Латина

Добре, че става така, за да имат шанс всички да се усвършенстват и да растат по дух. Така духовната обвивка на земята ще е по-добра. Сигурно се подготвяме за нов тип общество, по-благородно, а за това е нужно да се подготвят неговите членове.

Орлине, притежаваш способността да ми сбръчкваш мозъка, да ме удивляваш и озадачаваш, да ме караш да променям отношението си от съгласие до възмушение и обратно, ... абе, направо пъшкам неколкократно, докато чета някои твои постинги. Ту пускаш нова информация, за която хабер си нямам и съм ти благодарна за това, ту тълкуваш неща, които си мисля, че разбирам по най-неочакван, трудно допустим за мене начин, ту казваш нещо, което е ценна находка за мене. Ей, големи емоции, голям екшън, за което ти благодаря! Ще си призная, че теорията, която излагаш, ми се струва щурава, но поне е интересна, нова приказка за възрастни. Ценно е да науча повече за богомилите. А що се отнася до Христос, Той се е справил със задачата, НА ДУХОВЕН ПЛАН. Който иска, може да се възползва от постижението Му, а който не иска, остава с греховете си и последствията от тях. Въпрос на личен избор. Зекария Сичин не представлява съвременната наука, а е просто един човек със своя гледна точка за нещата, доколкото разбирам доста интригуваща, но дали е прав, не зная. С много фактология, използвана по съответен начин, човек може да бъде заблуден доста сериозно. И на мене понякога ми звучи смешно изразът "добро и зло", понеже ме връща към детството, към детския начин на мислене и към игрите. Разбрала съм отдавна, че доброто не винаги е добро, нито злото - зло. Има ли зло изобщо, не зная. Наричаме зло това, от което ни боли, от което ни е страх или изпитваме други отрицателни чувства, но това са неща на материален план. Ако човек съумее да се извиси над тях, усеща някаква лекота, дори радост, открива дълбок смисъл и разумност в ставащото. Да можеш да погледнеш на себе си отстрани, сякаш си някой друг, това наистина дава много. Понеже всъщност ние сме част от едно Цяло, трябва да осъзнаем мястото и ролята си, да не се мислим за най-важни, а да съзнаваме, че всички същества са ценни. Ако можем да се отнасяме към другите с любов, както към себе си, много неща ще разберем, ще се доближим до Истината, ще ни се отвори вратата за сливане с Божеството. Прошката и освобождението от отрицателни нагласи помитат пречките за единение с Бога. Това е показал моят скромен опит. За съжаление не съм стигнала дотам постоянно да съм в такова състояние на душата, но винаги ще се стремя към него, понеже не зная по-голяма радост от тази. Направи ми впечатление едно изказване на Иво, става въпрос за Всемирното Бяло Братство и Вселенското Братство. Доколкото разбрах, първото се състои от бялата ложа, а второто включва в себе си първото, т.е. на един по-висок план бялата и черната ложа работят заедно. Там, на този по-висок план понятията добро и зло изглежда загубват смисъла, който ние влагаме в тях и тези сили действат за осъществяването на по-високи цели. Ако някой се причислява към Бялото братство, няма право да върши зло, би дошло осъждане върху него. Питам се обаче, ако някой се причислява към Вселенското братство и за него понятията добро и зло не съществуват, възможно ли е примерно дори да убие, но да не падне осъждане върху него. На едни се дава едно, на други - друго. Това, което е разрешено на едни, не се разрешава на други. Озадачавали са ме примери от Библията, когато Бог казва на Сатана да прави определени неща, примерно в Книгата Йов. Получава се така, че Сатана се подчинява на Бога, дори има за задача със своите служители да поставя хората на изпитание, да "записва" греховете им и знам ли какво още. Осъзнавам, че нагазих в непозната територия и си позволих да изкажа някои ужасни и за мене предположения, но ... това е положението, написах ги и няма да ги изтрия. Очаквам вашите мнения с интерес.

Извинявайте за глупавия въпрос, но какво означава "Харе Кришна"?

Благодаря! Помагаш ми с тези думи!

Точно това удивлява и мене! Искам да се науча да живея така. Прочетох предния си постинг и осъзнах доколко е егоистичен. Предпочитала съм да се грижа... А защо не се сетих, че може аз да изпадна в безпомощно състояние и да се нуждая от нечии грижи? С какво бих могла да отвърна на това? Може би с добри чувства, любов, благодарност, прошка, молитва, мълчалива подкрепа... Може би в този ход на разсъждения бих могла по-добре да разбера удивителната психика на някои хора с тежки увреждания. Любов+Светлина+Мир+Радост

Според вас възможно ли е душата на човека с тежко увреждане да е много по-напреднала от душите на близките й хора, върху които пада задължението да се грижат за нея, да се жертват, да се освобождават от егоизма си, да растат по Любов? Мисля, че може човекът с увреждания сам да е избрал съдбата си да страда на земята, да се жертва, да плаща чужди грехове и дори да дава пример на по-здравите от него със силната си воля и способността да намира източника на живот и сила дълбоко в себе си, в Духа, като че ли от нищото. Често болният е по-силен морално от много здрави хора. Изпитанието не е само за болните, но и за здравите край тях. Просто съм виждала някои хора в почти безпомощно състояние, да не дочуват, да не довиждат, да не могат да ходят, но със светли и силни души. Едно такова момиче без да изрече дума веднъж се извърна към мене и ми се усмихна отдалеч, почти не го виждах, но усетих как ме заля с толкова топло, добро, силно и светло чувство, че се почувствах радостна и обичана. Искам да кажа, че тя, "слабата" даде нещо на мене, "силната". Почувствах се обичана, утешена, обнадеждена, сякаш някой изми и стопли за миг душата ми. Чистосърдечно си признавам, че предпочитам да се грижа за едно такова добро същество, отколкото да живея с някой злобар /то и това учи на нещо/, макар здрав, богат, красив и каквото се сетите още.

Пожелавам ти го! Да не забравяме и любящия, добрия, здравия, благородния, щедрия, работливия, силния, умен и красив татко! Мисля, че заслужаваш мъж от най-високо качество, дай Боже!

Това, което написах, беше във връзка с многобожието. Бяха предположения за някои примерни ситуации, а не генерални изводи. Отнасяше се за молитви към фалшиви богове. Понякога и представите ни за истинския Бог са твърде изкривени и това се отразява на резултатите от духовния живот и молитвите. Надеждата ми е жива, както и вярата ми. Иначе животът не би имал смисъл, а това не е така. Бина, благодаря ти, че върна вниманието ни към христовата вяра, да я сравним с другите вероизповедания. Склонна съм по-лесно да приема вярванията, в които се изповядва един бог, по-трудно ми е с политеистичните. Наум си превеждам богове с духове и така съумявам да смеля донякъде поднесената ми информация. Това са няколко цитата, които според мене имат връзка с темата.

Да, и аз това имах предвид, но използвах стандартните думички.

Извинявам се, че отговарям когато въпросът не е насочен към мене! Мисля, че мисъл-формите може да са добри, но вероятността да се сбърка в нещо никак не е малка. Както най-правилният път е един, а грешните - много. Това не бива да ни отчайва, обаче. Трябва да се действа, но внимателно. Ще грешим, няма как да се избегне напълно това. Някъде Айнщайн беше казал: "Искам да знам Божиите мисли..."

О-ох! Не всеки разбира правилно другия, но поне всеки казва каквото мисли. Ще се задоволя с това. Любов+Светлина+Мир+Радост

Многобожието е абсурд, противоречащ на елементарната логика. Бог Творец, Вечният, е Един, с различни проявления, с три Лица според християнското учение, но Един! Това е мистерия, която ние едва ли бихме разгадали докрай, понеже ни липсват ресурси за това. Има същества по-силни от нас, но те не са богове , а просто други божии творения. Дори си мисля, дали някои от тези същества, наричани богове, не са сътворени от големи групи хора, по-точно от техните мисли, подсилени с вярата им. Нещо като бог, сътворен от колективен дух. Както е с елементалите, но тук нещата са многократно усилени. На този принцип такива „богове” може да действат дори самостоятелно, понеже са "живи" структури, създадени и подхранвани с енергия от много хора за определени техни характеристики и действия. Често са свързани с недобре разбирани реални явления, които придават достоверност на съответния „бог”. Бог на вятъра, бог на луната, бог на … на-на-на-на, хей, на-на-на! С времето, когато вярата в тях отпада, тяхната сила също намалява, дори може да бъдат съвсем „умъртвени”, особено ако бъдат подложени на отхвърляне, присмех и отрицание. Ако иска, човек може да си сътвори и собствен господ, в който да си вярва. Всъщност, така става на практика, че дори в едно изповедание хората вярват по различен начин, всеки по своему. Човек може и сам да си бъде господ, ако иска, има и такива крайни форми на самозабравяне, които са може би по-практични в живота от вярването, че ние сме просто като листа, носени от водата. В какъвто господ вярваме, по принцип такъв и получаваме. Имаме някаква лична опитност, някакви контакти с духовния свят, които често разбираме погрешно, според информацията и моделите на мислене, заложени в умовете ни от разни учения. Тези учения често си противоречат и няма как всички да са верни. Ставаме жертва на заблуди, но това е част от развитието ни и няма защо да драматизираме прекалено това. Важно е човек винаги да оставя отворена врата за новите и различни неща, да не се затваря в някакви закостенели догмати. Понякога си мисля, дали „мързелът” /според някои активисти/, оглеждането, разсъждението, въздържането и изчакването не са за предпочитане пред надъханото фанатично втурване в някаква духовна пътека, неистовото молене, проповядването на неща, които не са ясни всъщност, придружени с подтискане на разумната критичност… Искам да кажа, че количеството молитви, прочетени книги и добри дела според човешките представи не са непременно предимство, понеже не винаги това, което мислим за добро и право е наистина такова. Що поразии може да се натворят от неправилни „молитви” и лъжливи проповеди… Лично за мене е много важно когато правя нещо, да го правя с убеденост, с липса на вътрешно лицемерие и когато почувствам вътрешна готовност за него. Далеч съм от идеята, че няма начин да сбъркам при това. Внимавам никой да не ме контролира и да ми нарежда кога, как, какво и колко да се моля, да чета или пък нещо друго. Не се чувствам длъжна да отговарям на човешки претенции към мене. Малка съм, слаба съм, грешна съм, но кой човек ще се сложи господ над мене, да ме съди и ръководи?! Искам да се уча от другите, но без да губя свободата си.

Брей, накъде отиват работите!

Благодаря ти не защото съм съгласна с всичко /някои неща са дори абсурдни за мене/, а за това, че поставяш въпроси и ме караш да се замисля! Благодаря за провокацията!

Роза, от сърце ти желая споделена любов и много щастие! Да бъде Божията воля! Разбирам колко е трудно и мъчително това, което преживяваш. Очакването, знаците, интуитивното усещане... Ти ми припомни нещо, което захвърлих зад гърба си, понеже така бях принудена. Дано да имаш повече късмет, за да бъдете и двамата много щастливи! Не винаги става така, както искаме, но знай, че и отвъд има любов, която може да те направи щастлива. Това, което очаквах от един го получих от друг, дори повече. Не беше нужно да правя усилие, да страдам, да чакам, да се моля. Всичко това е било приготвено за мене и ме е чакало, докато аз сама се бях превърнала в затворник на безплодните си чувства. Разбира се, при тебе нещата може да се развият по искания от тебе начин и аз ти го пожелавам! Латина

Ей, развеселихте ме! Благодаря! Исус Христос е Козирог, разбира се, поне според сегашния празничен календар. Предполагам, че е бил такъв и преди разните му там промени в календара, при което някои зодии са се оказали в други зодии ... сложна и неясна за мене работа. Понастоящем познавам отблизо друг Козирог, съпруг на моя приятелка Скорпион, който несъмнено има много добри качества, грижи се за семейството си, много е стабилен, абе, браво на момчето! Държи на майка си, но разбира, че не е женен за нея и се държи по съответния начин. Едно е да държиш на майка си, друго е да си като женен за нея, да не си скъсал духовно пъпната връв през пубертета в процеса на израстване и оформяне на личността. Често самите родители пречат на този процес, понеже искат да са все така единствени и незаменими авторитети в живота на детето си, никога да не изгубят контрола над него, никога да не изгубят и него, понеже може би за тях е нещо като собственост. При това мотивите им са егоистични, макар и замаскирани като благородни, не са в полза на порасналото им дете, а са дори в негова вреда. Едиповият комплекс до едно положение е нещо естествено, но понякога може да премине в крайни и дори извратени форми. В Библията е казано за брака, че човек ще остави баща и майка /естествено не в смисъл да ги изостави/ и ще се привърже към жена си. Когато това условие липсва, за какъв брак може да говорим? Що се отнася до Лъвицата, която споменах, тя никога не е искала от бившия си съпруг да изостави или да не уважава родителите си, а просто да избере дълбоко в себе си към кое семейство принадлежи. Нейният съпруг беше женен само по документи, но не и в сърцето си. Остана си момчето на мама и татко, което не взе нито едно важно решение, касаещо съпругата и децата му без да приеме тяхната последна тежка дума, която по принцип беше срещу тази на жена му заради непримиримата им омраза срещу нея. Лъвицата схвана, че всичко това е поради липса на любов във връзката, разбра го и му прости. Искаше в името на мира и доброто на всички да бъдат приятели, но мама и тате не му дадоха. Вместо това мобилизираха всичките си военни ресурси. Щели да правят мръсно, докато са живи. Ясно е кога ще престанат. Както казвал Сталин: "Есть человек - есть проблемм, нет человек - нет проблемм!" Такива ми ти работи. Някой ако вижда друг изход от войната, да каже... А, за женските представителчета на Козирогчетата! Те притежават качества, които ми липсват и това винаги е предизвиквало възхищението ми от тях. Неминуемо ставаме приятелки. Те са прекрасни същества, на които може да се разчита! Що се отнася до бройката мъже в живота, отдавна не са само трима, освен това съм твърде млада да се погребвам. Господ дава мъже, има в изобилие! Не греба обаче с пълни шепи, карам един по един. Е, тука вече сама се смея на глупостите си. Сещам се за случка, когато Исус срещнал една жена, която е водила седмина мъже. Казал, че й се прощават греховете и да не греши повече. Мисля си, че и седемдесет да бяха, пак щеше да й говори по същия начин. Какво да кажем за блудниците, които оставили греха и Го следвали - Той не ги е отхвърлил. Вярвам, че и мене няма да отхвърли, по-точно чувствам, че ми е простено, не съм отхвърлена, а приета и обичана.

Според мене несъмнено е така /аз съм жив пример/. Не трябва да се сърдим на "лекарството", понеже ни помага да помъдряваме. И тъй, горчив хап след горчив хап, докато оздравеем от благовидните /та чак любими/ и не чак толкова благовидните си болести. Действително не трябва да имаме претенции към другите за каквото и да е, нито за лоялност, нито за доверчивост, нито за щедрост, нито за време или каквото и да е друго. Даването и приемането най-добре да са доброволни. Наистина е неудобно, когато ни затрупват с прекалено доверие или щедрост, които не сме готови да приемем, нито да им отвърнем както се очаква. Колко ни е тясно сърцето понякога! Не е лесно да отблъснеш някого от себе си, да му покажеш границите, които не бива да прекрачва. Болно е, ако отблъснеш приятел по този начин. Аз съм го правила и още ме е срам за това. Понякога дори само да изслушаш някого е голямо добро за него. За какво не можах да намеря време и сили на този свят, за приятел ли? Колко време и сили пропилях за глупости! Това е от липса на Любов. Прав е Орлин:

Пък знаеш ли колко им е добре на лицемерните лъжльовци и използвачи до открити, щедри и добродушни доверчивковци? Привличат ги като силен магнит желязо, като мед муха, като ... е-ех, какъв берекет! Нищо, че са с доста различни вибрации.

Добре, де! Като прочетеш отново написаното от мене, как мислиш, безнадежден случай ли съм?

Ето друга ситуация с жена Лъв. Не бих казала, че е прекалено взискателна. По принцип тя оставя мъжете щом след достатъчно дълго проучване стигне до извода, че няма да се сработят. Междувременно не ги е критикувала или подготвяла по какъвто и да е начин за раздялата, понеже по природа не е осъдителна остроезична мърморана. Взема, че се омъжва за човек, когото не е опознала достатъчно, понеже се е почувствала принудена да постъпи така поради стечение на обстоятелствата. Изтрезнява достатъчно бързо и разбира, че с него не са подходящи един за друг, понеже той дълбоко я разочарова като мъж и въобще като човек. Заради нещата, които ги свързват обаче е твърдо решена да бъде с него докрай. Той е единственият мъж в живота й, на когото е казвала какво всъщност мисли и какво я притеснява в поведението му, как се чувства тя в резултат на отношението му, търсейки така жадуваното разбиране от негова страна. След достатъчно дълго мълчаливо изтърпяване на какво ли не е разбрала, че проблемите не се оправят с мълчание, а още повече се задълбочават. Нищо не помогнало - нито търпеливо премълчаване, нито дипломатично прикриване вината на роднините му, нито разговорите, нито плача, нито караниците, когато вече не издържала. Бил сляп за всичко, което тя представлява като човек, за всичко, което правела за близките си и самия него. Сега да кажа, че той е зодия Козирог, зодия "Вечно женен за майка си". Майка му не миряса, докато не ги раздели. Прибра го отново при себе си, но не може да се успокои и продължава да причинява зло на бившата си снаха по всички възможни начини. Това сякаш се е превърнало в смисъл на живота й. За нея е много важно да настрои срещу нея всички възможни хора, има неутолима жажда да й причинява страдание. Някой вярва ли, че това може да престане? Така се разви една връзка между мъж Козирог и жена Лъв.

Благодаря, Невенна! Желая ти всичко добро! Бог да те благославя и да ти връща добрините преумножени!

Приемам за естествено това да е така. Но в днешния живот много жени живеят противоестествено на природата си. От тях се изисква да се справят с всичко - и с отрастването на зърното, и с хармонизирането на света около тях, но са принудени освен това да бъдат и пробивни, динамични, носителки на нови неща и идеи. Няма лошо, нека се изяви и техният творчески потенциал, но бремето е твърде тежко. Като една такава жена, познаваща отблизо живота на много други такива жени съм се убедила в следното: Жената на слаб мъж е принудена да бъде силна. Тя се товари и заради него, понеже се чувства длъжна да направи най-доброто за поколението деца и внуци, да ги отрасте във възможно най-добра среда, да им даде най-доброто за тяхното бъдещо развитие. И така цял живот. Междувременно мъжът може да се превърне в нещо като едно от децата, понеже така е най-лесно, по линията на минималното съпротивление. Дано да стават все повече осъзнатите мъже, които не биха грешили и унижавали себе си по подобен начин, а биха обичали и подкрепяли жените! Във всичко да сме заедно, това е моята мечта!

Обожавам соев кашкавал! Нещо във вкуса му ми напомня прясна извара. Много добре се комбинира според мене с хляб "Тонус" от цели зърна, ако може и със зеленчукова салата. Вкусно, засищащо, витаминозно, пълноценно, тонизиращо ... нямам думи просто!

За мене е трудно обяснимо положението, когато някои хора имат шанса за близка връзка с искрен, почтен и щедър по душа човек, а не го оценяват, дори са недоволни и му се подиграват. Все едно държат драгоценност в ръцете си, но не проумяват това, подритват я и подминават. После намират някоя фалшива лъщяща дрънкулка и са доволни. Намерили са си каквото им трябва, да не съжаляваме за тях. Аз вече не се чувствам длъжна да давам всичко от себе си на човек, за когото преценявам, че не заслужава това. Доверие?! Като виждам, че лъже, просто си имам едно наум. Продължавам да се държа добре с него, не го поставям на подсъдимата скамейка. Просто в един момент остава доста изненадан защо приключвам връзката. Живял е с усещането, че е приет такъв, какъвто е /и това наистина е така/, но едно е да приемаш човека по принцип, друго е да го приемеш в живота си. Навремето продавах една книжка, "Да се научиш да казваш НЕ без чувство за вина". Доволна съм, че ставам все по-добра в това. С течение на времето ставам все по-безразлична, какво ще кажат хората за мене. Не ми е проблем да се шегувам сама със себе си, да си признавам грешките. Не съм идеална и това не е повод за трагедия. Все едно ми е дали ще науча някога за някакво злословие или предателство по мой адрес. Впрочем, изненадите в това отношение са рядкост, понеже с натрупания опит обикновено предварително съм се ориентирала какво бих могла да очаквам от даден човек. Дори почти да не го познавам, пак в интерес на вероятностите правя различни предположения. Е, случват се и приятни изненади, понеже има добри хора. Част от тях наистина заслужават доверие.

Мисля си, че каквото и още да ми се случи, никога няма са стана "нормална", щом не се промених след всичко, което ми се наложи да преглътна. Вътрешната ми нагласа е такава, че предпочитам да се чувствам леко и свободно, да вярвам в доброто. Може пък да е трябвало да мина през неприятностите. След време болката се стопява. Ако човек успее да запази любов в сърцето си въпреки всичко, значи е преминал успешно изпитанията. В този сайт някъде четох, че нарочно ни събират с нашите врагове и докато не ги обикнем, и не им простим от сърце, няма отърване от тях. И аз така усещам нещата. Затова, Милкана, ще се радвам никога да не станем "нормални". Що се отнася до детската наивност, ще се радвам да се отърва от нея, но междувременно да не загубя доброто си разположение към хората. Трябва да растем по ум, но да бъдем като децата по сърце. Да бъдем добри не означава да бъдем уязвими. Трябва да сме разумни, силни и добри. Да не даваме място на злото, а да му се противопоставяме според разбирането и силите си без да губим любовта към хората. Доверието... Сега ще кажа нещо, което звучи поначало абсурдно. Постепенно стигнах до извода, че доверие мога да имам не само на приятелите, но и на враговете си. На едно по-високо ниво всички са ми приятели и правят каквото е нужно за моето израстване и влизането ми в правия път. Външно така наречените врагове казват: "Не тук, не така!" и "Не ти достигат качества!", а приятелите казват: "Насам, само така!" и "Ти можеш!" Враговете ми показват слабостите и грешките, а приятелите ме окуражават. Толкова пъти съм стигала до неоспоримия извод, че трябва да бъда много благодарна на враговете си, понеже тяхната намеса в крайна сметка е била за мое добро. При това съм се срамувала, че не съм разбирала по-дълбокия смисъл на ставащото и дори съм ги мразила. Сега вече първата ми реакция, когато някой поставя прегради пред мене не е да го мразя, но съм му благодарна. Има два възможни начина, по които да се реагира в подобна ситуация и решението кой от тях да се избере зависи от други фактори. Човек може да си каже, че този път е затворен за него и да продължи в друга посока. Понякога обаче е нужно човек да се мобилизира и да преодолее препятствието. Не винаги трябва да се носим по течението и не винаги трябва да се борим. Има нещо, на което трябва да се научим. Да приемаме спокойно и хладнокръвно в сърцето си възможните нежелани от нас ситуации, а по-нататък може да се научим дори да благодарим за тях. Да не се отчайваме и демобилизираме, а да приемаме ставащото така, сякаш участваме в едно приключение, малко на игра. Пак ви отворих много работа за четене, извинявайте!