означават, буквално или силно преносно да ги разбираме?
В цитата на Мария-София има отговори:

Кръвта ... какво знаем за нея? Учителят също е говорил за това.
Всички тези въпроси за размисъл са много важни (според мен).

"Каква е задачата на Буда там навън, в света на Духа? Задачата е да разпалва постоянно в нашите сърца онези сили, от които може да бъде
извлечена висшата мъдрост. Ето как трябва да разбираме това течение, което тече през целия свят. То е представено също и в една, макар и
абстрактна форма, която съществува през нашето столетие. Обаче ние трябва да се стремим да познаем окултното значение на всяка една
духовна форма. Към това течение се прибавя другото, което е получило своето начало в Мистерията на Голгота, което се е съединило с течението
на Буда в едно необходимо цяло и което също трябва да приемем в земния живот. Това течение, което изхожда от Голгота и в което трябва
да участвуват всички хора, идва при хората не само вътрешно; то е едно такова течение, което прониква цялото наше земно съществуване.
Докато в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас като хора, в Христовото Същество имаме един
космически елемент. Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята,
принадлежат на Земята. Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три
години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действува само в
период от три години в земния свят. Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад
видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в
основата на Плерома (Пълнота). Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв
протече на Голгота. Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел.
Така чрез Събитието на Голгота стана нещо. което донесе едно съвършено ново протичане на фактите в нашето Земно развитие. По-рано
всичко съществуваше на Земята за да позволи на хората да възприемат чрез най-разнообразните религии най-различните понятия. Това, което
действуваше от религията на Буда, когато неговото Същество изпращаше своите лъчи в астралната аура на Исус и за което аз разказах, че от самата
природа душата ще познае и почувствува нещо ново, то не означава нищо друго, освен следното: Както индивидуалността на Христос слезе чрез
Кръщението, извършено от Йоан във физическото тяло, живя в него до Събитието на Голгота и беше налице по този начин като физическо
събитие на физическото поле, занапред тя ще започне също така една нова деятелност в етерния свят. Следователно можем да говорим за едно
физическо въплъщение от Кръщението в реката Йордан до Събитието на Голгота, а сега можем да говорим за едно етерно проявление на Христос.
Когато етерното тяло се развива също и чрез есенни впечатления, които човек натрупва в себе си, ще бъде възприеман етерният Христос.
Защо дойде физическият Христос? За да може човекът да се развие по-високо и да стане способен да вижда постоянно Христос в етерния свят.
Защото вторият импулс, който освен импулса на Буда продължава да действува сега в общочовешката еволюция, това е
Христовият Импулс и този импулс е онзи, който занапред ще е в съответствие с издигането на човечеството до моралността. Ето защо
можем да кажем: Макар и учението на Буда да е в неговия особен смисъл морално учение, то е именно едно морално учение, докато Христовият
Импулс не е едно учение, а една сила. Той действува като морална сила, която все повече и повече се оформя така, че действително пронизва
човечеството с моралност.
През Четвъртата следатлантска културна епоха това Христово Същество, което слезе от космическите висини, трябваше да се покаже
първо във физическо тяло. В нашата Пета културна епоха интелектуалните сили ще се кондензират така, че човекът ще стане
способен да вижда Христос не вече като физическа, а като етерна форма. Това събитие ще започне още от нашето, от двадесетото столетие. От
тридесетте, четирдесетте години на това столетие ще се явят отделни хора, които ще са развили своя индивидуален живот до такава степен, че
ще виждат етерния образ на Христос, както по времето на Исус от Назарет хората са виждали физическия Христос. И в следващите три
хилядолетия ще се явяват все повече и повече хора, които ще виждат този етерен Христос, докато приблизително три хиляди години след нашето
летоброене на Земята ще има достатъчен брой хора, които не ще се нуждаят от никакви Евангелия или от други документи, за да знаят за
Христос, понеже те ще го виждат в душата си.
Следователно, трябва да бъдем наясно върху факта, че през Четвъртата следатлантска епоха хората бяха способни да виждат само физическия
Христос и поради тази причина Той дойде във физическо тяло. В нашата епоха, в нашето време и по-нататък до третото хилядолетие хората
постепенно ще станат способни да виждат етерния Христос. Ето защо Той никога не ще дойде отново в едно физическо тяло.
Приблизително тези биха могли да бъдат думите, с които можем да резюмираме това, което бе казано днес: В нашето общочовешко развитие
действуват две течения. Едното е течението на Мъдростта или течението на Буда, най-висшето учение за Мъдростта и сърдечната доброта. За да
може това учение на Буда да се влее действено във всички сърца, необходим е Христовият Импулс.
Второто течение е течението на Христос, което ще издигне човечеството нагоре към интелектуализма през естетицизма до
моралността. И най-великият учител на Христовия Импулс ще бъде винаги приемникът на онзи Бодисатва, който винаги отново ще се
инкарнира и след три хиляди години ще стане Майтрейя-Буда.
Така ние виждаме как Духовната наука има днес задачата да бъде един синтез на религиите. Можем да обхванем едната форма на религията в
будизма, другата форма на религията в християнството. И колкото повече напредваме в бъдещото развитие на човечеството, толкова повече
религиите ще се обединяват, както Буда и самият Христос се обединяват в нашите сърца. "

Езотерично християнство,Р.Щайнер

"В крайна сметка всичко в Евангелието на Йоан е замислено така, че да ни обясни как в историята на човечеството е станало това, което наричаме
"Мистерията на Голгота". Да се разбере тази "Мистерия на Голгота" от окултна гледна точка, означава в същото време да се разгадае дълбокия
смисъл на Йоановото Евангелие. Ако обгърнем с поглед това, което всъщност стои в самия център на Мистерията на Голгота, и поискаме да
вникнем в неговия окултен смисъл, трябва да насочим мисълта си към мига на Разпятието, когато кръвта на Спасителя изтича от неговите рани.
И тук ще припомним нещо, което често споменавахме в хода на тези лекции: а именно, че за познавача на духовните светове всичко, което е
материално, веществено, физическо, всъщност е само външният израз, външното проявление на определен духовен процес.
А нека сега извикаме пред нашите души физическото събитие: Христос разпънат на Кръста и течащата от раните му кръв. Какво подсказва този
образ, чието съдържание се изчерпва в едно физическо събитие, на онзи, който правилно разбира Евангелието на Йоан?
Този физически процес, Събитието на Голгота, е израз и проявление на един духовен процес, който се разиграва в средищната точка на цялото
Земно развитие. Ако човек схваща тези думи в смисъла на днешното материално светоусещане, той едва ли ще си представи нещо особено.
Защото той едва ли ще си представи, че това единствено по рода си Събитие на Голгота се различава по нещо от други, физически сходни
събития. Обаче има една колосална разлика между всички Земни процеси, разиграващи се преди Събитието на Голгота, и тези, които се разиграват
след него.
За да си представим нещата съвсем образно, нека мислено да се пренесем извън Земята, на някоя друга звезда, от която един ясновиждащ
човек би наблюдавал нашата Земя. Такъв човек би виждал Земята не само като физическа планета, а и светлинната аура около нея, защото той би
възприемал етерното тяло и астралното тяло на Земята. Ако този ясновиждащ човек би останал на далечната звезда по-дълго време, така че
да проследи както предхристиянските епохи на Земята, така и Събитието на Голгота, пред неговия поглед би се открила следната гледка: Преди
Събитието на Голгота, Земната аура, съставена от нейното астрално и етерно тяло, би показвала определени цветове и форми, но след Голгота, в
точно определен момент, цялата Земна аура рязко би променила своите багри. Кой е този момент? Това е моментът, когато на Голгота бликна
кръвта от раните на Христос Исус. В този момент се променят всички духовни отношения на Земята.
Вече казахме: Това, което наричаме Логос, е сборът от шестте Елохими, които са свързани със Земята и които, следователно, изпращат своите
духовни дарове на Земята заедно с външно проявената Слънчева светлина. Така за нас Слънчевата светлина се явява като външното
физическо тяло на Духа и душата на Елохимите или Логоса. В момента, когато настъпи Събитието на Голгота, силата, импулсът, който по-рано
можеше да се излива върху Земята само под формата на Слънчевата светлина, започна да се съединява със самата Земя; и тъкмо поради това,
че Логосът започна да се съединява със Земята, се промени и аурата на Земята.
Чрез Събитието на Голгота, в духовното съществувание на Земята беше прието нещо, което и преди това се е вливало в нея отвън -
силата на Логоса. Какво пулсираше по-рано в Земята? Силата, която идваше по-рано от Слънцето под формата на лъчи. Какво пулсира в нея
оттогава насам? Самият Логос, който чрез Голгота стана Дух на Земята. Както във Вашето тяло живеят духовно-душевните Ви сили, така и в
тялото на Земята - което е изградено от скали, растения и животни, и по което Вие стъпвате - живеят духовно-душевните сили на Земята; а тези
сили, този Дух на Земята, е Христос. Христос е Духът на Земята.
Ето защо Той трябваше да посочи Земята по такъв начин, сякаш става дума за Неговото тяло: Когато гледате житните ниви и ядете хляба, който
ви храни, какво всъщност ядете вие? Вие ядете Моето тяло! И когато пиете соковете на растенията - какво представляват те? Те са кръвта на
Земята, Моята кръв! Буквално това каза Христос Исус на своите най-интимни ученици и ние
трябва да приемем тези думи дословно. Когато ги събира и символично им представя християнското посвещение, Той споменава и забележител
ните думи, че един от тях ще Го предаде. В 18. стих на 13. глава на Йоановото Евангелие Той казва: „Който яде хляба ми, той ме тъпче с нозете си."
Тези думи трябва да се разбират дословно. Човекът яде хляба на Земята и ходи с нозете си по тази Земя. И ако Земята е тялото на Земния Дух,
т.е. на Христос, тогава човекът е този, който ходи с нозете си по тялото на Земята и, следователно, тъпче с нозете си тялото на този, чийто хляб яде.
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба
като взет от тялото на Земята. Христос казва: "Това е Моето тяло!" (Марко 14, 22). Както мускулната тъкан на човека принадлежи към "тялото" на
човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е. от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата,
са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло. Христос го знае и казва: "Това е Моята кръв!" (Марко 14, 24). Само ако човек не иска да
разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от
свещения трепет, с който е свързано това велико събитие. Но който иска да разбере, ще си каже: Не само че Тайната вечеря не губи от своята
свещена, от своята сакраментална същност, но чрез това тълкуване се освещава цялата Земна планета! А какви могъщи чувства ни разтърсват,
когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земя та,
когато прозрем, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата
да напредва по-нататък в своето развитие.
Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не
само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е
самият Христос; трябва да усети как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.

Всъщност Христос иска да каже: Най-дълбоката тайна на моята същност е "Аз-съм"; истинската и непреходна сила на "Аз-съм" или на Азът, която
толкова могъщо прониква в другите тела, трябва да се влее в човека. Тя се съдържа в Духа на Земята.
Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че Христос иска да направи от всеки
човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки
човек. И какво следва от всичко това? Следва не друго, а фактът, че Христос показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл,
идеята за Кармата, закона на Кармата. Защото, ако някога идеята за Кармата бъде напълно разбрана, тя ще бъде разбрана тъкмо в този
християнски смисъл. Тя означава не друго, а проста та истина, че нито един човек не трябва да се превръща в съдия за интимната същност на
друг човек. Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина. Доколкото един
човек осъжда друг, дотолкова той го поставя и под принудата на своя собствен Аз. Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на
"Аз-съм", той не съди никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител. Каквото и да си направил, аз не те съдя!
Самостоятелност и вътрешна твърдост, в това се свежда импулсът, който Христос даде на хората.
Днес хората далеч не са стигнали равнището, което ще им позволи да обхванат истинското, вътрешното християнство. Обаче, когато се научат
да разбират, какво се крие в писание като Йоановото Евангелие, те постепенно ще започнат да приемат вложените в него импулси. И тогава,
в едно далечно бъдеще, християнският идеал ще бъде постигнат. Така ние виждаме, как през следатлантската епоха, в Земята нахлува
първият импулс за развитието на по-висшия човек.
Ако например всеки ден човек поема в себе си първите из речения от Евангелието на Йоан: "В началото бе
Словото..." до "... пълно с благодат и истина", това представлява една много силна медитация. Тези изречения носят силата в себе си. Защото в
своята цялост, Евангелието на Йоан е тук, не само за да бъде прочетено и разбрано с интелекта, а за да бъде вътрешно изживяно. Тогава то се
превръща в сила, която работи за посвещението; а "измиването на нозете", "бичуването" и други вътрешни процеси се изживяват под
формата на астрални опитности, в пълно съответствие с описанията на евангелиста Йоан от 13. глава нататък.
Ако сега искаме да проникнем още по-дълбоко в същността на християнството и неговия основател, трябва да разгледаме и една друга
мистерия. Ние следва да сме наясно върху разликата между това, което християнският езотеризъм нарича "Исус от Назарет" и това, което
наричаме "Христос Исус", Христос в Исус от Назарет. Какво означава това? То означава следното. Най-напред в историческата личност на Исус
от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен,
благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото Евангелие трябваше да нарече "Дева София".
Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред Исус от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше
напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока духовна степен.
В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което
нарекохме Христос. Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше
предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко
физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет.
Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че
в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се
инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет. В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез
озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото
на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години.
Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия "Свети Дух" върху
Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава
Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува. Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие.
Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет. И Христос продължава да действува в описания от нас
смисъл до Мистерията на Голгота. Какво се случи на Голгота? На Голгота се случи следното. Нека обгърнем с поглед най-важния миг,
когато кръвта изтича от раните на разпънатия Исус. За да бъда разбран по-добре, ще сравня това, което се случи там, с нещо друго.
Представете си, че пред Вас имате съд с вода, и че в нея сте разтворили определено количество сол, така че водата остава сравнително прозрачна.
После, нагрявайки водата, Вие получавате солен разтвор. Сега пристъпвате към изстудяване на водата. Солта се отлага и Вие виждате
как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи,
става и нещо друго. Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява "Духът на солта" и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само
благодарение на това, че Духът на солта я напуска н се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно
сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване. Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя
противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят. И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява
нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият
Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята.
Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали
Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе
в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята. И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус
от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.
За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все
повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да
превръща своето астрално тяло в подобно на "Дева София", така че да приеме в себе си "Светия Дух", който, макар че би могъл да изпълни
Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на "Дева София". Да, трябваше да се появи нещо, което да носи в
себе си достатъчно сила, за да превърне човешкото астрално тяло в "Дева София".
Чудото на Възкресението трябва да приемем на-пълно буквално и в дословния смисъл на думите:
„Ето, Аз съм с вас през Всички дни до края на света, до края на мировата епоха!" (Матей 28, 20)
Да, Той е тук и отново ще дойде, но не в тяло от плът, а под такава форма, че хората - които чрез Евангелието на Йоан са развили силата на
ясновиждането - ще могат да Го възприемат непосредствено, ще могат да Го виждат и няма да са вече невярващи, защото ще разполагат с
духовната сила да Го виждат. "

Евангелие на Йоан,Р.Щайнер

http://www.youtube.com/watch?v=8qyU3-s-Lg0

http://www.youtube.com/watch?v=8qyU3-s-Lg0

http://www.youtube.com/watch?v=8qyU3-s-Lg0

ЦАНКО ЛАВРЕНОВ - ХИЛЕНДАРСКИ МАНАСТИР

изт.

изт.

изт.