не...

Зимна идилия

Белоснежна тишина.Кристални снежинки падат тихо, тихо.Застилат земята с пухкава бяла пелена.Снега е посипал поляни, хълмове, храсти.Студа реже сетивата.Само някоя сврака прехвръква от клон на клон, пада и се рони сипкав сняг.Тишината на зимата е като магия.Тревите са обкичени с бели дантели.Клоните на дърветата се огъват от снега и леда.Погледа току се спре върху белите преспи, а в зениците ти се оглежда блясъка на снежинките-природата е създала изумруд.Синкаво прелива в бяло, жълто ослепяващо окото опияняващо.Ледени висулки са изкристализирали във форми- непретенциозни сталактити на водата.Ослепителна белота покрива земята-чистота и хармония.Комините си пушат, снежинките се гонят в чудноват танц.Само кристалния лед се троши като стъклена играчка под краката ти и смущава покоя.

Песен за Любовта

Тихо пееш, песен пееш, песен за Любовта.
O Любов всемирна, O Любов блаженна
Тъй далечна и тъй близка, що си ти сега.
Аз обичам, Ти обичаш, Те обичат, Ново е това.
Във омраза, Любов да сееш - подвиг е сега.

И когато, пак запееш, всичко млъква,
за да слуша, чуден извор, как бълбука в тишина.
Във омраза, песен пееш, за Любов неземна,
за Любов велика, от незнайни чудни светове.

Ти Любов,
Тъй прекрасна, тъй различна от човешки блудни страсти,
Пей ми ти песен нова, песен чудна, за Живот любовен,
Где хората обичат Бога на Любовта,
И му служат всеки миг с песен нова във сърца

01:45ч. 14.05.2009г.

„Узнавший Бога о себе не помнит,
Над ним не властны прошлого влеченья,
Он — пациент Врача, и он не дрогнет,
Приемля жизни горькое леченье.
Узнавший Бога не творит кумира
Из личных чувств и мыслей, он готов
Отдать легко богатства мира
За миг свободы, что дарует Бог.
Узнавший Бога — капля океана,
И зная, что исчезнет в должный срок,
Стремится он к тому, что постоянно,
А постоянен в мире только Бог.
Узнавший Бога пьет вино забвенья —
Ни споров, ни различий больше нет,
И в тысячах зеркальных отражений
Находит он Того, кто дарит свет“

суфи поезия

...

Благодарю Вас за чудесные строки!
Мне нравится суфийская поэзия и у меня есть книга с переводами притчей великого суфийского поэта и мистика Джалаладдина Руми.


ПРИТЧА О «МОЕМ» И «ТВОЕМ»

Ко другу в двери друг стучал чуть свет.
«Кто ты, стучащий в двери, дай ответ?»

«Да это я»,— сказал за дверью друг.
«Ступай, мне быть с тобою недосуг!»

Приветить друга друг не захотел:
«Я не толкую с теми, кто незрел.

Пойдешь в далекий путь, займешься делом,
Даст бог, и ты, незрелый, станешь зрелым!

Ступай скорее в дальние края,
Чтоб сжечь свое в огне разлуки «Я»!»

И друг ушел во скорби и тревоге,
И жег его огонь тоски в дороге,

Но, воротясь лет этак через пять,
Он в двери друга постучал опять.

Снедаемый любовью и виною,
Он робко потянул кольцо дверное.

Спросил хозяин: «Кто стучится в дверь?»
«Твой друг, что сам тобою стал теперь!»

Хозяин встретил гостя добрым словом.
«Двум "Я" нет места под единым кровом!

Теперь едино наше бытие,
"Твое" отныне то же, что "мое".

Отныне мы не будем, видит бог,
Разниться, как колючка и цветок!»


(Руми Дж. Поэма о скрытом смысле. Избранные притчи. Пер. с перс. Н. Гребнева. М., 1986)

„Узнавший Бога о себе не помнит,
Над ним не властны прошлого влеченья,
Он — пациент Врача, и он не дрогнет,
Приемля жизни горькое леченье.
Узнавший Бога не творит кумира
Из личных чувств и мыслей, он готов
Отдать легко богатства мира
За миг свободы, что дарует Бог.
Узнавший Бога — капля океана,
И зная, что исчезнет в должный срок,
Стремится он к тому, что постоянно,
А постоянен в мире только Бог.
Узнавший Бога пьет вино забвенья —
Ни споров, ни различий больше нет,
И в тысячах зеркальных отражений
Находит он Того, кто дарит свет“

суфи поезия

http://www.youtube.com/watch?v=xSUM4scUXO0&feature=channel_video_title

http://www.youtube.com/watch?v=xSUM4scUXO0&feature=channel_video_title

http://vbox7.com/play:83ed0bab

Има ли тайни няма семейство (истинско). Защото ако нещо се пази в тайна от двамата, те са си го натрупали и го хранят, пазят го, гледат го, и то расте, като дете. Има такива тайни които се хранят не едно поколение и оглозгват до костички семействата.
Срамните и неприятните случки не бива да се крият или изтъкват, мисля си аз, пускай ги да вървят по пътя си далече от тебе и да ги няма. Ако хората ги дъвчат - нека, всяко чудо за 3 дни. Как да се срамуваме от себе си и постъпките си ако такава е същността ни и на всеки се случва всичко.

Да...
Инквизиция винаги е имало но Божественото не се е изгубило. Това е техния път, да ровят и да отричат, да заклеймяват. Нашия е друг.
Хората, които вършат подобни дела са ръководени от... най-различни сили, самите те са жертви на тези сили. Но злото не е по-силно...
Не е лесно човек да гледа как смачкват светините му, но... изпитания

За Бога тайни няма, това не ви ли е достатъчно?

Истината

Може, може.

Но ми е странно да се твърди, че хората от големия град били по-духовни от тези в по-малките градове....

В тази ситуация Исус е казал: Боже, прости им, те не знаят какво правят!
Бъдещето е различните християнски общности да се обединят, да обновят служението си, да бъде живо и истинно.
Това, което имам в сърцето си е, че след време православната църква ще признае Беинса Дуно за светия. Баща му е православен свещеник, който е искал да се замонаши, но са го върнали от път с мисията, че от него ще се роди велик православен водач. Така е - нужната обнова е дошла чрез Беинса Дуно, но колко столетия трябва да минат, за да се приеме?
Един от признаците на живото учение е, че и след земната кончина на неговия основател, то не само продължава да съществува, но и се разраства. Дори от светлината на днешното време е много по-лесно да бъдат разбрани посланията, които оставя Беинса Дуно. Всичко това, след като са горени книгте му, а последователите - преследвани.
Един православен свещеник е казал, че Беинса Дуно е оставил много хубави молитви. Изобщо, много християни от различни деноминации, които са си позволили свободата да се запознаят макар и отчасти с Учението му признават, че има много мъдрост и истина в него.
В моето сърце има място за всички християни.

Според мен отделихме прекалено много време и енергия за нещо,което не заслужава...
Учителят е казал:

"Знай, че качествата на нещата винаги се оставят, каквито са си. "

Каквто и искат да правят ,ако щат и вуду магии да правят поповете

Когато започвах да се възмущавам от нечие поведение и в мен се пораждаше желание да вкарам човека в "правия" път,покойната ми майка казваше: "Остави го да води..."
Да ги оставим да водят!

Благословете ги, не си понижавайте вибрациите.Гледайте напред,ние вече прекрачваме в Новата Епоха.
Всеки сам си е направил ИЗБОРА ,даден ни от Отец.
Любов и Светлина по Пътя!