Разбирам те напълно!!! И защо става така, един Господ знае! Съвети лесно се дават, когато не ти е на главата! Ако става дума за мисли или чувства, които те безпокоят - хубаво, но нима другите нямат такива. И какво значи безпокоене - в каква степен - бясно неспокойство ли? Едва ли - всеки мисли и всеки има въпроси за решаване! Но - безсънието не сполита всеки - особено хроничното!
При мен, да, ако съм напрегнат или нещо ме мъчи, по-голям е шансът за безсънна нощ - но въобще не е правило. есто именно мисленето за някой проблем ме приспива!
Когато съм щастлив, спокое, добре ми е, мога да мисля или не - да направлявам психичните си съставки по волята си - би трябвало да спя като умрял... Ама не. По-скоро и от това не зависи... Да, чудесно е да си легнеш щастлив, спокое, безгрижен - и честоточно така си лягам. И често спя, но и не рядко си прекарвам една спокойна и щастлива, пълна с молитви и медитация безсънна нощ... Наистина няма правило.
Обикновено, забелязъл съм, че когато се случи да не мога да спя - енергията се събира в главата - чак до болка. Концентрирал съм се къде ли не най-вече в стомаха, за да я свалям, плюс микроорбитата, плюс молитва... А медитация - осъзнаваш чисто - без мислене - чуваш само тишината и звъненето и в ушите си, осъзнаваш - но, не спиш. Всъщност, медитацията колкото е отвъд мисълта, толкова и е мобилизираща и възбуждаща - защото мисълта и низшите чувства може да са преминали във воля, чисто осъзнаване и радост - но именно това състояние ме събужда още повече...
В психиатричните и психологически среди безсънието с лек аръка се приравнява като сигурен симптом на депресията. Често е. Но ако си спокоен и щастлив и ти е светло и приятно и се радваш на живота, а пак имаш безсъние? Тогава какво? Невежеството на т.н. лекари и на ограничените психологически теории - калъпи, опитващи се да вкарат безкрайността на проявленията в малките си парадигми, е изумително!
Безсънието винаги се появява кат осимптом на психическата абситенция при зависимостите. Мозъкът не получава веществата или действието, каращи го да отделя ендорфини и енкефалини и старите мозъчни структури подават сигнали за будност - тласкат към търсене на задоволяващите вещества или действия! Така е при всички, не само при наркотичните зависимости!
Но - нима всички инсомниаци са зависими от опиати или са пристрастени болезнено към нещо - най-често не!
Тогава какво и защо не можем да спим? Не е шумът или каквито и да са външни обстоятелства - със сигурност. Преди време съм спал до гърмяша тонколона, на гари, по влакове и автобуси, на столове, в палатки и стаи с 30 души - като бебе! Но - нещо кликва в теб и нещата се променят - отвътре! И съвсем не винаги има конкретна причина, стрес или невротичност - просто нещо в мозъка ти превключва и толкова! И никой не знае какво и как да се лекува ! Билките със сигурност не действат - пил съм по 100г. валериан когат оимах тежко безсъние, по времето, когато бях моряк - нищо - замайва те, вкарва те в леко медитативно състояние - но не спиш. Маточина, мащерка, корени валериан, хвощ, пешън флауър и т.н. - по-слабо и от валериана. Лекарствата, тоест алопатичните дроги - те са пък нещо още по-неприятно. В началото заспиваш от тях. Но - точно като при наркотиците - толерантността към тях се повишава, трябва да ги увеличаваш, ставаш зависим... И накрая и тройни дози не помагат, а всъщност причинената зависимост от тях увеличава безсънието - алопатичните дроги въобще са безумие, работещо на плитък принцип - безумие, следствие от ограничените разбиранията на хората...
Физиеската активност, според общото мнение, би трябвало да помага! Но - не помага! Съветите за физическо натоварване, коет оби трябвало да индуцира по-лесно съня, се дават от хора, които спят добре... Преди няколко години, когато за пръв път ми се появи инсомния, бях на море, на кораб - докрторът на кораба ми препоръча тренировки - тренирах, но разлика нямаше абсолютно никаква. След време работех физическа работа в планината, на чист въздух, в прекрасна атмосфера - но безсънието само се усили!
...
Когато почувствам, че не мога да заспя (а се чувства - появява се напрежение в главата, сякаш стоиш на челна стойка), ми помага следното:
- Ставам, излизам на терасата, гледам звездите, дишам известно време дълбоко
- Не лежа, защото енергията продължава да с енагнетява в главата и става още по-лошо,а сядам, паля лампата и чета книжка, или се моля, медитирам - но седнал. След може би 30м. четене или каквато ида е умствена работа, се появява желание за сън, това характерно за нормално заспиващите преминаване от будно в спящо състояние междинно положение. Нещо като процеп между двете внимания - будно и спящо. Тогава вероятността да заспиш е голяма. Лягаш и пробваш, кат осе стараеш да се отдадеш максимално на междинното състояние без никакъв контрол!
- А генерално, за цялостно нормализиране на съня - помага редовен секс - безсънието се минимизира значително. Там е работата, че сексът освен че приспива мозъка, проспива и духа ... и е подобен на дрогите по действие - за мозъка няма значение дали човек вземе доза хероин или прави интензивен секс - амигдалата регистрира същото удоволствие и допаминергичната система на възнаграждението плюс ендогенните опиати се задействат по същия начин... Така че - дали това е решението, не знам ...
...
Преди време четях Кастанеда - деветата книга за сънуването, четях и тибетските йоги - как умишлено не спяли по някоко дни, за да индуцират осъзнат сън и си мечтаех за такъв сън. не знам, може би тези ми стремежи към навлизане в съня осъзнато причиниха безсънието, не знам - така и не се научих обаче, явно нямам таланта. Сега обаче, ако като заспивам умишлено се концентрирам в желанието си за осъзнатост в съня, вероятността за безсънна нощ е много по-голяма... Имаме си хубаво Бяло Братство тук, добра школа, но къде са ни Учителите в нея, тази проиемствена работеща линия от учители - Ученици - Учители, живи и налични, които да могат да те видят, да диагностицират проблема точно и да те насочат? Няма ги! Както видяхме, нито лекарите, нито психолозите схващат истински тънкостите на безсънието - то не е само биологичен, мозъчен, нито само грубо психичен проблем! Зрението на съвременната наука е доста късогледо още!
...
За мен безсънието е друг вид живеене, то е живеене на ръба. Това е като да да караш с 240 км/ч. Не знаеш какво има от другата страна. Освен безсъния и незабрава. За мен безсънието е невъзможност да забравяш.
Разхождали ли сте се през нощта просто ей така? Аз го правя понякога, когато не мога да заспя. Тишината на нощта е прекрасна. Само през нощта мога да чуя гласа й. Само в мрака мога да видя красотата на звездите. Има нещо затрогващо в съня на хората. Бебетата се нуждаят от много сън.
Да отговоря на въпроса за тъмните хора.
Ами за мен тъмнината е само недосттъчно светлина, защото е засенчен с нещо източникът и. В тоз смисъл тъмните в различна степен хора са онези, които имат доста сериозно засенчване от нещо, макар и временно, поради кото изпитват негативни емоции и раждат негативни мисли. Нещо като зимният период за земните полукълба. Само че някои хора го изкарват близо до екватора, други - близо до полюса. Била съм и на двете места. За да е човек близо до екватора се иска доста осъзнатост и самовладеене, вътрешна светлина и топлина. Те дават свободата и лекотата на мислите и чувствата, а последното е условие за близостта до екватора. Нека не забравяме, че там и скоростта на въртене е много по-голяма, обаче....
Когато усетя, че човекът е близо до полюса и му е тъмно в сърцето и ума - първата работа за свършване е да се запази своята собствена вътрешна светлина - тя е необходима и на двамата, а другият очевидно я няма. Никак не му помгам, ако позволя да потъмнеят и моите мисли и чувства. То е като в самолета - първо на себе си слагаш кислородната маска, за да можеш след това да помагаш на другите. Иначе на теб ще се наложи някой да помага...
После вече не се опитвам да пращам светлина на затъмнения човек ( марсин и диди добре са описали външните симптоми) - ако той желае да получи от моята лична - да си вземе колкото иска - колкото повече взема, толкова повече имам аз. Ако, обаче се появи желание да смени своята сянка с моята светлина, не мога да позволя - това не е хубаво за него най-вече... (опарих се след подобно даване за кой ли път миналата седмица и си обещах, че ще е за последно. Урокът ми беше, че не винаги, когато човек изглежда по-добър, всъщност наистина по-добър за някого. Да дадеш повече енергия на някого, защотовиждаш, че той има нужда от нея, не винаги е за добро - не се знае в какво ще я инвестира той - няма гаранция, че ще е в това, за което аз съм си мислила, че има нужда. Може би неутралитетът все пак е по-доброто добро.)
Давам 2 конкретни примера на мои далечни роднини възраст около 55-60г:
1. Единият винаги е бил шеф, живял е охолен живот с много преяждане и препиване. Има хипертопия от около 20г., вече никакви лекарства не му действаха. Лежал е по всички болници с малък ефект. Оказа се,че е за бай-пас, но тялото му не би издържало дори поставянето му. Лекарите го изнудваха за тежка и супер скъпа операция.
Други пък са му препоръчали стриктно спазване на нов хранителен режим и лека гимнастика, редовно очистване на червата. Отиде при др Гайдурков, ученик на Лидия Ковачева. След много сесии така и не успя да подеме новия вид храна, сокове и т.н. С мъка в душата помнеше как се е смеел на племенника си вегетарианец, че яде като зайците, а те хората с 2 порции мешана скара се хранели.
....Старите му навици останаха, а тялото му си отиде от този свят. Мир на душата му!
2. Бизнесмен с много натоварена програма - и на него вече лекарства не му действат, приеман е по спешност. Отива и той при Гайдурков, чете му книгата, жена му започва нов тип готвене - по диетични и дори вегетариански книги. Успешно въвежда пиенето на сок, супер леки вечери, намалява алкохола почти до нула. Започва да ходи на масаж и да спортува.
Подмлади се, ходи сред природата, не е така критичен и амбициозен.. Даже лекарите му се учудват как оцеля.
Промени си навиците - и оздравя.
П.П: И за да откровена трябва да дам и още 1 пример - чудодейно изцеление на една стара жена на около 80г.
Тя от около 40г. има тахикардия, рязко вдига високо квърно, има неправилен сърдечен ритъм, а после се появява и задъхване, не й достига въздух. Всеки месец й се правят пълни изследвания в ВМА-София. Дават й се лекарства, които имат вече малък ефект.
Дъщеря й има търсения по духовните пътеки. Запознава се с един лекар (не е българин, и аз се запознах с него) и е последовател на Шри Сатя Сай Баба. Бил е в неговия ашрам в Индия и е лекувал - и по селата, и в болницата, построена с дарения.
Макар бабата - върла атеистка да го отхвърли като " луд сектант", тя бе очарована колко внимателно и спокойно говори той. След 2 сеанса (безплатни) при бабата настъпва трайно подобрение. Правят й изследвания - всичко е в норма. Лекарката обикаля всички подобни апарати във ВМА - пак същото - всичко е нормално. И чак тогава лекарката "под сурдинката" пита дъщеря й как стана това чудо. За медицината това е напълно невъзможно..
Все пак това чудо не е подкрепено от промяна на храната, двигателния режим и тревожните мисли на бабата. След около 1 месец тя пак леко започна да се връща към старото положение. И след 3 години почина.
Лекарят и той реши, че е време да си ходи. Бил е на една опашка в родината си, когато е паднал, хората са се засуетили.
А той спокойно е казал на жената, която го е придружавала:
"Спокойно, всичко е наред, аз съм лекар - това е инфаркт. На всеки му идва времето."
И спокойно с тиха усмивка е затворил очи.
... а аз в момента плача.. . Светлина по пътя ти, Георгиос, ти с живота си даде пример как се живее и обича истински!!!
